Основен / ден 96

Стар Завет

Числа

35

Градове за левитите

1 Господ говори още на Мойсей в Моавските полета при Йордан, срещу Ерихон, казвайки: 2 Заповядай на израиляните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им. 3 Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за добитъка им, за имота им и за всичките им животни. 4 Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират на хиляда лакти от градската стена околовръст. 5 Да измерите извън града на източната страна две хиляди лакти, на южната страна две хиляди лакти, на западната страна две хиляди лакти, и на северната страна две хиляди лакти, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

Градове-прибежища

6 И от градовете, които ще дадете на левитите, да определите шест града, където могат да прибягват убийците; и към тях да прибавите още четиридесет и два града. 7 Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града, заедно с пасбищата им. 8 И когато давате градовете от притежанието на израиляните, давайте от по-голямото повече, а от по-малкото дайте по-малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.
9 Господ говори още на Мойсей, казвайки: 10 Кажи на израиляните: Когато минете през Йордан в Ханаанската земя, 11 тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да могат да прибягват там убийците, които са убили човека погрешка. 12 Те да ви бъдат градове за убежище от отмъщение, за да не умре обвиненият в убийство, преди да се представи на съд пред обществото. 13 От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибежище. 14 Три града да дадете отсам Йордан и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат за прибежище. 15 Тези шест града да бъдат за прибежище на израиляните и на чужденеца, и на онзи, който е пришълец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който е убил човек погрешка.
16 Ако е ударил някого с желязно оръдие и онзи умре, убиец е; убиецът да се умъртви. 17 Ако го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и умре, убиец е; убиецът да се умъртви. 18 Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и умре, убиец е; убиецът да се умъртви. 19 Отмъстителят за кръвта сам да умъртви убиец; когато го срещне, да го умъртви. 20 И ако го тласне от омраза или от засада хвърли нещо върху него и умре, 21 или от омраза го удари с ръка и умре, този, който го е ударил да се умъртви; убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.
22 Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него, без да го е причаквал, 23 или ако, без да съгледа, събори върху него някакъв камък, от който може да умре и умре, без да му е бил неприятел или да е искал да му стори зло, 24 тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези наредби; 2 5и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта и обществото да го върне в града, където е прибягнал за убежище; и в него да живее до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото миро.
26 Но ако убиецът излезе когато и да е вън от пределите на града-прибежище, в който е прибягнал, 27 и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на града му за прибежище, и отмъстителят за кръвта умъртви убиеца, той няма да бъде виновен за кръвопролитие; 28 защото убиецът трябва да стои в града-прибежище до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника, нека убиецът се върне в земята, която му е притежание. 29 Това да ви бъде съдебен закон през всичките ви поколения по всичките ви заселища.
30 Който убие някого, този убиец да се умъртви по думите на свидетели; обаче не бива само един свидетел да свидетелства против някого, за да се умъртви. 31 Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който – като виновен – заслужава смърт; но той да се умъртви. 32 Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в града-пребежище, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника. 33 Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял. 34 Ни един от вас да не осквернява земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, Еова, обитавам всред израиляните.
© Библейска лига - България

36

Наследство на Салпаадовите дъщери

1 Тогава началниците на бащините домове от семействата на потомците на Галаад, сина на Махир, Манасиевия син от семействата на Йосифовите потомци, се приближиха и говориха пред Мойсей и пред първенците, началниците на бащините домове, казвайки: 2 Господ заповяда на господаря ни да даде земята в наследство на израиляните с жребий; и господарят ни получи заповед от Господа да даде наследството на брата ни Салпаад на дъщерите му. 3 Но ако те се омъжат за някои от синовете на другите племена на израиляните, тогава наследството им ще се отнеме от наследството на нашите бащи и ще се приложи към наследството на онова племе, което ги вземе за жени; така то ще се отнеме от наследството, което ни дава жребият. 4 Даже когато дойде юбилеят на израиляните, тогава наследството им ще се приложи към наследството на онова племе, което ги е взело; и така, наследството им ще се отнеме от наследството на бащиното ни племе.
5 И тъй, според Господнето слово, Мойсей заповяда на израиляните: Племето на Йосифовите потомци говори право. 6 Ето какво заповядва Господ за Салпаадовите дъщери; Той казва: Нека се омъжат за когото им се види добре, стига само да се омъжат за мъже от семейството на бащиното си племе. 7 По този начин никое наследство на израиляните няма да преминава от племе на племе; защото израиляните трябва да се привързват всеки за наследството на бащиното си племе. 8 Всяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израиляните, трябва да се омъжи за някого от семейството на бащиното си племе, така че израиляните да притежават всеки бащиното си наследство. 9 Да не преминава наследство от едно племе в друго, но племената на израиляните да се привързват – всяко за своето наследство.
10 И Салпаадовите дъщери сториха както Господ заповяда на Мойсей; 11 защото Маала, Терса, Егла, Мелха и Нуа, Салпаадовите дъщери, се омъжиха за синовете на чичовците си; 12 омъжиха се за мъже от семействата на потомците на Манасия, Йосифовия син; и така наследството им остана в племето на бащиното им семейство. 13 Това са заповедите и наредбите, които Господ даде на израиляните чрез Мойсей на Моавските полета при Йордан, срещу Ерихон.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

8

Притчата за сеяча

1 И скоро след това Исус ходеше от град на град и от село на село да проповядва и да благовества Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученици, 2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса, 3 и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.
4 И понеже се събра голямо множество, и идваха при Него от всеки град, рече с притча: 5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха. 6 А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага. 7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха. 8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча. 10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират. 11 Ето значението на притчата: Семето е Божието слово. 12 А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят. 13 Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, за време вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. 14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и като си отиват, заглъхват от грижи и богатства, и житейски удоволствия, и не дават узрял плод. 15 А посятото на добрата земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с постоянство.

Лампа на светилник

16 И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, но го слага на светилник, за да видят светлината тия, които влизат. 17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве. 18 Затова, внимавайте как слушате; защото, който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.

Майката и братята на Исус

19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него. 20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят. 21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го вършат.

Исус укротява бурята

22 А в един от тези дни Той влезе в ладия с учениците Си и им рече: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплаваха. 23 А като плаваха, Той заспа; и бурен вятър се устреми върху езерото, и вълните ги заливаха, така че бяха в опасност. 24 И дойдоха, та Го разбудиха, и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода; и уталожиха се, и настана тишина. 25 И рече им: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и казваха си един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва и на ветровете, и на водата, и те Му се покоряват?
Изцеляването на човека, обладан от бесове
26 И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея. 27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и от дълго време не беше обличал дреха, и в къща не живееше, а в гробищата. 28 Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и със силен глас рече: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи! 29 Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови, та го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пустините. 30 И Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31 И молеха Го да не им заповядва да отидат в бездната. 32 А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по гората, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им. 33 И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави. 34 А свинарите, като видяха станалото, побягнаха и известиха за това в града и в селата. 35 И като излязоха да видят станалото, и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и убояха се. 36 И тези, които бяха видели това, разказаха им как се изцели бесният. 37 И цялото множество от Герасинската околност Му се молиха да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията, и се завърна. 38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати, като каза: 39 Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог. И той отиде, та разгласи по целия град какви неща му стори Исус.
Мъртвото момиче и болната жена
40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха. 41 И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе, та Му се молеше да влезе в къщата му; 42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе дала за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого, 44 се приближи изотзад, та се допря до полата на дрехата Му; и начаса престана кръвотечението ѝ. 45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети! [А Ти казваш: Кой се допря до Мене?] 46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене. 47 И жената, като видя, че не може да се укрие, дойде разтреперана и падна пред Него, та му изказа пред всичките люде по коя причина се бе допряла до Него, и как начаса бе оздравяла. 48 А Той ѝ рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир!
49 Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. 50 А Исус, като дочу това, му отговори: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави. 51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата, и майката на момичето. 52 И всички плачеха и я оплакваха. А Той рече: Не плачете; защото не е умряла, а спи. 53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. 54 Но Той я хвана за ръката и извика: Момиче, стани! 55 И върна се духът ѝ, и тя начаса стана; и Той заповяда да ѝ дадат нещо да яде. 56И родителите ѝ се удивиха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи