Основен / ден 94

Стар Завет

Числа

31

Въздаяние на мадиамците

1 След това Господ говори на Мойсей, казвайки: 2Въздай на мадиамците за израиляните и след това ще се прибереш при людете си.
3 И Мойсей говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека излязат против Мадиам, за да извършат Господнето въздаяние върху Мадиам. 4 По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на война. 5 И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе – дванадесет хиляди души, въоръжени за бой. 6 И Мойсей ги изпрати на война – по хиляда души от всяко племе, тях и Финехас, сина на свещеника Елеазар, със святите вещи и с тръбите за тревога в ръката му. 7 Те воюваха против Мадиам, както Господ заповяда на Мойсей, и убиха всички мъже. 8 И между убитите бяха Еви, Рекем, Сур, Ур и Рева – петимата мадиамски царе; убиха с меч и Валаам, Веоровия син. 9 Израиляните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот. 10 А всичките им градове в местата, населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън. 11 И взеха всичко заграбено и всичката плячка – човек и животно. 12 И докараха пленниците, плячката и заграбеното на Мойсей, на свещеника Елеазар и на обществото израиляни в стана на Моавските полета при Йордан, срещу Ерихон.
13 Тогава Мойсей, свещеникът Елеазар и всички първенци на обществото излязоха вън от стана да ги посрещнат. 14 Но Мойсей се разгневи на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се връщаха от военния поход; 15 и Мойсей им рече: Защо оставихте живи всички жени? 16 Ето те, по съвета на Валаам, накараха израиляните да се отвърнат от Господа, за да угодят на Пеор, тъй че бе нанесено поражение над Господнето общество. 17 Затова убийте сега всички младежи и всички жени, които са познали мъж. 18 А всички девойки, които не са познали мъж, оставете живи за себе си. 19 И вие останете вън от стана седем дни; вие и пленниците ви, всеки, който е убил човек и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден; 20 очистете и всичките дрехи, и всичко, направено от кожа, козина или дърво.
21 Също и свещеникът Елеазар каза на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Мойсей като закон: 22 Само златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая, 23 всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче трябва да се очисти и с очистителната вода; а всичко, което не може да устои на огън, прекарайте през вода. 24 Тогава на седмия ден да изперете дрехите си и ще бъдете чисти; и след това да влезете в стана.

Разделяне на плячката

25 И Господ говори на Мойсей, казвайки: 26 Ти и свещеникът Елеазар, и началниците на бащините домове от обществото пребройте плячката и пленниците – и човек, и животно, 27 и раздели плячката на две – между войниците, които ходиха на война, и цялото общество. 28 От дела на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа по една душа от петстотин – от людете, от говеда, от осли и от овци; 29 от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазар като възвишаем принос на Господа. 30 А от половината на израиляните да вземеш по едно от петдесет – от люде, от говеда, от осли и от овце – от всеки добитък, и да ги дадеш на левитите, които служат в Господнята скиния. 31 И тъй, Мойсей и свещеникът Елеазар сториха, както Господ заповяда на Мойсей.
32 А плячката, освен заграбеното от войниците, беше: шестстотин седемдесет и пет хиляди овце; 33 седемдесет и две хиляди говеда; 34 шестдесет и една хиляда осли 35 тридесет и две хиляди жени, които не бяха познали мъж.
36 И така, половината, делът на онези, които бяха ходили на бой, беше триста тридесет и седем хиляди и петстотин овце; 37 а данъкът за Господа от овцете беше шестстотин седемдесет и пет; 38 тридесет и шест хиляди говеда, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две; 39 тридесет хиляди и петстотин осли, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един; 40 и шестнадесет хиляди души, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама. 41 И Мойсей даде данъка като възвишаем принос Господу на свещеника Елеазар, както Господ заповяда на Мойсей.
42 А половината на израиляните, която Мойсей отдели от войниците, 43 тоест половината за обществото, беше: триста тридесет и седем хиляди и петстотин овце; 44 тридесет и шест хиляди говеда; 45 тридесет хиляди и петстотин осли; 46 и шестнадесет хиляди души. 47 От тази половина за израиляните Мойсей взе по едно от петдесет – от люде и от животни, и ги даде на левитите, които служеха в Господнята скиния, както Господ заповяда на Мойсей.
48 Тогава се приближиха при Мойсей началниците над хилядите от войската – хилядниците и стотниците, 49 и казаха на Мойсей: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; не липсва ни един от нас. 50 Затова принасяме дар на Господа, всеки каквото е намерил: златни вещи, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа. 51 И Мойсей, и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всички изработени украшения. 52 И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха на Господа, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли. 53 (Защото войниците бяха грабили, всеки за себе си.) 54 И Мойсей, и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане за спомен на израиляните пред Господа.
© Библейска лига - България

32

Племената отвъд Йордан

1 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха, че Язирската земя и Галаадската земя са места за добитък, 2 гадците и рувимците дойдоха и говориха на Мойсей, на свещеника Елеазар и на първенците на обществото, казвайки: 3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севам, Нево и Веон, 4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък. 5 Затова, казаха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тази земя на слугите ти за притежание; не ни превеждай през Йордан.
6 А Мойсей рече на гадците и на рувимците: Братята ви да идат на бой, а вие тук да седите? 7 Защо обезсърчавате сърцата на израиляните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал? 8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадеш-Варни да огледат земята; 9 стигнаха до долината Ешкол и, като видяха земята, обезсърчиха израиляните да не влязат в земята, която Господ им бе дал. 10 И в онзи ден гневът на Господа пламна, и Той се закле: 11 Ни един от онези мъже, от двадесет години и нагоре, които излязоха от Египет, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха с цялата си душа, 12 освен Халев, сина на кенезееца Ефони, и Исус, Навиевия син, защото те последваха Господа с цялата си душа. 13 Гневът на Господа пламна против Израил и Той ги прати да се скитат в пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа. 14 И ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, люпило на грешници, и ще разпалите още повече пламъка на Господния гняв против Израил. 15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще ги остави отново в пустинята; и така вие ще станете причина да погине целият този народ.
16 Но те се приближиха при Мойсей и казаха: Ще съградим тук огради за добитъка си и градове за децата си; 17 а самите ние сме готови да вървим въоръжени пред израиляните, докато ги заведем до мястото им; и децата ни ще останат в укрепените градове, за да са в безопасност от местните жители. 18 Няма да се върнем по домовете си, докато израиляните не наследят всеки наследството си. 19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Йордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Йордан на изток.
20 Тогава Мойсей им каза: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа, 21 ако всички въоръжени преминете Йордан пред Господа, докато изгони Той враговете Си пред Себе Си, 22 и земята се завладее пред Господа, а след това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израил, и ще имате тази земя за притежание пред Господа. 23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери. 24 Съградете градове за децата си и огради за овцете си и сторете това, което изрекохте с устата си.
25 И гадците и рувимците говориха на Мойсей: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда. 26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в Галаадските градове; 27 а слугите ти, всички въоръжени като войници, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза. 28 Тогава Мойсей даде заповед за тях на свещеника Елеазар, на Исус Навин и на началниците на бащините домове от племената на израиляните. 29 Мойсей им каза: Ако гадците и рувимците преминат с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание. 30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя. 31 И гадците и рувимците в отговор казаха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим. 32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си отсам Йордан. 33 И тъй, Мойсей им даде, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Йосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сихон и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите ѝ, и градовете наоколо.
34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир, 35 Атротсофан, Язир, Йогвея, 36 Бет-Нимра и Бет-Аран – укрепени градове и огради за овце.
37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим, 38 Нево и Баал-Меон (с променени имена), и Севам; и преименуваха градовете, които съградиха. 39 И потомците на Манасиевия син, Махир, отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него. 40 Затова Мойсей даде Галаад на Махир, Манасиевия син, и той се засели в него. 41 А Манасиевият син Яир отиде и завладя градовете му, и ги наименува Хаввот-Яир. 42 И Ноба отиде и превзе Кенат и селата му, и го наименува Ноба по своето име.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

6

Господар на съботата

1 И една събота [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце. 2 А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота? 3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него? 4 Как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове, та яде, и даде и на ония, които бяха с него, хлябове, които не е позволено да ядат никои, а само свещениците? 5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 И друга събота влезе в синагогата, и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала. 7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят. 8 Но Той знаеше помислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи. 9 Тогава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави, или зло? Да спаси ли живот, или да погуби? 10 И като ги изгледа всички, рече на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя. 11 А те се изпълниха с луда ярост и разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исус.

Дванадесетте апостоли

12 През онези дни Исус излезе на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. 13 И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли: 14 Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей, 15 Матей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот, 16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

Благословения и „Горко ви...“

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му, и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си; 18 също и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха. 19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 И Той повдигна очи към учениците Си, и каза: Блажени вие, сиромаси; защото е ваше Божието царство. 21 Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега; защото ще се засмеете. 22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син; 23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците. 24 Но горко на вас, богатите; защото сте приели вече утехата си. 25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете. 26 Горко на вас, когато всички човеци ви хвалят, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците.

Любов към враговете

27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, 28 благославяйте тези, които ви кълнат, молете се за тези, които ви правят пакост. 29 На този, който те удари по едната страна, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си. 30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема. 31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях. 32 Понеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които обичат тях. 33 И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото. 34 И ако давате заем само на тези, от които се надявате да го получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни дават заем, за да си го вземат назад. 35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите. 36 Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Осъждане на другите

37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени; 38 давайте, и ще ви се даде; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Каза им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма? 40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си. 41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не усещаш гредата в твоето око? 42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата от окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще виждаш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

Дървото и неговият плод

43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод. 44 Понеже всяко дърво по своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина. 45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

Разумният и неразумният строител

46 И защо Ме зовете: Господи! Господи!, а не вършите това, което казвам? 47 Всеки, който идва при Мене и слуша Моите думи и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича. 48 Прилича на човек, който, като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основите върху канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху тая къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена. 49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основи; и когато върху нея се устреми реката, начаса рухна; и срутването ѝ беше голямо.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи