Основен / ден 46

Стар Завет

Изход

1

Потисничеството над Израил

1 Ето имената на синовете на Израил, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде с челядта си: 2 Рувим, Симеон, Леви, и Юда, 3 Исахар, Завулон и Вениамин, 4 Дан и Нефталим, Гад и Асир. 5 Всичките човеци, произлезли от чреслата на Яков бяха седемдесет души; а Йосиф беше вече в Египет. 6 И умря Йосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение. 7 А потомците на Израил се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че земята се напълни с тях.
8 Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Йосиф. 9 И той каза на людете си: Ето, тия люде, израиляните, са по-многобройни и по-силни от нас; 10 елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да не се размножават, да не би, в случай на война, да се съединят с неприятелите ни и да воюват против нас, и да си отидат от земята. 11 Затова поставиха над тях надзиратели, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараон градове за житници: Питом и Раамсес. 12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те нарастваха и се разширяваха, така че египтяните се страхуваха от израиляните. 13 Затова египтяните безмилостно караха израиляните да работят; 14 огорчаваха живота им с тежък труд над глина и тухли и всякаква полска работа; всичките работи, които ги караха да вършат, бяха твърде тежки.
15 При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Пуа), като им каза: 16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее. 17 Но бабите се бояха от Бога и не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. 18 Тогава египетският цар повика бабите и рече им: Защо правите това, защо оставяте живи мъжките деца? 19 И бабите казаха на Фараон: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях. 20 За това Бог правеше добро на бабите. А народът се множеше и твърде много се засилваше. 21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им създаде собствени домове. 22 Тогава Фараон заръча на всичките си люде: Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.
© Библейска лига - България

2

Раждането на Мойсей

1 В това време отиде някой си човек от Левиевия дом и взе за жена една от Левиевите жени. 2 И жената зачена и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го три месеца. 3 Но понеже не можеше вече да го крие, взе му тръстиково кошче, намаза го със смола и катран, сложи детето в него, и го положи в тръстиката при брега на реката. 4 А сестра му стоеше отдалеч, за да види, какво ще му се случи. 5 И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините ѝ ходеха по брега на реката; и когато съгледа кошчето в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе. 6 Като го отвори, видя детето, и ето, малкото плачеше; и пожали го, и каза: От еврейските деца е това. 7 Тогава сестра му каза на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам кърмачка от еврейките, за да ти кърми детето? 8 И Фараоновата дъщеря ѝ каза: Иди. И тъй, момичето отиде и повика майката на детето. 9 И Фараоновата дъщеря ѝ рече: Вземи това дете и ми го откърми, ще ти заплатя. И жената взе детето и го кърми. 10 А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря и то стана неин син. И наименува го Мойсей: Понеже, каза тя, го извлякох из водата.

Мойсей бяга в Мадиамската земя

11 След време, когато Мойсей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че бие един евреин от братята му; 12 и като се поогледа насам-натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка. 13 Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на виновника: Защо биеш другаря си? 14 А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Да не искаш и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Мойсей се уплаши и си каза: Явно, че това нещо се е узнало. 15 И като чу това Фараон, търсеше случай да убие Мойсей; но Мойсей побягна от Фараоновото присъствие и се засели в Мадиамската земя.
И седна до един кладенец. 16 А мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода, и напълниха коритата, за да напоят бащините си овце. 17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Мойсей стана, та им помогна, и напои овцете им. 18 И като дойдоха при баща си Рагуил, той им каза: Как дойдохте днес толкова скоро? 19 А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, че и вода ни наля и напои овцете. 20 И той попита дъщерите си: А къде е той? Защо оставихте човека? Повикайте го да яде хляб. 21 И Мойсей склони да живее при човека, който и даде на Мойсей дъщеря си Сепфора за жена. 22 И тя роди син; и той го наименува Гиршом, защото казваше: Пришълец станах в чужда земя.
23 След дълго време египетският цар умря; а израиляните пъшкаха от робството и викаха; и викът им от робството стигна до Бога. 24 Бог чу стенанията им и си спомни завета Си с Авраам, с Исаак и с Яков. 25 И Бог погледна на израиляните и се смили над тях.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

18

В Коринт

1 След това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт, 2 където намери един юдеин, на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и Павел дойде при тях. 3 И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри. 4 И всяка събота разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.
5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел усещаше подтик да говори словото и заявяваше на юдеите, че Исус е Помазаникът. 6 Но понеже те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците. 7 И като се премести оттам, дойде в дома на някого си, на име Тит Юст, който се кланяше на Бога и чиято къща беше до синагогата. 8 А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха. 9 И Господ каза на Павел през нощта във видение: Не бой се, но говори и не млъквай; 10 защото Аз съм с тебе и никой няма да те нападне да ти стори зло; защото имам много люде в този град. 11 И той преседя там година и шест месеца, като ги поучаваше в Божието слово.
12 А когато Галион беше управител в Ахая, юдеите се надигнаха единодушно против Павел, доведоха го пред съдилището и казаха: 13 Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога, несъгласно със закона. 14 Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о, юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя; 15 но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не искам да съм съдия на такива работи. 16 И изпъди ги от съдилището. 17 Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состен, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.

В Коринт

18 А Павел, след като поседя там още доста време, прости се с братята и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото бе дал оброк. 19 Като стигнаха в Ефес, той остави тях там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите. 20 А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони; 21 но се прости с тях, казвайки: Но ако Бог иска, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес. 22 И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим, та поздрави църквата и после слезе в Антиохия. 23 И като поседя там известно време, излезе и обикаляше наред Галатийската и Фригийската земя, та утвърждаваше всичките ученици.
24 И някой си юдеин, на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес. 25 Той беше наставен в Господния път и като беше по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Йоановото кръщение. 26 И почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път. 27 И когато се канеше той да замине за Ахая, братята го насърчиха и писаха до учениците да го приемат; и той, като дойде, помогна много на повярвалите чрез благодатта; 28 защото силно опровергаваше юдеите, и то публично, като доказваше от писанията, че Исус е Помазаникът.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

9

1 Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба;
2 закла животните си, смеси виното си
и сложи трапезата си;
3 изпрати слугините си;
вика от най-високите места на града:
4 Който е глупав, нека се отбие тук;
и на безумните казва:
5 Елате, яжте от хляба ми
и пийте от виното, което смесих;
6 оставете глупостта и ще живеете;
ходете в пътя на разума.
7 Който поправя присмивача, навлича на себе си срам;
който изобличава нечестивия, лепва на себе си петно.
8 Не изобличавай присмивача, за да не те намрази;
изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
9 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър;
учи праведния и той ще стане по-учен.
10 Страхът от Господа е начало на мъдростта;
и познаването на Святия е разум.
11 Защото чрез мене ще се умножат дните ти,
и ще ти се прибавят години живот.
12 Ако си мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си;
и ако се присмиваш, сам ще носиш последствията.
13 Безумната жена е бъбрица,
проста и не знае нищо.
14 Седи при вратата на къщата си,
на стол по високите места на града,
15 и кани онези, които минават,
които вървят право по пътя си:
16 Който е глупав, нека се отбие тук;
а на безумния казва:
17 Крадените води са сладки
и хлябът, който се яде скришно, е вкусен.
18 Но той не знае, че мъртвите са там
и че гостите ѝ са в дълбочините на шеол.
© Библейска лига - България