Основен / ден 81

Стар Завет

Числа

5

Очистване на стана

1 Господ говори на Мойсей, казвайки: 2 Заповядай на израиляните да извеждат вън от стана всеки, който е прокажен, и всеки, който има течение, и всеки, който е осквернен от мъртвец. 3 Както от мъжки, така и от женски пол – извеждайте ги; вън от стана ги извеждайте, за да не оскверняват становете си, всред които Аз обитавам. 4 И израиляните сториха така, и ги изведоха вън от стана; както рече Господ на Мойсей, така сториха израиляните.

Извършване на грях

5 Господ говори още на Мойсей, казвайки: 6 Кажи на израиляните: Когато мъж или жена извърши какъв да е грях против друг човек и така стори престъпление против Господа, и съгрешилият осъзнае вината си, 7 то да изповяда греха, който е сторил, и да върне изцяло онова, за което е виновен; като прибави към него една пета част, да го даде на онзи, пред когото се е провинил. 8 Но ако човекът няма сродник, комуто да върне онова, за което се е провинил, нека то се даде на Господа за свещеника, заедно с овена, с който ще бъде направено умилостивение за него.
9 Всеки принос от всичките осветени неща на израиляните, който донасят на свещеника, да бъде негов. 10 Негови да бъдат и осветените неща от всеки човек; всичко, каквото дава някой на свещеника, да бъде негово.

Извършване на грях

11 Господ говори още на Мойсей, казвайки: 12 Говори на израиляните, кажи им: Ако жената на някого съгреши и извърши престъпление против него, 13 като спи с друг мъж, и това се укрие от очите на мъжа ѝ, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея, без да бъде хваната в делото, 14 а него обземе дух на ревност и започне да ревнува жена си, когато тя е осквернена, или го обземе дух на ревност и започне да ревнува жена си, когато тя не е осквернена, 15 тогава този човек да доведе жена си при свещеника и да донесе принос за нея една десета от ефа ечемичено брашно; но с дървено масло да не го полива, нито да слага върху него ливан, защото е принос за ревност, принос за спомен, който напомня за беззаконие.
16 Тогава свещеникът да я приведе и да я изправи пред Господа. 17 После свещеникът да вземе свята вода в пръстен съд; и свещеникът да вземе от пръстта, която е по пода на скинията, и да я сложи във водата. 18 И свещеникът, като изправи жената пред Господа, да открие главата на жената и да сложи в ръцете ѝ приноса за спомен, приноса за ревност; а свещеникът да държи в ръка горчивата вода, която докарва проклятие. 19 И свещеникът да я закълне, като каже на жената: Ако никой мъж не е спал с тебе и ти не си се осквернила с друг, докато си омъжена за мъжа си, да бъдеш неповредена от тази горчива вода, която докарва проклятие; 20 но ако си прегрешила, докато си омъжена за мъжа си, и си се осквернила, като си спала с друг мъж, освен с мъжа си, 21 – тогава свещеникът да закълне жената с клетва на проклятие и да каже на жената: Господ да те предаде за проклинане и клетва от народа ти, като направи да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти; 22 и да влезе в тебе тази вода, която докарва проклятие, и да надуе корема ти и да изсуши бедрото ти; и жената нека рече: Амин, амин. 23 После свещеникът да напише тези клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода; 24 и да даде на жената да изпие горчивата вода, която докарва проклятие; и като влезе в нея водата, която докарва проклятие, да стане горчива.
25 Тогава свещеникът да вземе от ръката на жената приноса за ревност, да полюлее този принос пред Господа и да го принесе на олтара; 26 И свещеникът да вземе една шепа от приноса за спомен, да го изгори на олтара и след това да даде на жената да изпие водата.
27 А когато я напои с водата, ако е осквернена и е извършила престъпление против мъжа си, водата, която докарва проклятие, като влезе в нея, ще стане горчива, и ще надуе корема ѝ, и бедрото ѝ ще изсъхне; и тази жена ще бъде за проклинане от народа си. 28 Но ако жената не е осквернена и е чиста, тогава ще остане неповредена и ще зачева.
29 Това е законът за ревнуването, когато някоя жена преспи с друг мъж вместо с мъжа си и се оскверни, 30 или когато дух на ревност обземе някой мъж и той започне да ревнува жена си. Тогава нека постави жената пред Господа и свещеникът нека постъпи с нея във всичко според този закон. 31 Така мъжът ще бъде чист от беззаконие, а жената ще носи беззаконието си.
© Библейска лига - България

6

Назиреите

1 Господ говори още на Мойсей, казвайки: 2 Говори на израиляните, кажи им: Когато мъж или жена направи изричен оброк за назирейство, като се посвети на Господа, 3 тогава да се откаже от вино и от спиртни питиета, да не пие оцет от вино или оцет от спиртни питиета, нито да пие каквото и да е питие, направено от грозде, нито да яде прясно или сухо грозде. 4 През цялото време на назирейството си да не яде нищо, което се прави от грозде, от семките до ципата. 5 През цялото време на назирейския си оброк да не използва бръснач за главата си; докато се изпълни времето, което е обрекъл на Господа, трябва да бъде свят – да остави да растат космите на главата му. 6 През цялото време на оброка си, че ще бъде назирей на Господа, да не се приближава до мъртвец; 7 да не се осквернява дори заради баща си или майка си, брат си или сестра си, когато умрат; понеже това, което е посветил на своя Бог е върху главата му. 8 През цялото време на назирейството си той е свят пред Господа. 9 И ако някой внезапно умре при него, и главата на назирейството му се оскверни, тогава в деня на очистването си той да обръсне главата си – на седмия ден да я обръсне. 10 А на осмия ден да донесе две гургулици или два млади гълъба при свещеника при входа на шатъра за срещане; 11 и свещеникът да принесе едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне; и да направи умилостивение за него, понеже е съгрешил, като е бил при мъртвец, и в същия ден да освети главата му. 12 След това отново да посвети на Господа дните на назирейството си и да донесе едногодишно мъжко агне в принос за престъпление; а предишните дни няма да се считат, защото се е осквернило назирейството му.
13 И ето законът за назирея, когато се изпълни времето на назирейството му: да се доведе при входа на шатъра за срещане; 14 там той да принесе в принос за себе си на Господа едно мъжко едногодишно агне без недостатък за всеизгаряне, едно женско едногодишно агне без недостатък в принос за грях, един овен без недостатък за примирителен принос, 15 кош с безквасни пити от чисто брашно, смесени с дървено масло, безквасни кори, намазани с масло, и хлебния им принос с възлиянията им. 16 И свещеникът да ги представи пред Господа, и да принесе приноса му за грях и всеизгарянето му; 17 и да принесе овена за примирителна жертва на Господа с коша с безквасните хлябове; свещеникът да принесе още хлебния принос с възлиянието му. 18 И назиреят да обръсне посветената си глава при входа на шатъра за срещане, и да вземе космите на посветената си глава и да ги сложи в огъня, който е под примирителната жертва. 19 И свещеникът да вземе сварената плешка на овена, една безквасна пита от коша и една безквасна кора, и да ги сложи в ръцете на назирея, след като обръсне той главата на назирейството си; 20 и свещеникът да ги полюлее за движим принос пред Господа; това, заедно с гърдите на движимия принос и с плешката на възвишаемия принос, е свято и принадлежи на свещеника; и след това назиреят може да пие вино. 21 Това е законът за назирея, който е направил оброк, и за приноса му на Господа поради назирейството му, освен другото, което може да даде; съгласно оброка, който е направил, така да постъпва според закона за назирейството си.

Как да се благославя народът

22 Господ говори още на Мойсей, казвайки: 23 Говори на Аарон и на синовете му и кажи им: Така да благославяте израиляните:
24 Господ да те благослови и да те опази!
25 Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост!
26 Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!
27 Така да възлагат името Ми върху израиляните; и Аз ще ги благославям.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Римляни

9

Божият върховен избор

1 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух, 2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. 3 Защото бих желал сам аз да съм анатема от Христа заради моите братя, моите по плът роднини; 4 които са израиляни, на които принадлежат осиновението и славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията: 5 чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен довека. Амин. 6 Обаче това не значи, че е пропаднало Божието обещание; защото не всички които произлизат от Израил са Израил, 7 нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаак“ каза Бог: „ще се наименува твоето потомство.“ 8 Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието, се считат за потомство. 9 Защото това беше нещо обещано, понеже каза: „Ще дойда по това време, и Сара ще има син“. 10 И не само това, но и когато Ревека зачена от един, от нашия отец Исаак, 11 макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на Онзи, Който призовава, 12 каза ѝ се: „По-големият ще слугува на по-малкия“; 13 както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“
14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
15 Защото казва на Мойсей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля“. 16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, Който показва милост. 17 Защото Писанието казва на Фараона: „Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят“. 18 И тъй, към когото иска, Той показва милост, и когото иска, закоравява. 19 На това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му? 20 Но, о, човече, ти кой си, че отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? 21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част – съд за непочтена употреба? 22 И какво ще кажем, ако Бог при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е понасял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погубване, 23 и е търпял, за да изяви богатството на славата Си над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава – 24 над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците? 25 Както и в Осия казва:
„Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ,
и възлюбена онази, която не беше възлюбена“;
26 „и на същото място, където им се казва:
Не сте Мой народ,
там ще се нарекат чада на живия Бог“.
27 А Исая вика за Израил:
„Ако и да е числото на израиляните като морския пясък,
само остатък от тях ще се спаси;
28 защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] от Него,
като го извърши и свърши скоро.“
29 И както Исая е казал в по-предишно място:
„Ако Господ на силите не бе ни оставил потомство,
като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили“.

Неверието на Израил

30 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра; 31а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон. 32Защо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се препънаха о Камъка, за препъване; 33както е писано:
„Ето, полагам в Сион Камък, о който да се препъват,
и Канара, в която да се съблазняват;
и който вярва в Него, не ще се посрами“.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи