Основен / ден 55

Стар Завет

Изход

19

На планината Синай

1 Три месеца след излизането на израиляните от Египетската земя, в същия ден дойдоха в Синайската пустиня. 2 Като се вдигнаха от Рефидим, дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, където и Израил разпъна шатрите си срещу планината. 3 И като се възкачи Мойсей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израил: 4 Вие видяхте какво сторих на египтяните, а как вас носих на орлови криле и доведох ви при Себе Си. 5 И тъй, ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, то повече от всичките народи вие ще бъдете Мой избран народ; защото Мой е целият свят; 6 и вие ще Ми бъдете царство свещеници и свят народ. Тези са думите, които трябва да кажеш на израиляните. 7 И тъй, Мойсей дойде и повика старейшините на народа, и представи пред тях всички тези думи, които Господ му заповяда. 8 И целият народ отговори единогласно: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Мойсей отнесе на Господа думите на народа. 9 Тогава Господ рече на Мойсей: Ето, Аз ида при тебе в гъст облак, за да чуе народът, когато говоря с тебе, и да ти вярва вече завинаги. И като каза Мойсей на Господа думите на народа, 10 Господ рече още на Мойсей: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си; 11 и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на целия народ. 12 И да поставиш прегради наоколо за народа, и да кажеш: Внимавайте да не се качите на планината, нито да се допирате до подножието ѝ; който се допре до планината, ще бъде умъртвен; 13 ръка да не се допре до него, а той да се убие с камъни или със стрела да се застреля; било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. Когато тръбата затръби, тогава нека се приближат до планината.
14 И тъй, Мойсей слезе от планината при народа и освети людете; а те изпраха дрехите си. 15 И рече на народа: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена.
16 А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, потрепера. 17 Тогава Мойсей изведе народа от стана, за да посрещне Бога; и застанаха под планината. 18 А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл в огън на нея; и димът се вдигаше от нея като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше. 19 И когато тръбният глас се усилваше, Мойсей говори и Бог му отговори с глас. 20 И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Мойсей до върха на планината; и Мойсей се изкачи. 21 Тогава рече Господ на Мойсей: Слез, заръчай на народа да не се спусне към Господа, за да гледа и да погинат мнозина. 22 Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не ги порази Господ. 23 А Мойсей рече на Господа: Народът не може да се възкачи на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я. 24 Но Господ му каза: Иди, слез: после да се качиш, ти и Аарон с тебе; а свещениците и людете да не се спускат да се качват към Господа, за да не ги порази. 25 Мойсей слезе при людете и им каза това.
© Библейска лига - България

20

Десетте Божии заповеди

1 Тогава Бог изговори всички тези думи, като каза: 2 Аз съм Еова, твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството.
3 Да нямаш други богове, освен Мене.
4 Не си прави кумир или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; 5 да не им се кланяш, нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят, 6 а показвам милост към хиляда поколения на онези, които Ме любят и пазят Моите заповеди.
7 Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му.
8 Помни съботния ден, за да го освещаваш. 9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; 10 а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е прекрачил прага ти; 11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
12 Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ, твоят Бог.
13 Не убивай.
14 Не прелюбодействай.
15 Не кради.
16 Не свидетелствай лъжливо против ближния си.
17 Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му – нищо, което е на ближния ти.
18 И целият народ чуваше гърмежите и тръбния глас, гледаше светкавиците и димящата планина; и, като видя това, народът се оттегли и застана надалеч. 19 И казаха на Мойсей: Ти говори на нас и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем. 20 Но Мойсей рече на народа: Не бойте се; Бог дойде да ви изпита и за да има пред лицето ви страх от Него, за да не съгрешавате. 21 Така народът стоеше надалеч.
А Мойсей се приближи при мрака, където беше Бог.

Идоли и олтари

22 Тогава рече Господ на Мойсей: Така да кажеш на израиляните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето. 23 Пред Мене да не правите сребърни богове, нито златни богове да си правите. 24 От пръст Ми издигай олтар и жертвай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овцете си и говедата си. На всяко място, където направя да се помни името Ми, ще идвам при тебе и ще те благославям. 25 Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да не го съзидаш от дялани камъни; защото ако вдигнеш на него сечиво, ще го оскверниш. 26 И да не се качваш на олтара Ми по стъпала, за да не се открие голотата ти на него.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

27

Павел отплава за Рим

1 И когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и някои други вързани на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. 2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. 3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел, и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него. 4 И оттам, като тръгнахме, плавахме на завет под Кипър, защото ветровете бяха противни. 5 И като преплавахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския град Мира. 6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него. 7 И след като бяхме плавали бавно много дни, едвам стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, и плавахме на завет под Крит срещу нос Салмон. 8 И като го преминахме с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо до което бе град Ласей.
9 Но като беше се минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им: 10 Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни. 11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи. 12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат оттам, за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

Бурята

13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те вдигнаха котва и плаваха близо покрай Крит. 14 Но след малко се спусна от острова бурен вятър, наречен евроклидон; 15 и когато корабът бе настигнат от вятъра, и срещу него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят. 16 И като минахме на завет под едно островче, наречено Клавда, сполучихме с мъка да запазим ладията; 17 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба отдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свиха платната и се носеха така. 18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара. 19 И на третия ден със своите ръце изхвърлихме вещите на кораба. 20 И понеже много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 А след дълго неядене Павел застана между тях и рече: Мъже, братя, трябваше да ме слушате да не тръгвате от Крит, за да не ни постигне тази повреда и загуба. 22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; 23 защото ангел от Бога, Чийто съм аз и на Когото служа, застана до мене тази нощ и рече: 24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. 25 Затова, братя, бъдете бодри; защото вярвам на Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано. 26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

Корабокрушението

27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша. 28 И като измериха дълбочината, намериха че е двадесет разтега: и отивайки малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега. 29 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата и чакаха да съмне. 30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата, 31 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете се избави. 32 Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и я оставиха да се носи от морето.
33 А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо. 34 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже на никой от вас и косъм от главата няма да падне. 35 И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде. 36 От това всички се ободриха и ядоха и те. 37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 И като се нахраниха, облекчиха кораба, като изхвърлиха житото в морето. 39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който възнамериха да тласнат кораба, ако бе възможно. 40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра и се отправиха към брега. 41 Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните. 42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга. 43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо, 44 а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха безопасно на сушата.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи