Синоптичен / ден 142
Нов Завет
Матей
20
1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. 2 И като се услови с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си. 3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни; 4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха. 5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото. 6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни? 7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето [и каквото е право, ще получите.] 8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите. 9 И тъй, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един пеняз. 10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече; но и те получиха по един пеняз. 11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: 12 Тия последните работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата. 13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли услови с мене за един пеняз? 14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния, както и на тебе. 15 Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър? 16 Така последните ще бъдат първи, а първите – последни; [защото мнозина са призвани, а малцина избрани.]
Матей
20
17 И Исус, когато възлизаше за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им каза: 18 Ето, възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт, 19 и ще Го предадат на езичниците, за да Го поругаят, да Го бият, и да Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
Марк
10
32 А когато бяха на път за Ерусалим, Исус вървеше пред тях; а те се удивяваха, и онези, които Го следваха, бяха обзети от страх. И като събра дванадесетте, започна да им казва това, което щеше да Го сполети: 33 Ето, ние възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците; 34 и ще се поругаят над Него, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.
Лука
18
31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни за Човешкия Син всичко, което е писано чрез пророците. 32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се поругаят над него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, 33 и като Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 34 Но те не разбраха нищо от това; и смисълът на тези думи бе скрит за тях, и не разбираха това, което се казваше.
Матей
20
20 Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, като Му се покланяше и искаше нещо от Него. 21 А Той ѝ рече: Какво искаш? Каза му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство. 22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия [или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?] Казаха Му: Можем. 23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете [и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не зависи от Мене да дам, аще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми. 24 И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя. 25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях. 26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; 27и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; 28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
Марк
10
35 Тогава се приближиха до Него Яков и Йоан, Зеведеевите синове, и Му казаха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото и да поискаме от Тебе. 36 А Той им каза: Какво желаете да ви сторя? 37 Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава. 38 А Исус им рече: Не знаете как во искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? 39 Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; 40 но да седнете отдясно Ми или отляво Ми, не зависи от Мене, а ще се даде на онези, за които е било приготвено. 41 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Яков и Йоан. 42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че онези, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властват над тях. 43 Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде слуга; 44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките. 45 Защото наистина Човешкият Син не дойде, за да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.
Матей
20
29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество вървеше след Него. 30 И ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 31 А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те още по-силно викаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя? 33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни. 34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледнаха, и тръгнаха след Него.
Марк
10
46 Дойдоха в Ерихон; и когато излизаше от Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя. 47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, започна да вика, казвайки: Исусе, Сине Давидов, смили се над мене! 48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мене! 49 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те. 50 И той си хвърли дрехата и скокна, та дойде при Исуса. 51 И Исус проговори и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът му рече: Учителю, да прогледна. 52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна, и тръгна след Него по пътя.
Лука
18
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси. 36 И като чу, че минава народ, попита какво е това. 37 И казаха му, че Исус Назарянинът минава. 38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, Сине Давидов, смили се над мене! 39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мене! 40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го: 41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледна. 42 И Исус му рече: Прогледни; твоята вяра те изцели. 43 И той веднага прогледна, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
Лука
19
1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града. 2 И ето, един чо век, на име Закхей, който беше началник на бирниците и богат, 3 искаше да види кой е Исус, но не можеше поради народа, защото беше нисък. 4 И завтече се напред, та се покачи на една черница, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път. 5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти. 6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост. 7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи. 8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четирикратно. 9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. 10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
Матей
25
14 Защото е както когато човек, при тръгването си за чужбина, свика своите слуги и им предаде имането си. 15 На един даде пет таланта, на друг два, на друг един, всекиму според способността му; и тръгна. 16 Веднага този, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет [таланта]. 17 Също и този, който получи двата, спечели още два. 18 А този, който получи единия, отиде, разкопа в земята и скри парите на господаря си. 19 След дълго време идва господарят на тези слуги и поисква им сметка. 20 И като се приближи този, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет. 21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22 Приближи се и този, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде два таланта; ето, спечелих още два таланта. 23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24 Тогава се приближи този, който бе получил единия талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал; 25 и като се побоях, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. 26 А господарят му в отговор му каза: Зли и лениви слуго! Знаел си, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал; 27 ти трябваше да внесеш парите ми на банкерите и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва. 28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта. 29 Защото на всеки, който има, ще се даде, и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 30 А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Лука
19
11 И като слушаха това, Той прибави една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви. 12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне. 13 И повика десетима от слугите си, и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докато дойда. 14 Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас. 15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае какво са припечелили чрез търгуване. 16 Дойде първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. 17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града. 18 Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. 19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града. 20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа; 21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. 22 Господарят му каза: Ще те съдя със собствените ти думи, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, задигам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял; 23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? 24 И рече на присъстващите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси, 25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!) 26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 27 А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.28 И като изрече това, Исус тръгна напред, възлизайки за Ерусалим.
Йоан
11
1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, боледуваше. 2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе онази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си.) 3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото любиш, е болен. 4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. 5 А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар. 6 Тогава, откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше. 7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. 8 Казаха Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? 9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят. 10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен. 11 Това изговори и после им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя. 12 Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън. 14 Затова Исус тогава им рече ясно: Лазар умря. 15 И заради вас, радвам се, че не бях там, та да повярвате; обаче нека да отидем при него. 16 Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба. 18 А Витания беше близо до Ерусалим колкото петнадесет стадии; 19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им. 20 И Марта като чу, че Исус идел, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше вкъщи. 21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. 22 А и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. 23 Каза ѝ Исус: Брат ти ще възкръсне. 24 Каза Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден. 25 Исус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; 26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека. Вярваш ли това? 27 Казва му: Да, Господи, вярвам, че Ти си Помазаникът, Божият Син, Който трябваше да дойде на света. 28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика. 29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. 30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, където Го посрещна Марта. 31 А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, като мислеха че отива на гроба да плаче там. 32 И тъй, Мария, като дойде там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и каза Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. 33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа Си и се смути. 34 И рече: Къде го положихте? Казват Му: Господи, ела и виж. 35 Исус се просълзи. 36 Тогава юдеите казваха: Виж колко го е обичал! 37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи, така че и този да не умре?38 А Исус като тъжеше пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. 39 Исус каза: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба. 40 Каза ѝ Исус: Не ти ли рекох, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? 41 И тъй, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! 44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което стори Исус, повярваха в Него. 46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.47 Тогава главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този Човек върши много знамения? 48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат, ще отнемат и страната ни, и народността ни. 49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тази година, им рече: Вие нищо не знаете, 50 нито помисляте, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ. 51 Това не каза от себе си, но понеже беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа, 52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада. 53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят. 54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в местност, близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците.55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят. 56 И така, те търсеха Исуса и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника? 57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
