Тематичен / ден 106

Стар Завет

Второзаконие

32

1 Надай ухо, небе, и ще говоря,
и слушай, земьо думите на устата ми.
2 Учението ми ще се лее като дъжд,
речта ми ще падне като роса,
като дъждец по млади стръкове
и като пороен дъжд на трева.
3 Понеже ще провъзглася името на Господа,
отдайте величие на нашия Бог.
4 Той е канара;
делата Му са съвършени,
защото всичките Му пътища са прави:
Бог на верността е и няма неправда в Него;
справедлив и прав е Той.
5 Те се развратиха;
порокът им не подобава на Неговите чада;
те са поколение извратено и криво.
6 Така ли се отплащаш на Господа,
народе глупав и неразумен?
Не е ли Той Отецът ти, Който те е откупил?
Той, Който те е създал и утвърдил.
7 Спомни си предишните дни,
обмисли годините на много поколения;
попитай баща си и той ще ти извести,
старците си – и те ще ти кажат.
8 Когато Всевишният даваше наследство на народите,
когато разпръсна Адамовите потомци,
постави границите на племената
според броя на израиляните,
9 защото дял на Господа е Неговият народ,
Яков е падащото Му с жребий наследство.
10 Намери го в пуста земя.
Да! В пуста, дива и изпълнена с вой земя;
огради го, настани го,
опази го като зеницата на окото Си.
11 Както орел разбутва гнездото си,
трепери над пилетата си,
разпростира крилата си,
та ги поема и вдига ги на крилата си,
12 така Господ сам го води
и нямаше с него чужд бог.
13 Издигна го на високите места на света
и той яде плода на нивите;
и кърми го с мед от камък
и с масло от твърда скала;
14 с краве масло и с овче мляко,
с тлъстина от агнета
и от овни васански, и от козли,
с отбрана пшеница;
и ти пи вино – кръв гроздова.
15 А Ешурун затлъстя и ритна.
Затлъстял си, угоил си се,
надебелял си.
И забрави Бога, Който те създаде,
и презря канарата на спасението си.
16 С чужди богове Го раздразниха до ревнуване,
с мерзости Го раздразниха до гняв.
17 Принасяха жертви на бесове, не на Бога,
на богове, които не познаваха,
на нови богове, наскоро въведени,
от които бащите ви не се бояха.
18 А ти не помисли за канарата, която те роди,
и забрави Бога, Създателя твой.
19 Видя Господ и огорчи се,
защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;
20 и рече: Ще скрия лицето Си от тях,
ще видя каква ще бъде сетнината им,
защото те са поколение развратено,
чада, в които няма вярност.
21 Те Ме раздразниха до ревнуване
с онова, което не е Бог;
с кумирите си Ме разгневиха.
Затова и Аз ще ги раздразня до ревнуване с онези, които не са люде,
с народ несмислен ще ги разгневя.
22 Защото огън се накладе в гнева Ми
и ще пламне дори до дълбините на шеол;
ще пояде земята с плодовете ѝ
и ще изгори основите на планините.
23 Ще натрупам на тях зло, всичките Си стрели ще изстрелям върху тях.
24 Ще изтлеят от глад,
ще бъдат изпоядени от заразна болест
и от лют мор.
Зъби на диви зверове ще изпратя върху тях
и отрова от пълзящите по земята.
25 Отвън меч, а отвътре ужас ще погубва децата им – и младежа, и девицата,
бозайничето и белокосия старец.
26 Рекох: Разпръснал бих ги,
изличил бих спомена им сред човеците,
27 ако не се боях от гнева на неприятеля,
да не би да се възгордеят противниците им
и да кажат: Мощната ни ръка
направи всичко това, а не Господ.
28 Защото те са народ неразбран
и няма в тях разум.
29 О, да бяха мъдри да разбират това,
да помислеха за сетнината си!
30 Как би могъл един да прогони хиляда
и двама да обърнат в бяг десет хиляди,
ако Канарата им не ги е предала
и Господ не ги е предал!
31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара;
и самите ни врагове нека съдят за това.
32 Понеже тяхната лоза е от Содомската лоза
и от Гоморските нивя,
гроздето им е грозде отровно,
гроздовете им са горчиви;
33 виното им е отрова змийска
и мъчителна отрова аспидова.
34 Това не е ли скрито у Мене?
Не е ли запечатано в съкровищата Ми?
35 На Мене принадлежи възмездието и въздаянието:
кракът им с време ще се подхлъзне,
защото близо е денят за погиването им
и приготвеното за тях връхлита.
36 Защото Господ ще съди народа Си
и ще пожали слугите Си,
когато види, че изчезва силата им
и че не остава никой – затворен или свободен.
37 И ще рече: Къде са боговете им?
Канарата, на която се уповаваха?
38 Които ядяха тлъстината на жертвите им,
пиеха виното на възлиянията им,
те нека станат и ви помогнат,
нека ви бъдат закрила.
39 Вижте сега, че това съм Аз, Аз съм
и освен Мене няма Бог;
Аз убивам и Аз съживявам,
Аз наранявам и Аз изцелявам;
и няма кой да се избави от ръката Ми.
40 Защото вдигам ръката Си към небето
и казвам: Заклевам се във вечния Си живот,
41 че ако изостря лъскавия Си меч
и ръката Ми го грабне за съд, ще въздам на противниците Си
и ще сторя възмездие на ненавистниците Си.
42 Ще упоя стрелите Си с кръв
и мечът Ми ще поглъща плът
с кръвта на убитите и на пленените,
начело с вражеските първенци.
43 Развеселете се, народи, с Неговия народ,
защото ще въздаде за кръвта на слугите Си
и ще стори възмездие на противниците Си,
и ще направи умилостивение за земята Си, за Своя народ.
44 И Мойсей дойде, той и Исус, Навиевият син, и изговори всички думи на тази песен на всеослушание пред народа. 45 И като свърши Мойсей да говори всички тези думи на целия Израил, рече им: 46 Обърнете сърцата си към всички тези думи, които днес ви заявявам, и заръчайте и на чадата си да внимават да изпълняват всички думи на този закон. 47 Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята, в която минавате през Йордан, за да я завладеете.
48 В същия ден Господ говори на Мойсей, казвайки: 49 Изкачи се на тази Аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам за притежание на израиляните; 50 и умри на планината, на която се изкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си; 51 защото не Ми се покорихте между израиляните при водите на Мерива Кадеш в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте сред израиляните. 52 Затова отсреща ще видиш земята, но в нея няма да влезеш, в земята, която давам на израиляните.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Притчи

16

1 Плановете на сърцето принадлежат на човека,
но отговорът на езика е от Господа.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи,
но Господ претегля мотивите.
3 Възлагай делата си на Господа
и твоите намерения ще успеят.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си,
дори и нечестивия – за деня на злото.
5 Мерзост пред Господа е всеки с горделиво сърце,
но можеш да се обзаложиш, че той няма да остане ненаказан.
6 С милост и истина се изкупва грях
и чрез страх от Господа човеците се отклоняват от злото.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека,
Той примирява с него и враговете му.
8 По-добре малко с правда,
отколкото големи доходи с неправда.
9 Сърцето на човека начертава пътя му,
но Господ оправя стъпките му.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена,
устата му няма да грешат в съда.
11 Вярната теглилка е от Господа.
Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Да се върши беззаконие е мерзост за царете,
защото престолът се утвърждава с праведност.
13 Праведните устни са приятни на царете;
те обичат онзи, който говори право.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт;
но мъдрият човек ще я укроти.
15 В светенето на лицето на царя има живот;
неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 Колко по-добре е придобиването на мъдрост, отколкото на злато!
И придобиването на разум е по за предпочитане, отколкото на сребро.
17Пътят на праведните е да се отклоняват от зло;
който пази пътя си, пази душата си.
18 Гордостта предшества погибелта,
високоумието – падението.
19 По-добре да си със смирен дух сред кротките,
отколкото да делиш плячка с горделивите.
20 Който се вслушва в словото, ще намери добро;
и който се уповава на Господа е блажен.
21 Който е с мъдро сърце, се нарича благоразумен,
и сладостта на устните умножава знанието.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му,
а глупостта на безумните е наказанието им.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му
и прибавя знание в устните му.
24 Благоприятните думи са медена пита,
сладост на душата и здраве на костите.
25 Има път, който се вижда прав на човека,
но краят му води към смъртта.
26 Който се труди, се труди за себе си,
защото устата му го принуждава.
27 Негодникът копае зло
и думите му са като пламнал огън.
28 Коварният човек сее раздори
и клюкарят разделя най-близки приятели.
29 Насилникът оплита ближния си
и го води в недобър път;
30 затваря очи, за да замисля коварни неща,
и прехапва устни, за да постигне зло.
31 Белите коси са венец на слава,
когато се намират в пътя на правдата.
32 Дълготърпеливият е по-добър от храбрия
и който владее духа си – от завоевател на град.
33 Жребият се хвърля в скута,
но всичко, което той решава, е от Господа.
© Библейска лига - България