Основен / ден 89

Стар Завет

Числа

21

Унищожението на Арад

1 Когато арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, чу че Израил иде по пътя откъм Атарим, той нападна израиляните и взе от тях пленници. 2И Израил направи оброк на Господа: Ако наистина предадеш тези люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им. 3И Господ послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото се нарече Хорма.

Медната змия

4 А когато отпътуваха от планината Ор към Червено море, за да обиколят Едомската земя, людете паднаха духом поради пътя. 5И людете заговориха против Бога и против Мойсей, казвайки: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма ни хляб, ни вода и душата ни се отвращава от тази жалка храна. 6Затова Господ изпрати сред народа отровни змии, които хапеха людете, та измряха мнозина от Израил. 7Тогава людете дойдоха при Мойсей и казаха: Съгрешихме, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да махне змиите от нас. И Мойсей се помоли за народа. 8И Господ рече на Мойсей: Направи си от мед отровна змия и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив. 9И тъй, Мойсей направи медна змия и я сложи на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.

Пътуване към Моав

10 Тогава израиляните отпътуваха и разположиха стан в Овот.
11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрев слънце.
12 Оттам отпътуваха и разположиха стан в долината Зеред. 13 Оттам отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците – Арнон е Моавска граница между моавците и аморейците. 14 Затова е казано в Книгата на Господните войни:
Вахеб в Суфа и потоците, Арнон
15 и течението на потоците,
което се простира до селището Ар
и допира границата на Моав.
16 А от там дойдоха при Беер. Този е кладенецът, за който Господ каза на Мойсей: Събери людете и ще им дам вода. 17Тогава Израил изпя тази песен:
Бликай, о кладенче!
Пейте за него:
18 кладенец изкопаха първенците,
благородните от людете копаха
чрез заповед на законодателя
и с жезлите си.

Отказът на Сихон и Ог

А от пустинята отидоха в Матана, 19и от Матана – в Наалиил, и от Наалиил – в Бамот, 20а от Бамот – в долината, която е в Моавската земя, и навръх Фасга, която гледа към Есимон.
21 Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сихон да кажат: 22 Остави ме да мина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивята, ни по лозята; няма да пием вода от кладенците; по царския главен път ще вървим, докато преминем твоите предели. 23 Но Сихон не пусна Израил да мине през пределите му, а събра целия си народ и излезе в пустинята, та се опълчи срещу Израил. И когато дойде в Яца, нападна Израил. 24 Но Израил го порази с острото на меча и завладя земята му от Арнон до Ябок, но само до амонците, защото границата на амонците беше крепка. 25 Израил завладя всички тези градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците – в Есевон и във всичките му села. 26 Есевон бе град на аморейския цар Сихон, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон. 27 Затова, мъдреците, казват:
Елате в Есевон и нека той се съгради
и да се закрепи града Сихонов;
28 защото огън излезе от Есевон,
пламък из града Сихонов.
Пояде той Ар Моавски
и първенците на високите места на Арнон.
29 Горко ти, Моаве!
Погина ти, народе Хемошов!
Даде синовете си на бяг
и дъщерите си на плен
при Сихон, аморейския цар; 30ние ги поразихме.
Есевон погина до Девон;
опустошихме ги до Нофа,
която се простира до Медева.
31 Така Израил се засели в земята на аморейците. 32 После Мойсей изпрати съгледвачи да огледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.
33 Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, в битката при Едреи. 34 Но Господ каза на Мойсей: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще постъпиш с него така, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон. 35 И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, докато не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.
© Библейска лига - България

22

Валак призовава Валаам

1 Тогава израиляните отпътуваха и разположиха стан на Моавските полета оттатък Йордан, срещу Ерихон.
2 А Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което стори Израил на аморейците. 3 И Моав много се боеше от народа, защото беше многочислен; и Моав се безпокоеше поради израиляните. 4 И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както волът пояжда полската трева. И Валак, Сепфоровият син, в това време беше цар на моавците. 5 Той изпрати посланици до Валаам, Веоровия син, в Петор, който е при река Ефрат, в земята на синовете от неговия народ, за да го повикат, като му кажат: Ето, народ излезе от Египет; ето, покриват лицето на земята и са се разположили срещу мене. 6 Ела сега и моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене; дано бих могъл да ги победя и да ги прогоня от земята; понеже зная, че онзи, когото благословиш, е благословен, а когото прокълнеш, е проклет. 7 И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини тръгнаха с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаам, казаха му Валаковите думи. 8 А той им рече: Пренощувайте тук и ще ви дам отговор според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаам.
9 И Бог дойде при Валаам, и каза: Какви са тези хора у тебе? 10 И Валаам рече на Бога: Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат: 11 Ето людете, които излязоха от Египет, покриват лицето на земята; ела сега, прокълни ми ги, дано бих могъл да ги победя и да ги изпъдя. 12 А Бог рече на Валаам: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.
13 И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Върнете се в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас. 14 Тогава моавските първенци станаха, и се върнаха при Валак, и казаха: Валаам отказва да дойде с нас.
15 А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-видни от онези. 16 И казаха: Така казва Валак, Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да не те спре да дойдеш при мене; 17 защото ще те издигна на голяма почит и ще сторя всичко, което би ми рекъл; ела моля, прокълни ми тия люде. 18 А Валаам отговори на Валаковите слуги: Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа, моя Бог, да направя по-малко или повече. 19 Затова, моля, пренощувайте и вие тук, за да се науча какво още ще ми каже Господ.
20 И Бог дойде при Валаам през нощта, и му рече: Ако са дошли людете да те повикат, стани и иди с тях; но да правиш само онова, което ти кажа.

Валак призовава Валаам

21 Затова Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си и тръгна с моавските първенци. 22 Но Божият гняв пламна, задето той тръгна; и Ангел Господен застана на пътя, за да му се възпротиви; а той яздеше на ослицата си и двамата му слуги бяха с него. 23 И понеже ослицата видя, че Ангел Господен стои на пътя с гол меч в ръка, отби се от пътя и тръгна през полето; а Валаам удари ослицата, за да я върне в пътя. 24 Тогава Ангелът Господен застана на един тесен път между лозята, покрай който имаше ограда отсам и ограда оттатък. 25 И понеже ослицата видя Ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той пак я удари. 26 После Ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, където нямаше къде да се отбие ни надясно, ни наляво. 27 И понеже ослицата видя Ангела Господен, тя падна под Валаам; а Валаам се разгневи и удари ослицата с тоягата си. 28 Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя рече на Валаам: Какво съм ти сторила, че ме биеш вече три пъти? 29 А Валаам каза на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! Сега бих те заклал. 30 И ослицата каза на Валаам: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не. 31 Тогава Господ отвори очите на Валаам и той видя Ангела Господен, стоящ на пътя с гол меч в ръка; и преклони глава, и падна по лице. 32 И Ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, Аз излязох да ти попреча, защото пътят ти не е прав пред Мене; 33 и ослицата на три пъти Ме видя и се отби от Мене; ако не бе се отбила от Мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива. 34 Тогава Валаам каза на Ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че Ти стоиш на пътя против мене; и сега, ако това не Ти е угодно, аз ще се върна. 35 А Ангелът Господен каза на Валаам: Иди с народа; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.
36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град на границата при Арнон, в най-далечния край на границата. 37 Тогава Валак каза на Валаам: Не пратих ли до тебе спешно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те издигна на почит? 38 А Валаам рече на Валак: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквото сложи Бог в устата ми, това ще говоря.
39 И Валаам тръгна с Валак, и дойдоха в Кириат-Узот. 40 И Валак жертва волове и овце, и изпрати от тях и на Валаам и на първенците, които бяха с него. 41 А на сутринта Валак взе Валаам и го заведе на Вааловите високи места, откъдето той видя част от народа.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

1

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за съвършено потвърдените между нас събития, 2 както ни ги предадоха онези, които от началото са били очевидци и служители на евангелското слово, 3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, 4 за да познаеш достоверността на нещата, в които си бил поучаван.

Предричане на раждането на Йоан Кръстител

5 В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета. 6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби. 7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст. 8 И като свещенодействаше той пред Бо га по реда на своя отред, 9 по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да покади. 10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън. 11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. 12 И Захария, като го видя, смути се, и го обзе страх. 13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. 14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. 15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от майчината си утроба. 16 И ще обърне мнозина от израиляните към Господа, техния Бог. 17 Той ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, та да приготви за Господа благоразположен народ. 18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст. 19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовествам това. 20 И ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно. 21 И людете чакаха Захария и се чудеха, че се бави в храма. 22 А когато излезе, не можеше да им проговори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням. 23 И като се навършиха дните на служенето му, той отиде у дома си.
24 А след тези дни жена му Елисавета зачена; и таеше се пет месеца, като казваше: 25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.
Предричане на раждането на Исус
26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, 27 при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. 28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей, благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените]. 29 А тя много се смути от думите му и в недоумение беше какъв ли ще бъде този поздрав. 30 И ангелът ѝ каза: Не бой се, Марийо, защото си придобила Божието благоволение. 31 И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. 32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. 33 Ще царува над Якововия дом довека; и царството Му не ще има край. 34 А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам? 35 И ангелът в отговор ѝ рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. 36 И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, която е наричана неплодна. 37 Защото за Бога няма невъзможно нещо. 38 И Мария рече: Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

Мария посещава Елисавета

39 През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град, 40 влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета. 41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни със Святия Дух, 42 и като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! 43 И от какво ми е тая чест да дойде при мене майката на моя Господ? 44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. 45 И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.

Песента на Мария

46 И Мария каза:
Величае душата ми Господа,
47 и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой,
48 защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си;
и ето, отсега ще ме облажават всичките родове.
49 Защото Силният извърши за мене велики дела;
и свято е Неговото име.
50 И из род в род Неговата милост
е върху ония, които се боят от Него.
51 Извърши силни дела със Своята мишца;
разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.
52 Свали владетели от престолите им.
И въздигна смирени.
53 Гладните напълни с блага.
А богатите отпрати празни.
54 Помогна на слугата Си Израил,
за да помни да покаже милост
55 (както бе говорил на бащите ни)
към Авраам и към неговото потомство довека.
56А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

Раждането на Йоан Кръстител

57А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син. 58И като чуха съседите и роднините ѝ, че Господ е показал към нея велика милост, радваха се с нея. 59И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име. 60Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Йоан. 61И рекоха ѝ: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име. 62И запитваха баща му със знакове как би искал той да го нарекат. 63А той поиска дъсчица и написа тези думи: Йоан е името му. И те всички се почудиха. 64И начаса отвориха му се устата и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога. 65И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. 66И всички, които чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господнята ръка беше с него.

Песента на Захария

67 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки:
68 Благословен Господ, Израилевия Бог,
защото посети Своите люде и извърши изкупление за тях.
69 И въздигна рог на спасение за нас
в дома на слугата Си Давид,
70 (както е говорил чрез устата на святите Си отвека пророци).
71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,
72 за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет,
73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраам,
74 да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни,
да Му служим без страх,
75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни.
76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш;
защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.
77 За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение
чрез прощаване греховете им,
78 поради милосърдието на нашия Бог,
с което ще ни посети зора от свише,
79 за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка;
и да насочи нозете ни в пътя на мира.
80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи