Основен / ден 62

Стар Завет

Изход

33

1 И рече още Господ на Мойсей: Иди, вдигни се оттук, ти и народът, който си извел от Египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраам, на Исаак и на Яков, като казах: На твоето потомство ще я дам. 2 И ще изпратя пред тебе Ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хета, ферезееца, евееца и евусееца; 3 и Той ще ви заведе в земя, където текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде,) да не би да ви довърша по пътя. 4 И когато чуха людете тази лоша вест, скърбиха; и никой не си сложи украшенията. 5 Защото Господ беше рекъл на Мойсей: Кажи на израиляните: Вие сте коравовратни люде; една минута да бях дошъл помежду ви, бих ви довършил; затова, снемете си сега украшенията, за да видя какво ще сторя с вас. 6 И тъй, израиляните махнаха украшенията си при планината Хорив.

Шатърът за срещане

7 А Мойсей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и го нарече Шатър за срещане, и всеки, който търсеше Господа, излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана. 8 И когато Мойсей излизаше да отиде към шатъра, всичките люде заставаха и стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Мойсей, докато влезе в шатъра. 9 И когато влезеше Мойсей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и Господ говореше с Мойсей. 10 И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и заставаха, всеки на входа на шатъра си, и се кланяха. 11 И Господ говореше на Мойсей лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше Мойсей в стана, слугата му, младежът Исус, Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра.

Мойсей и Божията слава

12 Мойсей каза на Господа: Ето, Ти ми казваш: Води този народ; но не си ми открил кого ще изпратиш с мене; макар да си ми казал: Тебе познавам по име, ти си придобил Моето благоволение. 13 Сега, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и да придобия благоволението Ти; и помисли, че тези люде са Твой народ. 14 И Господ каза: Моето присъствие ще върви с тебе и Аз ще те успокоя. 15 А Мойсей му рече: Ако Твоето присъствие не дойде с мене, не ни извеждай оттук. 16 Защото как ще се познае сега, че сме придобили Твоето благоволение, аз и Твоят народ? Нали чрез идването Ти с нас, за да се отделим, аз и Твоят народ, от всичките народи, които са по лицето на земята.
17 И Господ каза на Мойсей: И това което си рекъл, ще сторя; защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име. 18 Тогава рече Мойсей: Покажи ми, моля, славата Си. 19 А Господ му каза: Аз ще сторя да мине пред тебе цялата Моя слава, и ще проглася пред тебе името Еова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля. 20 Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив. 21 Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата; 22 и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата и ще те прикрия с ръката Си, докато премина; 23 после ще вдигна ръката Си и ще ме видиш изотзад, но лицето Ми няма да се види.
© Библейска лига - България

34

Новите каменни плочи

1 След това Господ каза на Мойсей: Издялай си две каменни плочи като първите; и ще напиша на тези плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши. 2 Бъди готов за сутринта и на сутринта се качи на Синайската планина и застани пред Мене там, на върха на планината. 3 Но никой да не идва с тебе, нито да се вестява някой по цялата планина; дори овцете и говедата да не пасат пред тази планина.
4 И така, Мойсей издяла две каменни плочи като първите; и на сутринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи. 5 И Господ слезе в облака, застана там до него и прогласи Господнето име. 6 Господ премина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и верен, 7 Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния; въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им до третото и четвъртото поколение. 8 Тогава Мойсей бързо се наведе до земята и се поклони; 9 и каза: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде, моля, Господ между нас; защото този народ е коравовратен; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.
10 И Господ му каза: Ето, Аз сключвам завет; пред целия ти народ ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали сред нито един народ по целия свят; и целият народ, сред който си ти, ще види Господнето дело; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно. 11 Пази това, което ти заповядвам днес. Ето, Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хета, ферезееца, евееца и евусееца; 12 но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, където отиваш, да не би да стане примка между вас. 13 Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш, и ашерите им да изсечеш; 14 защото ти не бива да се кланяш на друг бог, понеже Еова, чието име е Ревнив, Той е ревнив Бог. 15 Внимавай да не направиш договор с жителите на земята и когато те блудстват след боговете си и жертват на боговете си, да те поканят, и да ядеш от жертвите им; 16 и да вземеш от дъщерите им за синовете си, и тези техни дъщери, като блудстват след боговете си, да накарат и твоите синове да блудстват след боговете им. 17 Да не си правиш излети богове.
18 Празника на безквасните да пазиш. Седем дни да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец авив; защото в месец авив ти излезе от Египет. 19 Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородно между добитъка ти, говедо или овца. 20 А първородното на осела да откупиш с агне; и ако не го откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупваш. И никой да не се яви пред Мене с празни ръце.
21 Шест дни да работиш, а в седмия ден да си почиваш; даже и във време на сеитба и на жътва да си почиваш.
22 И да пазиш празника на седмиците, тоест на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.
23 Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явяват пред Господа Еова, Израилевия Бог. 24 Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, ако се явяваш пред Господа, твоя Бог, три пъти през годината.
25 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане нещо от жертвата на пасхалния празник до сутринта. 26 Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа, твоя Бог. Да не вариш яре в млякото на майка му.
27 Тогава Господ каза на Мойсей: Напиши си тези думи; защото според тези думи сключих Аз завет с тебе и с Израил. 28 И Мойсей стоя там с Господа четиридесет дни и четиридесет нощи, без да яде хляб или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, десетте заповеди.

Блясъкът на Мойсеевото лице

29 И като слизаше Мойсей от Синайската планина, и държеше двете плочи на свидетелството в ръката си, при слизането си от планината Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му блести, понеже беше говорил с Бога. 30 Но Аарон и всичките израиляни видяха Мойсей и ето, кожата на лицето му блестеше и бояха се да се приближат при него. 31 Затова Мойсей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него и Мойсей говори с тях. 32 След това се приближиха и всички израиляни; и той им заповяда всичко, което Господ му беше говорил на Синайската планина. 33 И когато Мойсей свърши да говори с тях, сложи на лицето си покривало. 34 А когато влизаше пред Господа да говори с Него, Мойсей вдигаше покривалото докато излезе; тогава излизаше и говореше на израиляните онова, което му беше заповядано. 35 И израиляните виждаха лицето на Мойсей, че кожата на лицето му блестеше; а Мойсей пак пускаше покривалото на лицето си, докато влезе да говори с Господа.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

6

Пророк без почит

1 И Исус излезе оттам и дойде в Своята Си родина; и учениците Му вървяха след Него. 2 И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този човек всичко това? И каква е дадената Му мъдрост, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му? 3 Този не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Яков и Йосий, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него. 4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом. 5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели. 6 И чудеше се на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

Исус изпраща дванадесетте

7 И като повика дванадесетте, започна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове. 8 И заповяда им да не взимат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса; 9 но да се обуват със сандали и да не обличат две ризи. 10 И каза им: Където и да влезете в някоя къща, оставайте в нея, докато си излезете оттам. 11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство против тях. 12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят. 13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло, и ги изцеляваха.

Йоан Кръстител обезглавен

14 И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действуват чрез него. 15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци. 16 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал. 17 Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена. 18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. 19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; 20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, много се двоумеше какво да прави, и с удоволствие го слушаше. 21 И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини, 22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирод и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам. 23 И закле ѝ се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже половината от царството ми. 24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител. 25 И начаса момичето влезе бързо при царя, та поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител. 26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не поиска да ѝ откаже. 27 И веднага царят прати един палач, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, та го обезглави в тъмницата, 28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си. 29 И учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

Исус нахранва петте хиляди

30 И апостолите се събраха при Исуса и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. 31 И рече им: Елате вие сами на уединено място и починете си малко. Защото мнозина идваха и отиваха; и нямаха време даже да ядат. 32 И отидоха с ладията на уединено място насаме. 33 А като отиваха, людете ги видяха и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеш, и ги изпревариха. 34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество, и смили се над тях, понеже бяха като овце, които нямат овчар; и започна да ги поучава много неща.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно; 36 разпусни ги, за да отидат по околните местности и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене. 37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат? 38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете, вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби. 39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева. 40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет. 41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат пред тях; раздели и двете риби на всичките.
42 И всички ядоха, и се наситиха. 43 И вдигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите. 44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

Исус ходи по водата

45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.
46 И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. 47 И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той самичък на сушата. 48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. 49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак и извикаха; 50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се слисаха. 52 Защото не бяха разбрали чудото с хлябовете, но сърцата им бяха закоравели.
53 И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя и пристанаха на сушата. 54 И когато излязоха от ладията, веднага хората Го познаха; 55 и разтичаха се по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той. 56 И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, изнасяха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото се допираха, се изцеляваха.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

12

1Който обича поука обича знание,
а който мрази изобличение, е невеж.
2 Добрият човек намира благоволение пред Господа,
а коварния Той ще осъди.
3 Човек няма да се утвърди чрез беззаконие,
а коренът на праведните не ще се поклати.
4 Добродетелната жена е венец на мъжа си,
а онази, която докарва срам, е като гнилота в костите му.
5 Мислите на праведния са справедливи,
а кроежите на нечестивите са коварство.
6 Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие,
а устата на праведните ги избавят.
7 Нечестивите биват отхвърлени и ги няма,
а домът на праведните стои твърдо.
8 Човек бива похвален според разума си;
а опакият в сърце ще бъде презиран.
9 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си,
от онзи, който се големее и няма хляб.
10 Праведният се грижи за живота на добитъка си,
а сърцата на нечестивите са немилостиви.
11 Който обработва земята си, ще се насити с хляб,
а който следва суетни неща, е без разум.
12 Нечестивият търси плячка, каквато вземат злите,
а коренът на праведния дава плод.
13 Нечестивият пада в капана на греховните си устни;
а праведният ще се отърве от затруднение.
14 От плода на устата си човек се насища с добрини
и според делата на ръцете на човека му се въздава.
15 Пътят на безумния е прав в неговите очи,
а който е мъдър, слуша съвети.
16 Безумният показва явно досадата си,
а благоразумният скрива оскърблението.
17 Който диша истина, възвестява правда,
а лъжесвидетелят – измама.
18 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож,
а езикът на мъдрите докарва здраве.
19 Устните, които говорят истина, ще се утвърдят завинаги,
а лъжливият език ще трае за минута.
20 Измама има в сърцето на онези, които кроят зло,
а радост имат тези, които съветват за мир.
21 Никакво зло няма да се случи на праведния,
а нечестивите ще се изпълнят със злини.
22 Лъжливите устни са мерзост пред Господа,
а онези, които постъпват вярно, са благоугодни Нему.
23 Благоразумният човек таи знанието си,
а сърцето на безумните изказва глупостта си.
24 Ръката на трудолюбивите ще властва,
а ленивите ще бъдат под ангария.
25 Теготата смирява човешкото сърце,
а благата дума го развеселява.
26 Праведният посочва път на ближния си,
а пътят на нечестивите ги въвежда в заблуждение.
27Ленивият не пече лова си,
а трудолюбивият цени имота си.
28 В пътя на праведността има живот
и в пътеката ѝ няма смърт.
© Библейска лига - България