Основен / ден 42

Стар Завет

Битие

43

Второто пътуване до Египет

1 А гладът се усилваше по земята. 2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им им рече: Идете пак, купете ни малко храна. 3 А Юда, като му говореше, каза: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. 4 Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна; 5 но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. 6 А Израил каза: Защо ми сторихте това зло, та казахте на човека, че имате и друг брат? 7 А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тия негови думи. Откъде да знаем, че ще каже: Доведете брат си? 8 Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати детето с мене и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – ние, и ти, и децата ни. 9 Аз поръчителствам за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги. 10 Понеже, ако не бяхме се бавили, досега бихме се върнали втори път. 11 Тогава баща им Израил каза: Ако е тъй, ето какво сторете: вземете в съдовете си от отбраните плодове на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека; 12 вземете и двойно повече пари в ръцете си, като занесете обратно върнатите в отвора на чувалите ви пари; може да е станало по грешка. 13 Вземете и брат си, та станете и идете при човека. 14 А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, че да ви пусне и другия ви брат, и Вениамин. А аз, ако е речено да остана без деца, нека остана без деца.
15 И взеха хората тези дарове, взеха и двойно повече пари в ръцете си, и Вениамин; и станаха, та слязоха в Египет, и представиха се пред Йосиф. 16 А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора у дома ми и заколи каквото трябва, и приготви, защото те ще обядват с мене на пладне. 17 И човекът стори каквото поръча Йосиф, и заведе хората в Йосифовия дом. 18 А хората се уплашиха, като ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери причина против нас да ни нападне и да зароби нас и ослите ни. 19 Затова те се приближиха при Йосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки: 20 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна; 21 а на връщане, когато дойдохме в гостилницата и отворихме чувалите си, ето, на всекиго парите бяха в отвора на чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си. 22 Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем кой е сложил парите ни в чувалите ни. 23 А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви сложи това съкровище в чувалите ви: аз получих парите ви. И доведе при тях Симеон.
24 И домакинът въведе хората в Йосифовия дом, и даде им вода да умият нозете си; даде и храна за ослите им. 25 А те приготвиха даровете за Йосиф при идването му на пладне; защото чуха, че там ще ядат хляб. 26 И когато дойде Йосиф у дома, поднесоха му вкъщи даровете, които бяха в ръцете им; и поклониха му се до земята. 27 И след като ги разпита за здравето им, каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още? 28 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни; жив е още. И наведоха се, та се поклониха. 29 И като вдигна очи, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да ти показва милост, чадо мое. 30 И Йосиф бързо потърси място да плаче, защото сърцето му се развълнува за брат му; и влезе в стаята си и плака там. 31 После уми лицето си и излезе, и като се сдържаше, рече: Сложете хляб. 32 И сложиха отделно за него, отделно за тях, и отделно за египтяните, които обядваха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е отвратително за египтяните. 33 И сложиха ги да насядат пред него, първородния според първородството му, и най-малкия според младостта му; и хората се чудеха помежду си. 34 И Йосиф взе отпреде си, та им изпрати ястия; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И пиха и развеселиха се с него.
© Библейска лига - България

44

Сребърната чаша

1 После заповяда Йосиф на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в отвора на чувала му 2 и сложи чашата ми, сребърната чаша, в отвора на чувала на най-малкия, с парите за житото му. И той стори според това, което каза Йосиф.
3 На сутринта, щом съмна, изпратиха хората и ослите им. 4 Още не бяха се отдалечили много от града, когато Йосиф рече на домакина си: Стани, тичай след хората и като ги настигнеш, кажи им: Защо възвърнахте зло за добро? 5 Не е ли тая чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като сторихте това. 6 И човекът, като ги настигна, каза им тези думи. 7 А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо. 8 Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме в отвора на чувалите си; как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти? 9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, а ние нека бъдем роби на господаря си. 10 А той рече: Нека бъде според както казахте: у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни. 11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си. 12 И той претърси, като почна от най-големия и свърши с най-малкия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал. 13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града. 14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята. 15 И Йосиф попита: Какво е това, което сторихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно? 16 Тогава Юда каза: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние, и оня, у когото се намери чашата. 17 Но Йосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това! Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
18 Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си и като слушаш, да не пламне гневът ти против слугата ти, защо ти си като Фараон. 19 Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат? 20 И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малък син на старините му, чийто брат умря, а той остана едничък от майка си и баща ни го обича. 21 И ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си. 22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си; защото, ако остави баща си, той ще умре. 23 А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми. 24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар. 25 А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна, 26 ние казахме: Не може да слезем. Ако най-малкият ни брат е с нас, тогава ще слезем; защото не можем да видим лицето на човека, ако най-малкият ни брат не е с нас. 27 И слугата ти, баща ми, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина; 28 единият си отиде от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял; 29 и ако ми отнемете и този, и му се случи злощастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. 30 Та сега, когато отида при слугата ти, баща ми, и момчето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот, 31 като види, че няма момчето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. 32 Защото аз, слугата ти, станах поръчител на баща си за момчето, като казах: Ако не ти го доведа, ще бъда завинаги виновен пред тебе. 33 Сега моля ти се, вместо момчето, нека остане слугата ти роб на господаря ми, а момчето нека отиде с братята си. 34 Защото как да отида аз при баща си, ако момчето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

14

В Икония

1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярва голямо множество юдеи и гърци. 2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха душите на езичниците против братята. 3 Но те пак преседяха там доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да се вършат знамения и чудеса чрез техните ръце. 4 И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, а други с апостолите. 5 И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите, с началниците им, да ги опозорят и да ги убият с камъни, 6 те се научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места, 7 и там проповядваха благовестието.

В Листра и Дервия

8 А в Листра седеше някой си човек, немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил. 9 Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, 10 рече със силен глас: Стани прав на нозете си! И той скочи и ходеше. 11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас. 12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павел Меркурий, понеже той беше главният говорител. 13 И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва. 14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха, казвайки: 15 О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е създал небето, земята, морето, и всичко, което има в тях; 16 Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, 17 ако и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба. 18 И като казваха това, те едвам възпряха множеството да не им принася жертва.
19 Между това, дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял. 20 А когато учениците още стояха около него, той стана и влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

Завръщане в Антиохия Сирийска

21 И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия, 22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство. 23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали. 24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия; 25 и възвестиха учението в Перга, и слязоха в Аталия. 26 Оттам отплуваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което сега бяха извършили. 27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват. 28 И там преседяха доста време с учениците.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

8

1 Не вика ли мъдростта? И разумът не издига ли гласа си?
2 Тя стои по високите места край пътя,
на кръстопътя,
3 възгласява при портите, при входа на града,
при входа на вратите:
4 Към вас, човеци, викам
и гласът ми е към човешките чада.
5 Вие, глупави, придобийте благоразумие,
и вие, безумни, придобийте разум.
6 Послушайте, защото ще говоря достойни неща;
и ще отворя устните си да изрека правда.
7 Защото езикът ми ще изговори истина,
а нечестието е мерзост за устните ми.
8 Всички слова на устата ми са справедливи;
няма в тях лъжа и коварство.
9 Те всички са ясни за разумния човек
и прави за тези, които намират знание.
10 Приемете поуката ми, а не сребро,
по-добре знание, нежели отбрано злато,
11 защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни
и нищо, което може да се пожелае, не се сравнява с нея.
12 Аз, мъдростта, живея в благоразумие,
притежавам знание и предпазливост.
13 Страх от Господа е да се мрази злото;
аз мразя гордост и високоумие,
лош път и покварени уста.
14 У мене е съветът и здравомислието;
аз съм разум;
у мене е силата.
15 Чрез мене царете царуват
и управниците узаконяват правда.
16 Чрез мене князете властват,
също и големците, и всички земни съдии.
17 Аз любя онези, които ме любят;
и онези, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Богатството и славата са с мене;
да, трайният имот и правдата.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато;
и ползата от мене надминава отбрано сребро.
20 Ходя по пътя на правдата,
по пътеките на правосъдието,
21 за да направя да наследят имот тези, които ме любят,
и за да напълня съкровищниците им.
22 Господ ме имаше за начало на Своя път
преди древните Си дела.
23 От вечността бях установена, от началото,
преди създанието на земята.
24 Родих се, когато нямаше бездни,
когато нямаше извори изобилстващи с вода;
25 преди да се оформят планините,
преди хълмите, аз бях родена,
26 преди Господ да беше направил земята или полетата,
или първите прашинки на вселената.
27 Когато приготовляваше небесата, аз бях там;
когато разпростираше свод над лицето на бездната,
28 когато закрепваше облаците горе,
когато усилваше изворите на бездната,
29 когато налагаше закона Си на морето,
така че водите да не престъпват повелението Му,
и когато нареждаше основите на земята.
30 Тогава аз бях при Него като майстор-ваятел
и всеки ден се наслаждавах,
веселях се винаги пред Него.
31 Веселях се на обитаемата Му земя
и наслаждението ми бе с човешки чада.
32 Сега послушайте ме, о, синове мои,
защото блажени са онези, които пазят моите пътища.
33 Послушайте поука,
не я отхвърляйте и бъдете мъдри.
34 Блажен онзи човек, който ме слуша,
като бди всеки ден при моите порти,
и чака при стълбовете на вратата ми.
35 Защото който ме намери, намира живот
и придобива благоволение от Господа;
36 а който ме пропуска, онеправдава своята си душа;
всички, които мразят мене, обичат смъртта.
© Библейска лига - България