Тематичен / ден 133

Стар Завет

Съдии

20

Израиляните се бият срещу вениаминците

1 Тогава всички израиляни излязоха и цялото общество – от Дан до Вирсавее и Галаадската земя – се събра като един човек пред Господа в Масфа. 2 И началниците от всички краища, на всички Израилеви племена – четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч, се представиха в събранието на Божия народ. 3 И вениаминците чуха, че израиляните отишли в Масфа. И израиляните казаха: Разправете ни как стана това зло. 4 И левитът, мъжът на убитата жена, в отговор рече: Дойдох в Гавая Вениаминова, аз и наложницата ми, за да пренощуваме. 5 А гавайските мъже се вдигнаха против мене и през нощта обиколиха къщата, в която бях; мен искаха да убият, а наложницата ми изнасилиха и тя умря. 6 Затова взех наложницата си, та я разсякох и я разпратих по всички предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израил. 7 Гледайте, вие израиляни, всички вие, съветвайте се тук помежду си и дайте мнението си. 8Тогава целият народ стана като един човек и каза: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито ще се върне някой от нас в къщата си, 9 но ето сега какво ще направим на Гавая: ще отидем против нея по жребий; 10 и ще вземем по десетима мъже на сто от всички Израилеви племена, и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донасят храна за народа, та, като стигне в Гавая Вениаминова, да им стори според безумието, което те извършиха в Израил. 11 И тъй, събраха се против града всички Израилеви мъже, съединени като един човек.
12 Тогава Израилевите племена изпратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Каква е тази злина, която се е извършила между вас? 13 Сега предайте онези развратници, които са в Гавая, за да ги избием и да премахнем това зло от Израил. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си израиляни; 14 и вениаминците се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой против израиляните. 15 И в онзи ден вениаминците, излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха седемстотин отбрани мъже. 16 Между всички тях имаше седемстотин отбрани мъже-левичари, които можеха да хвърлят камъни с прашка с точност до косъм и всеки път да улучват. 17 А без Вениамин Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички те бяха военни мъже.
18 Тогава израиляните станаха, отидоха във Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас да излезе пръв против вениаминците? А Господ каза: Юда да излезе пръв. 19 И тъй, на сутринта израиляните станаха и разположиха стан против Гавая. 20 И Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамин; и се опълчиха Израилевите мъже на бой против тях в Гавая. 21 А вениаминците излязоха от Гавая и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил. 22 Но Израилевите мъже се окуражиха и се опълчиха пак на бой – на мястото, където се бяха опълчили първия ден. 23 Защото израиляните бяха ходили и плакали пред Господа до вечерта, и се бяха допитали до Господа, казвайки: Да излезем ли пак на бой против потомците на брат ни Вениамин? И Господ беше казал: Излезте против него. 24 И така, на втория ден израиляните се приближиха към вениаминците. 25 А на втория ден Вениамин излезе от Гавая против тях и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израиляните, които теглеха меч.
26 Тогава всички израиляни, целият народ, излезе и отиде във Ветил, и плака, и седна там пред Господа, и пости в онзи ден до вечерта; и принесе всеизгаряния и примирителни жертви пред Господа. 27 И допитаха се израиляните до Господа, (защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там, 28 и Финехас, синът на Елеазар, Аароновия син, служеше пред него през онези дни,) и запитаха: Да излезем ли пак на бой против потомците на брат ни Вениамин? Или да престанем? И Господ каза: Излезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.
29 Тогава Израил постави засада около Гавая. 30 И на третия ден израиляните излязоха против вениаминците и се опълчиха против Гавая, както през предишните дни. 31 А вениаминците излязоха против народа, отдалечиха се от града и започнаха, както през предишните дни, да поразяват народа по пътищата, от които единият отива към Ветил, а другият – към Гавая, в полето, и убиха около тридесет мъже от Израил. 32 Затова вениаминците си казаха: Те падат пред нас както по-рано. А израиляните си рекоха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата. 33 Тогава всички Израилеви мъже станаха от мястото си и се настаниха при Баал-Тамар и засадата на Израил се вдигна от мястото си, от Гавайската ливада. 34 И нападнаха против Гавая десет хиляди отбрани мъже от цял Израил, и битката ставаше ожесточена; но вениаминците не знаеха, че бедата ги застига. 35 Защото Господ порази Вениамин пред Израил; и в онзи ден израиляните погубиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всички теглеха меч. 36 И вениаминците видяха, че са поразени. Защото Израилевите мъже отстъпиха пред вениаминците, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая. 37 Тогава засадата побърза и се спусна върху Гавая; влезе и порази целия град с острото на меча. 38 А Израилевите мъже си бяха определили знак със засадата да направят да се издигне от града голям стълб дим. 39 И когато израиляните отстъпиха в битката, Вениамин започна да поразява и уби от израиляните около тридесет души, защото си казаха: Наистина те падат пред нас както в първата битка. 40 Но когато облакът започна да се издига от града в димен стълб, вениаминците погледнаха назад, и ето, от целия град се издигаше дим към небето. 41 Тогава се върнаха Израилевите мъже; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото видяха, че бедата ги е застигнала. 42 Затова побягнаха пред Израилевите мъже по пътя за пустинята; но битката ги притисна; и онези, които излизаха от градовете, ги погубваха там. 43 Заобиколиха вениаминците, гониха ги и ги тъпкаха лесно до Гавая на изток. 44 И паднаха от Вениамин осемнадесет хиляди души – все храбри мъже. 45 Останалите се обърнаха и побягнаха към пустинята, към канарата Римон; а израиляните съсякоха от тях по пътищата пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха от тях две хиляди мъже. 46 Така всичките, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглеха меч – все храбри мъже. 47 А шестотин мъже се обърнаха и побягнаха към пустинята, към канарата Римон, и седяха там четири месеца. 48 А Израилевите мъже се обърнаха срещу вениаминците и ги поразиха с острото на меча, както градските хора, така и добитъка, и всичко, което се намери; и предадоха на огън всички градове, които намериха.
© Библейска лига - България

21

Жени за вениаминците

1 И Израилевите мъже се бяха заклели в Масфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена. 2 И народът дойде във Ветил, и седя там до вечерта пред Бога, и с висок глас плака горко. 3 И рекоха: Защо, Господи, Израилеви Боже, стана това в Израил, да изчезне днес едно племе от Израил? 4 И на другия ден народът стана рано, и издигна там олтар, и принесе всеизгаряния и примирителни жертви.
5 Тогава израиляните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не излезе на събранието при Господа? Защото бяха изрекли голяма клетва върху онзи, който не бе дошъл при Господа в Масфа, казвайки: Да се умъртви. 6 И израиляните се разкаяха за брат си Вениамин, казвайки: Днес се отсече едно племе от Израил. 7 Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, понеже се заклехме в Господа да не им дадем жени от дъщерите си? 8 Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не излезе в Масфа при Господа? И ето, от Явис Галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана. 9 Защото, като преброиха хората, нямаше там ни един от жителите на Явис Галаадски. 10 И обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и им дадоха заповед: Идете, поразете с меч жителите на Явис Галаадски с жените и децата. 11 И ето какво да направите: погубете всеки от мъжки пол и всяка жена, която е познала мъжко легло. 12 И сред жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъжко легло; и ги доведоха в стана при Сило, който е в Ханаанската земя.
13 Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им обявят мир. 14 И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени онези, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но пак не им стигнаха. 15 И народът жалеше за Вениамин, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.
16 Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените от Вениамин са изтребени? 17 И казаха: Наследство да остане за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне едно племе от Израил; 18 ала ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израиляните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамин. 19 Тогава казаха: Ето, всяка година става празник на Господа в Сило, който е на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона. 20 И така, заповядаха на вениаминците: Идете, скрийте се в лозята 21 и гледайте, и ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, излезте от лозята и си грабнете всеки жена от силоенските дъщери, и си идете във Вениаминовата земя. 22 И когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им речем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, че да сте виновни. 23 И вениаминците сториха така, и според броя си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха отново градовете и заживяха в тях. 24 Тогава израиляните тръгнаха оттам, всеки за племето си и за рода си, и излязоха оттам всеки за наследството си. 25 В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
© Библейска лига - България

Нов Завет

2 Петрово

3

1 Ето, любезни, пиша ви това второ послание; а в двете пробуждам чрез напомняне вашия чист разум, 2 за да помните думите, изговорени по-напред от святите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, дадена чрез изпратените ви апостоли.

Ходене в светлината

3 Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: 4 Къде е обещаното му пришествие? Защото, откак са се поминали бащите ни, всичко си стои така, както е било от началото на създанието. 5 Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово отначало е имало небе и земя, образувана от водата и чрез водата, 6 поради което тогавашният свят, потопен от водата, загина. 7 Така чрез същото слово и днешните небе и земя са пазени за огъня, съхранени до деня на страшния съд и на загиването на нечестивите човеци. 8 Още и това нещо да не забравяте, любезни, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години – като един ден. 9 Господ не забавя това, което е обещал, според както някои разбират бавенето, но заради вас търпи дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние. 10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите, нажежени, ще се стопят, и земята, и делата по нея ще изгорят.
11 И тъй, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие? Трябва да водите свят живот, в благочестие, 12 като очаквате и желаете идването на Божия ден, поради който небето, възпламенено, ще се стопи, и стихиите, нажежени, ще се разложат! 13 А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда. 14 Затова, любезни, като очаквате тези неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си. 15 И считайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както и любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост, 16 както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тези работи; в които послания има някои неща, мъчни за разбиране, които неучените и неукрепналите изопачават, както правят и с другите Писания, за своя погибел. 17 И тъй, вие, любезни, като сте предизвестени за това, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си. 18 Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос. На Него да бъде слава и сега, и до вечния ден. Амин.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи