Основен / ден 66

Стар Завет

Левит

1

Принос за всеизгаряне

1 И Господ повика Мойсей, и като му говореше от шатъра за срещане, каза: 2 Кажи на израиляните: Когато някой от вас принася принос на Господа, от добитъка нека принася, от едрия и дребния добитък.
3 Ако приносът му за всеизгаряне е от едрия добитък, нека принесе мъжко без недостатък; да го принесе пред входа на шатъра за срещане, за да бъде прието от Господа. 4 Да положи ръката си върху главата на животното за всеизгаряне и то ще бъде прието като умилостивение за него. 5 После да заколи телето пред Господа; и свещениците, Аароновите синове, да принесат кръвта и да поръсят с кръвта наоколо върху олтара, който е пред входа на шатъра за срещане. 6 И да одере животното за всеизгаряне, и да го насече на късове. 7 А синовете на свещеника Аарон да накладат огън на олтара и да наредят дърва на огъня. 8 И свещениците, Аароновите синове, да сложат тези късове, главата и тлъстината, на дървата, които са върху огъня на олтара. 9 А вътрешностите на животното и нозете му да измие с вода, и свещеникът да изгори всичко на олтара; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна за Господа.
10 Ако пък приносът му за всеизгаряне е дребен добитък, от овцете или от козите, нека принесе мъжко без недостатък. 11 Да го заколи пред Господа на северната страна на олтара; а свещениците, Аароновите синове, да поръсят олтара наоколо с кръвта му. 12 И да го насече на късове, с главата му и с тлъстините му; а свещеникът да ги нареди на дървата, които са върху огъня на олтара. 13 А вътрешностите и нозете да измие с вода; и свещеникът да донесе всичко това и да го изгори на олтара; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна за Господа.
14 Но ако приносът му за всеизгаряне пред Господа е от птици, тогава да принесе жертвата си от гургулици или от млади гълъби. 15 Свещеникът да го донесе при олтара и, като откъсне главата му, да го изгори на олтара; а кръвта му да изцеди отстрани до олтара. 16 Да изтръгне гушата и перата му, и да ги хвърли на източната страна на жертвеника, към мястото за пепелта. 17 И да го скърши между крилата, но без да го разделя на две; и свещеникът да го изгори върху дървата, които са на огъня на олтара; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна за Господа.
© Библейска лига - България

2

Хлебен принос

1 Когато принася някой на Господа хлебен принос, нека бъде от чисто брашно; и да го полее с дървено масло, и да сложи върху него ливан. 2 И като го донесе на свещениците, Аароновите синове, свещеникът да вземе една пълна шепа от чистото му брашно и от маслото му, и всичкия му ливан, и да ги изгори на олтара за възпоменание, като жертва чрез огън, благоуханна за Господа. 3 А останалото от хлебния принос да бъде за Аарон и за синовете му; това е пресвято измежду жертвите, принесени на Господа.
4 Когато принасяш хлебен принос, печен в пещ, нека бъде от безквасни пити от чисто брашно, омесени с дървено масло, или от безквасни кори, намазани с масло.
5 Ако пък приносът ти е хлебен принос, печен в тава, то нека бъде безквасен, от чисто брашно, омесено с дървено масло. 6 Да го разчупиш на късове и да го полееш с масло; това е хлебен принос.
7 Но ако приносът ти е хлебен принос, приготвен в гърне, нека бъде от чисто брашно с дървено масло. 8 Направеният от тези неща принос да донесеш на Господа; и когато се представи на свещеника, той да го донесе при олтара. 9 И свещеникът, като отдели от хлебния принос колкото за възпоменание, да го изгори на олтара като жертва чрез огън, благоуханна за Господа. 10 А останалото от хлебния принос да бъде за Аарон и за синовете му; това е пресвято измежду жертвите, принесени на Господа.
11 Никакъв хлебен принос, който принасяте на Господа, да не се прави с квас; защото не бива да изгаряте в жертва пред Господа нито квас, нито мед. 12 Тях принасяйте на Господа като принос от първите плодове; но да не се изгарят на олтара за благоухание. 13 И от хлебните приноси да подправяш със сол всеки свой принос; да не оставяш да липсва от хлебния ти принос солта на завета на твоя Бог; с всичките си приноси да принасяш и сол.
14 И ако принасяш на Господа хлебен принос от първите плодове, то за хлебен принос от първите си плодове да принесеш класове изсушени на огън, жито очукано от първите зрели класове. 15 Да го полееш с дървено масло и да му сложиш ливан; това е хлебен принос. 16 И за възпоменание свещеникът да изгори от очуканото жито и от маслото, заедно с всичкия ливан; това е жертва чрез огън на Господа.
© Библейска лига - България

3

Принос за примирителна жертва

1 Ако приносът на някого е примирителна жертва и го принася от едър добитък, мъжко или женско, трябва да го принесе пред Господа без недостатък. 2 Нека положи ръката си на главата на приноса си и нека го заколи при входа на шатъра за срещане; а свещениците, Аароновите синове, да поръсят олтара наоколо с кръвта. 3 И от примирителната жертва нека принесе в жертва чрез огън на Господа тлъстината, която обвива вътрешностите, и всичката тлъстина по вътрешностите, 4 двата бъбрека с тлъстината около тях към слабините и булото на черния дроб, (което да извади до бъбреците); 5 и Аароновите синове да изгорят всичко това на олтара, върху приноса за всеизгаряне, който е върху дървата, на огъня; това е жертва чрез огън, благоуханна за Господа.
6 И ако приносът му за примирителна жертва на Господа е от дребен добитък, мъжко или женско, трябва да го принесе без недостатък. 7 Ако принася агне, нека го принесе пред Господа. 8 Като положи ръката си на главата на приноса си, нека го заколи пред шатъра за срещане; а Аароновите синове да поръсят олтара наоколо с кръвта му. 9 И от примирителния принос нека принесе в жертва чрез огън на Господа тлъстината му, цялата опашка, (която да извади чак от гръбнака) тлъстината, която обвива вътрешностите, и всичката тлъстина по вътрешностите, 10 двата бъбрека с тлъстината около тях към слабините и булото на черния дроб, (което да извади до бъбреците); 11 и свещеникът да ги изгори на олтара; това е храна, пожертвана чрез огън на Господа.
12 Ако пък приносът му е коза, то да я принесе пред Господа. 13 Като положи ръката си на главата ѝ, нека я заколи пред шатъра за срещане; а Аароновите синове да поръсят олтара наоколо с кръвта ѝ. 14 И от нея нека принесе за жертва чрез огън на Господа тлъстината, която обвива вътрешностите, и всичката тлъстина по вътрешностите, 15 двата бъбрека с тлъстината около тях към слабините и булото на черния дроб, (което да извади до бъбреците); 16 и свещеникът да ги изгори на олтара. Това е храна, пожертвана чрез огън за благоухание; всичката тлъстина принадлежи на Господа. 17 Вечен закон ще бъде във всичките ви поколения, във всичките ви поселения, да не ядете нито тлъстина, нито кръв.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

10

За развода

1 И стана оттам и дойде в Юдейските предели, и местата отвъд Йордан; и народът пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше. 2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си? 3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Мойсей? 4 А те рекоха: Мойсей е позволил да напише разводно писмо и да я напусне. 5 А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед; 6 обаче от началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена. 7 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, 8 и двамата ще бъдат една плът; така че не са вече двама, а една плът. 9 И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. 10 И вкъщи учениците пак Го попитаха за това. 11 И Той им каза: Който си напусне жената и се ожени за друга, прелюбодейства против нея. 12 И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства.

Малките деца и Исус

13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха. 14 Но Исус, като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. 15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него. 16 И прегърна ги, та ги благослови, като положи ръцете Си на тях.

Богатият млад човек

17 И когато излизаше на път, някой се завтече, коленичи пред Него и Го попита: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? 18 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. 19 Знаеш заповедите: „Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не лъжесвидетелствай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си.“ 20 А той Му каза: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си. 21 А Исус, като го погледна, възлюби го и му рече: Едно не ти достига; иди, продай всичко, което имаш, и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела Ме следвай. 22 Но лицето му посърна от тези думи, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот. 23 А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 24 А учениците се смаяха от Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство [онези, които се уповават на богатството]! 25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богаташ да влезе в Божието царство. 26 А те се удивиха твърде много и Му казаха: Тогава кой може да се спаси? 27 Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. 28 Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви заради Мене и заради благовестието, 30 и да не получи стократно сега, в настоящото време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят – вечен живот. 31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи.

Исус отново предрича смъртта Си

32 А когато бяха на път за Ерусалим, Исус вървеше пред тях; а те се удивяваха, и онези, които Го следваха, бяха обзети от страх. И като събра дванадесетте, започна да им казва това, което щеше да Го сполети: 33 Ето, ние възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците; 34 и ще се поругаят над Него, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.

Молбата на Яков и Йоан

35 Тогава се приближиха до Него Яков и Йоан, Зеведеевите синове, и Му казаха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото и да поискаме от Тебе. 36 А Той им каза: Какво желаете да ви сторя? 37 Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава. 38 А Исус им рече: Не знаете как во искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? 39 Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; 40 но да седнете отдясно Ми или отляво Ми, не зависи от Мене, а ще се даде на онези, за които е било приготвено. 41 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Яков и Йоан. 42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че онези, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властват над тях. 43 Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде слуга; 44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките. 45 Защото наистина Човешкият Син не дойде, за да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.

Слепият Вартимей проглежда

46 Дойдоха в Ерихон; и когато излизаше от Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя. 47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, започна да вика, казвайки: Исусе, Сине Давидов, смили се над мене! 48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мене! 49 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те. 50 И той си хвърли дрехата и скокна, та дойде при Исуса. 51 И Исус проговори и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът му рече: Учителю, да прогледна. 52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна, и тръгна след Него по пътя.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

26

1 Давидов псалом.
Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си,
уповавал съм се на Господа, без да се поколебая.
2 Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме,
3 Защото Твоята милост е пред очите ми,
и аз съм ходил в истината Ти.
4 Не съм седял с измамници
и с лицемерци няма да отида.
5 Мразя събранието на злосторниците
и с нечестивите няма да седна.
6 Ще измия в невинност ръцете си;
така ще обиколя олтара Ти, Господи,
7 за да възглася с глас на хваление
и да разкажа всичките Твои чудесни дела.
8 Господи, любя обиталището на Твоя дом
и мястото, където обитава славата Ти.
9 Да не отнемаш душата ми заедно с грешните,
нито живота ми заедно с мъже кръвопийци;
10 в чиито ръце има злодеяние
и десницата им е пълна с подкупи.
11 А пък аз ще ходя в незлобието си;
изкупи ме и смили се над мене.
12 Ногата ми стои на равно място;
в събранията ще благославям Господа.
© Библейска лига - България