Основен / ден 44

Стар Завет

Битие

47

1 И тъй, Йосиф влезе при Фараон и му извести: Баща ми и братята ми с дребния и едрия си добитък, и с всичко, което имат, дойдоха от Ханаанската земя, и ето, те са в Гошенската земя. 2 И взе петима от братята си, и ги представи на Фараон. 3 И Фараон рече на братята му: Какво е занятието ви? А те казаха на Фараон: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари. 4 Рекоха още на Фараон: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма паша за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Хананската земя; затова, молим ти се, нека живеят слугите ти в Гошенската земя. 5 И Фараон говори на Йосиф, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе; 6 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гошенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък. 7 След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на Фараон; и Яков благослови Фараон. 8 И Фараон рече на Яков: Колко са годините на живота ти? 9 И Яков каза на Фараон: Годините на странстването ми са сто и тридесет години; кратки и злочести са били годините на живота ми, и не достигнаха до годините на живота на бащите ми в дните на тяхното странстване. 10 И като благослови Фараон, Яков излезе от Фараоновото присъствие. 11 Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде собственост в Египетската земя, в най-добрата местност от земята, в Раамсеската земя, както бе заповядал Фараон. 12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според големината на челядите им.

Йосиф и гладът

13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се бе засилил, че Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глад. 14 И Йосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във Фараоновия дом. 15 И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Йосиф и казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни? 16 А Йосиф рече: Ако парите са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви. 17 И тъй, докарваха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу всичкия им добитък.
18 И като се измина онази година, дойдоха при него и на следващата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и стадата добитък станаха на господаря ни; не остана друго пред господаря ни, освен телата ни и земята ни. 19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараон, и земята ни за него ще произвежда. Дай ни и семе, за да останем живи и да не умрем, и да не запустее земята. 20 И тъй, Йосиф закупи за Фараон цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова. 21 И той пресели населението в градовете, от единия край до другия край на египетските предели. 22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от Фараон дял и се прехранваха от дела, който Фараон им беше дал; затова не продадоха земята си. 23 Тогава Йосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараон; ето ви семе, засейте земята. 24 Затова, по време на жетва ще давате една пета част на Фараон; а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивята и за храна на вас и на домашните ви, и за храна на децата ви. 25 И те казаха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараон. 26 И Йосиф постави това за повеление в Египетската земя, както е и до днес – да се дава една пета част на Фараон; само земята на жреците, единствено тя, не стана Фараонова.
27 И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гошенската земя, където придобиваха имения, плодяха се и твърде се умножаваха.
28 И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че годините на Якововия живот станаха сто четиридесет и седем години. 29 А като наближи времето Израил да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, 30 но, когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал. 31 И рече Яков: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.
© Библейска лига - България

48

Манасия и Ефрем

1 След това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него. 2 И известиха на Яков, казвайки: Ето, синът ти Йосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото. 3 И Яков каза на Йосиф: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза: 4 Ето, Аз ще те наплодя, ще те умножа, и множество народи ще произлязат от тебе; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за вечно притежание. 5 И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, мои са; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също както Рувим и Симеон. 6 А чадата, които родиш след тях, ще бъдат твои; а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя. 7 Когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, близо до Ефраат; и погребах я там край пътя за Ефраат, (който е Витлеем).
8 И като съгледа Йосифовите синове, Израил каза: Кои са тези? 9 А Йосиф каза на баща си: Това са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя. 10 А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И тъй, Йосиф ги приближи при него; и той ги целуна и прегърна. 11 И рече Израил на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти; но ето, Бог ми показа и потомството ти. 12 И Йосиф, като ги отведе от коленете му, поклони се с лице до земята. 13 После Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него. 14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-малкият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният). 15 И като благослови Йосиф, каза: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до този ден, 16 Ангелът, който ме откупи от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се наплодят в множество по земята. 17 Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава; 18 и рече Йосиф на баща си: Не така, тате, защото ето първородния; възложи десницата си върху неговата глава. 19 Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и от него ще излезе народ; и той ще бъде велик; но по-малкият му брат ще бъде по-голям от него и от потомството му ще произлязат множество народи. 20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя и ще казва: Бог да те направи като Ефрем и като Манасия! Така той постави Ефрем пред Манасия.
21 След това Израил рече на Йосиф: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в отечеството ви. 22 Впрочем аз ти давам един дял повече, отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

16

Тимотей се присъединява към Павел и Сила

1 После пристигна и в Дервия, и в Листра; и ето, там имаше един ученик, на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, и на баща грък. 2 Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. 3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе, че го обряза поради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък. 4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят. 5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

Видението на Павел с човек от Македония

6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Святия Дух да проповядват словото в Азия; 7 и като дойдоха срещу Мисия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи. 8 И тъй, като изминаха Мисия, слязоха в Троада. 9 И яви се на Павел през нощта видение: Един македонец стоеше и му се молеше, казвайки: Ела в Македония и помогни ни. 10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието там.

Обръщането на Лидия във Филипи

11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, на следващия ден в Неапол 12 и оттам във Филипи, който е главният град на онази част от Македония, и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.
13 А в събота излязохме вън от портата на едно място край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме, та говорихме на събраните там жени. 14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на пурпурни платове, слушаше; и Господ отвори сърцето ѝ да обърне внимание на това, което Павел говореше. 15 И като се кръсти тя и домът ѝ, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

Павел и Сила в затвора

16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си докарваше голяма печалба на господарите си. 17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше, казвайки: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. 18 Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час. 19 А господарите ѝ, като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. 20 И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и много смущават града ни, 21 като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим. 22 На това народът вкупом се повдигна против тях и градските съдии им разкъсаха дрехите, и заповядаха да ги бият с тояги. 23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заръчаха на тъмничния началник да ги пази здраво; 24 който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница и стегна добре нозете им в клада.
25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха, 26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха; и веднага всичките врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. 27 И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика със силен глас: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тука. 29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; 30 и изведе ги вън, и рече: Господа, какво трябва да сторя, за да се спася? 31 А те казаха: Повярвай в Господа Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти. 32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. 33 И той ги взе в същия час през нощта, та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови. 34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни онези човеци. 36 И началникът съобщи думите на Павел, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега излезте и си идете с мир. 37 Но Павел им рече: Биха ни публично, без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат. 38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се; 39 и дойдоха, та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града. 40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

18

1 За диригента. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил на Господа думите на тази песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саул. И рече:
Любя Те, Господи, сило моя!
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой,
Бог мой, канара моя, на Когото се надявам,
щит мой, рогът на избавлението ми и високата ми кула.
3 Ще призова Господа, Който е достоен за хвала;
така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 Връзките на смъртта са ме обвили;
порои от беззаконие са ме заплашили.
5 Връзките на шеол са ме оплели;
примките на смъртта са ме стигнали.
6 В утеснението си призовах Господа
и към Бога мой викнах;
от храма Си Той чу гласа ми
и викането ми пред Него стигна до ушите Му.
7 Тогава се поклати и се разтресе земята;
основите на планините се разлюляха
и поклатиха се, защото се разгневи Той.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му
и от устата Му – огън пояждащ;
въглени се разпалиха от него.
9 Той сведе небесата и слезе;
и мрак бе под нозете Му.
10 Възседна херувим и летя;
летя на ветрени криле.
11 Положи за Свое скривалище тъмнината,
за покров около Себе Си – тъмните води,
гъстите въздушни облаци.
12 От блясъка пред Него
преминаха през облаците Му
град и огнени въглени.
13 И гръмна Господ от небето,
Всевишният издаде гласа Си:
град и огнени въглени.
14 Прати стрелите Си и ги разпръсна,
светкавици в изобилие – и ги срази.
15 Тогава се явиха коритата на водите,
откриха се основите на вселената
от Твоето изобличение, Господи,
от духането на дъха на ноздрите Ти.
16 Протегна ръка от висините, взе ме,
извлече ме из многото води.
17Избави ме от силния ми неприятел,
от онези, които ме мразеха;
защото бяха по-силни от мене.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми;
но Господ ми стана опора
19 и изведе ме нашироко,
избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 Въздаде ми Господ според правдата ми;
според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
21 защото съм опазил пътищата Господни
и не съм се отклонил от Бога мой в безчестие.
22 Защото всичките Му заповеди са били пред мене
и от повеленията Му не съм се отдалечил.
23 Непорочен бях пред Него
и опазих се от беззаконието си.
24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми,
според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш,
към непорочния непорочен ще се явиш,
26 към чистия чист ще се явиш
и към развратния противен ще се явиш.
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш;
а очи горделиви ще смириш.
28 Защото Ти ще запалиш светилото ми;
Господ, Бог мой, ще озари тъмнината ми.
29 Защото с Тебе войска разбивам;
с Бога мой стена прескачам.
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен;
Словото на Господа е опитано;
Той е щит на всички, които се уповават на Него.
31 Защото кой е Бог, освен Господа?
И кой е канара, освен нашия Бог?
32 Бог, Който ме препасва със сила
и прави съвършен пътя ми;
33 Той прави нозете ми като на елен
и ме поставя на високите ми места.
34 Учи ръцете ми да воюват,
и мишците ми трошат меден лък.
35 Ти си ми дал и щита на избавлението Си;
Твоята десница ме е поддържала
и Твоята благост ме е направила велик.
36 Ти си разширил крачките ми под мене;
и нозете ми не се подхлъзнаха.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах,
и не се върнах, докато не ги довърших.
38 Поразих ги и не можаха да се повдигнат;
паднаха под нозете ми.
39 Защото си ме препасал със сила за бой;
повалил си под мене въставащите против мене.
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми,
за да изтребя онези, които ме мразят.
41 Извикаха, но нямаше избавител,
към Господа, но не ги послуша.
42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра;
изринах ги като калта по пътищата.
43 Ти си ме избавил и от бунта на людете;
поставил си ме глава на чужди народи;
народ, който не познавах, слугува на мене.
44 Щом чуят за мене, ми се покоряват;
чужденците ми се умилкват.
45 Чужденците отслабват,
и разтреперани излизат из укрепленията си.
46 Жив е Господ и благословена да бъде Канарата ми,
и да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 Бог, Който отмъщава за мене
и покорява под мене племена,
48 Който ме избавя от неприятелите ми.
Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене.
Избавяш ме от насилника.
49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите
името Ти ще възпявам.
50 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си
и показваш милост към помазаника Си,
към Давид и към потомството му довека.
© Библейска лига - България