Основен / ден 56

Стар Завет

Изход

21

1 Ето законите, които ще представиш пред тях.
2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. 3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, и жена му да излезе с него. 4 Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата ѝ ще бъдат на господаря ѝ, а той ще излезе сам. 5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен, 6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и като го изправи при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.
7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така, както излизат робите. 8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като се е отнесъл с нея нечестно. 9 Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея както е обичайно с дъщерите. 10 Ако си вземе още една жена, да не лиши първата от храна, от дрехи и от съпружеско съжителство. 11 И ако не направи за нея тези три неща, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

Телесни наранявания

12 Който удари човека смъртоносно, да бъде предаден на смърт. 13 Но ако не го е причаквал, а Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място, където да прибегне. 14 Ако обаче някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
15 Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.
16 Който открадне човека и го продаде или ако откраднатият се намери в ръката му, той да бъде предаден на смърт.
17 Който хули баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.
18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си и той не умре, а легне на легло; 19 ако последният се привдигне и излиза макар с тояга, тогава онзи, който го е ударил, ще бъде невинен, само да плати за загубата на времето му и за пълното му изцеление.
20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга и те умрат под ръката му, да се накаже. 21 Обаче, ако удареният поживее един-два дни, тогава да не се наказва, понеже той е негова собственост.
22 Ако се бият някои и ударят трудна жена, така че да пометне, а не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, да бъде глобен, според както мъжът ѝ би му наложил, и да плати, както определят съдиите. 23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, 24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, 25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото и го повреди, заради окото да ги освободи. 27 И ако избие някой зъб на роба си или зъб на робинята си, да ги освободи заради зъба.
28 Ако вол убоде мъж или жена и те умрат, да се убие волът с камъни и да не се яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан. 29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, а е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви. 30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде колкото му се определи. 31 Било че волът е убол син или е убол дъщеря, по този закон да се постъпва с него. 32 Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли и нека се убие волът с камъни.
33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел, 34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а трупът ще бъде негов.
35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така че умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и трупа също да си разделят. 36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то ще плати вол за вол, а трупът ще бъде негов.
© Библейска лига - България

22

Защита на собствеността

1 Ако някой открадне вол или овца и го заколи или го продаде, да плати пет вола за вола и четири овце за овцата. 2 (Ако се завари крадец, когато подкопава, и го ударят, та умре, няма да се пролее кръв за него. 3 Но ако слънцето е изгряло над него, да се пролее кръв за него.) Крадецът трябва непременно да плати; но ако няма с какво, то да се продаде той за откраднатото. 4 И ако откраднатото, било вол, осел или овца, се намери живо в ръката му, ще плати двойно.
5 Ако някой остави да се опасе нива или лозе, или пусне животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати с най-доброто от нивата си и най-доброто от лозето си.
6 Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят кръстци или непожънати класове, или нива, то който е запалил огъня, да плати.
7 Ако някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако се намери крадецът, той да плати двойно. 8 Но ако не се намери крадецът, тогава стопанинът на къщата да се заведе пред съдиите, за да се издири дали е сложил ръка върху имота на ближния си. 9 За всякакъв вид престъпление – относно вол, осел, овца, дреха, или какво да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово – делото между двамата да дойде пред съдиите; и когото осъдят съдиите, той да плати двойно на ближния си.
10 Ако някой даде на ближния си осел или вол, или овца, или каквото и да било животно да го пази и то умре или се нарани, или бъде откарано, без да види някой, 11 то нека бъде клетва пред Господа помежду двамата, че не е сложил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът да приеме тази клетва, а другият да не плаща. 12 Но ако животното бъде откраднато от него, да плати на стопанина му. 13 Обаче, ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща.
14 Ако заеме някой от ближния си животно и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, да го заплати. 15 Но ако стопанинът му е бил с него, няма да плаща. Ако е било наето с пари, ще отиде за наема си.

Отговорност пред обществото

16 Ако някой прелъсти несгодена девица и легне с нея, да даде откуп за нея и да я вземе за жена. 17 Но ако баща ѝ съвсем откаже да му я даде, то ще плати в пари според откупа за девиците.
18 Магьосница жива да не оставиш.
19 Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.
20 Който принася жертва на който и да е бог, освен на Господа, да се обрече на изтребление.
21 Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. 22 Да не угнетявате вдовица или сираче. 23 Защото ако ги угнетите някак и те извикат към Мене, ще послушам вика им 24 и гневът Ми ще пламне, и ще ви избия с меч; и вашите жени ще бъдат вдовици, и вашите деца сирачета.
25 Ако дадеш в заем пари на някой свой беден съсед измежду Моите люде, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва. 26 Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до залез слънце да я върнеш; 27 защото това е едничката му завивка, това е дрехата на тялото му; с какво ще спи? И като викне към Мене, Аз ще чуя, защото съм милостив.
28 Да не хулиш съдиите, нито да проклинаш началника на твоя народ.
29 Не закъснявай да принасяш първака от гумното си и от жлеба си. Първородният от синовете си да даваш на Мене. 30 Така прави и с вола си и с овцата си; седем дни ще остане малкото с майка си, а на осмия ден да го даваш на Мене.
31 Бъдете Ми святи човеци; затова не яжте месо разкъсано от зверове на полето; хвърляйте го на кучетата.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

28

Отпътуване от Малта

1 И когато се избавихме, узнахме, че островът се нарича Малта. 2 А островитяните ни показаха необикновено човеколюбие; защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. 3 И когато Павел натрупа един куп храсти, и го хвърли в огъня, една отровна змия излезе от топлината и се залепи за ръката му. 4 А островитяните, като видяха как змията висеше на ръката му, казваха помежду си: Без съмнение този човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го оставя да живее. 5 Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло. 6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и говореха, че е бог.
7 А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. 8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцери. 9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеряваха; 10 които и ни показваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба потребното за нуждите ни.

Пристигане в Рим

11 И тъй, след три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова, и който имаше за знак Близнаците. 12 И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни. 13 И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли, 14 където намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим, 15 откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до Трите кръчми да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.
16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на началника на стражата; а позволи се на Павел да живее отделно с войника, който го пазеше.

Павел проповядва в Рим под стража

17 И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни или против бащините ни обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните; 18 които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт. 19 Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си. 20 И тъй, по тази причина ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря; защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тази верига. 21 А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за тебе. 22 Но желаем да чуем от тебе какво мислиш; защото ни е известно, че навсякъде говорят против тази секта.
23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Мойсеевия закон, и от пророците. 24 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха. 25 И те, несъгласни помежду си, взеха да се разотиват, след като Павел им каза тези думи: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ни, когато е рекъл:
26 „Иди кажи на тези люде:
С уши ще чуете, но никак няма да схванете;
и с очи ще видите, но никак няма да разберете;
27защото затлъстя сърцето на тези люде,
и ушите им натегнаха,
и очите си затвориха,
да не би да гледат с очите си,
и да слушат с ушите си,
и да разберат със сърцето си,
и да се обърнат, та да ги изцеля.“
28 И така, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; те и ще слушат. [29 И като каза това, юдеите си отидоха, препиращи се много помежду си.] 30 А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, където приемаше всички, които идваха при него, 31 като проповядваше Божието царство и с пълна дързост поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

22

1 За диригента, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом.
Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито чуваш стенанията ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш
и нощем, но нямам отдих.
3 Но Ти си Святият,
Който си възцарен сред Израилевите хваления.
4 На Тебе се уповаваха бащите ни;
уповаваха се и Ти ги избави.
5 Към Тебе извикаха и бяха избавени;
на Тебе се уповаваха и не се посрамиха.
6 А аз съм червей, а не човек,
укоряван от човеците и презиран от людете.
7 Всички, които ме гледат, подиграват ми се,
свиват устните си, клатят глава и казват:
8 Той се упова на Господа;
нека го избави;
нека го избави, понеже има благоволение в него.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата;
Ти си ме научил да се уповавам, като бях на майчините си гърди.
10 На Тебе бях оставен от рождението си;
от утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да не се отдалечиш от мене; понеже скръбта е близо,
понеже няма помощник.
12 Много телци ме обиколиха;
силни васански бикове ме окръжиха.
13 Отвориха срещу мене устата си,
като кръвожаден и ревящ лъв.
14 Разлях се като вода
и разглобиха се всичките ми кости;
сърцето ми стана като восък,
разтопи се всред вътрешностите ми.
15 Силата ми изсъхна като чиреп
и езикът ми прилепна за челюстите ми;
и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Защото кучета ме обиколиха;
тълпа от злодейци ме окръжи;
прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 Мога да преброя всичките си кости;
хората се взират в мене и ме гледат.
18 Разделиха си дрехите ми
и за облеклото ми хвърлиха жребий.
19 Но Ти, Господи, да не се отдалечиш;
Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Избави от меч душата ми,
живота ми от силата на кучето.
21 Избави ме от устата на лъва
и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!
22 Ще възвестявам името Ти на братята си;
всред събранието ще Те хваля.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го;
цяло Яковово потомство, славете Го;
и бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 Защото не е презрял и не е пренебрегнал скръбта на оскърбения,
нито е скрил лицето Си от него;
а послуша, когато извика той към Него.
25 На Тебе принасям хваление в голямото събрание;
ще изпълня оброците си пред онези, които Му се боят.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят;
ще хвалят Господа онези, които Го търсят;
сърцето ви нека живее вечно.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всичките земни краища
и ще се поклонят пред Тебе
всичките племена на народите;
28 защото царството е на Господа
и Той владее над народите.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята;
пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта;
онези, които не могат да опазят живота си.
30 Потомството ще Му служи;
ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му
на люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
© Библейска лига - България