Основен / ден 50
Стар Завет
Изход
9
Поразяване на добитъка
1 Тогава Господ рече на Мойсей: Иди при Фараон и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни людете Ми, за да Ми послужат.
2 Защото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш,
3 ето, Господнята ръка ще падне върху добитъка ти, който е на полето, върху конете, върху ослите, върху камилите, върху говедата и овцете – тежък мор ще настане.
4 И Господ ще постави разлика между Израилевия добитък и египетския добитък; от всичкия добитък на израиляните нищо няма да умре.
5 И Господ определи срок, като рече: Утре Господ ще стори това в тази земя.
6 На другия ден Господ стори това; всичкият египетски добитък измря, а от добитъка на израиляните нищо не умря.
7 И Фараон прати да видят, и ето, от добитъка на израиляните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараон бе упорито и той не пусна народа.
Поразяване с гнойни циреи
8 Тогава Господ каза на Мойсей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека я пръсне Мойсей към небето пред Фараон;
9 и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя, и ще причини на хората и на животните възпаление с гнойни циреи по цялата Египетска земя.
10 И като взеха пепел от пещ и застанаха пред Фараон, Мойсей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и на животните.
11 И магьосниците не можаха да устоят пред Мойсей поради възпалението; защото циреи имаше по магьосниците, както и по всички египтяни.
12 Но Господ закорави сърцето на Фараон, и той не ги послуша, както Господ беше говорил на Мойсей.
13 След това Господ рече на Мойсей: Стани утре рано и застани пред Фараон, и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни людете Ми, за да Ми послужат.
14 Защото този път Аз ще изпратя всичките Си напасти върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.
Поразяване с град
15 Защото сега ще простра ръка, за да поразя тебе и народа ти с мор, и ти ще бъдеш изтребен от земята.
16 Пък и не съм ли те нарочно издигнал, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят.
17 Още ли се надигаш против народа Ми и не го пускаш?
18 Ето, утре около този час ще пратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес.
19 Сега прати да приберат скоро добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градът ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се намери на полето и не се прибере вкъщи; и те ще измрат.
20 И така, който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо вкъщи слугите си и добитъка си;
21 а който не обърна внимание на словото Господне, остави слугите си и добитъка си на полето.
22 Тогава Господ каза на Мойсей: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по човеците, по животните и по всяка трева на полето из цялата Египетска земя.
23 И Мойсей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и се сипеше огън по земята; и Господ прати град по Египетската земя.
24 Така имаше град и огън, размесен с града, град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откакто е заживял там народ.
25 В цялата Египетска земя градът изби всичко, което беше на полето, и човек, и животно; градът очука и всичката трева по полето, и изпочупи всичките дървета по полето.
26 Само в Гошенската земя, където бяха израиляните, не удари град.
27 Тогава Фараон изпрати да повикат Мойсей и Аарон и рече им: Този път съгреших; Господ е праведен, а аз и народа ми сме нечестиви.
28 Помолете се на Господа; нека спрат тия ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна, и няма вече да ви задържам.
29 А Мойсей му каза: Щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен.
30 Обаче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога.
31 (Ленът и ечемикът бяха изпобити, защото ечемикът беше на класове, а ленът връзваше семе;
32 но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.)
33 И тъй, Мойсей напусна Фараон и излезе извън града, и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.
34 Но като видя Фараон, че престанаха дъждът и градът, и гръмовете, той продължи да греши и закоравя сърцето му, на него и на слугите му.
35 Сърцето на Фараон се закорави, и той не пусна израиляните, както Господ бе говорил чрез Мойсей.
© Библейска лига - България10
Поразяване със скакалци
1 Тогава Господ каза на Мойсей: Иди при Фараон; защото Аз закоравих сърцето му и сърцето на слугите му, за да покажа тези Мои знамензия пред тях
2 и за да разказваш на сина си и на внука си това, което направих на египтяните, и знаменията, които показах сред тях, за да познаете, че Аз съм Господ.
3 Тогава Мойсей и Аарон отидоха при Фараон и му казаха: Така говори Господ, Бог на евреите: Докога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни людете Ми, за да Ми послужат.
4 Защото, ако откажеш да пуснеш людете Ми, ето, утре ще докарам скакалци в пределите ти;
5 те ще покрият лицето на земята, така че да не може човек да види земята, и ще изпоядат останалото, което оцеля след града; ще поядат всичките дървета, които ви растат по полетата;
6 и ще се напълнят с тях къщите ти и къщите на всичките ти слуги, и къщите на всичките египтяни – нещо, което не са видели нито бащите ти, нито дедите ти, откакто са започнали да съществуват на земята до днес. И Мойсей се обърна, излезе и си отиде от Фараон.
7 Тогава слугите на Фараон му рекоха: Докога ще ни бъде примка този човек? Пусни хората да послужат на Еова, своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет погина?
8 Тогава пак доведоха Мойсей и Аарон при Фараон, който им рече: Идете, послужете на Еова, вашия Бог; но кои и кои ще отидат?
9 А Мойсей каза: Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете си и дъщерите си, че и с овцете си и с говедата си ще отидем, защото трябва да пазим празника на Еова.
10 Тогава Фараон им каза: Така, нека Еова да е с вас, ако ви пусна с челядите ви! Внимавайте, защото зло сте наумили.
11 Не; идете само мъжете и послужете на Еова, защото това поискахте. И изпъди ги от Фараоновото присъствие.
12 Тогава Господ каза на Мойсей: Простри ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изпоядат всичката трева на земята, всичко, което оцеля от града.
13 И Мойсей простря жезъла си над Египетската земя; и Господ направи да се извие източен вятър над земята през целия онзи ден и цялата нощ, и на сутринта източният вятър докара скакалците.
14 И скакалците нахлуха по цялата Египетска земя, и я нападнаха по всички предели; чет нямаха; никога преди не е имало такава напаст от скакалци, нито ще има някога.
15 Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от града; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето.
16 Тогава Фараон бързо повика Мойсей и Аарон и рече: Съгреших на Еова, вашия Бог, и на вас.
17 Но сега, прости, моля, греха ми само този път, и помолете се на Еова, вашия Бог, да вдигне от мене само тази смърт.
18 И тъй, Мойсей си отиде от Фараон и се помоли на Господа.
19 И Господ промени вятъра, като докара много силен западен вятър, който вдигна скакалците и ги хвърли в Червено море; не остана ни един скакалец по всичките египетски предели.
20 Но Господ закорави сърцето на Фараон и той не пусна израиляните.
Поразяване с тъмнина
21 Тогава рече Господ на Мойсей: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа.
22 И Мойсей простря ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя в продължение на три дни.
23 Хората не се виждаха един друг и три дни никой не се помести от мястото си; а в жилищата на всички израиляни беше видело.
24 Тогава Фараон повика Мойсей и рече: Идете, послужете на Еова; само овцете ви и говедата ви нека останат; а децата ви нека отидат с вас.
25 Но Мойсей каза: Обаче ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви, и всеизгаряния, за да пожертваме на Господа, нашия Бог;
26 тъй че и добитъкът ни ще дойде с нас; не ще остане назад ни копито, защото от добитъка трябва да вземем, за да пожертваме на Господа, нашия Бог; и докато не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим на Господа.
27 Но Господ закорави сърцето на Фараон и той не склони да ги пусне.
28 Тогава Фараон рече на Мойсей: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш.
29 А Мойсей каза: Право казваш; няма да видя вече лицето ти.
© Библейска лига - БългарияНов Завет
Деяния
22
1 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.
2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)
3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;
4 и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;
5 както свидетелства за мене и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах, за да откарам вързани в Ерусалим, за да ги накажат.
6 И когато вървях и приближих Дамаск към пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
7 И паднах на земята, и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?
8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.
9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.
10 И казах: Какво да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да сториш.
11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.
12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, с характер, одобрен от всички там живеещи юдеи,
13 дойде при мене и като застана и се наведе над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си, и погледнах към него.
14 А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговите уста;
15 защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.
16 И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Господнето име.
17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,
18 и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Ерусалим; защото няма да приемат от тебе свидетелство за Мене.
19 И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе;
20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.
21 Но Той ми каза: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.
Павел, римски гражданин
22 До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! Защото не е достоен да живее.
23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,
24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае по коя причина викат така против него.
25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден?
26 Като чу това, стотникът отиде, та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? Защото този човек е римлянин.
27 Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, римлянин ли си? А той каза: Римлянин.
28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: Но аз съм се и родил в него.
29 Тогава веднага се оттеглиха от него тези, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
Пред синедриона
30 На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, доведе Павел долу и го постави пред тях.
© Библейска лига - БългарияПсалми и Притчи
Псалми
20
1 За диригента. Давидов псалом.Господ да те послуша в скръбен ден;името на Бога Яковов да те постави нависоко!
2 Да ти прати помощ от светилищетои да те подкрепи от Сион!
3 Да си спомни всичките твои приносии да приеме всеизгарянето ти! (Села).
4 Да ти даде според желанието на сърцето тии да изпълни всяко твое намерение!
5 В спасението ти ще се зарадвамеи в името на нашия Бог ще издигнем знамена.Господ да изпълни всичките твои прошения!
6 Сега зная, че Господ избавя помазаника Си;ще го послуша от святото Си небесъс спасителната сила на десницата Си.
7 Едни споменават колесници, а други – коне;но ние ще споменем името на Господа, нашия Бог.
8Те се спънаха и паднаха;а ние станахме и се изправихме.
9 Господи, пази!Нека ни послуша Царят, когато Го призовем.
© Библейска лига - България