Тематичен / ден 132

Стар Завет

Съдии

18

Дановото племе се заселва в Лаиш

1 В онова време нямаше цар в Израил; и в онези дни Дановото племе си търсеше притежание, където да се засели, защото до онзи ден не им се беше паднало наследство между Израилевите племена. 2 И данците изпратиха като пратеници на целия си род петима храбри мъже от Цора и от Ештаол, за да огледат земята и да я проучат, като им казаха: Идете, проучете земята. И те дойдоха до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха; 3 защото, като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит и влязоха там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? Защо си тук? 4 А той им каза: Така и така се отнесе с мене Михей и ме нае, та му станах свещеник. 5 И те му казаха: Допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучен пътят, по който сме тръгнали. 6А свещеникът им каза: Идете с мир; пътят, по който сте тръгнали, е пред Господа.
7 Тогава петимата мъже тръгнаха; и като дойдоха в Лаиш, видяха, че жителите в него живеят безгрижно както сидонците – спокойно и без страх, защото нямаше в земята владетел, който да ги притеснява в нещо; и те бяха далеч от сидонците и нямаха работа с никого. 8 И те се върнаха при братята си в Цора и Ештаол; и братята им им рекоха: Какво ще кажете вие?
9 А те рекоха: Станете, нека отидем против тях; защото видяхме земята, и ето, твърде е добра. Вие още ли седите? Не се колебайте да идете и да завладеете земята.
10 Като отидете, ще намерите народ, който живее безгрижно и на обширна земя, (защото Бог я даде в ръката ни,) земя, в която няма оскъдност от нищо, каквото има на света.
11 И тъй, потеглиха оттам, от Дановия род, от Цора и от Ештаол, шестотин мъже, препасани с войнишки оръжия. 12 И отивайки, те разположиха стан в Кириат-Еарим в Юда; затова нарекоха онова място Махане-Дан, както се казва и до днес; ето, то се намира зад Кириат-Еарим. 13 И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя, и дойдоха до Михеевата къща. 14 Тогава петимата мъже, които бяха ходили да огледат местността Лаиш, казаха на братята си: Знаете ли, че в тези къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и излян кумир? Сега размислете какво трябва да направите. 15 И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит, в Михеевата къща, и го поздравиха. 16 И шестстотинте мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, при входа на вратата.
17 Тогава петимата мъже, които бяха ходили да огледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и излятия кумир; а свещникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия. 18 И когато влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и излятия кумир, свещеникът им рече: Какво правите вие? 19 А те му казаха: Мълчи! Сложи ръката си на устата си, ела с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, отколкото да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил? 20 На това свещеникът сърдечно се зарадва и, като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, тръгна с людете. 21 И те се обърнаха, та потеглиха, като сложиха пред себе си децата и добитъка, и по-скъпите си вещи.
22 Когато те се бяха отдалечили от Михеевата къща, мъжете от къщите, съседни с Михеевата къща, се събраха и застигнаха данците. 23 И като извикаха на данците, тези се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такова множество? 24 А той каза: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника, и тръгнахте; какво повече ми остава? Как може да казвате: Какво ти е? 25 А данците му рекоха: Да не се чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та да изгубиш живота си и живота на домашните си. 26 И данците вървяха по пътя си; а Михей, като видя, че те са по-силни от него, върна се и дойде у дома си. 27 А те взеха това, което бе направил Михей, и свещеника, който беше у него, и тръгнаха към Лаиш срещу спокойния и безгрижен народ; и поразиха го с острото на меча, и изгориха града с огън. 28 И нямаше кой да го избави, защото беше далеч от Сидон и нямаше работа с никого. Градът бе в долината до Бет-Рехов; и те го съградиха отново, и се заселиха в него. 29 И нарекоха града Дан, по името на баща си Дан, който се е родил на Израил; а по-рано името на града беше Лаиш. 30 Тогава данците си поставиха изваяния идол; а Йонатан, синът на Гиршом, син на Манасия, той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята се плени.
31 Така те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.
© Библейска лига - България

19

Левитът и наложницата му

1 В онези дни, когато нямаше цар в Израил, имаше един левит, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдов. 2 Но наложницата не му беше вярна и си отиде от него в бащината си къща във Витлеем Юдов, където остана около четири месеца. 3 И мъжът ѝ стана и отиде след нея, за да ѝ говори любезно и да я върне, като водеше със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато го видя бащата на младата, посрещна го с радост. 4 И тъстът му, бащата на младата жена, го задържа, та преседя с него три дни; и ядяха и пиеха, и пренощуваха там. 5 На четвъртия ден, като станаха рано, той се вдигна да си върви; но бащата на младата жена рече на зет си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидеш. 6 И така, седнаха, ядоха и пиха двамата заедно; после бащата на младата жена каза на мъжа: Склони да пренощуваш и нека се развесели сърцето ти.
7 Обаче човекът се вдигна да си върви; но понеже тъстът му настояваше, той пак пренощува там. 8 А на петия ден стана рано да си върви; но бащата на младата жена каза: Подкрепи сърцето си и остани, докато превали денят. И ядоха двамата.
9 Сетне, когато човекът стана да си върви – той и наложницата му, и слугата му, тъстът му, бащата на младата жена, му каза: Ето, сега денят превали, пренощувайте моля; ето, денят е на свършване; пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да се приберете у дома си. 10 Но човекът не склони да пренощува, стана и тръгна, и стигна до Евус (който е Ерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него. 11 Когато се приближиха до Евус, денят беше вече преминал; и слугата каза на господаря си: Ела, нека се отбием в този град на евусците, за да пренощуваме в него. 12 Но господарят му каза: Няма да се отбием в град на чужденци, където не се намират израиляни, но ще заминем за Гавая. 13 Каза още на слугата си: Ела, нека се приближим до едно от тези места и ще пренощуваме в Гавая или в Рама. 14 И тъй, те тръгнаха и вървяха; а при залез слънце бяха до Гавая, която принадлежи на Вениамин. 15 И там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, той седна край градската улица, защото никой не ги прибираше в къщата си да пренощуват.
16 И ето, един старец се връщаше вечерта от работата си на полето; и този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и като пришълец живееше в Гавая, а местните хора бяха вениаминци. 17 И като повдигна очи и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? И откъде идеш? 18 А той му рече: Ние пътуваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов и отивам към Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си. 19 А пък ние си имаме слама и храна за ослите си, също и хляб, и вино за мен и за слугинята ти, и за момчето, което е със слугите ти; нямаме нужда от нищо. 20 И старецът каза: Бъди спокоен; нека всичките ти нужди понеса аз; само да не пренощуваш на улицата. 21 И така, той го въведе в къщата си и даде зоб на ослите; а те си умиха нозете и ядоха, и пиха.
22 Както веселяха сърцата си, ето градските мъже, развратници, обиколиха къщата, заблъскаха по вратата и говореха на стареца-домакин, казвайки: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем. 23 А човекът, домакинът, излезе при тях и им каза: Не, братя мои! Недейте прави това зло, тъй като този човек е мой гост, недейте прави това безумие.
24 Ето дъщеря ми, девица, и неговата наложница – тях ще изведа вън сега; опозорете ги и им сторете каквото ви е угодно, но на този човек да не сторите такова безумно дело. 25 Но мъжете не искаха да го послушат; затова човекът взе наложницата му, та им я изведе вън; и те я познаха и я обезчестяваха цяла нощ, чак до сутринта, а като се зазори, пуснаха я. 26 И тъй, призори жената дойде и падна до вратата на къщата на човека, където беше господарят ѝ, и там лежа до съмване. 27 И на сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да тръгне на път, и ето, наложницата му паднала при вратата на къщата и ръцете ѝ на прага. 28 И каза ѝ: Стани да си вървим. Но нямаше отговор. Тогава човекът я вдигна на осела, тръгна и пое към дома си. 29 И като си дойде в къщи, взе нож, хвана наложницата си и я разсече член по член на дванадесет части, и ги прати по всички предели на Израил. 30 И всички, които видяха това, казваха: Не е ставало, нито се е виждало такова нещо от деня, когато израиляните излязоха от Египетската земя до днес; размислете за това, съветвайте се и се изказвайте.
© Библейска лига - България

Нов Завет

2 Петрово

2

Лъжливите учители и тяхното унищожение

1 Но имало е лъжливи про-роци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като даже се отричат от Господаря, Който ги е изкупил, та ще навлекат на себе си бърза погибел. 2 И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще бъде похулен. 3 От лакомия те ще се възползват от вас с престорени думи; но тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя, и тяхната погибел не дреме. 4 Защото, ако Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове и ги предаде да бъдат вардени за съд; 5 и ако не пощади стария свят, но опази с още седем души Ной, възгласител на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят; 6 тъй също, ако Той осъди на разорение градовете Содом и Гомор, и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на онези, които щяха да вършат нечестие, 7 а избави праведния Лот, на когото бе досадил развратният живот на нечестивите; 8(защото този праведен човек, като живееше между тях, измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела); 9 то знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден, 10 а особено тези, които с нечисто пожелание следват плътските страсти и презират властта. Дръзки и надменни, те не се страхуват да хулят славните същества; 11 докато ангелите, ако и да са по-големи в мощ и сила, не представят хулна присъда против тях пред Господа. 12 Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат, 13 понасящи онеправдание, като заплата на неправдата си – люде, които считат за удоволствие да пируват денем. Те са петна и позор; наслаждават се с примамките си, когато са на угощение с вас; 14 очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; прелъстяват неукрепналите души; сърцето им е научено на лакомия; те са чада на проклятие; 15 оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаам Восоров, който обикна заплатата за неправдата, 16 но беше изобличен за своето беззаконие, когато ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка. 17 Те са безводни кладенци, мъгли, тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [довека]. 18 Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтлеността подмамват в плътските страсти онези, които едвам избягват от живеещите в заблуждение. 19 Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става. 20 Понеже, ако, след като са избегнали светската поквара чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се оплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. 21 Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях свята заповед. 22 С тях се е случило това, което казва истинната пословица: Кучето се върна на бълвоча си; и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи