Тематичен / ден 116

Стар Завет

Исус Навиев

16

Жребий за Ефрем и Манасия

1 На Йосифовите потомци се падна по жребий земята от Йордан при Ерихон, към Ерихонските води на изток, пустинята, която възлиза от Ерихон през хълмистата страна до Ветил; 2 и границата се простираше от Ветил до Луз, и минаваше през околността на Архиатарот, 3 и слизаше на запад в околността на Яфлети до околността на долен Веторон и до Гезер, и свършваше при морето.
4 И Йосифовите потомци, племената на Манасия и Ефрем, взеха наследството си. 5 Пределът на ефремците, според семействата им, ето какъв беше: границата на наследството им към изток беше Атарот-Адар до горен Веторон 6 и на север от Михметат границата се простираше на запад; и границата завиваше на изток до Танат-Сило, и оттам преминаваше на изток от Янох; 7 и слизаше от Янох до Атарот и до Наарат, и стигаше до Ерихон, и свършваше при Йордан. 8 От Тапфуа границата отиваше на запад до потока Кана и свършваше при морето. Това е наследството на племето на ефремците според семействата им. 9 Имаше и градове, отделени за ефремците между наследството на манасийците – всички тези градове със селата им. 10 Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер; и ханаанците живееха между ефремците, както живеят и до днес, които ги задължиха да им работят принудително и да им плащат данък.
© Библейска лига - България

17

1 Хвърлен беше жребий и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Йосиф. Колкото до Махир, Манасиевия първороден, баща на Галаад, понеже той беше храбър воин, затова Галаад и Васан станаха негови. 2 Така че хвърленият жребий беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезер, за потомците на Хелек, за потомците на Асриил, за потомците на Сихем, за потомците на Ефер и за потомците на Семида. Тези бяха мъжките чада на Йосифовия син Манасия според семействата им. 3 Обаче Салпаад, син на Ефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, нямаше синове, но дъщери; и ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса. 4 Те дойдоха пред свещеника Елеазар и пред Исус, Навиевия син, и пред първенците и казаха: Господ заповяда на Мойсей да ни даде наследство между братята ни. Затова според Господнето повеление той им даде наследство между братята на баща им. 5 И тъй, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е оттатък Йордан; 6 защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.
7 Манасиевата граница беше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем; и границата се простираше надясно до жителите на Ентапфуа. 8 Земята на Тапфуа принадлежеше на Манасия; асамата Тапфуа, на Манасиевата граница, принадлежеше на ефремците. 9 И границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тези градове между Манасиевите градове принадлежаха на Ефрем; и Манасиевата граница беше на север от потока и свършваше при морето. 10 Земята на юг беше на Ефрем, а на север от Манасия и морето беше границата му; и земите им допираха на север до Асир и на изток до Исахар. 11 И в земята на Исахар и Асир Манасия притежаваше Бет-Шан и заселищата му, Иблеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му, и жителите на Маледон и заселищата му – три околии. 12 Но манасийците не можаха да изгонят жителите на тези градове, а ханаанците настояваха да живеят в онази земя. 13 А когато израиляните се закрепиха, те наложиха на ханаанците данък да им работят принудително, без да ги изгонят съвсем.
14 Тогава Йосифовите потомци говориха на Исус, казвайки: Защо даде ти да се хвърли само един жребий за нас и само един дял да наследим, след като сме много народ, понеже тъй ни е благословил Господ? 15 А Исус им каза: Ако сте много народ, изкачете се в леса и изсечете една част от него в земята на ферезейците и на рафаимите, щом хълмистата част на Ефрем е тясна за вас. 16 Но Йосифовите потомци казаха: Тази хълмиста част не е достатъчна за нас; при това всички ханаанци, които живеят в равнината, имат железни колесници, както онези, които са в Бет-Шан и заселищата му, така и онези, които са в Езреелската долина. 17 Тогава Исус говори на Йосифовия дом – на Ефрем и на Манасия – казвайки: Наистина вие сте много народ и имате голяма сила; не само един жребий ще имате; 18 и хълмистата част ще бъде ваша, макар че е залесена, защото ще я изсечете; ще бъде ваша до краищата си, понеже ще изпъдите ханаанците, при все че имат железни колесници и са силни.
© Библейска лига - България

18

Поделяне на останалата земя

1 След това цялото общество израиляни се събра в Сило, където и поставиха шатъра за срещане, защото земята вече беше завладяна от тях.
2 Обаче между израиляните останаха седем племена, които още не бяха взели наследството си. 3 И Исус каза на израиляните: Докога ще чакате, че не отидете да завладеете земята, която ви е дал Господ, Бог на бащите ви? 4 Изберете по трима мъже от всяко племе и аз ще ги пратя да огледат земята и да я опишат, както трябва да я наследят. После нека се върнат при мен. 5 Нека я разделят на седем дяла, като Юда остане в пределите си на юг и Йосифовият дом остане в пределите си на север. 6 И като опишете земята на седем дяла и донесете описанието тук при мен, аз ще хвърля жребий за вас тук пред Господа, нашия Бог. 7 Защото левитите нямат дял между вас, понеже Господнето свещенство е тяхно наследство; а Гад и Рувим, и половината от Манасиевото племе получиха оттатък Йордан, на изток, наследството си, което Господният слуга Мойсей им даде. 8 И тъй, мъжете станаха и отидоха; и на онези, които отидоха да опишат земята, Исус даде поръчка, като каза: Идете, обходете земята, за да я опишете и върнете се при мене; и аз ще хвърля жребий пред Господа за вас тук, в Сило. 9 Мъжете отидоха и обходиха земята, и я описаха в книга по градове, на седем дяла, и дойдоха при Исус в стана в Сило. 10 Тогава Исус хвърли жребий пред Господа за тях в Сило; и там Исус раздели земята на израиляните според дяловете им.

Жребий за Вениамин

11 Излезе жребият за племето на вениаминците по семействата им; и като излезе жребият, пределът имсе падна между юдеите и Йосифовите потомци. 12 На север границата им беше от Йордан; и границата отиваше към северната страна на Ерихон, и възлизаше през хълмистата земя на запад, и свършваше при Бет-Авенската пустиня. 13 И оттам границата отиваше към Луз, на юг от Луз (който е Ветил); и границата слизаше в Атарот-Адар до хълма, който е на юг от долни Веторон. 14 От там границата се простираше и завиваше към морето на юг, на юг от хълма, който е срещу Веторон, и свършваше при Кириат-Баал (който е Кириат-Еарим), град на юдеите. Това беше западната страна. 15 А южната страна беше от края на Кириат-Еарим, откъдето границата минаваше на запад и свършваше при водния извор Нефтоя; 16 и границата слизаше до края на хълма, който е срещу долината на Еномовия син, и който е на север от долината на рафаимите, и слизаше през долината на Еном до южната страна на Евус, и слизаше при извора Рогил, 17 и като се разпростираше от север, минаваше към Енсемес и излизаше в Галилот, който е срещу хълма Адумим, и слизаше при Камъка на Рувимовия син Воан, 18 и минаваше в страната, която е на север срещу Арава, и слизаше в Арава; 19 и границата минаваше на север от Бет-Хогла; и границата свършваше при северния залив на Солено море при южния край на Йордан. Това беше южната граница. 20 А границата му на изток беше Йордан. Това беше, според границите си околовръст, наследството на вениаминците според семействата им.
21 А градовете за племето на вениаминците по семействата им бяха: Ерихон, Бет-Хогла, Емек-Кесис, 22 Бет-Араба, Семараим, Ветил, 23 Авим, Фара, Офра, 24 Хефар-Амона, Афни и Гава; дванадесет града със селата им; 25 Гаваон, Рама, Беерот, 26 Масфа, Хефира, Моса, 27 Рекем, Ерфаил, Тарала, 28 Сила, Елеф, Евус (който е Ерусалим), Гаваот и Кириат; четиринадесет града със селата им. Това е наследството на вениаминците според семействата им.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Притчи

26

1 Както сняг лятно време и дъжд – в жетва,
така и чест не прилича на безумния.
2 Както пърхащото врабче, както литналата лястовица,
така и незаслуженото проклятие не ще се сбъдне.
3 Бич за коня, юзда за осела
и тояга за гърба на безумните.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му,
за да не станеш и ти подобен на него.
5 Отговаряй на безумния според безумието му,
да не би да се има за мъдър в своите очи.
6 Който праща известие чрез безумния,
отсича нозете си и си навлича неприятност.
7 Както висят безполезни краката на куция,
така е притча в устата на безумния.
8 Да окажеш чест на безумния,
е все едно да хвърлиш скъпоценен камък в грамада.
9 Както е трън в ръката на пияницата,
така е притча в устата на безумните.
10 Какъвто е стрелецът, който безогледно наранява всички,
такъв е онзи, който наема безумен или скитник за работа.
11 Както кучето се връща на бълвоча си,
така безумният повтаря своята глупост.
12 Видял ли си човек, който се има за мъдър?
Повече надежда има за безумния, отколкото за него.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя!
Лъв има по улиците!
14 Както вратата се върти на пантите си,
така и ленивият се върти на постелката си.
15 Ленивият топи ръката си в паницата,
и го мързи да я вдигне до устата си.
16 Ленивият се има за по-мъдър
от седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 Минувачът, който се намесва в чужда разпра,
е като онзи, който хваща куче за ушите.
18 Какъвто е лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,
19 такъв е човекът, който мами ближния си
и казва: Не сторих ли това на шега?
20 Където няма дърва, огънят изгасва,
и където няма клюкар, раздорът престава.
21 Каквото са въглищата за жарта и дървата – за огъня,
това е и крамолникът, за да разпалва препирня.
22 Думите на клюкаря са като сладки залъци
и слизат вътре в корема.
23 Изгарящи устни и злобно сърце
са като пръстен съд, покрит със сребърна глеч.
24 Зложелателят се прикрива с устните си,
но крои коварство в сърцето си;
25 когато говори сладко, не му вярвай,
защото има седем мерзости в сърцето му;
26 макар омразата му да се покрива с измама,
нечестието му ще се издаде сред събранието.
27 Който копае ров, ще падне в него;
и който търкаля камък, върху него ще се търкулне.
28 Лъжливият език мрази наранените от него;
и ласкателните уста докарват съсипия.
© Библейска лига - България