Тематичен / ден 129

Стар Завет

Съдии

10

Тола

1 А след Авимелех издигна се да избави Израил един Исахаров мъж – Тола, син на Пуа, син на Додо; и той живееше в Шамир в Ефремовата хълмиста земя. 2 И като съди Израил двадесет и три години, умря и бе погребан в Шамир.

Яир

3 А след него се издигна галаадецът Яир, който съди Израил двадесет и две години. 4 Той имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет ослета; и имаха тридесет града, намиращи се в Галаадската земя, които и до днес се наричат Яирови паланки. 5 И Яир умря, и бе погребан в Камон.

Ефтай

6 И израиляните пак сториха зло пред Господа, като служеха на Вааловците, на Астартите, на сирийските богове, на сидонските богове, на моавските богове, на боговете на амонците, и на боговете на филистимците, и оставиха Господа, и не служиха на Него. 7 Затова гневът на Господа пламна против Израил и Той ги предаде в ръцете на филистимците и в ръцете на амонците. 8 От тази година те измъчваха и притесняваха израиляните осемнадесет години, всички израиляни, които бяха оттатък Йордан в земята на аморейците, която е в Галаад. 9 При това амонците преминаха Йордан, за да воюват против Юда, против Вениамин и против Ефремовия дом; така че Израил се намираше в крайно притеснение. 10 Тогава израиляните извикаха към Господа, като казаха: Съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на Вааловците. 11 А Господ каза на израиляните: Не ви ли избавих от египтяните, от аморейците, от амонците и от филистимците? 12 Също и когато сидонците, амаликчаните и маонците ви притесняваха и извикахте към Мене, Аз ви избавих от ръката им. 13 И въпреки това вие Ме оставихте и служихте на други богове; затова няма да ви избавям повече. 14 Идете, викайте към боговете, които сте си избрали; те нека ви избавят във време на притеснението ви. 15 А израиляните казаха на Господа: Съгрешихме; стори ни каквото Ти е угодно; само избави ни днес. 16 И те махнаха от себе си чуждите богове, и служиха на Господа; и Неговата душа се наскърби поради страданието на Израил.
17 Тогава амонците се събраха и разположиха стан в Галаад. Събраха се израиляните и разположиха стан в Масфа. 18 И людете и галаадските началници си казаха едни на други: Който започне да се бие с амонците, той ще стане началник на всички галаадски жители.
© Библейска лига - България

11

1 Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад. 2 И жената на Галаад му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка. 3 Затова Ефтай побягна от братята си и заживя в земята Тоб; и при Ефтай се събраха безделници, които и излизаха с него.
4 А след известно време амонците воюваха против Израил. 5 И когато се биеха амонците против Израил, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтай от земята Тоб, 6 като казаха на Ефтай: Ела да ни станеш началник, за да се бием против амонците. 7 А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте и не ме ли изпъдихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте натясно? 8 И галаадските старейшини казаха на Ефтай: Затова сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители. 9 И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас? 10 И галаадските старейшини казаха на Ефтай: Господ нека бъде свидетел помежду ни! Сигурно ще направим както си казал. 11 Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа. 12 Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми? 13 И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Ябок и до Йордан; сега върни тези земи по мирен начин. 14 Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат: 15 Така казва Ефтай: Израил не е отнел Моавската земя, нито земята на амонците; 16 но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червено море и беше дошъл в Кадеш, 17 тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадеш. 18 Тогава тръгна през пустинята и обиколи Едомската земя и Моавската земя и, като мина по източната страна на Моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не влезе вътре в Моавските предели, защото Арнон беше Моавската граница. 19 След това Израил прати посланици до аморейския цар Сихон, есевонския цар, и му каза Израил: Нека преминем през земята ти до нашето място. 20 Но Сихон не се довери на Израил да мине през пределите му; а Сихон събра всичките си мъже и, като разположи стан в Яца, воюва против Израил. 21 И Господ, Израилевият Бог, предаде Сихон и всичките му мъже в ръката на Израил, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази земя. 22 Те завладяха всичките предели на аморейците – от Арнон до Ябок и от пустинята чак до Йордан. 23 И сега, като Господ, Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа си Израил, ти ли ще притежаваш земите им? 24 Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хемош ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Еова, нашият Бог е изгонил пред нас. 25 И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израил, воювал ли е някога против него? 26 Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?
27 И тъй, аз не съм ти крив; но ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. Господ, който е Съдията нека съди днес между израиляните и амонците.
28 Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.
29 Тогава дойде Господният Дух на Ефтай; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през Галаадската Масфа, и от Галаадската Масфа мина против амонците.
30 И Ефтай направи оброк пред Господа, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми, 31 тогава онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с победа от амонците, ще бъде на Господа и ще го принеса за всеизгаряне.
32 И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях; и Господ ги предаде в ръката му, 33 та ги порази от Ароир до Минит – двадесет града – и до Абел-Керамим с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израиляните.
34 Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излезе да го посрещне с тимпани и хора; и тя му беше едничка – освен нея нямаше ни син, ни дъщеря. 35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме направи злочест и окаян, защото изговорих думи към Господа и не мога да отстъпя. 36 А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи към Господа, стори с мене според това, което е излязло от устата ти, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на враговете ти амонците. 37 Каза още на баща си: Но позволи само една молба: остави ме два месеца да бродя по хълмовете и да оплача с другарките си своето девство. 38 И той рече: Иди. И я пусна за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете. 39 И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според оброка, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил 40 да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дни в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

44

1 За диригента. Поучение на Кореевите синове.
Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали
какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си настанил;
съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 Защото те не със своя меч са завладели земята,
нито тяхната мишца ги е спасила,
а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице,
защото Твоето благоволение е било към тях.
4 Ти си Цар мой, Боже!
Заповядай победи за Яков.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си;
чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.
6 Защото няма да се уповавам на лъка си,
нито ще ме избави мечът ми.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни,
и посрамил си онези, които ни мразят.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден,
и името Ти ще славословим довека. (Села.)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил,
и не излизаш вече с нашите войски.
10 Правиш ни да отстъпваме пред противника;
и мразещите ни обират.
11 Предал си ни като овце за ядене
и разпръснал си ни между народите.
12 Продал си Своите люде за нищо
и не си спечелил от цената им.
13 Правиш ни за укор на съседите ни,
за присмех и поругание на онези, които са около нас.
14 Правиш ни за поговорка между народите,
за клатене на глава между племената.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене
и срамът на лицето ми ме покрива,
16 поради гласа на онзи, който укорява и хули,
поради неприятеля и отмъстителя.
17 Всичко това дойде върху нас;
обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Сърцето ни не се върна назад,
нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 макар Ти да си ни съкрушил в пусто място.
и да си ни покрил с мрачна сянка.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог
или сме протегнали ръцете си към чужд бог,
21 то не ще ли Бог да открие това?
Защото Той знае тайните на сърцето.
22 Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден,
считани сме като овце за клане.
23 Събуди се, Господи, защо спиш?
Стани, не ни отхвърляй завинаги.
24 Защо криеш лицето Си
и забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта;
коремът ни е прилепнал до земята.
26 Стани да ни помогнеш
и избави ни заради милостта Си.
© Библейска лига - България