Тематичен / ден 115

Стар Завет

Исус Навиев

15

Жребий за Юда

1 А на племето на Юдовите синове, според семействата им, се падна по жребий земята до Едомската граница; пустинята Цин на юг беше южният ѝ край.
2 И южната им граница беше от най-далечния край на Солено море – от залива, който се простира на юг, 3 и вървеше на юг до хълма Акрабим, преминаваше в Цин, възлизаше на юг към Кадеш-Варни, минаваше край Есрон, възлизаше до Адар, завиваше към Карка, 4 минаваше Асмон и излизаше при Египетския поток; и границата свършваше при морето. Това е южната им граница.
5 А източната граница беше Солено море до устието на Йордан. И границата на север започваше от залива на морето при устието на Йордан; 6 и границата възлизаше до Бет-Хогла, и минаваше на север от Бет-Араба; и границата възлизаше до камъка на Воан, Рувимовия потомък; 7 и от долината Ахор границата възлизаше към Девир и завиваше на север към Галгал срещу хълма Адумим, на юг от потока; после границата преминаваше към водата на Енсемес и свършваше до извора Рогил; 8 и границата възлизаше през долината на Еномовия син, на юг от Евус (това е Ерусалим); и границата се изкачваше до върха на хълма, който е на запад срещу Еномската долина, която е в северния край на долината на рефаимите; 9 и от върха на хълма границата минаваше до извора на водата Нефтоя и излизаше до градовете на Ефронската планина; и границата се отправяше към Баала, (която е Кириат-Еарим); 10 и от Баала границата завиваше на запад към Сеирската планина, и минаваше на север от планината Ярим (който е Хасалон), и слизаше до Бет-Шемеш, и минаваше през Тамна; 11 после границата излизаше на север от Акарон; и границата се отправяше към Сикрон, и минаваше през планината на Баала, и стигаше до Явнеил; и границата свършваше при морето.
12 А западната граница беше голямото море и пределите му.
Тези бяха границите околовръст на юдеите според семействата им.
13 И според заповяданото от Господа на Исус, той даде на Халев, Ефониевия син, за дял между юдеите града на Арба, Енаковия баща, който град е Хеброн. 14 И Халев изпъди оттам тримата Енакови сина: Шешай, Ахиман и Талмай – Енакови чада. 15 И оттам отиде против жителите на Девир (а името на Девир по-напред беше Кириат-Сефер). 16 И каза Халев: Който порази Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена. 17 И го превзе Готониил, синът на Кенез, Халевовият брат; и той му даде дъщеря си Ахса за жена. 18 И като отиваше тя при Готониил, той я подучи да поиска от баща си нива; и тъй, като слезе от осела, Халев ѝ рече: Какво искаш? 19 А тя каза: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори. И той ѝ даде горните извори и долните извори.
20 Това е наследството на племето на юдеите според семействата им.
21 А най-крайните градове на племето на юдеите към едомските граници на юг бяха: Кавсеил, Едар, Ягур, 22 Кина, Димона, Адада, 23 Кедеш, Хацор, Итнан, 24 Зиф, Телем, Ваалот, 25 Хацор-Адата, Кериот, Есрон (който е Хацор), 26 Амам, Сема, Молада, 27 Асаргада, Есемон, Бет-Пелет, 28 Асар-Суал, Вирсавее, Визиотия, 29 Баала, Иим, Асем, 30 Елтолад, Хесил, Хорма, 31 Сиклаг, Мадмана, Сансана, 32 Леваот, Саилеим, Аин и Римон; всички градове със селата си бяха двадесет и девет.
33 В равнината бяха: Ештаол, Цора, Асна, 34 Заноа, Енганим, Тапфуа, Инам, 35 Ярмут, Адулам, Сохо, Азека, 36 Сагарим, Адитаим, Гедира и Гедиротаим; четиринадесет града със селата им; 37 Сенан, Адаса, Мигдалгад, 38 Далаан, Масфа, Йоктеил, 39 Лахиш, Васкат, Еглон, 40 Хавон, Лахмас, Хитлис, 41 Гедирот, Бет-Дагон, Наама и Макида; шестнадесет града със селата им; 42 Ливна, Етер, Асан, 43 Ефта, Асена, Несив, 44 Кеила, Ахзив и Мариса; девет града със селата им; 45 Акарон и заселищата му със селата му; 46 от Акарон до морето всичките градове, които са близо при Азот, със селата им; 47 Азот и заселищата му със селата му, Газа и заселищата ѝ със селата ѝ, до Египетския поток и голямото море с пределите му.
48 А в хълмистите места: Шамир, Ятир, Сохо, 49 Дана, Кириат-Сана, (която е Девир), 50 Анав, Естемо, Аним, 51 Гошен, Олон и Гило; единадесет града със селата им; 52 Арав, Дума, Есан, 53 Янум, Бет-Тапуах, Афека, 54 Хумата, Кириат-Арба (която е Хеброн) и Циор; девет града със селата им; 55 Маон, Кармил, Зиф, Юта, 56 Езреел, Йокдеам, Заноа, 57 Акаин, Геваа и Тамна; десет града със селата им; 58 Алул, Бет-Цур, Гедор, 59 Маарат, Бет-Анот и Елтекон; шест града със селата им; 60 Кириат-Баал (който е Кириат-Еарим) и Рава; два града със селата им.
61 В пустинята: Бет-Араба, Мидин, Сехаха, 62 Нивсан, Града на Солта и Ен-Геди; шест града със селата им.
63 А юдеите не можеха да изгонят евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим с юдеите и така живеят до днес.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Притчи

25

1 И това са още Соломонови притчи, събрани от писарите на Юдовия цар Езекия:
2 Слава на Бога е да покрива работите;
а слава на царете е да издирват работите.
3 Височината на небето и дълбочината на земята,
и сърцата на царете са неизследими.
4 Махни примесите от среброто
и ще излезе съд за златаря;
5 махни нечестивите от царя
и престолът му ще се утвърди в праведност.
6 Не се надигай пред царя
и не стой на мястото на големците;
7 по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе,
отколкото да те унижат пред управника, когото са видели очите ти.
8 Не бързай да излезеш, да се караш,
да не би накрая да не знаеш какво да правиш,
когато те засрами ближният ти.
9 Разисквай делото си с ближния си сам,
но не откривай тайната на друг човек,
10 да не би да те укори онзи, който те слуша,
и твоето безчестие да остане незаличимо.
11 Казана на място дума, е
като златни ябълки в сребърни съдове.
12 Каквото е обеца и украшение от чисто злато за човек,
такова е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
13 Каквото е снежната прохлада в жетвено време,
такова е верният посланик на тези, които го изпращат,
защото освежава душата на господаря си.
14 Като облаци и вятър без дъжд
е онзи, който се хвали с подаръци, които не дава.
15 Чрез кротост се склонява управител,
и мек език троши кости.
16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно,
да не би да се преситиш от него и да го избълваш.
17 Рядко стъпвай в къщата на съседа си,
да не би да му досадиш и той да те намрази.
18 Човек, който лъжесвидетелства против ближния си,
е като чук и меч, и остра стрела.
19 Доверие към неверен човек в усилно време
е като счупен зъб и изкълчена нога.
20 Като някой, който съблича дрехата си в студено време,
и като оцет върху сода
е онзи, който пее песни на скръбно сърце.
21 Ако е гладен врагът ти, дай му хляб да яде,
и ако е жаден, напой го с вода,
22 защото така ще натрупаш жар на главата му
и Господ ще те възнагради.
23 Както северният вятър носи дъжд,
така и подлият език – разгневено лице.
24 По-добре е да живееш в ъгъл на покрива,
отколкото в широка къща със свадлива жена.
25 Каквото е студената вода за жадната душа,
такова е добрата вест от далечна земя.
26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия,
е като размътен извор и развален кладенец.
27 Не е добре да се яде много мед,
нито е славно някой да търси собствена слава.
28 Който не владее духа си,
е като град със съборени стени.
© Библейска лига - България