Основен / ден 51

Стар Завет

Изход

11

Поразяване на първородните

1 (И Господ каза на Мойсей: Още една напаст ще нанеса на Фараон и на Египет, след което ще ви пусне оттука; и когато ви пусне, съвсем ще ви изпъди оттука. 2 Кажи в ушите на народа и нека поиска всеки мъж от съседа си, и всяка жена от съседката си, сребърни и златни вещи. 3 И Господ беше дал на народа да придобие благоволението на египтяните. При това, Мойсей беше станал твърде уважаван човек в Египетската земя сред Фараоновите слуги и сред народа.)
4 Мойсей каза на Фараон: Така говори Господ: Около полунощ Аз ще мина през Египет; 5 и всеки първороден в Египетската земя ще умре, от първородния на Фараон, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която е на воденицата, и до всяко първородно от добитъка. 6 И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече. 7 А против израиляните, против човек или животно, и куче няма да излае, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израиляните. 8 И всички тези твои слуги ще дойдат при мене и ще ми се поклонят и рекат: Излез ти с целия си народ, който те следва. И след това ще изляза. И Мойсей излезе от Фараоновото присъствие с голям гняв.
9 (А Господ беше казал на Мойсей: Фараон няма да ви послуша, за да се умножат Моите чудеса в Египетската земя. 10 И Мойсей и Аарон бяха извършили всички тези чудеса пред Фараон; но Господ беше закоравил сърцето на Фараон и той не беше пуснал израиляните от земята си.)
© Библейска лига - България

12

Пасхата

1 Тогава Господ говори на Мойсей и Аарон в Египетската земя: 2 Този месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината. 3 Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете на десетия ден от този месец да си вземат, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом. 4 Но ако домашните са малцина за агнето, нека домакинът и най-близкият до къщата му съсед го вземат, според броя на хората; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде. 5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овцете или от козите да го вземете. 6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израиляните, събрани в домовете си да го заколят привечер. 7 После нека вземат от кръвта и да помажат двата стълба и горния праг на вратата в къщите, където ще го ядат. 8 През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. 9 Да не ядете от него сурово, нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата, краката и дреболиите. 10 И да не оставите нищо от него до сутринта; ако остане нещо до сутринта, изгорете го в огън. 11 И така да го ядете: опасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, понеже е пасха Господня. 12 Защото в онази нощ ще мина през Египетската земя и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек, и животно, и ще извърша съд против всичките египетски богове; Аз съм Еова. 13 И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да се стовари върху вас ударът на унищожението.
14 Онзи ден ще ви бъде за спомен и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде да го празнувате. 15 Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще вдигнете кваса от къщите си; защото който яде квасно от първия ден до седмия ден, онзи човек ще се изтреби изсред Израил. 16 На първия ден ще имате свято празнично събрание, и на седмия ден свято празнично събрание; никаква работа да не се върши в тях, освен онова, което е нужно за ядене на всекиго; само това може да вършите. 17 Да пазите празника на безквасните, защото в същия този ден изведох дружините ви от Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите този ден във всичките си поколения. 18 През първия месец от вечерта на четиринадесетия ден до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове. 19 Седем дни да не се намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, онзи човек ще се изтреби изсред обществото на израиляните, бил той пришълец или местен. 20 Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.
21 Тогава, на четиринадесетия ден от месеца, Мойсей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхалното животно. 22 После, да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще съберете в леген, и с кръвта, която е в легена, помажете горния праг и двата стълба на къщната врата; и никой от вас да не излезе от къщната си врата до сутринта. 23 Защото Господ ще мине, за да порази египтяните; а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. 24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си. 25 Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието Си, ще пазите тази служба. 26 И когато чадата ви ви попитат: Какво искате да кажете с тази служба?, 27 ще отговорите: Това е пасхална жертва на Господа, който отмина къщите на израиляните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава народът се наведе и се поклони. 28 И израиляните отидоха и сториха, както Господ заповяда на Мойсей и Аарон; така направиха.
29 И посреднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараон, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитъка. 30 И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

Изходът

31 И Фараон повика Мойсей и Аарон още през нощта, и каза: Станете и вие, и израиляните, излезте изсред народа ми и идете, послужете на Еова, както рекохте; 32 вземете и овцете си, и стадата си, както рекохте: идете, пък благословете и мене. 33 И египтяните притесняваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си казаха: Ние всички ще измрем. 34 И людете вдигнаха тестото си преди да втаса, като носеха на рамена нощвите, обвити в дрехите си.
35 А израиляните бяха постъпили, както Мойсей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи; 36 и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй че те им бяха дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.
37 И тъй, израиляните се вдигнаха от Раамсес за Сокхот, на брой около шестотин хиляди мъже пешаци, освен челядите. 38 Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък – овце и говеда. 39 А от тестото, което носеха от Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше втасало, понеже ги изпъдиха от Египет и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.
40 А времето, което израиляните прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години. 41 И в края на четиристотин и тридесет години, в същия онзи ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя. 42 Това е нощ, която е за особено бдение пред Господа, загдето ги изведе от Египетската земя; това е нощ за бдение пред Господа за всичките израиляни във всичките им поколения.

Наставления за Пасхата

43 И Господ каза на Мойсей и Аарон: Ето наредбата за пасхата: никой чужденец да не яде от нея; 44 обаче всеки роб, купен с пари, може да яде от нея, след като се обреже. 45 Никой пришълец или наемник да не яде от нея. 46 В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите. 47 Цялото общество израиляни ще я спазва. 48 И ако някой чужденец живее като пришълец сред вас и иска да спазва пасхата Господня, нека се обрежат всичките му мъже, и тогава нека пристъпи да я спазва; той ще бъде като местен. Но никой необрязан не бива да яде от нея. 49 Един закон ще има за местния и за чужденеца, който е пришълец сред вас.
50 И всичките израиляни сториха, както Господ заповяда на Мойсей и Аарон: така направиха. 51 И тъй, в същия онзи ден Господ изведе израиляните от Египетската земя, както бяха разделени на дружини.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

23

1 И Павел, като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до този ден аз съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. 2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. 3 Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят! 4 А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш? 5 И Павел рече: Не знаех, братя, че е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началник на народа си.“ 6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите. 7 И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели. 8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете. 9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха, та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у този човек; и ако му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога. 10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат, и да го заведат в крепостта.
11 И през следващата нощ Господ застана до него, и рече: Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.

Заговор за убийството на Павел

12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, заклеха се и рекоха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел. 13 Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души. 14 Те дойдоха при главните свещеници и при старейшините и казаха: Дадохме клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел. 15 Сега вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием. 16 Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, та обади на Павел. 17 Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му каже нещо. 18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо. 19 А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, попита го насаме: Какво има да ми кажеш? 20 А той каза: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павел утре долу в синедриона, като че ли искат да разпитат по-точно за него. 21 Но ти не ги слушай; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които дадоха клетва, задължавайки се да не ядат и да не пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им се обещаеш. 22 И тъй, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми обадил това.

Прехвърлянето на Павел в Кесария

23 Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта. 24 Пригответе и добитък, на който да възкачат Павел, и да го отведат безопасно до управителя Феликс. 25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
26 От Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс, поздрав. 27 Този човек беше уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин. 28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им; 29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови. 30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве.]
31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида. 32 И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта. 33 А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел. 34 А като го прочете, попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече: 35Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в Иродовата претория.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи