Основен / ден 76

Стар Завет

Левит

22

1 Господ говори още на Мойсей, казвайки: 2 Кажи на Аарон и на синовете му кога да се въздържат от святите приноси, които израиляните Ми посвещават, за да не омърсяват Моето свято име. Аз съм Господ. 3 Кажи им: Ако човек от цялото ви потомство, във всичките ви поколения, който има нечистота на себе си, пристъпи до святите приноси, които израиляните посвещават на Господа, този човек да се изтреби отпред Мене. Аз съм Господ. 4 Който от Аароновото потомство е прокажен или има течение, да не яде от святите неща, докато не се очисти. И който се допре до каквото и да било нещо, което е нечисто от мъртвец, или до човек, от когото е излязла семенна течност, 5 или който се допре до някое влечуго, от което може да стане нечист, или до човек, от когото може да стане нечист, каквато и да е нечистотата му, 6 онзи човек, който се допре до това, да бъде нечист до вечерта, и да не яде от святите неща, докато не окъпе тялото си с вода. 7 Когато залезе слънцето, ще бъде чист и след това нека яде от святите неща, защото това му е храната. 8 Мърша или разкъсано от звяр да не яде, за да не се оскверни от тях. Аз съм Господ. 9 И тъй, да пазят заръката Ми, за да не си навлекат грях и умрат поради това, ако са я осквернили. Аз съм Господ, Който ги освещавам. 10 Ни един чужденец да не яде от святите неща; гост на свещеника ако е или наемник, пак да не яде от святите неща. 11 Но ако някой свещеник купи някого с пари, той може да яде от тях, както и онзи, който се е родил в дома му; те могат да ядат от хляба му. 12 Дъщеря на свещеник, ако е омъжена за чужденец, да не яде от възвишаемия принос от святите неща. 13 Но ако дъщеря на свещеник овдовее или бъде напусната и няма дете, и се върне в бащиния си дом, както е била в младостта си, тя може да яде от хляба на баща си. Обаче никой чужденец да не яде от него. 14 И ако някой от незнание изяде нещо свято, тогава да даде на свещеника равното на святото нещо и да му прибави една пета част. 15 Свещениците да не опорочават святите неща, които израиляните принасят на Господа, 16 за да не навлекат на себе си вина за престъпление, когато ядат техните святи неща; защото Аз съм Господ, Който ги освещавам.

Неприети от Бога приноси

17 Господ още говори на Мойсей, казвайки: 18 Кажи на Аарон, на синовете му и на всичките израиляни: Всеки човек от Израилевия дом или от чужденците в Израил, който принесе принос по някакъв оброк или какъвто и да е доброволен принос, който се принася на Господа за всеизгаряне, 19 за да бъде приет, трябва да принесе мъжко без недостатък, от говедата, от овцете или от козите. 20 Нищо с недостатък да не принасяте, защото не ще ви бъде прието. 21 Който, за изпълнение на оброк или за доброволен принос, принесе от говедата или от овцете в примирителна жертва на Господа, нека я принесе без недостатък, за да бъде приета; никакъв недостатък да няма в нея. 22 Животно сляпо или със строшена или изкълчена част или с оток, суха краста или лишеи да не принасяте на Господа, нито да правите от тях жертва на Господа чрез огън на олтара.
23 Но теле или овца с нещо излишно или с недостатък в частите можеш да принесеш за доброволен принос; обаче за оброк не ще бъде прието. 24 Животно скопено или с пребити, смазани или изтръгнати тестиси да не принасяте на Господа, нито да правите така в земята си. 25 Нито от ръцете на чужденец да принасяте такива в дар на вашия Бог, защото развала има в тях, недостатък има в тях; не ще ви бъдат приети.
26 Господ още говори на Мойсей, казвайки: 27 Когато се роди теле или агне, или яре, тогава нека бъде седем дни с майка си; а от осмия ден нататък ще бъде прието за жертвен принос пред Господа чрез огън. 28 А крава или овца да не колите в един ден с малкото ѝ. 29 И когато принасяте благодарствена жертва на Господа, да я принасяте така, че да ви бъде приета. 30 В същия ден да се изяде; да не оставяте нищо от нея до сутринта. Аз съм Господ.
31 И тъй, да пазите заповедите Ми и да ги изпълнявате. Аз съм Господ. 32 И да не осквернявате Моето свято име; но Аз ще съм осветен между израиляните. Аз съм Господ, Който ви освещавам, 33 Който ви изведох от Египетската земя, за да бъда вашият Бог. Аз съм Еова.
© Библейска лига - България

23

1 Господ още говори на Мойсей, казвайки: 2 Кажи на израиляните: Господните празници, в които ще свиквате святи събрания, Мои празници, са следните:

Съботата

3 Шест дни да се работи; а седмият ден е събота за тържествена почивка, за свято събрание; в нея да не работите никаква работа; във всичките ви жилища е събота на Господа.

Пасхата и празникът на безквасните хлябове

4 Ето Господните празници, святи събрания, които ще свиквате в определеното време: 5 в първия месец, на четиринадесетия ден от месеца привечер, е Пасха Господня; 6 и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните; седем дни да ядете безквасни хлябове. 7 На първия ден да имате свято събрание и да не вършите обичайната си работа. 8 И седем дни да принасяте по една жертва чрез огън на Господа; на седмия ден е свято събрание и никаква обичайна работа да не вършите.

Празник на първите плодове

9 Господ говори още на Мойсей, казвайки: 10 Кажи на израиляните: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата ѝ, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си; 11 и той да полюлее снопа пред Господа, за да ви бъде приет; на другия ден след съботата да го полюлее свещеникът. 12 И в деня, когато полюлее снопа, да принесете за всеизгаряне пред Господа едногодишно агне без недостатък. 13 И хлебният принос ще бъде две десети от ефа чисто брашно, омесено с дървено масло, в жертва чрез огън на Господа за благоухание; и възлиянието му – един четвърт ин вино. 14 А хляб или пържено жито, или пресни класове да не ядете до този ден, до деня, когато принесете приноса на вашия Бог. Това да бъде вечен закон във всичките ви поколения и във всичките ви поселения.

Празник на седмиците

15 От първия ден след съботата, в която принесохте снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици; 16 до първия ден след седмата събота да изброите петдесет дни и тогава да принесете нов хлебен принос на Господа. 17 Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети от ефа чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове на Господа. 18 И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, едно теле и два овена; да бъдат всеизгаряне на Господа заедно с хлебния им принос и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание пред Господа. 19 Да принесете и един козел в принос за грях, и две едногодишни агнета за примирителна жертва. 20 И свещеникът да ги полюлее заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; те да бъдат свят принос на Господа за свещеника. 21 И на същия ден да си свикате свято събрание и да не вършите обичайната си работа; това да бъде вечен закон във всичките ви поселения във всичките ви поколения.
22 И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш краищата на нивата си и да не събираш падналите в жетвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ, вашият Бог.
Празник на тръбите 23 Господ още говори на Мойсей, казвайки: 24 Говори на израиляните: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, празник, възвестен с тръбен зов, свято събрание. 25 В него да не вършите никаква обичайна работа и да принасяте жертва чрез огън на Господа.

Денят на умилостивението

26 Господ говори още на Мойсей, казвайки: 27 Десетият ден на този седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свято събрание и да смирявате душите си, и да принасяте жертва чрез огън на Господа. 28 Никаква работа да не вършите в този ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа, вашия Бог. 29 Защото всеки човек, който не се смири в този ден, ще се изтреби от народа си. 30 И всеки човек, който извърши каква да е работа в този ден, този човек ще се изтреби от народа си. 31 Никаква работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения във всичките ви поселения. 32 Ще ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирявате душите си; на деветия ден от месеца вечерта, от вечер до вечер, да пазите съботата си.

Празник на шатрите

33 Господ говори още на Мойсей, казвайки: 34 Кажи на израиляните: От петнадесетия ден на този седми месец да има седем дни за Господния празник на шатрите. 35 На първия ден да има свято събрание и никаква обичайна работа да не вършите. 36 Седем дни да принасяте по една жертва чрез огън на Господа, а на осмия ден да имате свято събрание и да принесете жертва чрез огън на Господа; това е тържествено събрание и никаква обичайна работа да не вършите.
37 Тези са Господните празници, в които да свиквате святи събрания, за да принасяте в жертва чрез огън на Господа всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден, 38 освен Господните съботи, освен всичките оброци и освен всичките доброволни приноси, които давате на Господа.
39 А на петнадесетия ден от седмия месец, когато приберете плодовете на земята, да празнувате пред Господа седем дни; първият ден да бъде тържествена почивка и осмият ден тържествена почивка. 40 И в първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дни да се веселите пред Господа, вашия Бог. 41 Да празнувате този Господен празник седем дни в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате. 42 В колиби да седите седем дни; всички местни израиляни да седят в колиби, 43 за да познаят бъдещите ви поколения, че в колиби поселих израиляните, когато ги изведох от Египетската земя. Аз съм Господ, вашият Бог.
44 И тъй, Мойсей обяви Господните празници на израиляните.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Римляни

4

Авраам е оправдан чрез вяра

1 И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е придобил по плът? 2 Защото, ако Авраам се е оправдал с дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. 3 Понеже, какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“ 4 А на този, който върши дела, наградата му не се счита като благодеяние, а като дълг; 5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда. 6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда независимо от дела:
7 „Блажени онези, чиито беззакония са простени,
чиито грехове са покрити;
8 блажен онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях“.
9 Впрочем, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се вмени за правда“, 10 то как му се вмени? Когато беше вече обрязан ли, или още необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан! 11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата чрез вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се вмени правдата и на тях, 12 и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан. 13 Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не се даде чрез закон, а чрез оправдаването посредством вяра. 14 Защото, ако са наследници тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието осуетено; 15 понеже законът докарва не обещание, а гняв; но където няма закон, там няма и престъпление. 16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за всичкото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни, 17 (както е писано: „Направих те отец на много народи“), пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите; и извиква в действително съществуване онова, което не съществува.
18 Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: „Толкова ще бъде твоето потомство“. 19 Без да отслабне във вярата, той си даваше сметка, че тялото му е вече замъртвяло (понеже бе на около сто години), както бе замъртвяла и Сарината утроба, 20 обаче относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, а се закрепи във вярата, и отдаде слава на Бога, 21 уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен да го изпълни. 22 Затова му се и вмени за правда. 23 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, 24 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, 25 Който беше предаден за прегрешенията ни и беше възкресен за оправданието ни.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

15

1 Мек отговор отклонява от ярост,
а оскърбителна дума възбужда гняв.
2 Езикът на мъдрите изказва знание,
а устата на безумните изригват глупост.
3 Очите Господни са на всяко място
и наблюдават злите и добрите.
4Благият език е дърво на живот,
а измамният съкрушава духа.
5 Безумният презира поуката на баща си,
но който се вслушва в изобличението, е благоразумен.
6 В дома на праведния има голямо изобилие
а в доходите на нечестивия – грижа.
7 Устните на мъдрите разнасят знание,
а сърцето на безумните не прави така.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост пред Господа,
а молитвата на праведните е благоприятна Нему.
9 Пътят на нечестивия е мерзост пред Господа,
но Той обича този, който следва праведността.
10 Има тежко наказание за онези, които се отбиват от пътя;
който мрази изобличение, ще умре.
11 Шеол и погибел са открити пред Господа –
колко повече сърцата на човешките чада!
12 Присмивачът не обича изобличителя си,
нито ще отиде при мъдрите.
13 Весело сърце прави засмяно лицето,
а от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Сърцето на разумния търси знание,
а устата на безумните се хранят с глупост.
15 За наскърбения всички дни са зли,
а онзи, който е с весело сърце, има постоянно пируване.
16 По-добре малко, но със страх от Господа,
нежели много съкровища с безпокойство.
17 По-добре ястие от зеленчук и с него любов,
отколкото охранено говедо и с него омраза.
18 Сприхавият човек повдига препирни,
а търпеливият усмирява крамоли.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет,
а пътят на праведните е гладък.
20 Мъдър син радва бащата,
а безумен човек презира майка си.
21 За безумния глупостта е радост,
а разумният човек ходи по прав път.
22 Където няма съвещание, намеренията се осуетяват,
а при множество съветници те успяват.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост;
и колко добра е дума, казана навреме!
24 За мъдрия пътят на живота води нагоре,
за да се отклони от шеол долу.
25 Господ ще съсипе дома на горделивите,
но ще утвърди имота на вдовицата.
26 Лошите помисли са мерзост пред Господа,
а чистите думи Му са угодни.
27 Користолюбивият смущава своя си дом,
а който мрази подкупите, ще живее.
28 Сърцето на праведния обмисля какво да отговори,
а устата на нечестивите изригват зло.
29 Господ е далеч от нечестивите,
но слуша молитвата на праведните.
30 Светъл поглед весели сърцето
и добри вести угояват костите.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение,
ще пребивава между мъдрите.
32 Който отхвърля поука, презира собствената си душа,
а който се вслушва в изобличението, придобива разум.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост;
и смирението предшества славата.
© Библейска лига - България