Тематичен / ден 120

Стар Завет

Рут

1

Ноемин и Рут

1 В дните, когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя – той и жена му, и двамата му сина. 2 Името на човека беше Елимелех, а името на жена му – Ноемин, а имената на двамата му сина – Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя, и там останаха. 3 И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина. 4 И те си взеха жени моавки; името на едната беше Орфа, а името на другата – Рут; и живяха там около десет години. 5 Тогава умряха Маалон и Хелеон – и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.
6 След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото бе чула в Моавската земя, че Господ посетил народа Си, като му дал хляб. 7 И тъй, тя излезе от мястото, където беше, и двете ѝ снахи с нея, и тръгнаха по пътя да се върнат в Юдовата земя. 8 Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене. 9 Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас. 10 И рекоха ѝ: Не, но с тебе ще се върнем при твоя народ. 11 Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои; защо да идвате с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже? 12 Върнете се, дъщери мои, идете си; защото остарях и не съм вече за мъж. Дори и да кажех: Имам надежда; дори и да се омъжех тази нощ, и да родях синове, 13 вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже много ми е мъчно за вас, защото Господнята ръка се е простряла против мене. 14 И те пак плакаха с висок глас, и Орфа целуна за сбогом свекърва си, а Рут не се отдели от нея. 15 Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си. 16 А Рут каза: Не ме карай да те оставя и да се отделя от тебе; защото където идеш ти, и аз ще дойда, и където останеш, и аз ще остана; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог; 17 където умреш ти, и аз ще умра, и там ще ме погребат; така да ми направи Господ, че и повече да прибави, ако друго освен смъртта, ме разлъчи от тебе. 18 И Ноемин, като видя, че тя настоява да иде с нея, престана да ѝ говори.
19 И тъй, двете вървяха, докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи заради тях; и жените питаха: Това ли е Ноемин? 20 А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин; наричайте ме Мара; защото Всесилният ме много огорчи. 21 Пълна излязох, а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като Господ се е произнесъл против мене; Всесилният ме е наскърбил? 22 Така се върна Ноемин и с нея снаха ѝ Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.
© Библейска лига - България

2

Рут среща Вооз
1 А Ноемин имаше един срод-ник по мъж, многоимотен човек от рода на Елимелех на име Вооз.
2 И моавката Рут каза на Ноемин: Нека отида на полето да събирам класове след онзи, чието благоволение придобия. И тя ѝ рече: Иди, дъще моя. 3 И тя отиде, и като стигна, започна да събира класове в нивата след жетварите; и случи ѝ се да попадне на нивата, която беше дял на Вооз, човека от рода на Елимелех. 4 И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жетварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови! 5 Тогава Вооз попита слугата си, настойник на жетварите: Чия е тази млада жена? 6 И слугата, настойникът на жетварите, отговори: Тази млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя; 7 тя рече: Позволи ми, моля, да бера и да събера класове между снопите след жетварите. И дойде, и работи от сутринта досега; само си почина малко вкъщи. 8 Тогава Вооз каза на Рут: Чуваш ли, дъще моя? Не ходи да събираш класове на друга нива и да не си отидеш оттук, но стой тук при моите слугини. 9 Нека очите ти бъдат в нивата, където те жънат, и ходи след тях; ето, аз заръчах на момчетата да не се досягат до тебе; и когато си жадна, иди при съдовете и пий от онова, което момчетата са налели. 10 И тя падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих аз твоето благоволение, че ме забеляза – мене, чужденката? 11 А Вооз в отговор ѝ рече: Казаха ми всичко, което си сторила на свекърва си след смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си, и родината си, та си дошла сред люде, които преди не си познавала. 12 Господ да ти отплати за делото ти и пълна награда да ти се даде от Господа, Израилевия Бог, под чиито криле си дошла да се подслониш! 13 И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже говори благосклонно на слугинята си, макар и да не съм като някоя от твоите слугини. 14 И когато настана време за ядене, Вооз ѝ рече: Ела тук, яж от хляба и натопи залъка си в оцета. И тя седна до жетварите; а той ѝ подаде пържена пшеница, та яде и се насити, и остави нещо. 15 А като стана да събира класове, Вооз заповяда на момчетата си: И между снопите нека събира класове; не я мъмрете; 16 и даже изваждайте нещо за нея от ръкойките и го оставяйте, и нека го събира, без да ѝ забранявате. 17 Така тя събира класове в нивата до вечерта; и очука събраното, и то беше около една ефа ечемик.
18 И като взе това, влезе в града, и свекърва ѝ видя колко класове бе събрала; и Рут извади, та ѝ даде онова, което беше оставила, след като се бе наситила. 19 И свекърва ѝ каза: Къде събира днес класове? И къде работи? Благословен да бъде онзи, който те е забелязал. И Рут обясни на свекърва си в чия нива бе работила, като каза: Името на човека, у когото работих днес, е Вооз. 20 И Ноемин рече на снаха си: Благословен от Господа онзи, който не лиши от милостта си ни живите, ни умрелите. Рече ѝ още Ноемин: Този човек е от нашия род, близък нам сродник. 21 И Рут моавката каза: При това той ми рече: Да не се делиш от момчетата ми, докато не свършат жътвата ми. 22 И Ноемин каза на снаха си Рут: Добре е, дъще моя, да излизаш с неговите момичета, защото в друга нива може да ти навредят. 23 И така, тя се привърза към слугините на Вооз, за да събира класове, докато свърши ечемичната жетва и пшеничната жетва; и живееше със свекърва си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Притчи

30

Думите на Агур

1 Думите на Якеевия син Агур, пророческото сло-во, което той изговори пред Итиил, пред Итиил и Укал:
2 Наистина аз съм по-невежа от който и да било човек,
и нямам човешки разум;
3 не се научих на мъдрост,
нито имам знание за Всесвятия.
4 Кой е възлязъл на небето и слязъл?
Кой е събрал вятъра в шепите си?
Кой е вързал водите в дрехата си?
Кой е утвърдил всички земни краища?
Какво е името Му и какво е името на Сина Му?
Кажи, ако го знаеш.
5 Всяко слово на Бога е без недостатък;
Той е щит на тези, които се уповават на Него.
6 Не прибавяй към Неговите думи,
да не би да те изобличи и да се окажеш лъжец.
7 Две неща прося от Тебе, о Господи;
не ми ги отказвай, преди да умра:
8 Отдалечи от мене измамата и лъжата;
не ми давай ни сиромашия, ни богатство;
храни ме с хляба, който ми се пада,
9 да не би да се преситя и се отрека от Тебе, и да кажа: Кой е Господ?
Или да не би да осиромашея и открадна,
и да употребя скверно името на моя Бог.
10 Не одумвай слуга пред господаря му,
да не би да те прокълне и ти да се намериш виновен.
11 Има поколение, което кълне баща си
и не благославя майка си.
12 Има поколение, което е чисто пред своите си очи,
обаче не е измито от нечистотата си.
13 Има поколение, чиито очи са високомерни,
а клепачите му – надигнати!
14 Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстните му зъби – ножове,
за да изпояжда от земята сиромасите
и немотните сред човеците.
15 Пиявицата има две дъщери, които викат: Дай, дай!
Три неща има, които са ненаситни,
дори четири, които не казват: Стига! –
16 шеол, неплодната утроба,
земята, която не се насища с вода,
и огънят, който не казва: Стига!
17 Окото, което се присмива на баща си,
и презира покорността към майка си,
гарваните от долината ще го изкълват
и орлови пилци ще го изядат.
18 Три неща има, които са непостижими за мене,
дори четири, които не разбирам:
19 пътя на орел във въздуха,
пътя на змия върху канара,
пътя на кораб сред морето
и пътя на мъж при девица.
20 Такъв е пътят и на жена прелюбодейка –
яде и си бърше устата, и казва: Не съм извършила беззаконие.
21 Поради три неща се тресе земята,
да, поради четири тя не може да търпи:
22 слуга, когато стане цар,
и безумен, когато се насити с хляб,
23 омразна жена, когато се омъжи,
и слугиня, която измества господарката си.
24 Четири неща на земята са малки,
но са превъзходно мъдри:
25 мравките, които са народ слаб,
но лете приготвят храната си;
26 скалните язовци, които са слаби същества,
но правят жилищата си на канара;
27 скакалците, които нямат цар,
но излизат всички по дружини;
28 и гущерът, който можеш да хванеш с ръка,
но пак се намира в царските палати.
29 Три неща има, които вървят величаво,
дори четири, които ходят благородно:
30 лъвът, който е най-силен от животните,
и не се връща назад пред никого;
31 напереният петел;
козелът;
и царят, против когото не може да се въстава.
32 Ако си постъпил глупаво, като си се надигнал,
или ако си намислил зло, сложи ръка на устата си.
33 Защото както, като се бие мляко, се изважда масло,
и като се блъска нос, се изважда кръв,
така и като се подбужда гняв, се изкарва крамола.
© Библейска лига - България

Псалми

129

1 Песен на възкачванията.
Много пъти са ме притеснявали от младостта ми досега –
нека рече сега Израил; –
2 много пъти са ме притеснявали от младостта ми досега,
но не са ми надвили.
3 Орачите ораха по гърба ми.
Проточиха дълги браздите си.
4 Но Господ е праведен;
Той разсече оковите на нечестивите.
5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад всички, които мразят Сион.
6 Ще станат като тревата на къщния покрив,
която изсъхва преди да се оскубе,
7 с която жетварят не напълва ръката си,
нито онзи, който връзва снопите, шепата си.
8 Нито казват минувачите:
Благословение Господне да бъде на вас!
Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господне!
© Библейска лига - България