Основен / ден 52

Стар Завет

Изход

13

Посвещение на първородните

1 Господ говори още на Мойсей, казвайки: 2 Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израиляните – и човек и животно; то е Мое.
3 Тогава рече Мойсей на народа: Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе оттам. И никой да не яде квасно. 4 Вие излизате днес в месец авив. 5 И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетите, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя, където текат мляко и мед, тогава ще пазиш тази служба в този месец. 6 Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник на Господа. 7 Безквасно ще се яде през седемте дни; и да не се намери у тебе нищо квасно, нито да се намери у тебе квас, из всичките твои предели. 8 И в онзи ден ще обясниш на сина си: Това правя поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет. 9 Това ще ти бъде за белег на ръката и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе от Египет. 10 И тъй, пази тази наредба всяка година на времето ѝ.
11 А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде, 12 тогава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките ще бъдат на Господа. 13 А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си. 14 После, като те запита синът ти: Какво е това?, ще му кажеш: Със силна ръка ни изведе Господ от Египет, от дома на робството; 15 понеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тази причина жертвам на Господа всяко мъжко и първородно, а всеки първороден от синовете си откупвам. 16 Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе от Египет.

Преминаване през морето

17 А когато Фараон пусна народа, Бог не го преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би да се разкаят людете, като видят война, и да се върнат в Египет. 18 Но Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. А израиляните излязоха от Египетската земя въоръжени. 19 И Мойсей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше строго заклел израиляните, казвайки: Бог непременно ще ви посети: тогава ще отнесете със себе си костите ми оттук. 20 И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, в края на пустинята. 21 И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да им показва пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да вървят денем и нощем. 22 Той не отнемаше от народа нито облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.
© Библейска лига - България

14

1 Тогава Господ говори на Мойсей, казвайки: 2 Заповядай на израиляните да завият и да се разположат на стан пред Пи-Хахирот, между Мигдол и морето; срещу Баал-Цефон ще се разположите на стан близо до морето. 3 Защото Фараон ще рече за израиляните: Те са се заблудили в земята; пустинята ги е затворила. 4 И Аз ще закоравя сърцето на Фараон, и той ще се спусне да ги гони; но Аз ще се прославя над Фараон и над всичката му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И израиляните сториха така.
5 А когато се извести на египетския цар, че са побягнали людете, сърцето на Фараон и на слугите му се обърна против людете и те рекоха: Какво направихме, че пуснахме Израил да не ни работи вече? 6 Затова Фараон впрегна колесницата си и събра людете си при себе си; 7 взе и шестстотин отбрани колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките. 8 И Господ закорави сърцето на Фараон, египетския цар, така че той се спусна да гони израиляните, (защото израиляните бяха излезли с вдигната глава), 9 и египтяните се спуснаха да ги гонят – всичките коне и колесници на Фараон, конниците му и войската му – и настигнаха ги, разположени на стан близо до морето, пред Пи-Хахирот, срещу Баал-Цефон. 10 А когато се приближи Фараон, израиляните повдигнаха очи, и ето, египтяните идеха след тях; и израиляните, твърде много уплашени, извикаха към Господа. 11 И рекоха на Мойсей: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, защо ни изведе от Египет? 12 Не ти ли казвахме в Египет: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята. 13 А Мойсей каза на народа: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече довека. 14 Господ ще воюва за вас, а вие запазете спокойствие.
15 Тогава рече Господ на Мойсей: Защо викаш към Мене? Кажи на израиляните да вървят напред. 16 А ти вдигни жезъла си и простри ръката си над морето и го раздели, и израиляните ще преминат през морето по сухо. 17 И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, и ще влязат след тях; и ще се прославя над Фараон и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. 18 И когато се прославя над Фараон, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.
19 Тогава Ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се вдигна и дойде зад тях; вдигна се облачният стълб отпред тях и застана зад тях, 20 и дойде между египетското множество и Израилевото; на едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така че едните не се приближиха до другите през цялата нощ. 21 И тъй, Мойсей простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата онази нощ от силен източен вятър, и се пресуши морето, и водите се раздвоиха. 22 Така израиляните влязоха сред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. 23 А египтяните – всичките коне на Фараон, колесниците му и конниците му, като ги погнаха, навлязоха след тях сред морето. 24 Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните; 25 Той извади колелата от колесниците им и те се теглеха трудно, така че египтяните рекоха: Да бягаме от Израил, защото Еова воюва за тях против египтяните. 26 Тогава Господ рече на Мойсей: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им. 27 И тъй, Мойсей простря ръката си над морето; и на зазоряване морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред водите, Господ потопи египтяните сред морето. 28 Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла след тях в морето; не остана ни един от тях. 29 А израиляните минаха през морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
30 Така в онзи ден Господ избави Израил от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг. 31 Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и служителя Му Мойсей.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

24

Пред Феликс

1 И след пет дена първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един адвокат, на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павел. 2 И като го повикаха, Тертил започна даго обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в този наш народ, 3 то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и признаваме това.
4 Но за да не те отегчавам повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко; 5 понеже намерихме, че този човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водител на назарейската ерес; 6 който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме [и поискахме да го съдим по нашия закон; 7 но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе.] 8 А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме. 9 И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.
10 А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита; 11 защото можеш да научиш, че няма повече от дванадесет дена, откак възлязох на поклонение в Ерусалим. 12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа. 13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега. 14 Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е по закона и е писано в пророците, 15 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат. 16 Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците. 17 А след изтичането на много години дойдох да донеса милостини на народа си и приноси. 18 А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие; 19 но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене. 20 Или те сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред синедриона, 21 освен само този вик, който издадох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
22 А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви. 23 И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
24 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсила, която беше юдейка, и прати да повикат Павел, от когото слуша за вярата в Христа Исуса. 25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам. 26 Между това, той се надяваше, че ще получи пари от Павел; за това и по-честичко го викаше, та приказваше с него. 27 Но като се навършиха две години, Феликс беше заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

21

1 За диригента. Давидов псалом.
Господи, в Твоята сила ще се весели царят;
и колко много ще се радва в избавлението Ти!
2 Изпълнил си желанието на сърцето му
и от молбата на устните му не си го лишил. (Села).
3 Защото си го предварил с благословения за блага;
положил си на главата му корона от чисто злато.
4 Той проси от Тебе живот;
и Ти си му дал дългоденствие до вечни векове.
5 Голяма е славата му чрез Твоето избавление;
чест и величие си положил на него;
6 защото си го поставил да бъде за благословение довека,
развеселил си го с радост в присъствието Си.
7 Защото царят се уповава на Господа
и чрез милостта на Всевишния няма да се поклати.
8 Ръката Ти ще намери всичките Твои врагове;
десницата Ти ще намери онези, които Те мразят.
9 Във времето на негодуванието Си ще ги направиш като огнена пещ;
Господ ще ги погълне в гнева Си
и огън ще ги изгори.
10 Ще изтребиш плода им от земята
и потомството им измежду човешките чада.
11 Защото, при все че намислиха зло против Тебе,
при все че скроиха заплаха, не ще могат да ги изпълнят,
12 понеже Ти ще ги накараш да обърнат гръб,
когато приготвиш на тетивите Си стрели срещу лицето им.
13 Издигни се, Господи, със силата Си;
така ще възпяваме и ще прославяме
Твоето могъщество.
© Библейска лига - България