Основен / ден 53

Стар Завет

Изход

15

Песента на Мойсей и Мариам

1 Тогава запяха Мойсей и израиляните тази песен на Господа, заговориха с тези думи:
Ще пея на Господа, защото славно възтържествува;
коня и ездача му хвърли в морето.
2 Господ е сила моя, песен моя
и стана ми спасение;
Той ми е Бог и ще Го прославя,
Бог на бащите ми и ще Го превъзвиша.
3 Господ е силен воин;
името му е Еова.
4 Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето;
отбраните му пълководци потънаха в Червеното море.
5 Бездните ги покриха;
като камък слязоха в дълбините.
6 Десницата Ти, Господи, се прослави в сила;
десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.
7 С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си;
пратил си гнева Си и изгори ги като слама.
8 От духането на ноздрите Ти водите се струпаха,
вълните застанаха като грамада,
бездните се сгъстиха сред морето.
9 Неприятелят каза:
Ще се втурна, ще стигна, ще разделя плячката;
душата ми ще се насити върху тях;
ще изтръгна меча си, ръката ми ще ги погуби.
10 Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри;
потънаха като олово в силните води.
11 Кой е подобен на Тебе, Господи, сред боговете?
Кой е подобен на Тебе, славен в святост,
страховит във величието Си, правещ чудеса?
12 Простря десницата Си, и земята ги погълна.
13 С милостта Си води людете, които си откупил;
упътил си ги със силата Си към святото Си обиталище.
14 Племената ще чуят и ще затреперят;
ужас ще обладае филистимските жители.
15 Тогава ще се уплашат едомските началници;
трепет ще обземе моавските воини;
всичките жители на Ханаан ще се стопят.
16 Страх и ужас ще ги връхлети;
чрез великата Ти мишца ще застинат като камък,
докато заминат людете ти, Господи,
докато заминат людете, които си придобил.
17 Ще ги въведеш и настаниш в хълма на Твоето наследство,
на мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище,
в светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.
18 Господ ще царува до вечни векове.
19 Защото, като бяха влезли в морето, Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ обърна върху тях морските води; а израиляните преминаха през морето по сухо.
20 Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе тимпан в ръката си и всичките жени излязоха след нея с тимпани и хороиграния;
21 а Мариам им пееше:
Пейте на Господа, защото славно възтържествува;
коня и ездача му хвърли в морето.

Водите на Мера и Елим

22 Тогава Мойсей поведе израиляните от Червено Море, и влязоха в пустинята Сур; и като вървяха три дни в пустинята, не намираха вода. 23 После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива; (затова се наименува онова място Мера.) 24 Тогава народът заропта против Мойсей, казвайки: Какво да пием? 25 А той извика към Господа и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата стана сладка. Там Бог им наложи повеление и наредба, и там ги изпита, като каза: 26 Ако прилежно слушаш гласа на Господа, своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.
27 После дойдоха в Елим, където имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.
© Библейска лига - България

16

Манната и пъдпъдъците

1 Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израиляни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.
2 И зароптаха цялото общество израиляни против Мойсей и Аарон в пустинята. 3 И казаха им израиляните: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост! Защото ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялото това множество. 4 Тогава каза Господ на Мойсей: Ето, ще направя да вали хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги изпитам ще ходят ли по закона Ми или не. 5 А на шестия ден нека сготвят донесеното, което ще бъде два пъти колкото събират всеки ден. 6 И тъй, Мойсей и Аарон казаха на всичките израиляни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя; 7 а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптанията ви против Него. Защото ние какво сме, че да роптаете против нас? 8 Мойсей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, а на сутринта – хляб до насита; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото какво сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.
9 И рече Мойсей на Аарон: Кажи на цялото общество израиляни: Приближете се пред Господа, защото Той чу роптанията ви. 10 И докато Аарон говореше на цялото общество израиляни, те обърнаха погледа си към пустинята, и ето, Господнята слава се яви в облака. 11 И Господ говори на Мойсей, казвайки: 12 Чух роптанията на израиляните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог. 13 И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса. 14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.
15 Като го видяха израиляните, казаха си един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Мойсей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. 16 Ето какво заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатъра му. 17 И израиляните сториха така и събраха, кой много, кой малко. 18 И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. 19 Мойсей още им рече: Никой да не оставя от това до утре. 20 При все това, те не послушаха Мойсей и някои оставиха от това до сутринта; но то червяса и се вмириса; и Мойсей им се разгневи. 21 И всяка сутрин го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, стопяваше се. 22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Мойсей. 23 А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, свята почивка Господня; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане, да ви стои за утре. 24 И тъй, сложиха го настрана до сутринта, както заповяда Мойсей; и не се вмириса, нито се намери червей в него. 25 Тогава Мойсей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господня; днес няма да го намерите на полето. 26 Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, в нея няма да се намира. 27 Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха. 28 Тогава рече Господ на Мойсей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? 29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.
30 И тъй, народът си отпочиваше на седмия ден. 31 А Израилевият дом нарече тази храна манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.
32 Тогава Мойсей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя. 33 И Мойсей рече на Аарон: Вземи един съд и като сложиш в него количеството на един гомор манна, положи го пред Господа, за да се пази за идните ви поколения. 34 И така, Аарон го положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Мойсей.
35 И израиляните ядоха манна четиридесет години, докато дойдоха в обитаема земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя. 36 А гоморът е една десета от ефата.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

25

Пред Фест

1 И Фест, като зае областта си, след три дни възлезе от Кесария в Еру салим. 2 Тогава главните свещеници и юдейските първенци подадоха при него жалба против Павел, 3 и молейки му се, искаха да склони на това против него – да изпрати да го доведат в Ерусалим; като възнамеряваха да поставят засада да го убият на пътя. 4 Фест обаче отговори, че Павел вече се пази в Кесария и че сам той скоро ще тръгне за там; 5 затова, каза той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.
6 И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на другия ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павел. 7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които обаче не можеха да докажат; 8 но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против кесаря съм извършил някакво престъпление. 9 Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павел каза: Искаш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се съдиш за това пред мене? 10 А Павел каза: Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш. 11 Защото, ако съм злодеец и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които тези ме обвиняват, не е истина, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до кесаря. 12 Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до кесаря; при кесаря ще отидеш.

Фест се консултира с Агрипа

13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Фест. 14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек, оставен от Феликс в окови. 15 За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го осъдя. 16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай за угода на някого да предават някой човек [на смърт,] преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителите си, и да му се е дал случай да говори в своя защита относно обвинението. 17 И тъй, когато дойдоха тука заедно с мене, незабавно на следния ден, седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека. 18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах; 19 но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания и за някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив. 20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това. 21 Но понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, заповядах да го пазят, докато го изпратя при кесаря. 22 Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

Павел пред Агрипа

23 И тъй, на другия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голямо великолепие и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда да доведат Павел. 24 Тогава Фест каза: Царю Агрипа, и всички, които присъствате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми обжалва, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее. 25 Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя. 26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша. 27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи