Основен / ден 6

Стар Завет

Битие

11

Вавилонската кула

1 По цялата земя се употребяваше един език и един говор. 2 И като потеглиха човеците на изток, намериха в Сенаарската земя равнина, и се заселиха там. 3 И казаха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. 4 И рекоха: Елате, да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. 5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. 6 И каза Господ: Ето, един народ са и всички говорят един език; и щом са започнали да правят това, не ще може вече да им се забрани каквото и да било нещо, което биха намислили да направят. 7 Елате, да слезем и да разбъркаме езика им, за да не се разбират един друг. 8 Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; и те престанаха да градят града. 9 Затова той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

От Сим до Аврам

10 Тези са сведенията за Сим: Сим беше на сто години и роди Арфаксад две години след потопа; 11 а откак роди Арфаксад, Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери.
12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала; 13 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.
14 Сала живя тридесет години и роди Евер; 15 а откак роди Евер, Сала живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.
16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалек; 17 а откак роди Фалек, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
18 Фалек живя тридесет години и роди Рагав; 19 а откак роди Рагав, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.
20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серуг; 21 а откак роди Серуг, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.
22 Серуг живя тридесет години и роди Нахор, 23 а откак роди Нахор, Серуг живя двеста години и роди синове и дъщери.
24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара; 25 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.
26 Тара живя седемдесет години и роди Аврам, Нахор и Аран.
27 Тези са сведенията за Тара: Тара роди Аврам, Нахор и Аран; а Аран роди Лот. 28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя. 29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарая, а името на Нахоровата жена – Мелха, дъщеря на Аран, който, освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха. 30 А Сарая беше безплодна и бездетна. 31 И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, Арановия син, и снаха си Сарая, жената на сина си Аврам, и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и като дойдоха в Харан, там се заселиха. 32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

6

Даване на нуждаещите се

1 Внимавайте да не вършитеделата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; иначе няма да имате награда при Отца си, Който е на небесата.
2 И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат хвалени от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. 3 А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, 4 за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [наяве].

Молитва – Пост

5 И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят, стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам, те са получили вече своята награда. 6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [наяве]. 7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене. 8 И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от какво се нуждаете, преди вие да Му искате. 9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; 10 да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на не бето, така и на земята; 11 дай ни днес ежедневния хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; 13 и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое и силата, и славата, до вековете. Амин.] 14 Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и Небесният ви Отец ще прости на вас. 15 Но ако вие не простите на човеците [съгрешенията им], то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.
16 А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам, те са получили вече своята награда. 17 А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, 18 за да не те виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [наяве].

Съкровища на небето

19 Недейте си събира съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. 20 Но събирайте си съкровища на небето, където ни молец, ни ръжда ги разяждат, и където крадци не подкопават, нито крадат; 21 защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. 22 Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено; 23 но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. И тъй, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината! 24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не може да слугувате на Бога и на мамона.

Не се безпокойте

25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? 26 Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак Небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? 27 И кой от вас може с грижи да прибави един лакът на ръста си? 28 И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове, как растат; не се трудят, нито предат; 29 но казвам ви, че дори Соломон във всичката си слава не се е обличал като един от тях. 30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас, маловерци? 31 И тъй, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? 32 (Защото всичко това търсят езичниците); понеже Небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. 34 Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня злото му.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

2

1 Сине мой, ако приемеш словата ми
и запазиш заповедите ми при себе си,
2 така че да приклониш ухото си към мъдростта
и да предадеш сърцето си на разума;
3 ако призовеш благоразумието
и издигнеш гласа си към разума;
4 ако го потърсиш като сребро
и го подириш като скрити съкровища,
5 тогава ще разбереш страха от Господа
и ще намериш познанието за Бога.
6 Защото Господ дава мъдрост;
от устата Му идват знание и разум.
7 Той трупа истинска мъдрост за праведните;
щит е за ходещите непорочно,
8 за да защитава пътищата на правосъдието
и да пази пътя на светиите Си.
9 Тогава ще разбереш какво е правда и справедливост,
правота, да, всеки добър път.
10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти,
знание ще услажда душата ти,
11 разсъдливост ще те пази,
благоразумие ще те закриля.
12 За да те избави от пътя на злото,
от човек, който говори покварено,
13 от онези, които оставят пътищата на правдата,
за да ходят по пътищата на тъмнината,
14 които с наслада вършат зло
и се радват на покварата на злите,
15 чиито пътища са криви
и пътеките им опаки;
16 за да те избави от чужда жена,
от чуждата, която ласкае с думите си,
17 която е оставила другаря на младостта си
и е забравила завета на своя Бог,
18 защото домът ѝ води към смърт,
и пътеките ѝ – към мъртвите.
19 Никой от онези, които влизат при нея, не се връща,
нито стига до пътищата на живота.
20 Така ще ходиш в пътя на добрите
и ще пазиш пътеките на праведните.
21 Защото праведните ще населят земята
и непорочните ще останат на нея,
22 а нечестивите ще се отсекат от земята
и вероломните ще се изкоренят от нея.
© Библейска лига - България