Основен / ден 45

Стар Завет

Битие

49

Яков благославя синовите си

1 Тогава Яков повика синовете си и каза: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в идещите дни:
2 Съберете се и слушайте, синове Яковови,
и послушайте Израил, баща си.
3 Рувиме, ти си ми първородният, мощта моя и първият плод на силата ми, върховен по достойнство, и върховен по сила.
4 Изврял си като вода;
не ще имаш превъзходството,
защото се качи на леглото на баща си,
на постелята ми и я оскверни.
5 Симеон и Леви са братя;
сечива насилствени са мечовете им.
6 В съвета им да не участваш, душе моя;
към събранието им да не се присъединиш, чест моя,
защото в гнева си убиха човеци,
и в упорството си прерязаха жилите на волове.
7 Проклет гневът им, защото беше свиреп,
и яростта им, защото бе жестока!
Ще ги разделя в Яков
и ще ги разпръсна в Израил.
8 Юдо, тебе ще похвалят братята ти;
ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти;
синовете на баща ти ще ти се кланят.
9 Млад лъв е Юда;
от лова, сине мой, си се завърнал;
легнал и разпрострял се е като лъв
и като лъвица;
кой ще го вдигне?
10 Не ще се отнеме скиптърът от Юда
и законодателят от чреслата му,
докато не дойде Примирителят,
и на Него ще се покоряват народите.
11 Като връзва за лозата ослето си
и за отбраната лоза – жребчето на ослицата си;
ще опере с вино дрехата си
и с кръв от грозде облеклото си;
12 очите му ще червенеят от вино,
и зъбите му ще белеят от мляко.
13 Завулон ще обитава край морския бряг
и ще бъде пристан на кораби;
и ще граничи със Сидон.
14 Исахар е як осел,
легнал сред кошарите;
15 и като видя, че мястото е добро за почивка,
и че земята е приятна,
подложи плещите си на товар
и стана слуга подчинен.
16 Дан ще съди людете си
като едно от Израилевите племена.
17 Дан ще бъде змия на пътя,
ехидна на пътеката,
която хапе петите на коня,
тъй че ездачът му пада назад.
18 Твоето спасение чаках, Господи.
19 Гад ще разбият разбойници;
но и той ще разбие петите им.
20 Хлябът на Асир ще бъде пребогат;
и той ще доставя царски сладкиши.
21 Нефталим е елен пуснат,
който говори угодни думи.
22 Йосиф е плодоносна вейка,
плодоносна вейка край извор;
клончетата ѝ се простират по стената.
23 Стрелците го огорчиха,
и стреляха по него, и преследваха го;
24 но лъкът му запази якостта си,
и мишците на ръцете му се укрепиха
чрез ръцете на Силния Бог Яковов,
(откъдето е Пастирът, Израилевият камък),
25 чрез Бога на баща ти, Който ще ти помага,
и чрез Всесилния, Който ще те благославя
с небесни благословения отгоре,
с благословения на бездната, която лежи отдолу,
с благословения на гърдите и на утробата.
26 Благословенията на баща ти превишаваха
благословенията на праотците ми
до високите върхове на вечните планини;
те ще бъдат на Йосифовата глава,
и на темето на превъзходния сред братята си.
27 Вениамин е вълк грабител;
заран ще пояжда лов,
а вечер ще дели корист.
28 Всички тези са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им, като ги благослови; всекиго, според благословението, което му се падаше, благослови го.

Смъртта на Яков

29 Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон, 30 в пещерата, която е в нивата Махпелах срещу Мамре в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хета Ефрон за собствена гробница. 31 Там погребаха Авраам и жена му Сара; там погребаха Исаак и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. 32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетите. 33 А като свърши Яков поръчките към синовете си, изпъна нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.
© Библейска лига - България

50

1 Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака върху него и го целува. 2 И Йосиф заповяда на служещите на него лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил, 3 като работиха по него напълно четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни.
4 И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на Фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараон, и кажете: 5 Баща ми ме закле, като каза: Ето, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна. 6 А Фараон отговори: Иди, погреби баща си, както те е заклел. 7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараон, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя, 8 също и целият дом на Йосиф, братята му, и бащиният му дом; само челядта си, дребния си и едрия си добитък оставиха в Гошенската земя. 9 Отидоха с него и колесници, и конници, тъй че стана много голямо шествие. 10 И като пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък Йордан, там ридаха твърде много и силно; и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка. 11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, се наименува Абел-Мицраим. 12 И сториха синовете на Израил с него както им беше заповядал; 13 пренесоха го в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамре, която пещера Авраам бе купил заедно с нивата за собствена гробница от хета Ефрон. 14 И Йосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

Йосиф успокоява братята си

15 А като видяха Йосифовите братя, че умря баща им, казаха си: Може Йосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, което сме му сторили. 16 Затова, пратиха да кажат на Йосиф: Преди да умре, баща ти ни заповяда: 17 Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им, злото, което ти сториха. И тъй, прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха. 18 После отидоха братята му, паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги. 19 А Йосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога? 20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много люде, както и стана днес. 21 Така че, не бойте се; аз ще храня вас и децата ви. И утеши ги, и говори им любезно.
22 Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. 23 И Йосиф живя сто и десет години; и Йосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махир се родиха на Йосифовите колене.
24 След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам; Бог ще ви посети, и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак, и Яков. 25 И Йосиф закле потомците на Израил, като рече: Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттука. 26 И тъй, Йосиф умря на възраст сто и десет години; и балсамираха го, и положиха го в ковчег в Египет.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

17

В Солун

1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше синагога на юдеите. 2 И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от писанията, 3 та им поясняваше и доказваше, че Помазаникът трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, Когото, каза той, аз ви проповядвам, е Помазаникът. 4 И някои от тях се убедиха и дружаха с Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени. 5 Но юдеите, подбудени от завист, взеха си няколко лоши човеци от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; нападнаха Ясоновата къща и търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа. 6 Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които обърнаха света, дойдоха и тука; 7 и Ясон ги е приел; и те всички действат против кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар, Исус. 8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха. 9 Но като взеха поръчителство от Ясон и от другите, пуснаха ги.

В Берия

10 А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога. 11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали то е вярно. 12 И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини, и от мъжете не малко. 13 Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там, та подбудиха и смутиха народа. 14 Тогава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там. 15 А онези, които придружаваха Павел, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се можеше по-скоро при него, заминаха си.

В Атина

16 А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града, пълен с идоли. 17 И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с онези, с които се случеше да се срещне. 18 Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже този празнословец? А други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове; защото проповядваше Исуса и възкресението. 19 И тъй, взеха и го заведоха на ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш? 20 Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме искали да узнаем какво е то. 21 (А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново.)
22 И тъй, Павел застана сред ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. 23 Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Този, на Когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам. 24 Бог, Който е създал света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, 25 нито са Му потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички живот и дишане, и всичко; 26 и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; 27 за да търсят Бога, та дано биха Го усетили и намерили, ако и да не е Той далеч от всеки един от нас; 28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“ 29 И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и измислица. 30 Бог обаче, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всичките човеци навсякъде да се покаят, 31 тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.
32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За това пак искаме да те слушаме. 33 И така, Павел си излезе измежду тях. 34 А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена, на име Дамар, и други с тях.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи