Тематичен / ден 109

Стар Завет

Исус Навиев

3

Преминаването на Йордан

1 Тогава Исус стана рано; и като се вдигнаха от Ситим, той и всичките израиляни, дойдоха до Йордан и там пренощуваха, преди да го преминат. 2 А след три дни началниците преминаха през стана 3 и заповядаха на народа: Когато видите, че левитските свещеници носят ковчега на завета на Господа, вашия Бог, тогава и вие да се вдигнете от местата си и да тръгнете след него. 4 Но между вас и него да има около две хиляди лакти разстояние; да не се приближавате към него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите; защото досега не сте минавали през този път. 5 И Исус каза още на народа: Осветете се, защото утре Господ ще извърши сред вас чудни дела. 6 Исус говори и на свещениците, казвайки: Вдигнете ковчега на завета и тръгнете пред народа. И тъй, те вдигнаха ковчега на завета и тръгнаха пред народа. 7 И Господ каза на Исус: Днес започвам да те възвеличавам пред цял Израил, за да познаят, че както бях с Мойсей, така ще бъда и с тебе. 8 А ти заповядай на свещениците, които носят ковчега на завета, като кажеш: Когато стигнете при брега на Йорданската вода, застанете в Йордан.
9 Тогава Исус каза на израиляните: Приближете се тук и слушайте думите на Господа, вашия Бог. 10 И каза Исус: Ето как ще познаете, че живият Бог е сред вас и че ще прогони пред вас ханаанците, хетите, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и евусейците. 11 Ето, ковчегът на завета на Господа на целия свят върви пред вас през Йордан. 12 И сега, изберете си дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе. 13 И щом стъпят във водата на Йордан стъпалата на нозете на свещениците, които носят ковчега на Еова, Господа на целия свят, Йорданската вода, водата, която слиза отгоре, ще се пресече и ще застане накуп. 14 И тъй, щом се вдигна народът от шатрите си, като бяха пред народа свещениците, които носеха ковчега на завета, за да преминат Йордан, 15 и щом стигнаха до Йордан онези, които носеха ковчега, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се намокриха в края на водата, (защото Йордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жетвата), 16 водата, която слизаше отгоре, застана и се издигна накуп много надалеч, при града Адам, който е край Царетан; аводата, която течеше надолу към Соленото море, се свърши и изчезна; и народът премина срещу Ерихон. 17 А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърдо, на сухо сред Йордан; и всички израиляни преминаваха по сухо, докато целият народ премина Йордан.
© Библейска лига - България

4

1 А когато целият народ пре-мина Йордан, Господ говори на Исус, казвайки: 2 Вземете дванадесет човека от народа, по един човек от всяко племе, 3 и заповядайте им, като кажете: Вземете дванадесет камъка оттук, изсред Йордан, от мястото, където нозете на свещениците стояха твърдо, пренесете ги със себе си, и ги сложете на мястото, където ще пренощувате тази нощ. 4 Тогава Исус повика дванадесет човека, които беше определил от израиляните, по един човек от всяко племе, 5 и Исус им каза: Преминете пред ковчега на Господа, вашия Бог, през средата на Йордан, и всеки от вас да вземе по един камък на рамената си, според броя на племената на израиляните, 6 за да послужи това като белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат: Защо са ви тези камъни? 7 Тогава ще им кажете: Понеже водата на Йордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато ковчегът преминаваше Йордан, водата на Йордан се раздели. И тези камъни ще бъдат за спомен довека на израиляните.
8 Тогава израиляните сториха, както заповяда Исус: взеха дванадесет камъка изсред Йордан, както каза Господ на Исус, според броя на племената Израилеви; и ги пренесоха със себе си на мястото, където щяха да пренощуват, и там ги положиха. 9 Исус още постави дванадесет камъка по средата на Йордан, на мястото, където стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; те са там и до днес. 10 А свещениците, които носеха ковчега, стояха сред Йордан, докато се свърши всичко, което Господ заповяда на Исус да говори на народа, според всичко, което Мойсей беше заповядал на Исус. И народът побърза, и премина. 11 А когато целият народ беше преминал, мина и Господният ковчег, и свещениците пред народа.
12 И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израиляните, както Мойсей им бе казал; 13 около четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към Ерихонските полета.
14 В онзи ден Господ възвеличи Исус пред очите на цял Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Мойсей, през всичките дни на живота му.
15 Тогава Господ говори на Исус, казвайки: 16 Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Йордан. 17 И тъй, Исус заповяда на свещениците: Излезте от Йордан. 18 И щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха от Йордан и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Йордан се върна на мястото си и преля всички брегове, както преди. 19 На десетия ден от първия месец народът излезе от Йордан и разположи стан в Галгал, на изток от Ерихон. 20 И Исус постави в Галгал онези дванадесет камъка, които взеха от Йордан. 21 Тогава говори на израиляните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си: Какви са тези камъни? – 22 тогава да разправите на чадата си: По сухо премина Израил този Йордан, 23 защото Господ, вашият Бог, пресуши Йорданската вода пред вас, докато преминахте, както Господ, вашият Бог, стори на Червеното море, което пресуши пред нас, докато преминахме, 24 за да знаят всички народи по света, че Господнята ръка е мощна и за да се боите винаги от Господа, вашия Бог.
© Библейска лига - България

5

Обрязването при Галгал

1 А когато всичките аморейс-ки царе, които бяха оттатък Йордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че Господ е пресушил водата на Йордан пред израиляните, докато преминат, сърцата им се стопиха и не им остана повече кураж против израиляните.
2 В това време Господ каза на Исус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израиляните, втори път. 3 И тъй, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израиляните на Хълма на краекожията. 4 А ето причината, поради която Исус извърши обрязването: всички мъже, които излязоха от Египет – всички военни мъже – измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет. 5 Всички мъже, които излязоха, бяха обрязани, а всички мъже, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет, не бяха обрязани. 6 Защото израиляните вървяха четиридесет години по пустинята, докато всички люде, военни мъже, излезли от Египет, бяха изтребени, защото не послушаха Господния глас, и на които Господ се кле, че не ще ги остави да видят земята, за която Господ се беше клел на бащите им, че ще ни я даде, земя, където текат мляко и мед. 7 А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза, защото бяха необрязани, понеже не бяха ги обрязвали по пътя. 8 И като се обрязаха всички люде, останаха на местата си в стана, докато оздравеят. 9 Тогава Господ каза на Исус: Днес отърколих от вас египетския позор. Затова, онова място се нарича Галгал, както се казва и днес.
10 А израиляните разположиха стан в Галгал и направиха пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на Ерихонските полета. 11 И на сутринта след пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и пържено жито.
12 А на другия ден, след като ядоха от житото на земята, манната престана; и израиляните нямаха вече манна, но през тази година ядяха от плодовете на Ханаанската земя.
13 И когато беше Исус при Ерихон, повдигна очи и видя, и ето, насреща му стоеше човек с измъкнат меч в ръка; и Исус пристъпи към него и му рече: Наш ли си или от враговете ни? 14 А той рече: Не, но за Военачалник на Господнето войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лице на земята и се поклони, и му каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата Си? 15 А Военачалникът на Господнето войнство рече на Исус: Събуй обущата си от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус така направи.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Притчи

19

1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си,
отколкото онзи, който е с лъжливи устни и при това безумен.
2 Да имаш усърдие без знание не е добро,
и онзи, който бърза с нозете си, сбърква пътя си.
3 Безумието на човека изкривява пътя му;
и сърцето му негодува против Господа.
4 Богатството прибавя много приятели,
а сиромахът го напуска и приятелят.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан,
и който издиша лъжи, няма да избяга.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия;
и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Всички роднини на сиромаха го мразят –
колко повече го отбягват приятелите му!
Той тича след тях с умолителни думи;
но тях ги няма.
8 Който придобива мъдрост, обича душата си;
който пази благоразумие, ще намери добро.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан,
и който издиша лъжи, ще загине.
10 Разкошът не подобава на безумен,
още по-малко на слуга – да властва над началници.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му;
и за него е слава да бъде снизходителен към грешки.
12 Гневът на царя е като рев на лъв,
а благоволението му – като роса по тревата.
13 Безумен син е бедствие за баща си,
а свадлива жена е като неспирен капчук.
14 Къща и богатство са наследство от бащите,
а благоразумната жена е от Господа.
15 Леността хвърля в дълбок сън
и бездейната душа гладува.
16 Който пази заповедта, пази душата си,
а който нехае за пътищата си, ще загине.
17 Който показва милост към сиромаха, дава назаем на Господа;
и Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Наказвай сина си, докато има надежда;
и не закоравявай сърцето си, та да го оставиш да загине.
19 Яростен човек ще понесе наказание;
защото, ако го пожалиш трябва пак същото да направиш.
20 Слушай съвет и приемай поука,
за да станеш мъдър в сетнините си.
21 Има много мисли в сърцето на човека,
но намерението Господне, то ще устои.
22Милосърдието на човека е чест за него;
и сиромах човек е по-добър от лъжеца.
23 Страхът от Господа спомага за живот;
който го има, ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Ленивият топи ръка в паницата
и не ще дори до устата си да я вдигне.
25 Ако накажеш присмивача и простият ще стане внимателен;
и ако изобличиш благоразумния, той ще научи знание.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си,
той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Престани, сине мой, да слушаш поука,
която те отклонява от думите на знанието.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието,
и устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Присъди се приготвят за присмивачите
и бой за гърба на безумните.
© Библейска лига - България