Тематичен / ден 137

Стар Завет

1 Царе

10

1 Тогава Самуил взе съда с миро, изля го на главата му, целуна го и каза: Не те ли помаза Господ за цар на наследството Си? 2 Като си заминеш днес от мене, ще срещнеш двама човека близо до Рахилиния гроб във Вениаминовата земя, в Селса; и те ще ти кажат: Намериха се ослиците, които ти ходи да търсиш; и ето, баща ти забрави грижата си за ослиците, и много се тревожи за вас, като казва: Какво да направя за сина си? 3 И като отидеш по-нататък, ще стигнеш до дъба на Тавор, и там ще те посрещнат трима човека, които отиват при Бога във Ветил, от които единият носи три ярета, другият носи три хляба, а третият носи мех с вино; 4 те ще те поздравят и ще ти дадат два хляба, които да приемеш от ръцете им. 5 После ще стигнеш до Божия хълм, където е филистимският гарнизон; и като стигнеш там, в града, ще срещнеш дружина пророци, които слизат от високото място, предшествани от псалтир, тимпан, свирка и китара – и те ще пророкуват. 6 Тогава ще дойде Господният Дух върху тебе и ти ще пророкуваш заедно с тях, и ще се превърнеш в друг човек. 7 А когато тези знамения дойдат на тебе, прави каквото случаят позволява; защото Бог е с тебе. 8 После слез преди мене в Галгал; и ето, аз ще сляза при тебе, за да принеса всеизгаряния и да пожертвам примирителни жертви; чакай седем дни, докато дойда при тебе и ти кажа какво да направиш.

Саул се възцарява

9 И когато Саул обърна гръб да си замине от Самуил, Бог му даде друго сърце; и всички онези знамения се сбъднаха в същия ден. 10 Като дойдоха до хълма, ето, дружина пророци го посрещнаха; и Божият Дух дойде със сила върху него, и той пророкува сред тях. 11 И като видяха всички, които го познаваха от по-рано, че пророкува сред пророците, си казаха един на друг: Какво е станало с Кишовия син? И Саул ли е между пророците? 12 А един от онези, които бяха там, отговори: А кой е техният баща? От това стана поговорка: И Саул ли е между пророците? 13 И като свърши пророкуването си, той отиде на високото място.
14 И чичото на Саул попита него и слугата му: Къде ходихте? И той каза: Да търсим ослиците; и когато видяхме, че ги няма, отидохме при Самуил. 15 И Сауловият чичо рече: Кажи ми какво ви каза Самуил. 16 И Саул каза на чичо си: Каза ни, че ослиците са намерени. Но не му съобщи това, което Самуил беше казал за царството.
17 След това Самуил събра народа при Господа в Масфа; 18 и рече на израиляните: така говори Господ, Израилевият Бог: Аз изведох Израил от Египет и ви избавих от ръката на египтяните, и от ръката на всички царства, които ви притесняваха, 19 а вие днес отхвърлихте вашия Бог, Който ви избавя от всичките ви бедствия и скърби, и Му рекохте: Непременно да поставиш цар над нас. Затова сега застанете пред Господа според племената си и според хилядите си. 20 И когато Самуил накара да се приближат всички Израилеви племена, падна се чрез жребий Вениаминовото племе. 21 И като накара да се приближи Вениаминовото племе според семействата си, падна се семейството на Матри; и падна се Кишовият син Саул, но като го потърсиха, не го намериха. 22 Затова се допитаха отново до Господа: Човекът дошъл ли е вече тук? И Господ отговори: Ето, той се е скрил между вещите. 23 Тогава се завтекоха, взеха го оттам и като застана сред народа, беше с една глава по-висок от другите. 24 Тогава Самуил каза на целия народ: Виждате ли този, когото Господ избра? Няма подобен на него между всичките люде? И целият народ извика: Да живее царят! 25 После Самуил съобщи на народа как ще се управлява царството и като го написа в книга, я положи пред Господа. Тогава Самуил разпусна всичките люде, всеки у дома му. 26 Също и Саул отиде у дома си в Гавая, и с него отиде един полк силни мъже, до чиито сърца Бог се беше докоснал.
27 Но някои лоши човеци казаха: Тоя ли ще ни избави? И го презираха, и не му принесоха дарове; а той се правеше, че не чува.
© Библейска лига - България

11

Саул освобождава град Явис

1 След това амонецът Наас дойде и разположи стан срещу Явис-Галаад; и всички явиски мъже казаха на Наас: Сключи договор с нас и ще ти слугуваме. 2 И амонецът Наас им каза: С това условие ще сключа договор с вас: да извадя дясното око на всеки от вас; така ще хвърля позор върху цял Израил. 3 И явиските старейшини му казаха: Дай ни седем дни срок, за да пратим вестители по всички предели на Израил; и тогава, ако няма кой да ни избави, ще ти се предадем. 4 И тъй, вестителите дойдоха в Сауловия град Гавая, и казаха тези думи на всеослушание пред народа; и всички плакаха с висок глас. 5 И ето, Саул идеше след воловете от полето; и рече: Какво е на народа, че плаче? И съобщиха му думите на явиските мъже. 6 Тогава дойде Божият Дух със сила върху Саул, когато чу онези думи и гневът му пламна твърде много. 7 И взе два вола, и като ги наряза на части, прати ги по всички предели на Израил чрез вестители, за да кажат: Който не тръгне след Саул и Самуил, така ще се направи на воловете му. И страх от Господа обзе людете; и излязоха като един човек. 8 И като ги преброи при Безек, израиляните бяха триста хиляди души, а Юдовите мъже – тридесет хиляди души. 9 И рекоха на вестителите, които бяха дошли: Така да кажете на явис-галаадските мъже: Утре, като припече слънцето, ще ви дойде избавление. А когато вестителите дойдоха и известиха на явиските мъже, те се зарадваха. 10 И явиските мъже казаха на амонците: Утре ще ви се предадем и вие ни направете всичко, което ви се вижда добро.
11 И на сутринта Саул раздели людете си на три полка; и по време на утринната стража те навлязоха сред стана, и докато се стопли денят, поразиха амонците; и оцелелите от тях се разпиляха дотолкова, че двама от тях не останаха заедно.
12 Тогава народът каза на Самуил: Кой е онзи, който рече: Саул ли ще се възцари над нас? Доведете тези мъже, за да ги избием. 13 Но Саул каза: Никой няма да бъде убит този ден; защото днес Господ извърши избавление в Израил.
14 Тогава Самуил каза на людете: Елате да идем в Галгал и там да възобновим царството. 15 И така, целият народ отиде в Галгал и поставиха Саул за цар пред Господа, там, в Галгал; там пожертваха и примирителни жертви пред Господа; и Саул, и всички Израилеви мъже се развеселиха твърде много.
© Библейска лига - България

12

Прощалното слово на Самуил

1 Тогава Самуил каза на цял Израил: Ето, послушах гласа ви за всичко, което ми казахте, и поставих цар над вас. 2 И сега, ето, царят ви предвожда, а аз съм стар и белокос и синовете ми са с вас; а аз съм вървял пред вас от младостта ми до днес. 3 Ето ме: свидетелствайте против мене пред Господа и пред помазаника Му – Кому съм взел вола? Или кому съм взел осела? Или кого съм онеправдал? Кого съм притеснил? Или от ръката на кого съм взел подкуп, за да заслепя очите си с него? И аз ще ви го върна. 4 А те рекоха: Не си ни онеправдавал, нито си ни притеснявал, нито си вземал нещо от ръката на някого. 5 И рече им: Свидетел ви е Господ, свидетел е и Неговият помазаник днес, че не намерихте нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е. 6 И рече Самуил на народа: Господ е, Който постави Мойсей и Аарон и изведе бащите ви от Египетската земя. 7 Сега, останете тук, за да разсъждавам с вас пред Господа за всички справедливи дела, които Господ направи на вас и на бащите ви. 8 Когато Яков дойде в Египет и бащите ви извикаха към Господа, тогава Господ прати Мойсей и Аарон, които изведоха бащите ви от Египет и ги заселиха на това място. 9 Те обаче забравиха Господа, своя Бог; затова ги предаде в ръката на Сисера, хацорския военачалник, в ръката на филистимците и в ръката на моавския цар, които воюваха против тях. 10 Тогава те извикаха към Господа: Съгрешихме, понеже оставихме Господа и служихме на Вааловците и на Ашерите; но сега избави ни от ръката на неприятелите ни и ще Ти служим. 11 И Господ изпрати Ероваал, Ведан, Ефтай и Самуил, и ви избави от ръката на неприятелите ви около вас; и вие живяхте в безопасност. 12 Но когато видяхте, че Наас, царят на амонците, идва против вас, рекохте ми: Не! Нека да царува цар над нас – когато Господ, вашият Бог, ви беше цар. 13 Сега ето царя, когото избрахте и когото искахте! Ето, Господ постави цар над вас. 14 Ако се боите от Господа и Му служите, и слушате гласа Му, и не въставате против Господнето повеление, и следвате Господа, вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, добре! 15 Но, ако не слушате Господния глас, а въстанете против Господнето повеление, тогава Господнята ръка ще бъде против вас, както беше против бащите ви. 16 Сега станете и вижте това велико дело, което Господ ще направи пред очите ви. 17 Не е ли днес жетва на пшеницата? Ще призова Господа и Той ще прати гръм и дъжд, за да познаете и видите, че злото, което направихте, като си поискахте цар, е голямо пред Господа. 18 Тогава Самуил призова Господа; и Господ прати гръм и дъжд през същия ден; и целият народ се уплаши твърде много от Господа и от Самуил. 19 И целият народ каза на Самуил: Помоли се за слугите си на Господа, твоя Бог, за да не измрем, защото върху всичките си грехове прибавихме и това зло, да искаме за себе си цар. 20 И Самуил каза на народа: Не се бойте; вие наистина сторихте това зло; но не се отклонявайте да следвате Господа, а служете на Господа от все сърце; 21 и не се отклонявайте, защото тогава ще тръгнете след безполезни неща, които не могат нито да правят добро, нито да ви избавят, понеже са безполезни. 22 Защото Господ няма да остави народа Си заради великото Си име, понеже Господ благоволи да ви направи Свой народ. 23 А колкото до мене, да не даде Бог да съгреша пред Господа, като престана да се моля за вас! Но ще ви уча на добрия и правия път. 24 Само бойте се от Господа и Му служете искрено от все сърце; защото помислете колко велики дела е извършил Той за вас, 25 но ако упорствате да вършите зло, тогава и вие, и царят ви ще погинете.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Тит

1

1 Павел, слуга Божий и апостол на Исуса Христа за подпомагане вярата на Божиите избрани и познанието им на истината, която е по благочестието, 2 служещ в надеждата за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже, 3 а в Своите времена яви изпълнението на това Свое слово чрез посланието, поверено на мене по заповед на Бога, нашия Спасител – 4 до Тит, истинското мое чадо по общата ни вяра: Благодат и мир да бъде с тебе от Бога Отца и Христа Исуса, нашия Спасител.

Тит изпратен със задача в Крит

5 Оставих те в Крит по тази причина, да сложиш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти заръчах. 6 Ако някой е непорочен, на една жена мъж и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство, такъв да се постави. 7 Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито пияница, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба; 8 а гостолюбив, любител на доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан; 9 който да държи вярното слово, според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение и да опровергава онези, които противоречат.
10 Защото има мнозина непокорни, празнословци и измамници, а особено от обрязаните, 11 чиито уста трябва да се затворят, човеци, които развращават цели домове, като учат за гнусна печалба на това, на което не трябва. 12 Един от тях, някой си техен пророк, е казал:
„Критяните са винаги лъжци,
зли зверове, безделни лакомци.“
13 Това твърдение е вярно. По тази причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата, 14 и да не дават внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината. 15 За чистите всичко е чисто, а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени. 16 Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за каквото и да било добро дело.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи