Основен / ден 84

Стар Завет

Числа

11

Огън от Господа

1 И народът роптаеше силно пред Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали сред тях, та пояде неколцина в края на стана. 2 Тогава людете извикаха към Мойсей; и Мойсей се помоли на Господа, и огънят престана. 3 И нарече се онова място Тавера, защото огън от Господа беше горял сред тях.

Пъдпъдъци от Господа

4 И разноплеменното множество, което беше сред тях, изгладня много за храна; израиляните пак заплакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем? 5 Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук; 6 а сега душата ни чезне; нищо освен тази манна няма пред очите ни. 7 А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий. 8 И людете се пръскаха наоколо, та я събираха, мелеха я в мелници или я чукаха в гаванки и я варяха в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло. 9 Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манната.
10 И Мойсей чуваше как людете плачат в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Мойсей. 11 Мойсей каза на Господа: Защо мъчиш слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, та си сложил върху мене товара на целия този народ? 12 Аз ли съм заченал всички тия люде? Аз ли съм ги родил, че ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която си се клел на бащите им? 13 Откъде в мене месо да дам на всички тия люде? Защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем. 14 Не мога сам да нося целия този народ – бремето е много тежко за мене. 15 Ако Ти постъпваш така с мене, убий ме още сега – ако съм придобил Твоето благоволение – за да не гледам злочестината си.
16 Тогава Господ рече на Мойсей: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш като старейшини на людете и техни надзиратели, и ги доведи при шатъра за срещане, да застанат там с тебе. 17 И Аз като сляза, ще говоря там с тебе; и ще взема от Духа, Който е на тебе, и ще го възложа на тях; и те ще носят бремето на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам. 18 И кажи на людете: Очистете се за утре и ще ядете месо; защото плакахте пред Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? Защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете. 19 Няма да ядете един ден, ни два дни, ни пет дни, ни десет дни, ни двадесет дни, 20 но цял месец, докато ви излезе из носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, казвайки: Защо излязохме от Египет?
21 И Мойсей каза: Людете, сред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец. 22 Да се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им стигне? Или да се съберат всичките риби от морето, за да им стигне? 23 А Господ каза на Мойсей: Скъсила ли се е Господнята ръка? Сега ще видиш дали ще се сбъдне към тебе словото Ми или не.
24 И тъй, Мойсей излезе и каза на народа Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на народа, и ги постави около шатъра. 25 Тогава Господ слезе в облак и говори с него, и като взе от Духа, Който беше на него, възложи го на седемдесетте старейшини; и като слезе върху тях Духът, пророкуваха, но после престанаха. 26 Обаче двама от мъжете бяха останали в стана; името на единия беше Елдад, а на другия Модад; та и върху тях беше слязъл Духът; и те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана. 27 И завтече се едно момче, та извести на Мойсей: Елдад и Модад пророкуват в стана. 28 И Исус Навиевият син, слугата на Мойсей, един от неговите избрани, проговори и каза: Господарю мой, Мойсее, запрети им. 29 А Мойсей му рече: Завиждаш ли заради мене? Да бяха всичките Господни люде пророци, че да възложи Господ Духа Си на тях! 30 И Мойсей се върна в стана, той и Израилевите старейшини.
31 Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и ги остави да се снижат над стана, на един ден път от едната страна и на един ден път от другата страна, около стана; и то почти на два лакътя от земята.
32 Тогава людете станаха да събират пъдпъдъци целия онзи ден и цялата нощ и целия следващ ден; онзи, който най-малко събираше, събра десет хомери; и те ги простираха около стана. 33 Но както беше месото още между зъбите им и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против народа и Господ порази народа с много голям удар. 34 И нарекоха това място Киврот-Хатаава, защото там бяха погребани лакомите люде.
35 И от Киврот-Хатаава народът потегли за Хацерот и остана в Хацерот.
© Библейска лига - България

12

Мариам и Аарон срещу Мойсей

1 В това време Мариам и Аарон говореха против Мойсей заради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и казаха: 2 Само чрез Мойсей ли говори Господ? Не говори ли и чрез нас? И Господ чу това. 3 А Мойсей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята. 4 И Господ веднага каза на Мойсей, на Аарон и на Мариам: Излезте вие тримата към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата. 5 Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарон и Мариам; и те двамата излязоха. 6 И рече: Чуйте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз, Господ, ще му се разкрия чрез видение, на сън ще му говоря. 7 Не е така обаче с Моя слуга, който е верен в целия Ми дом; 8 с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не чрез гатанки; и той ще гледа Господния образ. Как не се побояхте вие да говорите против слугата Ми Мойсей? 9 И гневът на Господа пламна против тях, и Той се оттегли. 10 И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; като погледна Аарон Мариам, ето, тя беше прокажена. 11 Тогава Аарон каза на Мойсей: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай този грях, с който сторихме безумие и съгрешихме. 12 Да не бъде тя като мъртво дете, на което половината от тялото е изтляла, когато излиза от утробата на майка си. 13 И Мойсей викна към Господа: О, Господи, моля Ти се, изцели я! 14 А Господ каза на Мойсей: Ако би я заплюл баща ѝ в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дни? Нека бъде затворена вън от стана седем дни и след това да се прибере. 15 И тъй, Мариам бе затворена седем дни вън от стана и народът не потегли, докато не се прибра Мариам.
16 След това народът потегли от Хацерот и се разположи в Паранската пустиня.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Римляни

12

Живи жертви

1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. 2 И недейте се съобразява с този век, но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.
3 Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас: Който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, че да мисли скромно, според дела на вярата, който Бог на всекиго е разпределил. 4 Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, 5 така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг. 6 И понеже имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, то ако имаме пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата; 7 ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването: 8 ако увещава – в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.

Любов

9 Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, а прилепяйте се към доброто. 10 Обичайте се един друг с братска любов, надпреварвайте се да си отдавате един на друг почит. 11 В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа. 12 Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва – постоянни. 13 Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие. 14 Благославяйте онези, които ви гонят, благославяйте, а не кълнете. 15 Радвайте се с онези, които се радват; плачете с онези, които плачат. 16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри. 17 На никого не връщайте зло за зло; залягайте за това, което е добро пред всичките човеци; 18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. 19 Не си отмъщавайте, любезни, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ“. 20 Но:
„Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го;
ако е жаден, напой го;
защото това като правиш,
ще натрупаш жар на главата му“.
21 Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

33

1 Радвайте се, праведници, в Господа;
прилично е за праведните да въздават хваление.
2 Хвалете Господа с арфа,
псалмопейте Му с десетострунен псалтир.
3 Пейте Му нова песен,
свирете изкусно с възклицание на радост.
4 Защото словото на Господа е право
и всичките Му дела са извършени с вярност.
5 Той обича правда и правосъдие;
земята е пълна с милостта Господня.
6 Чрез словото на Господа са сътворени небесата
и чрез диханието на устата Му цялото им множество.
7 Той събра като куп морските води,
сложи бездните в съкровищници.
8 Нека се бои от Господа цялата земя;
нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената.
9 Защото Той каза и стана;
Той заповяда и затвърди се.
10 Господ осуетява намеренията на народите;
прави безполезни мислите на племената.
11 Намеренията на Господа стоят твърди довека,
мислите на сърцето Му – от род в род.
12 Блажен онзи народ, на когото Бог е Господ,
людете, които е избрал за Свое наследство.
13 Господ наднича от небето,
наблюдава всичките човешки чада;
14 от обиталището Си
гледа на всичките земни жители
15 Онзи, Който създаде сърцата на всички тях,
Който познава всичките им работи.
16 Никой цар не се избавя чрез многочислена войска;
силен мъж не се отървава чрез голямо юначество.
17 Безполезен е конят за избавление и чрез голямата си сила не може да избави никого.
18 Ето, окото на Господа е върху онези, които се боят от Него.
Върху онези, които се надяват на Неговата милост,
19 за да избави от смърт душата им
и в глад да ги опази живи.
20 Душата ни чака Господа;
Той е помощ наша и щит наш,
21 защото в Него ще се весели сърцето ни,
понеже на Неговото свято име се уповахме.
22 Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас,
според както сме се надявали на Тебе.
© Библейска лига - България