Основен / ден 7

Стар Завет

Йов

1

1 Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек бе непорочен и праведен, боеше се от Бога и странеше от злото. 2 И родиха му се седем сина и три дъщери. 3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове и петстотин ослици; имаше и голям брой слуги; така че този човек бе най-заможният от всичките жители на Изток.
4 И синовете му се събираха и правеха угощения в къщите си, всеки на неговия ден; и пращаха да викат трите им сестри да ядат и да пият с тях. 5 И когато се изреждаха дните на угощенията, Йов пращаше за чадата си и ги освещаваше, като ставаше рано сутрин и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си мислеше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Йов постоянно.
6 А един ден, като дойдоха Божиите ангели да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. 7 И Господ каза на Сатана: Откъде идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея. 8 После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и праведен, който се бои от Бога и страни от злото? 9 А Сатана в отговор на Господа каза: Дали без причина се бои Йов от Бога? 10 Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. 11 Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето. 12 И Господ каза на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, което той има; само на него да не посегнеш. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.
13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, 14 дойде вестител при Йов и каза: Както оряха воловете и ослите пасяха при тях, 15 савците нападнаха и ги откараха, още избиха слугите с острото на меча; и само аз се отървах да ти известя. 16 Докато още говореше, дойде друг и каза: Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя. 17 Докато и този още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на меча; и само аз се отървах да ти известя. 18 Докато и този още говореше, дойде и друг и каза: Синовете ти и дъщерите ти както ядяха и пиеха вино в къщата на най-големия си брат, 19 ето, задуха силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата и тя падна върху чадата и те умряха; и само аз се отървах да ти известя. 20 Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони. 21 И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол и ще се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име. 22 Във всичко това Йов не съгреши и не обвини безумно Бога.
© Библейска лига - България

2

1 И пак един ден, като дойдоха ангелите, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа. 2 И Господ каза на Сатана: Откъде идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея. 3 После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и праведен, който се бои от Бога и страни от злото. И още държи на своята непорочност, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина. 4 А Сатана в отговор на Господа каза: Кожа за кожа, да! Всичко, каквото има човек, ще го даде за живота си. 5 Но простри ръка сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето. 6 И Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази. 7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши язви от стъпалата на нозете му до темето му. 8 И той си взе парче от счупен глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепел. 9 Тогава жена му му каза: Още ли държиш на своята непорочност? Похули Бога и умри. 10 А той ѝ каза: Ти говориш като безумна жена. Какво! Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.
11 А тримата приятели на Йов, като чуха за всичкото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от дома си – Теманеца Елифаз, Шуахеца Билдад и Нааматеца Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да му съчувстват и да го утешат. 12 И като повдигнаха очи отдалеч, и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето. 13 И седяха при него на земята седем дена и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че страданието му е много голямо.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

7

Осъждане на другите

1 Не съдете, за да не бъдете съдени. 2 Защото с каквато присъда съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. 3 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в твоето око? 4 Или как ще речеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето, в твоето око има греда? 5 Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.
6 Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и като се обърнат, да ви разкъсат.

Искайте, търсете, хлопайте

7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, 8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори. 9 Има ли помежду ви човек, който, ако му поиска синът му хляб, да му даде камък, 10 или, ако поиска риба, да му даде змия? 11 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде блага на тези, които искат от Него! 12 И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, същото и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.

Тясната и широката порта

13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. 14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.

Дървото и неговият плод

15 Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. 16 По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? 17 Също така всяко добро дърво дава добри плодове; а лошото дърво дава лоши плодове. 18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. 19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. 20 И тъй, по плодовете им ще ги познаете. 21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. 22 В оня ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име извършихме много велики дела? 23 Но тогава ще им заявя: Никога не съм ви познавал; идете си от Мене вие, които вършите беззаконие.

Разумният и неразумният строител

24 И тъй, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; 25 и заваля дъжд, придойдоха реките, духнаха ветровете и устремиха се върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. 26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който е построил къщата си на пясък; 27 и заваля дъжд, придойдоха реките и духнаха ветровете и устремиха се върху тази къща; и тя падна, и падането ѝ бе голямо.
28 И когато Исус свърши тези думи, народът се чудеше на учението Му; 29 защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

3

1 Псалом на Давид, когато бягаше от сина си Авесалом.
Господи, колко се умножиха противниците ми!
Мнозина въстават против мене.
2 Мнозина казват за моята душа:
Няма за него помощ в Бога. (Села.)
3 Но Ти, Господи, си щит около мене,
слава моя, и Този, Който повдига главата ми.
4 С глас извиках към Господа;
и Той ме послуша от святия Си хълм. (Села.)
5 И аз легнах и спах;
събудих се, защото Господ ме поддържа.
6 Няма да се убоя от десетките хиляди люде,
които отвред са се надигнали против мене.
7 Стани, Господи; спаси ме,
Боже мой;
защото Ти си поразил в челюстта всичките ми неприятели;
строшил си зъбите на нечестивите.
8 От Господа е спасението,
върху Твоите люде нека бъде благословението Ти. (Села.)
© Библейска лига - България