Основен / ден 9
Стар Завет
Йов
6
1 А Йов в отговор каза:
2 Да би се претеглила моята печал,и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък;затова думите ми са били необмислени.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене,чиято отрова духът ми изпива;заплахите на Бога са се опълчили против мене.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева?И мучи ли волът при яслите си?
6 Яде ли се блудкавата храна без сол?И има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Не искам да се допра до тях;те ми станаха като омразно ястие.
8 О да бих получил това, което прося,да би ми дал Бог онова, за което копнея!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби,да пуснеше ръката Си, за да ме посече!
10 Но това ще ми бъде още утеха(Да! Ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали),че аз не утаих словата на Святия.
11 Каква е силата ми, че да чакам?И каква е сетнината ми, че да издържа?
12 Силата ми сила каменна ли е?Или плътта ми е от мед?
13 Имам ли силата да си помогнаи не се ли отдалечи от мене избавлението ми?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му,даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.
15 Братята ми са измамни като потоци;преминаха като рукнали потоци,
16 които се мътят от ледаи в които се топи снегът;
17 когато се стоплят, изчезват;когато настане пек, изгубват се от мястото си;
18 керваните, като следват по криволиченията им,пристигат в пустош и се губят;
19 теманските кервани оглеждаха за тях;савските пътници ги очакваха;
20 излъгаха се в надеждата си;дойдоха там и се посрамиха.
21 Сега и вие сте така безпомощни;видяхте ужаса ми и се уплашихте.
22 Рекох ли аз: Донесете ми?Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля?Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Научете ме и аз ще млъкна;и покажете ми в какво съм съгрешил.
25 Колко са силни справедливите думи!Но вашите изобличения какво доказват?
26 Мислите ли да изобличите моите думи,когато думите на отчаян човек са като вятър?
27 Да, вие бихте хвърлили жребий за сирачето,бихте копали яма на приятеля си.
28 Сега благоволете да ме погледнете,защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.
29 Смилете се, моля; нека няма неправда.Да! Смилете се; защото моята правда стои.
30 Има ли нечестие на устните ми?Не може ли небцето ми да познае лошото?© Библейска лига - България
7
1 Земният живот на човека не е ли воюване?И дните му не са ли като дни на наемник?
2 Както на слуга, който копнее за сянка,и както на наемник, който очаква заплатата си:
3 така на мене се дадоха за притежаниебезплодни месеции нощи на печал ми се определиха.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана?Но нощта се протака;и непрестанно се мятам насам-натам до зори.
5 Снагата ми е покрита с червеи и прашни струпеи;кожата ми се пука и гнои.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкачаи чезнат без надежда.
7 Помни, че животът ми е вятъри че окото ми няма вече да види добро.
8 Окото на онзи, който ме е видял, няма да ме види вече;Твоите очи са върху мене, а мене ме няма.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва,така и слизащият в шеол няма пак да се изкачи;
10 няма да се върне вече у дома си;и мястото му няма да го познае вече.
11 Затова аз няма да въздържа устата си;ще говоря в терзанието на духа си;ще плача в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз или морско чудовище,та поставяш над мене стража?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши,постелката ми ще стаи воплите ми,
14 тогава ме плашиш със сънищаи ме ужасяваш с видения;
15 така че душата ми предпочита удушванеи смърт, отколкото този мой живот.
16 Додея ми;не искам да живея вечно;оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Какво е човек, че да го възвеличаваши да си спомняш за него,
18 да го посещаваш всяка сутрини да го изпитваш всяка минута?
19 Докога не ще отвръщаш погледа Си от менеи не ще ме оставяш и плюнката си да погълна?
20 Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Тебе, о, Наблюдателю на човеците?Защо си ме поставил на Своя прицел,та станах тежест на самия себе си?
21 И защо не прощаваш престъплението мии не отнемаш беззаконието ми?Защото още сега ще заспя в пръстта;и на сутринта ще ме потърсиш, а няма да ме има.© Библейска лига - България
Нов Завет
Матей
9
Исус изцелява паралитик
1 Тогава Той влезе в една ладия и премина, и дойде в Своя Си град.
2 И ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Дерзай, синко, прощават ти се греховете.
3 И ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулства.
4 А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си?
5 Защото кое е по-лесно – да кажа: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани и ходи?
6 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.
7 И той стана и отиде у дома си.
8 А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.
Призоваването на Матей
9 И Исус, като минаваше оттам, видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана и Го последва.
10 И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му.
11 И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият Учител с бирниците и грешниците?
12 А Той, като чу това, каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
13 Но идете и научете се какво значи: „Милост искам, а не жертва“, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние].
Запитват Исус за постенето
14 Тогава дойдоха при Него Йоановите ученици и казаха: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?
15 Исус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче време, когато младоженецът ще им се отнеме; и тогава ще постят.
16 Никой не кърпи стара дреха с нов плат; защото кръпката ще се отдере от дрехата и съдраното ще стане по-лошо.
17 Нито наливат ново вино в стари мехове; иначе, меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.
Мъртвото момиче и болната жена
18 Когато им говореше това, ето, един началник дойде, кланяше Му се и казваше: Дъщеря ми току-що умря; но ела и възложи ръката Си на нея, и тя ще оживее.
19 И Исус, като стана, отиде след него, а също и учениците Му.
20 И ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, приближи се изотзад и се допря до полата на дрехата Му;
21 защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
22 А Исус, като се обърна и я видя, каза: Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.
23 И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, каза:
24 Идете си, защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се присмиваха.
25 А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.
26 И това са разчу по цялата онази страна.
Исус изцелява слепите и немия
27 И когато Исус си отиваше оттам, след Него вървяха двама слепци, които викаха: Смили се над нас, Сине Давидов!
28 И като влезе вкъщи, слепците се приближиха към Него; и Исус им каза: Вярвате ли, че мога да сторя това? Казаха Му: Вярваме, Господи.
29 Тогава Той се допря до очите им и рече: Нека ви бъде според вярата ви.
30 И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не знае това.
31 А те, като излязоха, разгласиха славата Му по цялата онази страна.
32 И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
33 И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и казваха: Никога не се е виждало такова нещо в Израил.
34 А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете.
Работниците са малко
35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им, проповядвайки благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.
36 А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат овчар.
37 Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците – малко;
38затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
© Библейска лига - БългарияПсалми и Притчи
Псалми
4
1 За диригента на струнни инструменти. Давидов псалом.Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми;когато бях в утеснение, Ти ми даде простор;смили се над мене и послушай молитвата ми.
2 Човешки синове, докога ще обръщате славата ми в безчестие?Докога ще обичате суета и ще търсите лъжа? (Села.)
3 Но знайте, че Господ е отделил за Себе Си благочестивия;Господ ще слуша, когато викам към Него.
4 Треперете и не съгрешавайте;размишлявайте в сърцата си на леглата си и мълчете. (Села.)
5 Принасяйте жертви на правдаи надявайте се на Господа.
6 Мнозина казват: Кой ще ни покаже доброто?Господи, издигни над нас светлостта на лицето Си.
7 Вложил си в сърцето ми радост,по-голяма от тяхната, когато им се умножава житото и виното.
8 Спокойно ще легна и ще спя,защото само Ти, Господи, ме правиш да живея в безопасност.
© Библейска лига - България