Основен / ден 68

Стар Завет

Левит

6

1 Господ още говори на Мойсей, казвайки: 2 Ако някой съгреши и извърши престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си, 3 или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; ако съгреши в каквото и да било от тези неща, с които хората съгрешават, 4 и е виновен, то нека върне това, което е отнел с грабеж или което е придобил с неправда, или повереното нему, или изгубеното, което е намерил, 5 или онова, за което се е заклел лъжливо; нека го върне напълно и да прибави една пета част; в деня, когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи. 6 При свещеника нека принесе на Господа приноса си за престъпление – овен от стадото без недостатък, според твоята оценка, в принос за престъпление. 7 Свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа и ще му се прости всичко, което е сторил и за което е виновен.

Принос за всеизгаряне

8 Господ още говори на Мойсей, казвайки: 9 Заповядай на Аарон и на синовете му, като речеш: Ето закона за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на олтара цяла нощ до сутринта и огънят върху олтара да гори на него непрекъснато. 10 Свещеникът да облече ленената си одежда и ленените си долни дрехи; и да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да я остави при олтара. 11 Тогава да съблече одеждите си и да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място. 12 А огънят върху олтара да гори непрекъснато; да не угасва; всяка сутрин свещеникът да слага отгоре дърва да горят и да нарежда всеизгарянето, и да изгаря тлъстината на примирителните приноси. 13 Огънят да гори непрекъснато на олтара; да не угасва.
14 Ето и закона за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред олтара. 15 И свещеникът, като вземе една пълна шепа чисто брашно от хлебния принос и от дървеното му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, да ги изгори на олтара като негов спомен, за благоухание пред Господа. 16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде, на свято място; в двора на шатъра за срещане да го ядат. 17 Да не се пече с квас. От Моите приноси им дадох това за дял; пресвято е, както приноса за грях и приноса за престъпление. 18 Всички Ааронови потомци от мъжки пол да ядат от него. Това ще бъде вечен дял от Господните приноси чрез огън във всичките ви поколения: всеки, който се допре до тях, ще бъде свят.
19 Господ още говори на Мойсей, казвайки: 20 Ето приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на Господа в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за постоянен хлебен принос, половината сутрин и половината вечер. 21 На тава да се сготви с дървено масло; сготвено да го донесеш; във вид на печени късове да принесеш хлебния принос за благоухание пред Господа. 22 Онзи от синовете му, който ще стане помазан свещеник вместо него, да го принесе; вечен закон е да се изгаря цял за Господа. 23 Всеки хлебен принос, принесен от свещеника, да се изгаря цял; да не се яде.

Принос за грях

24 Господ още говори на Мойсей, казвайки: 25 Кажи на Аарон и на синовете му: Ето закона за приноса за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се коли и приносът за грях пред Господа; пресвят е. 26 Свещеникът, който го принася за грях, да го яде: на свято място да се яде, в двора на шатъра за срещане. 27 Всичко, което се допре до месото му, ще бъде свято; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място. 28 А глиненият съд, в който е бил варен, да се строши; ако ли е бил варен в меден съд, той да се изчисти и да се измие с вода. 29 Всеки от мъжки пол от свещеническите семейства да яде от него; той е пресвят. 30 И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да се извърши умилостивение в светилището, да не се яде; с огън да се изгаря.
© Библейска лига - България

7

Принос за престъпление

1 Ето и закона за приноса за престъпление; той е пресвят. 2 На мястото, където колят всеизгарянето, да колят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтарът наоколо. 3 От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която обвива вътрешностите, 4 двата бъбрека с тлъстината по тях към слабините и булото на черния дроб, (което да извади от бъбреците); 5 и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън на Господа; това е принос за престъпление. 6 Всеки от мъжки пол от свещеническите семейства да го яде; на свято място да се яде; той е пресвят. 7 Както е приносът за грях, така е и приносът за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.
8 А който свещеник принася нечие всеизгаряне, този свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл. 9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася. 10 А всеки хлебен принос, смесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.

Принос за примирителна жертва

11 Ето и закона за примирителната жертва, която ще се принася на Господа: 12 ако някой я принася за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити, омесени с дървено масло, и безквасни кори, намазани с дървено масло, и пити от чисто брашно, омесени с масло. 13 А освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб. 14 И от приноса си да принесе по едно от всички тези неща за възвишаем принос на Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос. 15 И месото от благодарствената примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не се оставя от него до сутринта. 16 Но ако приносът е по оброк, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който се принася жертвата; и каквото остане от него, да се яде на другия ден; 17 но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря на огън. 18 И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то онзи, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се зачете жертвата; това е осквернение; и онзи, който би ял от нея, да носи беззаконието си. 19 Месото, до което се е допряло нечисто нещо, да не се яде, а да се изгори на огън; а от неоскверненото месо да яде всеки, който е чист; 20 но онзи, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господнята примирителна жертва, той да се изтреби от народа си. 21 Също и онзи, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота или до нечисто животно, или до каквато и да било нечистотия, и яде от месото на Господнята примирителна жертва, той да се изтреби от народа си.

Забрана за ядене на тлъстина и кръв

22 Господ още говори на Мойсей, казвайки: 23 Кажи на израиляните: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо, нито от овца, нито от коза. 24 Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда; но да не ядете от нея. 25 Защото, който яде тлъстина от животно, принесено в жертва чрез огън на Господа, ще се изтреби от народа си. 26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно. 27 Който яде каквато и да е кръв, ще се изтреби от народа си.

Делът на свещениците

28 Господ още говори на Мойсей, казвайки: 29 Кажи на израиляните: Който принася примирителна жертва на Господа, нека принесе част от нея като принос на Господа. 30 Със собствените си ръце да принесе Господните приноси чрез огън; да принесе тлъстината с гърдите, като полюшва гърдите за движим принос пред Господа. 31 И свещеникът да изгори тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарон и на синовете му. 32 И дясната плешка да давате на свещеника като възвишаем принос от примирителните си жертви. 33 Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясната плешка за свой дял. 34 Защото Аз взех от израиляните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и плешката на възвишаемия, и ги дадох на свещеника Аарон и на синовете му за техен вечен дял от израиляните. 35 Това е делът от Господните приноси чрез огън за Аарон и за синовете му, от деня, когато представи синовете си, за да свещенодействат пред Господа, 36 който дял Господ заповяда да им дават израиляните от деня на помазването им. Това е тяхно вечно право във всичките им поколения.
37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещенията и за примирителната жертва, 38 който Господ даде на Мойсей на Синайската планина, когато заповяда на израиляните да принасят приносите си на Господа в Синайската пустиня.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

12

Притчата за наемните земеделци

1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделци, и отиде в странство. 2 И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от тях плода на лозето. 3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо. 4 И пак изпрати до тях друг слуга; и на него разбиха главата и безсрамно го оскърбиха. 5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха. 6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като казваше: Ще почетат сина ми. 7 А тези земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше. 8 И тъй, хванаха го, та го убиха и хвърлихаго вън от лозето. 9 И тогава какво ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други. 10 Не сте ли чели и това Писание:
„Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла;
11 от Господа е това,
и чудно е в нашите очи“?
12 И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тази притча. И оставиха Го, и си отидоха.

Притчата за наемните земеделци

13 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и от Иродианите, за да Го уловят в думите Му. 14 И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на кесаря, или не? 15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя. 16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е този образ и надпис? А те Му рекоха: На кесаря. 17 И Исус им рече: Отдавайте кесаревото на кесаря, и Божието на Бога. И те Му се зачудиха.

Жененето при възкресението

18 След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и попитаха Го: 19 Учителю, Мойсей ни написа, че ако на някого умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си. 20 И тъй, имаше седем братя; и първият взе жена, и когато умря, не остави потомък. 21 Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият. 22 Взеха я и седемте, и не оставиха потомство. А след всички умря и жената. 23 Във възкресението на кого от тях ще бъде жена? Защото и седемте я имаха за жена. 24 Исус им каза: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила? 25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата. 26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсей, на мястото за къпината, как Бог му говори, казвайки: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? 27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

Най-голямата заповед

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първа от всички?
29 Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ; 30 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. 31 А втората [подобна на нея] е: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Друга заповед по-голяма от тези няма. 32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг, освен Него; 33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви. 34 И Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

Чий Син е Христос?

35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как казват книжниците, че По мазаникът е Давидов Син? 36 Сам Давид каза чрез Святия Дух:
„Рече Господ на Моя Господ:
седи отдясно Ми,
докато положа враговете Ти за Твое подножие“.
37 Сам Давид Го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите, 39 и първите столове в синагогите, и първите места при угощенията; 40 тия, които изпояждат домовете на вдовиците даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще приемат по-голямо осъждение.

Дарението на вдовицата

41 И Исус, като седна срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. 42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, тоест, един кодрант. 43 И повика учениците Си, и каза им: Истина ви казвам: Тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата; 44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше, целия си имот.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

13

1 Мъдрият син слуша бащината си поука,
а присмивачът не се вслушва в изобличение.
2 От плодовете на устата си човек се храни с добрини,
а душата на коварните се храни с насилие.
3 Който пази устата си, опазва душата си,
а който отваря широко устата си, ще погине.
4 Душата на ленивия желае, но не получава нищо,
а душата на трудолюбивите ще се угои.
5 Праведният мрази лъжата,
а нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Праведността пази ходещия непорочно,
а нечестието съсипва грешния.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо,
друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му,
а немотният не се вслушва в изобличение.
9 Светлината на праведните развеселява,
а светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 От гордостта произхожда само препиране,
но мъдростта е с онези, които приемат съвети.
11 Богатство, придобито чрез измама, ще намалее,
а който събира с труд, ще го умножи.
12 Несбъднатото очакване изнурява сърцето,
а постигнатото желание е дърво на живот.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди,
а който почита заповедта, има отплата.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот,
за да отбягва човек примките на смъртта.
15 Здравият разум дава благодат,
а пътят на коварните е неравен.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание,
а безумният показва глупостта си.
17 Лошият пратеник изпада в зло,
а верният посланик носи здраве.
18 Сиромашия и срам ще постигнат онзи, който отхвърля поука,
а който се вслушва в изобличение, ще бъде почитан.
19 Изпълнено желание услажда душата,
а на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Ходи с мъдрите и ще станеш мъдър,
а другарят на безумните ще пострада зле.
21 Злото преследва грешните,
а на праведните ще се въздаде добро.
22 Добрият оставя наследство на внуците си,
а богатството на грешника се запазва за праведния.
23 Обработената нива на сиромасите доставя много храна,
но понякога бива пометена от липса на правосъдие.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си;
но който го обича, го наказва с време.
25 Праведният яде до насита на душата си,
а стомахът на нечестивите ще познае недоимък.
© Библейска лига - България