Основен / ден 61

Стар Завет

Изход

31

Веселеил и Елиав

1 Пак говори Господ на Мойсей, казвайки: 2 Виж, Аз повиках по име Веселеил, син на Ури, Оровия син, от Юдовото племе; 3 и изпълних го с Божия Дух, с мъдрост, с разум и със знание за всякакво изкуство, 4 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед, 5 да изсича камъни за обковка и да изрязва дърва за изработването на всякаква работа. 6 И ето, с него Аз съм определил Елиав, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки мъдър съм вложил мъдрост в сърцето, за да направят всичко, което съм ти заповядал: 7 шатъра за срещане, ковчега за плочите на свидетелството, умилостивилището над него и всичките принадлежности на шатъра, 8 трапезата и приборите ѝ, чистозлатния светилник с всичките му прибори и кадилния олтар, 9 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори и умивалника с коритото му, 10 служебните одежди, свещените одежди на свещеника Аарон, и одеждите на синовете му, за да свещенодействат, 11 мирото за помазване и тамяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, което съм ти заповядал, да го направят.

Съботата

12 Господ говори още на Мойсей, казвайки: 13 Кажи тъй на израиляните: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, който ви освещавам. 14 И тъй, да пазите съботата, защото ви е свята; който я оскверни, непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, този човек да се изтреби от народа си. 15 Шест дни да се работи, а седмият ден е събота за свята почивка, свята на Господа; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви. 16 И тъй, израиляните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. 17 Това е знак между Мене и израиляните завинаги; защото в шест дни направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и си отдъхна.
18 И като свърши да говори с Мойсей на Синайската планина, Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.
© Библейска лига - България

32

Златното теле

1 А като видяха людете, че Мойсей се забави да слезе от планината, събраха се при Аарон и му казаха: Стани, направи ни бог, който да ходи пред нас; защото не знаем какво стана с този Мойсей, човека, който ни изведе от Египетската земя. 2 Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви и на дъщерите ви, и донесете ми ги. 3 И тъй, всички люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и ги донесоха на Аарон. 4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като бе направил изляно теле; и те казаха: Това е богът ти, о, Израилю, който те изведе от Египетската земя. 5 И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник на Господа. 6 И на утрешния ден, като станаха рано, пожертваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси, седнаха людете да ядат и да пият, и станаха да играят.
7 Тогава Господ каза на Мойсей: Иди, слез; защото се разврати твоят народ, който си извел от Египетската земя. 8 Скоро се отклониха от пътя, в който съм им заповядал да ходят; направиха си изляно теле, поклониха му се, пожертваха му и рекоха: Това е твоят бог, о, Израилю, който те изведе от Египетската земя. 9 Рече още Господ на Мойсей: Видях тези люде, и ето, коравовратни люде са; 10 и сега, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ. 11 Тогава Мойсей се помоли на Еова, своя Бог: Господи, защо пламва гневът Ти против народа Ти, който си извел от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? 12 Защо да говорят египтяните: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Отвърни се от разпаления Си гняв и отмени това зло против народа Си. 13 Спомни си за слугите си Авраам, Исаак и Израил, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и цялата тази земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят завинаги. 14 Тогава Господ отмени злото, което възнамеряваше да стори на народа Си.
15 И така, Мойсей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръце, плочи написани и от двете страни; и от едната страна, и от другата бяха написани. 16 Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писмо, издълбано на плочите. 17 А като чу Исус Навиев гласа на народа, който викаше, каза на Мойсей: Боен вик има в стана. 18 А той каза: Това не е победен вик, нито вик за поражение; но глас на пеене чувам аз. 19 И като наближи стана, видя телето и игрите; и пламна Мойсеевият гняв, и той хвърли плочите от ръцете си, и ги строши под планината. 20 Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огъня, и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израилевите чада да я изпият.
21 После Мойсей каза на Аарон: Какво ти е сторил този народ, че го вкара в такъв грях? 22 И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че народът е склонен към злото. 23 Понеже ми казаха: Направи ни бог, който да ходи пред нас; защото не знаем какво стана с този Мойсей, човека, който ни изведе от Египетската земя. 24 И аз им казах: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.
25 А като видя Мойсей, че народът е необуздан, (защото Аарон го бе изпуснал за срам сред неприятелите му,) 26 застана Мойсей при входа на стана и каза: Който е откъм Господа, нека дойде при мене. И събраха се при него всичките левити. 27 И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всеки меча на бедрото си, минете навсякъде от врата на врата през стана и убийте всеки брата си и всеки другаря си, и всеки ближния си. 28 И левитите сториха според Мойсеевите думи; и в този ден паднаха от людете около три хиляди мъже. 29 Защото Мойсей беше казал: Посветете себе си днес на Господа, като се вдигнете всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.
30 А на утрешния ден Мойсей рече на народа: Вие сторихте голям грях; но сега ще се изкача при Господа, дано Го умилостивя за греха ви.
31 Тогава Мойсей се върна при Господа и каза: О! Този народ стори голям грях, че си направи златен бог. 32 Но сега, ако искаш, прости греха им, ако ли не, моля Ти се, заличи и мене от книгата, която си написал. 33 Но Господ рече на Мойсей: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си. 34 А ти иди сега, води людете на мястото, за което съм ти говорил; ето, Ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях наказанието за греха им.
35 И Господ порази народа за телето, което Аарон бе изработил.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

5

Изцеляването на човека, обладан от бесове

1 И тъй, минаха отвъд езерото в Гадаринската страна. 2 И като излезе от ладията, начаса от гробищата Го срещна човек с нечист дух. 3 Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже даже с верига; 4 защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти. 5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете, той викаше и се изпосичаше с камъни. 6 А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони; 7 и изкрещя със силен глас, и рече: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи. 8 (Защото Исус му каза: Из лез от човека, дух нечисти.) 9 И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина. 10 И много Му се молѝ да не ги отпраща вън от страната. 11 А там, по хълма, пасеше голямо стадо свине. 12 И бесовете му се молеха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях. 13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха, та влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна надолу по стръмнината и се издави в езерото. 14 А онези, които пасяха свинете, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало. 15 И като дойдоха при Исус, видяха хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легионът, че седи облечен и смислен; и убояха се. 16 И онези, които бяха видели, разказаха им за станалото с хванатия от бесовете и за свинете. 17 И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели. 18 И когато влизаше в ладията, този, който бе хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. 19 Обаче Исус не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите и кажи им какви велики неща ти стори Господ и как се смили над тебе.
20 И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви велики неща му стори Исус; и всички се чудеха.

Мъртвото момиче и болната жена

21 Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото. 22 И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му, 23 и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее, и да живее. 24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него, и хората Го притискаха.
25 И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години, 26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше пропиляла целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше ѝ станало по-зле, 27 като чу за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. 28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 29 И начаса пресекна кръвотечението ѝ, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. 30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми? 31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: Кой се допря до Мене? 32 Но Той се озърташе, за да види тази, която бе сторила това. 33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина. 34 А Той ѝ рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.
35 Докато Той още говореше, идват от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя? 36 А Исус, като дочу думите, които говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай. 37 И на никого не позволи да Го придружи, освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан. 38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачат и пищят много. 39 И като влезе, каза им: Защо вдигате шум и плачете? Детето не е умряло, а спи. 40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всичките, взе бащата и майката на детето, и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето. 41 И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам, стани! 42 И момичето веднага стана, и ходеше, защото беше на дванадесет години. И те се смаяха твърде много. 43 И много им заръча никой да не узнае това; и заповяда да ѝ дадат нещо да яде.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи