Основен / ден 49

Стар Завет

Изход

7

1 Тогава Господ каза на Мойсей: Ето, поставих те като Бог на Фараон; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк. 2 Ти ще казваш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на Фараон да пусне израиляните от земята си. 3 Но аз ще закоравя Фараоновото сърце и ще умножа знаменията Си и чудесата Си в Египетската земя. 4 Но понеже Фараон не ще ви послуша, Аз ще положа ръката Си на Египет и с велики присъди ще изведа войнството Си, народа Си Израил, от Египетската земя. 5 И египтяните ще познаят, че Аз съм Господ, когато вдигна ръката Си против Египет и изведа израиляните изсред тях. 6 И тъй, Мойсей и Аарон сториха така; според както Господ им заповяда, така сториха. 7 И Мойсей бе на осемдесет години, а Аарон на осемдесет и три години, когато говореха на Фараон.

Жезълът на Аарон става змия

8 И Господ каза на Мойсей и на Аарон: 9 Когато ви говори Фараон и рече: Покажете чудо в своя подкрепа, тогава кажи на Аарон: Вземи жезъла си и хвърли го пред Фараон, за да стане змия.
10 Тогава Мойсей и Аарон отидоха при Фараон и сториха както заповяда Господ; Аарон хвърли жезъла си пред Фараон и пред слугите му, и жезълът стана змия. 11 Но Фараон повика мъдреците и чародеите, и те, египетските магьосници, сториха същото с магиите си. 12 Защото хвърлиха, всеки от тях, жезъла си, и те станаха на змии; обаче Аароновият жезъл погълна техните жезли. 13 А сърцето на Фараон се закорави и той не ги послуша, според както Господ беше говорил.

Поразяване с кръв

14 След това Господ рече на Мойсей: Сърцето на Фараон се закорави дотолкова, че той отказва да пусне народа. 15 Иди утре при Фараон; ето той излиза да отиде при водата; а ти застани при брега на реката, за да го срещнеш, и вземи в ръката си жезъла, който се беше превърнал на змия. 16 И кажи му: Господ, Бог на евреите, ме изпрати при тебе и казва: Пусни людете Ми, за да Ми послужат в пустинята; но, ето, досега ти не послуша. 17 Така казва Господ: От това ще познаеш, че Аз съм Господ; ето, с жезъла, който е в ръката ми, ще ударя върху водата, която е в реката, и тя ще се превърне в кръв. 18 Рибите, които са в реката, ще измрат и реката ще завони, та египтяните ще се гнусят да пият вода от реката. 19 Тогава Господ рече на Мойсей: Кажи на Аарон: Вземи жезъла си и простри ръката си над египетските води, над реките им, над потоците им, над езерата им, и над всичките им водохранилища, за да станат на кръв; и ще има кръв по цялата Египетска земя, и в дървените, и в каменните съдове. 20 И Мойсей и Аарон сториха, както Господ заповяда; и Аарон, като вдигна жезъла, удари речната вода пред Фараон и пред слугите му; и всичката речна вода се превърна в кръв. 21 И рибите, които бяха в реката, измряха: и реката завоня така, че египтяните не можеха да пият вода от реката; и кръв имаше по цялата Египетска земя. 22 Но и египетските магьосници с магиите си сториха същото; затова сърцето на Фараон се закорави, и той не ги послуша; според както беше казал Господ. 23 И Фараон се обърна, и си отиде у дома, без да вземе присърце и това. 24 А всичките египтяни копаха около реката, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият речната вода. 25 И изминаха седем пълни дни, след като Господ порази реката.
© Библейска лига - България

8

Поразяване с жаби

1 Тогава Господ рече на Мойсей: Иди при Фараон и кажи му: Така казва Господ: Пусни народа Ми, за да Ми послужи. 2 Но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще поразя всичките ти предели с жаби. 3 Реката ще загъмжи от жаби и те ще излизат, ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщата на слугите ти, върху людете ти, в пещите ти и по нощвите ти. 4 Върху тебе, върху людете ти и всичките ти слуги ще наскачат жабите. 5 И тъй, Господ рече на Мойсей: Кажи на Аарон: Простри ръката си с жезъла си над реките, над потоците и над езерата, та стори да наскачат жаби по Египетската земя. 6 И Аарон простря ръката си над египетските води, и наизскачаха жабите, и покриха Египетската земя. 7 Но и магьосниците сториха същото с магиите си и направиха да наскачат жаби по Египетската земя. 8 Тогава Фараон повика Мойсей и Аарон и рече: Помолете се на Еова да махне жабите от мене и от людете ми: и ще пусна людете ви, за да принесат жертва на Господа. 9 И Мойсей каза на Фараон: Определи ми кога да се помоля за тебе, за слугите ти и за людете ти, за да се изтребят жабите от тебе и от къщите ти, та да останат само в реката. 10 Фараон каза: Утре. А той рече: Ще бъде както си казал, за да познаеш, че няма никой подобен на Еова, нашия Бог. 11 Жабите ще се махнат от тебе, от къщите ти, от слугите ти и от людете ти; само в реката ще останат. 12 Тогава Мойсей и Аарон излязоха от Фараоновото присъствие; и Мойсей викна към Господа относно жабите, които беше пратил върху Фараон. 13 И Господ стори според каквото викна Мойсей – жабите измряха от къщите, от дворовете и от нивите. 14 И събираха ги на купове; и земята завоня. 15 А Фараон, като видя, че му дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, както Господ беше говорил.

Поразяване с въшки

16 След това Господ каза на Мойсей: Кажи на Аарон: Простри жезъла си и удари земната пръст, за да се превърне на въшки в цялата Египетска земя. 17 И сториха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и явиха се въшки по човеците и по животните; всичката земна пръст се превърна на въшки по цялата Египетска земя. 18 И магьосниците работеха да вършат същото с магиите си, да произведат въшки, но не можаха; а въшките бяха по човеците и по животните. 19 Тогава рекоха магьосниците на Фараон: Божий пръст е това. Но сърцето на Фараон се закорави и той не ги послуша, както Господ беше говорил.
20 После Господ рече на Мойсей: Стани утре рано и застани пред Фараон (ето, той излиза да отиде при водата), и кажи му: Така казва Господ: Пусни народа Ми, за да Ми послужи. 21 Защото, ако не пуснеш народа Ми, ето, ще изпратя рояци мухи върху тебе, върху слугите ти и върху людете ти, и в къщите ти; така че къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се пълнят с рояци мухи. 22 Но в онзи ден Аз ще отделя Гошенската земя, в която живее народът Ми, и там няма да има рояци мухи, за да познаеш, че Аз съм Господар на земята. 23 Аз ще направя разлика между Моя народ и твоя народ; утре ще стане това знамение. 24 И Господ стори така; навлязоха мъчителни рояци мухи във Фараоновия дом и в къщите на слугите му, и в цялата Египетска земя; земята се опустоши от рояците мухи. 25 Тогава Фараон повика Мойсей и Аарон и каза: Идете, принесете жертва на вашия Бог в тази земя. 26 Но Мойсей каза: Не е прилично да направим така, защото ние ще жертваме на Господа, нашия Бог, онова, от което египтяните се гнусят; ето, ако жертваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни? 27 Ще отидем на тридневен път в пустинята и ще жертваме на Господа, нашия Бог, както би ни казал. 28 Тогава рече Фараон: Ще ви пусна да пожертвате на Господа, вашия Бог, в пустинята, само да не отидете много далеч. Помолете се на Бога за мене. 29 И Мойсей каза: Ето, аз излизам отпред тебе, и ще се помоля на Господа да се махнат утре рояците мухи от Фараон, от слугите му и от народа му; но нека престане Фараон да лъже и да не пуска народа ни да пожертва на Господа. 30 И тъй, Мойсей излезе от Фараоновото присъствие и помоли се на Господа. 31 И Господ стори, според както Мойсей се молеше; Той махна рояците мухи от Фараон, от слугите му и от народа му; не остана ни една. 32 Но Фараон и този път закорави сърцето си и не пусна народа.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

21

Към Ерусалим

1 Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следващия ден на Родос, и оттам на Патара. 2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме. 3 И когато вече Кипър се показа, оставихме го отляво, плавахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари. 4 И като издирихме учениците, преседяхме там седем дена; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Ерусалим. 5 И когато прекарахме тези дни, излязохме и тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и коленичили на брега, помолихме се. 6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
7 И ние, като преплувахме разстоянието от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден. 8 А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който бе един от седемте дякони, и останахме у него. 9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. 10 И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея. 11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс, та си върза нозете и ръцете и рече: Ето какво казва Святият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. 12 И като чухме това, и ние, и тамошните, молихме Павел да не отива в Ерусалим. 13 Тогава Павел отговори: Какво правите вие, защо плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса. 14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята воля.
15 И след тези дни приготвихме се за път, и отидохме в Ерусалим. 16 А с нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, довеждайки със себе си някой си кипрянин Мнасон, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

Пристигането на Павел в Ерусалим

17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост. 18 И на другия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всичките презвитери. 19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение. 20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона. 21 А за тебе са уведомени, че си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди. 22 И тъй, какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл. 23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк; 24 вземи ги, извърши очистването си заедно с тях и плати разноските им да си обръснат главите; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона. 25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв и удавено, също и от блудство. 26 Тогава Павел взе мъжете при себе си; и на следващия ден, като извърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога ще се свършат дните, определени за очистването, когато ще се принесе приносът за всеки един от тях.

Арестуването на Павел

27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, сложиха ръце на него и викаха: 28 О, израиляни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място. 29 (Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.) 30 И целият град се развълнува, и людете се стекоха; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите. 31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен; 32 и той завчас взе войници и стотници, и се спусна срещу тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел. 33 Тогава хилядникът се приближи, та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е сторил. 34 А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта. 35 А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на навалицата; 36 защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!

Павел говори на народа

37 И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да ти кажа нещо? А той рече: Ти си знаел гръцки! 38 Не си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци? 39 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете. 40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи