Основен / ден 86

Стар Завет

Числа

15

Допълнителни приноси

1 И Господ каза на Мойсей: 2 Говори на израиляните, кажи им: Когато влезете в земята, която Аз ви давам да живеете в нея, 3 и принесете жертва чрез огън на Господа, било всеизгаряне или жертва за изпълнение на оброк, или доброволен принос, или на празниците си, за да направите благоухание пред Господа от телета или от овце, 4 тогава онзи, който принася приноса си на Господа, нека принесе за хлебен принос една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин дървено масло. 5 И към всяко агне за всеизгаряне или за жертва да прибавиш четвърт ин вино за възлияние, 6 а към всеки овен да прибавиш за хлебен принос две десети от ефа чисто брашно, смесено с една трета ин дървено масло; 7 и за възлияние да принесеш една трета ин вино за благоухание пред Господа. 8 И ако принесеш теле за всеизгаряне или жертва за изпълнение на оброк, или примирителен принос на Господа, 9 тогава с телето да принесеш за хлебен принос три десети от ефа чисто брашно, смесено с половин ин дървено масло; 10 и за възлияние да принесеш половин ин вино в жертва чрез огън за благоухание на Господа. 11 Така трябва да се прави за всяко теле или за всеки овен, или за всяко агне, или яре. 12 Според броя, който ще принесете, така да направите за всяко според броя им. 13 Всеки местен човек да прави така, когато принася жертва чрез огън за благоухание на Господа. 14 Ако някой чужденец е пришълец между вас или какъвто и да е бил между вас през всичките ви поколения, и принася жертва чрез огън за благоухание на Господа, то както правите вие, така да прави и той. 15 Един закон да има за вас, които сте от обществото, и за чужденеца, който е пришълец сред вас, един вечен закон през всичките ви поколения; както сте вие, така ще бъде и чужденецът пред Господа. 16 Един закон и една наредба да има за вас и за чужденеца, който е пришълец сред вас.
17 Господ каза още на Мойсей: 18 Говори на израиляните, кажи им: Когато влезете в земята, в която Аз ви въвеждам, 19 и ядете от хляба на земята, тогава да принесете част от него на Господа като възвишаем принос; 20 от първото си тесто да принесете пита за възвишаем принос; възнасяйте я като възвишаем принос от гумното. 21 От първото си тесто да принасяте на Господа възвишаем принос през всичките си поколения.

Приноси при несъзнателни прегрешения

22 И ако сгрешите и не изпълните всички тези заповеди, които Господ каза на Мойсей, 23 всичко, което Господ ви е заповядал чрез Мойсей, от деня, когато Господ е дал заповедта и занапред през всичките ви поколения, 24 то, ако е сторено от незнание, без да знае обществото, цялото общество нека принесе едно теле за всеизгаряне за благоухание пред Господа, заедно с хлебния му принос и с възлиянието му според наредбата, и един козел в принос за грях. 25 И свещеникът да направи умилостивение за цялото общество израиляни, и ще им се прости, защото е станало от незнание и те са принесли приноса си в жертва чрез огън на Господа, и приноса си за грях пред Господа за грешката си; 26 и ще се прости на цялото общество израиляни и на чужденеца, който е пришълец сред тях, защото всичките люде са сторили това от незнание.
27 Но ако един човек съгреши от незнание, той трябва да принесе едногодишна коза в принос за грях. 28 И свещеникът да направи умилостивение пред Господа за човека, който е съгрешил от незнание; когато съгреши от незнание, да направи умилостивение за него и ще му се прости. 29 Един закон да има за вас, както за местния човек от израиляните, така и за чужденеца, който е пришълец сред тях, когато съгреши от незнание.
30 Но ако някой съгреши с вдигната ръка, бил той местен човек или чужденец, той показва презрение към Господа; този човек ще бъде изтребен от народа си. 31 Понеже е презрял словото на Господа и е престъпил заповедта Му, този човек непременно да бъде изтребен, беззаконието му да бъде върху него.

Нарушителят на съботата е убит

32 Когато израиляните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден. 33 И онези, които го намериха, като събираше дърва, доведоха го при Мойсей и Аарон и при цялото общество. 34 И сложиха го под стража, понеже не беше още изявено какво да сторят с него. 35 И Господ каза на Мойсей: Човекът трябва да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни вън от стана. 36 И тъй, цялото общество го изведе вън от стана и го убиха с камъни, и умря, както Господ бе заповядал на Мойсей.

Ресни по краищата на дрехите

37 Тогава Господ каза на Мойсей: 38 Говори на израиляните и им заповядай да правят, във всичките си поколения пискюли по краищата на дрехите си със син ширит на всеки пискюл. 39 И тези пискюли да носите, за да ги гледате и да помните всичките Господни заповеди, и да ги изпълнявате, а не да следвате страстите на сърцата си и очите си, след които страсти вие блудствате. 40 За да помните и изпълнявате всичките Ми заповеди, и да бъдете святи на вашия Бог. 41 Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви изведох от Египетската земя, за да ви бъда Бог. Аз съм Господ, вашият Бог.
© Библейска лига - България

16

Корей, Датан и Авирон

1 А Корей, син на Исаар, син на Каат, Левиевия син, и Датан, и Авирон – синове на Елиав, и Он – син на Фалет, Рувимови потомци, като взеха хора, 2 вдигнаха се против Мойсей с двеста и петдесет души от израиляните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже. 3 Събраха се против Мойсей и против Аарон и казаха им: Стига ви толкова! Цялото общество е свято, всеки един от тях и Господ е сред тях. А защо възвисявате себе си над Господнето общество?
4 А Мойсей, като чу това, падна по лице 5 и говори на Корей и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови и кой е свят, и кого ще приближи при Себе Си. И когото Той избере, него и ще приближи при Себе Си. 6 Това направете: ти, Корей, и цялата ти дружина, вземете си кадилници, 7 сложете в тях огън и сложете в тях тамян утре пред Господа; и когото Господ избере, той ще бъде свят. Стига толкова, синове Левиеви! 8 И Мойсей каза на Корей: Чуйте сега, синове Левиеви: 9 малко ли ви е това, че Израилевият Бог ви отдели от Израилевото общество, и ви приближи при Себе Си, за да служите в Господнята скиния и да стоите пред народа, за да му служите? 10 Той те приближи при Себе Си заедно с всичките ти братя, Левиеви синове; а сега искате и свещенството. 11 Така че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, че да роптаете против него?
12 И Мойсей изпрати да повикат Датан и Авирон, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем. 13 Малко ли е това, че си ни извел от земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, че още и владетел искаш да ни станеш. 14 При това, ти не си ни довел в земя, където текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим нивя и лозя. Или искаш да извадиш очите на тези хора? Няма да дойдем. 15 Тогава Мойсей се разсърди много и каза на Господа: Не поглеждай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях и никому не съм сторил зло. 16 И Мойсей каза на Корей: Утре ти и всички, които си събрал, да застанете пред Господа – ти и те, и Аарон; 17 и вземете всеки кадилницата си, сложете в тях тамян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти, и Аарон – всеки своята кадилница.
18 И тъй, те взеха всеки кадилницата си, сложиха огън в тях, сложиха в тях и тамян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Мойсей и Аарон, 19 И Корей събра срещу тях цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господнята слава се яви на цялото общество.
20 Тогава Господ говори на Мойсей и Аарон, казвайки: 21 Отделете се от това общество, за да ги изтребя в един миг. 22 А те паднаха по лице и рекоха: О, Боже, Боже на духовете на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество? 23 Тогава Господ каза на Мойсей: 24 Говори на обществото, кажи: Отстъпете от шатрите на Корей, Датан и Авирон. 25 И тъй, Мойсей стана и отиде при Датан и Авирон; след него отидоха и Израилевите старейшини. 26 И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се, от шатрите на тези нечестиви мъже и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете сред всичките техни грехове. 27 И тъй, те навред отстъпиха от шатрите на Корей, Датан и Авирон; а Датан и Авирон излязоха и застанаха при входовете на своите шатри с жените си и малките си деца. 28 И рече Мойсей: Ето как ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тези дела, и че не от себе си го правя: 29 ако тези човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил; 30 но ако Господ извърши нещо ново – ако земята отвори устата си, и ги погълне заедно с всичко, което е тяхно, и те слязат живи в шеол, тогава ще познаете, че тези човеци са презрели Господа.
31 Като изговори той всички тези думи, земята се разпукна под тях. 32 Земята отвори своята паст и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви люде и всичкия им имот. 33 Те слязоха живи в шеол с всичко тяхно, земята ги покри и те изчезнаха от обществото. 34 И всички израиляни, които бяха около тях, побягнаха при техния вик, като казваха: Да не погълне и нас земята. 35 И огън излезе от Господа и пояде онези двеста и петдесет мъже, които бяха принесли тамяна.
36 След това Господ говори на Мойсей, казвайки: 37 Кажи на Елеазар, сина на свещеника Аарон, да прибере кадилниците от изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък, защото святи са 38 кадилниците на тези човеци, които съгрешиха против собствената си душа. И нека ги направят на плочи за обковаване на олтара, понеже те ги принесоха пред Господа, затова са святи; и те ще бъдат за знамение на израиляните. 39 И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара, 40 за да напомнят на израиляните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася тамян пред Господа, за да не стане като с Корей и дружината му, както Господ му бе казал чрез Мойсей.
41 А на утрешния ден цялото общество израиляни възроптаха против Мойсей и Аарон, като казаха: Вие избихте Господните служители. 42 Но когато обществото се събра против Мойсей и Аарон, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри и Господнята слава се яви. 43 И Мойсей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане. 44 И Господ говори на Мойсей, казвайки: 45 Оттеглете се от това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха по лице. 46 Тогава Мойсей каза на Аарон: Вземи кадилницата си, сложи в нея огън от олтара и сложи на него тамян, и иди бързо при обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, морът започна. 47 Аарон направи както каза Мойсей и се завтече сред обществото; и ето, морът беше започнал сред народа; и той сложи тамяна и направи умилостивение за людете. 48 А като застана между мъртвите и живите, морът престана. 49 Умрелите от мора бяха четиринадесет хиляди и седемстотин души, освен онези, които умряха поради делото на Корей. 50 И Аарон се върна при Мойсей до входа на шатъра за срещане, защото морът престана.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Римляни

14

Слабият и силният

1 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му. 2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук. 3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. 4 Кой си ти, който съдиш чужд слуга? Пред своя си Господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го изправи. 5 Един човек уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. 6 Който пази деня, за Господа го пази [а който не пази деня, за Господа не го пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. 7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си. 8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй, живеем ли, умираме ли – Господни сме. 9 Защото Христос затова умря и оживя – да господства и над мъртвите, и над живите. 10 И тъй, ти защо съдиш брата си? А пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. 11 Защото е писано:
„Заклевам се в живота Си, казва Господ,
че всяко коляно ще се преклони пред Мене,
и всеки език ще славослови Бога“.
12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
13 Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре разсъдете за това – никой да не поставя на брата си спънка или съблазън. 14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; само за онзи, който счита нещо за нечисто, на него е нечисто. 15 Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не постъпваш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос. 16 И тъй, да не се хули това, което вие считате за добро. 17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух. 18 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците. 19 И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание. 20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но лошо е за човека с яденето си да причинява съблазън. 21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се препъва брат ти [или се съблазнява, или изнемощява]. 22 Убеждението, което имаш за тези неща, имай го в себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си за това, което одобрява. 23 Но онзи, който се съмнява, осъжда се, ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

34

1 Псалом на Давид, когато се престори на луд пред Авимелех, който го пусна да си отиде.
На еврейски, азбучен псалом.
Ще благославям Господа по всяко време;
похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
2 С Господа ще се хвали душата ми;
смирените ще чуят това и ще се зарадват.
3 Величайте Господа с мене
и заедно нека възвисим името Му.
4 Потърсих Господа;
и Той ме послуша,
и от всичките ми страхове ме избави.
5 Погледнаха към Него;
и светнахаочите им,
и лицата им никога няма да се посрамят.
6 Този сиромах извика;
и Господ го послуша,
и от всичките му неволи го избави.
7 Ангел Господен застава около онези, които се боят от Него
и ги избавя.
8 Вкусете и вижте, че Господ е благ;
блажен онзи човек, който се уповава на Него.
9 Бойте се от Господа, вие Негови светии;
защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 Лъвчетата търпят нужда и глад;
но онези, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за нищо добро.
11 Елате, чада, послушайте ме;
ще ви науча на страх от Господа.
12 Желае ли човек живот,
обича ли дългоденствие, за да види добрини? –
13 Да пази езика си от зло
и устните си от коварни думи.
14 Да се отклонява от злото и да върши доброто,
да търси мира и да се стреми към него.
15 Очите на Господа са върху праведните
и ушите Му към техния вик.
16 Лицето на Господа е против онези, които вършат зло,
за да изтреби помена им от земята.
17 Праведните извикаха и Господ послуша,
и от всичките им беди ги избави.
18 Господ е близо при онези, които са със съкрушено сърце
и спасява онези, които са с разкаян дух.
19 Много са неволите на праведния;
но Господ го избавя от всички тях;
20 Той пази всичките му кости;
ни една от тях не се строшава.
21 Злощастието ще затрие грешния;
и онези, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.
22 Господ изкупва душата на слугите Си;
и от онези, които се уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.
© Библейска лига - България