Тематичен / ден 130

Стар Завет

Съдии

12

Ефтай и Ефрем

1 Тогава Ефремовите мъже се събраха и, като преминаха на север, казаха на Ефтай: Ти защо отиде да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе. Ние ще изгорим къщата ти с огън и тебе в нея. 2 А Ефтай им рече: Аз и хората ми имахме голям спор с амонците; и аз ви повиках, а вие не ме избавихте от ръката им. 3 И като видях, че не ме избавихте, аз взех живота си в свои ръце и отидох против амонците; и Господ ги предаде в ръката ми. И сега защо сте дошли при мене днес – да се биете против мене ли? 4 Тогава Ефтай събра всички галаадски мъже и се би против Ефрем; и галаадските мъже поразиха ефремците, защото тези рекоха: Бежанци от Ефрем сте вие, галаадци, живеещи между ефремците и манасийците! 5 Галаадците взеха бродовете на Йордан към Ефремовата земя; и когато някой от ефремските бежанци кажеше: Оставете ме да премина, тогава галаадските мъже го питаха: Ти ефремец ли си? 6 Ако речеше: Не съм, тогава му казваха: Кажи Шиболет, а той казваше: Сиболет, защото не можеше да го произнесе правилно. Тогава го хващаха и го заколваха при бродовете на Йордан. И в онова време от ефремци паднаха четиридесет и две хиляди души.
7 И Ефтай съди Израил шест години. Тогава Ефтай, галаадецът, умря и бе погребан в един от галаадските градове.

Ивцан

8 А след него Ивцан от Витлеем стана съдия в Израил. 9 Той имаше тридесет сина и тридесет дъщери, които омъжи навън; и взе отвън тридесет дъщери за синовете си. И съди Израил седем години. 10 И Ивцан умря, и бе погребан във Витлеем.

Елон

11 След него завулонецът Елон стана съдия в Израил и съди Израил десет години. 12 И Елон завулонецът умря, и бе погребан в Аялон, в Завулоновата земя.

Авдон

13 А след него Авдон, синът на пиратонеца Хилел, стана съдия в Израил. 14 Той имаше четиридесет сина и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет ослета; и съди Израил осем години. 15 И Авдон, синът на пиратонеца Хилел, умря и бе погребан в Пиратон в Ефремовата земя, в Амаликчанската хълмиста земя.
© Библейска лига - България

13

Раждането на Самсон

1 И израиляните пак сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на филистимците за четиридесет години.
2 И имаше един човек от Цора, от Дановото племе, по име Маноах, чиято жена бе бездетна, която не раждаше. 3 И Ангел Господен се яви на жената и ѝ каза: Ето, сега си бездетна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син. 4 Затова пази се сега да не пиеш вино или спиртно питие; и да не ядеш нищо нечисто. 5 Защото, ето, ще заченеш и ще родиш син; и бръснач да не мине през главата му, защото още от рождението си детето ще бъде назирей на Бога; и той ще започне да избавя Израил от ръката на филистимците. 6 Тогава жената отиде и каза на мъжа си: Един Божий човек дойде при мен, чието лице беше като лицето на Ангела Божий, много страшно; и аз не го попитах откъде е, нито Той ми каза името си. 7 Но ми каза: Ето, ще заченеш и ще родиш син; затова да не пиеш вино, нито спиртно питие и да не ядеш нищо нечисто; защото от рождението си до деня на смъртта си детето ще бъде назирей на Бога. 8 Тогава Маноах се помоли на Господа: Моля Те, Господи, нека дойде пак при нас Божия човек, когото си пратил, и нека ни научи какво да сторим с детето, което ще се роди. 9 И Бог послуша Маноаховия глас; и Ангелът Божий пак дойде при жената, както седеше на нивата; а мъжът ѝ Маноах не беше с нея. 10 И жената се завтече, и побърза да каже на мъжа си: Ето, яви ми се онзи човек, който дойде при мене завчера. 11 Тогава Маноах стана, отиде след жена си и, като дойде при човека, каза му: Ти ли си онзи човек, който е говорил на тази жена? И той рече: Аз. 12 И рече Маноах: Когато вече се сбъдне това, което ти каза, как трябва да се направлява детето и какво да прави то? 13 И Ангелът Господен рече на Маноах: Нека се пази жената от всичко, за което ѝ говорих; 14 да не яде от нищо, което произлиза от лозе, нито да пие вино или спиртно питие и да не яде нищо нечисто; всичко, което ѝ заповядах, нека спазва. 15 Тогава Маноах каза на Ангела Господен: Ще ни се да те задържим, за да ти сготвим яре. 16 Но Ангелът Господен каза на Маноах: И да ме задържиш, няма да ям от хляба ти; а ако искаш да направиш всеизгаряне, принеси го на Господа. (Защото Маноах не позна, че това беше Ангел Господен.) 17 Тогава Маноах каза на Ангела Господен: Как ти е името, за да те почетем, когато се сбъдне това, което каза? 18 А Ангелът Господен му рече: Защо питаш за името ми, то е тайно. 19 Тогава Маноах взе ярето и хлебния принос, и ги принесе жертва на Господа на камъка; и, като гледаха Маноах и жена му, Ангелът постъпи чудно; 20 защото, когато се издигна пламъкът от олтара към небето, то и Ангелът Господен се издигна в пламъка на олтара; а Маноах и жена му, като гледаха, паднаха по лице на земята.
21 Но Ангелът Господен не се появи вече пред Маноах и жена му; и тогава Маноах позна, че това е бил Ангел Господен. 22 И Маноах каза на жена си: Ще умрем, защото видяхме Бога. 23 А жена му рече: Ако Господ искаше да ни умори, нямаше да приеме всеизгаряне и хлебен принос от ръката ни, нито щеше да ни изяви всичко това, нито би ни съобщил такива неща в това време.
24 И жената роди син и нарече го Самсон; и детето порасна, и Господ го благослови. 25 И Господният Дух започна да го подбужда в Махане-Дан, между Цора и Ештаол.
© Библейска лига - България

14

Женитбата на Самсон

1 И Самсон слезе в Тамнат, и видя в Тамнат една жена от филистимските дъщери. 2 И отиде да извести на баща си и на майка си, казвайки: Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери; сега ми я вземете за жена. 3 А баща му и майка му рекоха: Няма ли някоя жена между дъщерите на братята ти или между целия ни народ, че отиваш да взимаш жена от необрязаните филистимци? А Самсон рече на баща си: Нея ми вземи; защото тя ми се хареса. 4 Но баща му и майка му не знаеха, че това беше от Господа, Който търсеше причина да застане против филистимците, защото по онова време те владееха Израил. 5 Тогава Самсон слезе с баща си и майка си в Тамнат; а като стигнаха до Тамнатските лозя, ето, един млад лъв ревеше против него. 6 И Господният Дух дойде със сила на него, и той го разкъса, както би разкъсал яре. И то без да има нещо в ръката си; но не каза нито на баща си, нито на майка си какво бе сторил. 7 И отиде, та говори с жената; и тя му се хареса. 8 И след няколко дни, като се върна да я вземе, той се отби от пътя, за да види трупа на лъва; и ето, рой пчели в лъвовия труп и мед. 9 И взе от него в ръцете си, та вървеше и ядеше, и като застигна баща си и майка си, даде и на тях и ядоха; но не им каза, че беше взел меда от лъвовия труп. 10 И баща му отиде при жената; и там Самсон направи угощение, защото така правеха момците. 11 И като го видяха, филистимците доведоха тридесет другари, за да бъдат с него.
12 И Самсон им каза: Сега ще ви предложа една гатанка. Ако можете да я отгатнете през седемте дни на угощението, аз ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна; 13 но ако не можете да я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна. И те му казаха: Задай гатанката си да я чуем.
14 И той им рече:
От ядящия излезе ястие
и от силния излезе сладост.
До третия ден те не можаха да отгатнат гатанката. 15 Тогава на седмия ден казаха на Самсоновата жена: Предумай мъжа си да ни каже гатанката, иначе ще изгорим тебе и бащиния ти дом с огън. Затова ли ни поканихте, да ни оберете? 16 И тъй, жената на Самсон заплака пред него, като каза: Ти ме мразиш и не ме обичаш; задал си гатанка на онези, които са от людете ми, а на мене не я отгатваш. А той ѝ рече: Ето, нито на баща си, нито на майка си съм я отгатнал, та на тебе ли ще я отгатна? 17 Но тя плака пред него през седемте дни, в които ставаше угощението им; а на седмия ден ѝ я откри, защото му бе много досадила; и тя каза отговора на своите хора. 18 Тогава на седмия ден, преди да залезе слънцето, градските мъже му рекоха:
Кое е по-сладко от мед?
Кое е по-силно от лъв?
А той им каза: Ако не бяхте орали с моята телица, не бихте отгатнали гатанката ми. 19 И Господният Дух дойде със сила на него; и той слезе в Ашкелон, и изби тридесет мъже от тях и, като взе облеклата им, даде премените на онези, които отгатнаха гатанката. И гневът му пламна, и отиде в бащиния си дом.
20 А Самсоновата жена се омъжи за сватбения му приятел.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

143

1 Давидов псалом.
Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми;
отговори ми според истината Си и според правдата Си,
2 и не се съди със слугата Си;
защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив човек.
3 Защото неприятелят подгони душата ми,
удари о земята живота ми,
поставил ме е да живея в тъмни места,
както онези, които са отдавна умрели.
4 Затова духът ми изнемогва в мене,
сърцето ми е съвсем усамотено.
5 Спомням си древните дни,
размишлявам за всичките Твои дела,
поучавам се в творенията на ръцете Ти.
6 Простирам ръцете си към Тебе;
душата ми жадува за Тебе като безводна земя. (Села.)
7 Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне;
не скривай лицето Си от мене,
да не би да заприличам на онези, които слизат в рова.
8 Дай ми да чуя раногласа на милостта Ти,
защото на Тебе се уповавам;
дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя,
защото към Тебе издигам душата си.
9 Избави ме, Господи, от неприятелите ми;
към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.
10 Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог;
благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата.
11 Господи, съживи ме заради името Си;
според правдата Си изведи душата ми из утеснение.
12 И според милостта Си изтреби неприятелите ми,
и погуби всички, които притесняват душата ми,
защото аз съм Твой слуга.
© Библейска лига - България