Основен / ден 54

Стар Завет

Изход

17

Вода от канарата

1 След това цялото общество израиляни потеглиха на път от пустинята Син, според Господнята заповед; и разположиха стан в Рефидим, където нямаше вода да пие народът. 2 Затова народът се караше с Мойсей и рече: Дай ни вода да пием. А Мойсей им рече: Защо се карате с мене? Защо изпитвате Господа? 3 Но народът ожадня там за вода; и роптаеше против Мойсей: Защо ни изведе от Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни? 4 Тогава Мойсей извика към Господа, казвайки: Какво да правя с този народ? Още малко, и ще ме убият с камъни. 5 А Господ рече на Мойсей: Тръгни пред народа, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви. 6 Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода от нея, за да пие народът. И Мойсей стори така пред очите на Израилевите старейшини. 7 И нарече мястото Маса, и Мерива, поради караницата на израиляните и понеже изпитваха Господа, като казваха: Дали е Господ сред нас, или не?

Поразяването на Амалик

8 По това време дойде Амалик и воюва против Израил в Рефидим. 9 А Мойсей каза на Исус Навиев: Избери ни мъже и излез да се биеш с Амалик; и утре аз ще застана на върха на хълма като държа Божия жезъл в ръката си. 10 И Исус стори, както му каза Мойсей, и се би с Амалик; а Мойсей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма. 11 И когато Мойсей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си, Амалик надвиваше. 12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Мойсей, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, и така ръцете му се подкрепяха до залез слънце. 13 Така Исус порази Амалик и людете му с меч. 14 Тогава рече Господ на Мойсей: Запиши в книга за спомен и предай на Исус това, че ще излича съвсем спомена за Амалик под небето. 15 И Мойсей издигна там олтар, който нарече Еова Нисий, 16като рече: Ръка се повдигна против Господния престол; затова Господ ще воюва против Амалик от поколение в поколение.
© Библейска лига - България

18

Йотор посещава Мойсей

1 И като чу мадиамският жрец Йотор, Мойсеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Мойсей и за народа Си Израил, как Господ извел Израил от Египет, 2 тогава Мойсеевият тъст Йотор взе Сепфора, Мойсеевата жена, (след като Мойсей я беше изпратил назад,) 3 и двамата ѝ сина, (от които на единия името бе Гиршом, защото Мойсей беше казал: Пришълец станах в чужда земя; 4 а на другия името бе Елиезер, защото беше казал: Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия меч;) 5 и Йотор, Мойсеевият тъст, дойде при Мойсей със синовете му и с жена му в пустинята, до Божията планина, където се беше разположил на стан, 6 и съобщи на Мойсей: Аз, тъст ти Йотор, ида при тебе с жена ти и двамата ѝ сина с нея. 7 Тогава Мойсей излезе да посрещне тъста си, поклони се и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си, влязоха в шатъра. 8 И Мойсей разказа на тъста си всичко, което бе сторил Господ на Фараон и на египтяните заради Израил, и всичките трудности, които ги бяха сполетели по пътя, и как ги бе избавил Господ. 9 И Йотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израил, като го бе избавил от ръката на египтяните. 10 И Йотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, Който избави народа изпод ръката на египтяните. 11 Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове; защото в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях. 12 Тогава Мойсеевият тъст Йотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе на Бога; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Мойсеевия тъст пред Бога.
13 На другия ден Мойсей седна да съди народа; и народът стоеше около Мойсей от сутрин до вечер. 14 А Мойсеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво правиш ти с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около тебе от сутрин до вечер? 15 А Мойсей рече на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога. 16 Когато имат дело, идват при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони. 17 Но Мойсеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро. 18 И ти ще се измориш, и този народ, който е с тебе; защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам. 19 Сега послушай думите ми; ще те съветвам и Бог да бъде с тебе. Ти бъди посредник между народа и Бога, и представяй пред Бога делата им; 20 и поучавай ги в повеленията и законите, и показвай им пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат. 21 Но избери си измежду целия народ способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; 22 и те нека съдят народа всякога: всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с тебе. 23 Ако сториш това и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да издържиш; а и целият този народ ще стигне на мястото си с мир. 24 И Мойсей послуша думите на тъста си и стори всичко, което му каза. 25 Мойсей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над народа – хилядници, стотници, петдесетници и десетници. 26 Те съдеха народа по всяко време; мъчните дела донасяха на Мойсей, а всяко малко дело съдеха сами.
27 След това Мойсей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

26

1 Тогава Агрипа рече на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита: 2 Считам се за честит, царю Агрипа, загдето пред теб ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите, 3 особено, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение. 4 И така, какъв беше моят живот от младините ми, това всичките юдеи знаят, понеже живеех отначало между народа ми в Ерусалим. 5 Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгата секта на нашето вероизповедание живях фарисей. 6 И сега стоя пред съда заради надеждата за обещанието, което Бог е дал на бащите ни, 7 до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно денем и нощем. За тази надежда, царю [Агрипа], ме обвиняват юдеите! 8 Защо да се смята между вас за невероятно, че Бог възкресява мъртвите? 9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина; 10 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях. 11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в прекомерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове. 12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръка от главните свещеници, 13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия и мене, и тези, които пътуваха с мене. 14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен. 15 И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш. 16 Но стани и се изправи на нозете си, понеже затова ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия, 17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам 18 да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат опрощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене. 19 Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение; 20 но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Ерусалим и в цялата Юдейска земя, а после и на езичниците, да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си. 21 По тази причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият. 22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден, та свидетелствам и пред скромен, и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще стане, 23 а именно, че Помазаникът ще пострада и че Той като възкръсне пръв от мъртвите, ще проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците.
24 Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост. 25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав разум изговарям истинни думи. 26 Защото царят, на когото и говоря дързостно, знае за това; понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой кът. 27 Царю Агрипа, вярваш ли в пророците? Зная, че вярваш. 28 А Агрипа рече на Павел: С малко думи искаш да ме убедиш да стана християнин! 29 А Павел каза: Молил се бих на Бога, било с малко думи, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.
30Тогава царят стана, с управителя и Верникия, и седящите с тях. 31 И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо достойно за смърт или окови. 32 А Агрипа рече на Фест: Този човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до кесаря.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

10

1 Мъдър син радва бащата;
а безумен син е тъга за майка си.
2 Съкровища, придобити с неправда, не ползват;
а правдата избавя от смърт.
3 Господ не ще остави да гладува душата на праведния;
но отхвърля злобното желание на нечестивите.
4 Ленивата ръка докарва сиромашия,
а трудолюбивата ръка обогатява.
5 Който събира лятно време, той е разумен син;
а който спи в жетва, той е син, който докарва срам.
6 Благословения почиват върху главата на праведния;
а насилие покрива устата на нечестивия.
7 Споменът за праведния е благословен;
а името на нечестивите ще изгние.
8 Мъдрият по сърце ще приеме заповеди;
а бъбривият безумец ще бъде повален.
9 Който ходи непорочно, ходи безопасно;
а който изкривява пътищата си ще бъде открит.
10 Който намигва с око, докарва скръб;
а бъбривият безумец ще бъде повален.
11 Устата на праведния са извор на живот;
а насилие покрива устата на нечестивия.
12 Омразата повдига раздори;
а любовта покрива всички грешки.
13 В устните на разумния има мъдрост;
а тояга е за гърба на безумния.
14 Мъдрите запазват знанието;
а устата на безумния са близка гибел.
15 Имотът на богатия е неговият укрепен град;
а сиромашията за немотните е съсипия.
16 Трудът на праведния води към живот,
а печалбата на нечестивия – към грях.
17Който пази поука е в пътя към живот;
а който пренебрегва изобличение, се заблуждава.
18 Който тайно мрази, има лъжливи устни;
и който разгласява клевета, е безумен.
19 В многото говорене грехът е неизбежен;
но който въздържа устата си, е разумен.
20 Езикът на праведния е отбрано сребро;
а сърцето на нечестивите струва малко.
21 Устните на праведния хранят мнозина;
а безумните умират от липса на разум.
22 Благословението Господне обогатява;
и Той не му прибавя скръб.
23 Злосторството е като забавление за безумния,
а разумният се наслаждава на мъдростта.
24 Това, от което се страхува нечестивият, ще го постигне;
а желанието на праведните ще се изпълни.
25 Когато мине вихрушката, нечестивият не съществува вече;
а праведният има вечна основа.
26 Каквото е оцетът за зъбите и димът за очите,
такова е ленивият за онези, които го пращат.
27 Страхът от Господа придава дни;
а годините на нечестивите се съкращават.
28 Надеждата на праведните е радост;
а очакваното от нечестивите ще погине.
29 Пътят Господен е крепост за непорочния,
а разруха ще сполети онези, които вършат беззаконие.
30 Праведният никога няма да се поклати;
а нечестивите няма да населят земята.
31 От устата на праведния блика мъдрост;
а лъжливият език ще бъде отрязан.
32 Устните на праведния знаят да говорят благоприятното;
а устата на нечестивите – извратеното.
© Библейска лига - България