Основен / ден 48

Стар Завет

Изход

5

Тухли без плява

1 След това дойдоха Мойсей и Аарон и казаха на Фараон: Така говори Еова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми направят празник в пустинята. 2 Но Фараон отговори: Кой е Еова, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам Еова и няма да пусна Израил. 3 А те казаха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Еова, нашия Бог, да не би да ни изпрати бедствие чрез мор или меч. 4 Но египетският цар им каза: Защо, Мойсее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете си по работата. 5 Рече още Фараон: Ето, народът в тази земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.
6 И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на народа, казвайки: 7 Не давайте вече, както досега, плява на тези люде, за да правят тухли; нека идат сами да си събират плява. 8 Но колкото тухли са правили досега, същото число изисквайте от тях; с нищо да не го намалите; защото остават без работа и затова викат: Нека отидем, за да принесем жертва на нашия Бог. 9Да им се налага още по-тежка работа, за да се трудят; и да не се занимават с празни думи. 10И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и казаха на народа: Така казва Фараон: Не ви давам плява. 11 Вие сами идете и си събирайте плява, където намерите; но нищо няма да се намали от работата ви. 12 Затова, людете се пръснаха по цялата Египетска земя, за да събират слама вместо плява. 13 А настойниците настояваха: Изпълнявайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява. 14 И Фараоновите настойници биеха надзирателите, поставени над израиляните, като им казваха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното число тухли, както по-напред?
15 Тогава надзирателите на израиляните отидоха при Фараон, викнаха и казаха: Защо постъпваш така със слугите си? 16 Плява не се дава на слугите ти, а казват ни: Правете тухли; и ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде. 17 Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате, нека отидем да принесем жертва на Господа. 18Идете сега работете; защото плява няма да ви се даде; а ще давате определеното число тухли. 19 И надзирателите на израиляните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното за всеки ден число тухли. 20 И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Мойсей и Аарон, които се намериха на пътя; 21 и им казаха: Господ да погледне на вас и да съди; защото вие ни направихте омразни на Фараон и на слугите му, и сложихте меч в ръката им, за да ни избият.

Бог обещава освобождение

22 Тогава Мойсей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил? 23 Защото откак дойдох при Фараон да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ; а Ти никак не избавяш народа Си.
© Библейска лига - България

6

1 А Господ каза на Мойсей: Сега ще видиш какво ще сторя на Фараон; защото под силна ръка ще ги пусне и под силна ръка ще ги изпъди от земята си.
2 Бог каза още на Мойсей: Аз съм Еова. 3 Явих се на Авраам, на Исаак и на Яков с името Бог Всемогъщи, но не им се открих с името Си Еова. 4 Поставих още и завета Си с тях, да им дам Ханаанската земя, земята, в която бяха пришълци при странстванията си. 5 И Аз чух стоновете на израиляните поради робството, което им налагат египтяните, и спомних завета Си. 6 Затова кажи на израиляните: Аз съм Еова; ще ви изведа изпод египетския гнет, ще ви избавя от египетското робство и ще ви откупя с простряна ръка и с велики присъди. 7 Ще ви взема за Мой народ и ще бъда ваш Бог; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог, който ви извеждам изпод египетския гнет. 8 И ще ви въведа в земята, за която съм се клел, че ще я дам на Авраам, на Исаак и на Яков; и ще я дам на вас за наследство. Аз съм Еова. 9 И Мойсей говори така на израиляните; но поради утеснението на душите си и поради жестокото си робуване те не послушаха Мойсей.
10 След това Господ говори на Мойсей, казвайки: 11 Иди при египетския цар, Фараон, и му кажи да пусне израиляните от земята си. 12 А Мойсей говори пред Господа, казвайки: Ето, израиляните не ме послушаха; тогава как ще ме послуша Фараон, като се запъвам в речта си? 13 И Господ говори на Мойсей и на Аарон и им даде заповед до израиляните и до египетския цар, Фараон, да изведат израиляните от Египетската земя.

Родословието на Аарон и Мойсей

14 Ето родоначалниците на бащините домове на Аарон и Мойсей: синове на Рувим, Израилевия първороден: Енох, Фалу, Есрон и Харми; това са Рувимови семейства. 15 Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин и Сохар, и Саул, син на ханаанка; това са Симеонови семейства. 16 Ето имената на Левиевите синове според поколенията им: Гирсон, Каат и Мерари; и годините на Левиевия живот станаха сто тридесет и седем години. 17 Синовете на Гирсон са: Ливни и Семей със семействата им. 18 И синовете на Каат са: Амрам, Исаар, Хеброн, и Узиил; и годините на Каатовия живот станаха сто тридесет и три години. 19 И синовете на Мерари са: Махли и Муси. Това са Левиевите семейства според поколенията им. 20 И Амрам взе за жена бащината си сестра Йохавед, която му роди Аарон и Мойсей; и годините на Амрамовия живот станаха сто тридесет и седем години. 21 И синовете на Исаар са: Корей, Нефег и Зехри. 22 И синовете на Узиил са: Мисаил, Елисафан и Ситри. 23 И Аарон взе за жена Елишеба, Аминадавова дъщеря, Наасонова сестра, която му роди Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар. 24 И синовете на Корей са: Асир, Елкана и Авиасаф; това са Кореевите семейства. 25 И Аароновият син Елеазар взе за жена една от Футииловите дъщери, която му роди Финехас. Това са родоначалниците на бащините домове на левитите според семействата им. 26 Това са същите Аарон и Мойсей, на които Господ каза: Изведете израиляните от Египетската земя според както са на дружини. 27 Това са тези, които говориха на Фараон, египетския цар, да изведат израиляните от Египет; това са същите Мойсей и Аарон.

Аарон говори вместо Мойсей

28 И в същия ден, когато говори Господ на Мойсей в Египетската земя, 29 Господ каза на Мойсей: Аз съм Еова. Кажи на Фараон, египетския цар, всичко каквото ти казвам. 30 А Мойсей каза пред Господа: Ето, аз се запъвам в речта си; и как ще ме послуша Фараон?
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

20

През Македония и Гърция

1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и като ги увеща, прости се с тях, и тръгна да отиде в Македония. 2 И като мина през онези места и увеща учениците с много думи, дойде в Гърция. 3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония. 4 И придружиха го до Азия берянинът Сопатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим. 5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада; 6и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, където преседяхме седем дена.

Възкръсването на Евтих в Троада

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ. 8 И имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани. 9 И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, като беше обладано от сън, падна долу от третия етаж; и вдигнаха го мъртво. 10 Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него. 11 След това той се качи горе, разчупи хляба, та похапна и приказва пак надълго до зори, и така тръгна. 12 А момчето доведоха живо, и немалко се утешиха.

Обръщението на Павел към презвитерите в Ефес

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асос, където щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като щеше сам да отиде пеш. 14 И когато се събра с нас в Асос, прибрахме го и дойдохме в Митилин. 15 И оттам, като отплувахме, на другия ден дойдохме срещу Хиос, а на по-другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит. 16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия: понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери. 18 И като дойдоха при него, каза им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас 19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; 20 как не се посвених да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, 21 като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. 22 И ето сега, заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, 23 освен че Святият Дух ми заявява във всеки град, казвайки, че окови и скърби ме очакват. 24 Но не се скъпя за живота си и не ми се свиди за него, стига само да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат. 25 И сега ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми. 26 Затова заявявам ви в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички; 27 защото не се посвених да ви изявя всичката Божия воля. 28 Внимавайте за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със собствената Си кръв. 29 Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; 30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено и ще отвличат учениците след себе си. 31 Затова бдете и помнете, че три години, ден и нощ, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. 32 И сега, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени. 33 На никого среброто или златото, или облеклото не съм пожелал. 34 Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. 35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема. 36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. 37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел, и го целуваха, 38 наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

19

1 За диригента. Давидов псалом.
Небесата прогласяват славата Божия,
и просторът възвестява делото на ръцете Му.
2 Ден след ден изливат слово;
и нощ след нощ изявяват знание.
3 Без говорене, без думи,
без да се чуе гласът им.
4 Тяхната вест е излязла по цялата земя
и думите им до краищата на вселената.
В тях Той постави шатър за слънцето,
5 което, излизащо като младоженец из стаята си,
се радва като юнак да измине пътя си.
6 То излиза от единия край на небето
и обикаля до другия му край;
от топлината му нищо не се укрива.
7 Законът Господен е съвършен, възвръща душата;
изявлението Господне е вярно, дава мъдрост на простия;
8 повеленията Господни са прави, веселят сърцето;
заповедта Господня е светла, просвещава очите;
9 страхът от Господа е чист, пребъдва довека;
присъдите Господни са истинни и без изключение справедливи.
10 Желателни са повече от злато,
повече от изобилие чисто злато,
и по-сладки от мед и от капките на медена пита.
11 Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях;
в опазването им има голяма награда.
12 Кой съзнава своите прегрешения?
Очисти ме от тайните прегрешения.
13 Още и от гордост предпази слугата Си;
да не ме завладее; тогава ще бъда непорочен
и ще бъда чист от много престъпления.
14 Думите на устата ми и помислите на сърцето ми
нека бъдат угодни пред Тебе,
Господи, канара моя и избавителю мой.
© Библейска лига - България