Тематичен / ден 138

Стар Завет

1 Царе

13

Самуил укорява Саул

1 До това време Саул беше царувал една година; а като царува две години над Израил, 2 Саул си избра три хиляди мъже от Израил, от които две хиляди бяха със Саул в Михмас и на хълма Ветил, а хиляда бяха с Йонатан в Гавая Вениаминова; а останалата част от мъжете изпрати, всеки в шатъра му.
3 И Йонатан порази филистимския гарнизон, който беше в Гава; и филистимците чуха. И Саул извести това с тръба по цялата земя, като казваше: нека чуят и евреите. 4 Така целият Израил чу да говорят, че Саул поразил филистимския гарнизон и че Израил станал омразен на филистимците. Тогава народът се събра в Галгал да следва Саул. 5 А филистимците се събраха да се бият с Израил – тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници, и множество воини, като пясъка край морския бряг; и дойдоха, та разположиха стан в Михмас, на изток от Бет-Авен. 6 Когато Израилевите мъже видяха, че са поставени натясно, (защото народът беше натясно,) тогава воините се скриха в пещерите, в гъсталаците, в скалите, в канарите и в рововете. 7 И някои от евреите преминаха Йордан към Гадовата и Галаадската земя. А колкото до Саул, той беше още в Галгал; и всички вървяха след него с трепет.
8 И чака седем дни, според определеното от Самуил време; а понеже Самуил не беше дошъл в Галгал, хората на Саул започнаха да се разпръсват от него, 9 затова той рече: Донесете тук при мене всеизгарянето и примирителните приноси. И той принесе всеизгарянето. 10 И щом свърши принасянето на всеизгарянето, ето, Самуил дойде; и Саул излезе да го посрещне и да го поздрави. 11 А Самуил каза: Какво стори ти? И Саул рече: Понеже видях, че людете се разпръсват от мене и че ти не идваш в определеното време, а филистимците се събираха в Михмас, 12 затова си рекох: Сега филистимците ще ме нападнат в Галгал, а пък аз не съм отправил молба към Господа; и тъй, дръзнах и принесох всеизгарянето. 13 И Самуил каза на Саул: Безумие си сторил ти, като не опази повелението, което Господ, твоят Бог, ти заповяда; защото Господ щеше сега да утвърди царството ти над Израил довека. 14 Но сега царството ти няма да трае; Господ си потърси човек според сърцето Си и него определи да бъде предводител на народа Му, понеже ти не опази онова, което Господ ти заповяда.
15 Тогава Самуил стана и отиде от Галгал в Гавая Вениаминова. А Саул преброи мъжете, които бяха с него и те бяха около шестстотин.

Израил без оръжие

16 Саул и синът му Йонатан, и мъжете, които бяха с тях, седяха в Гавая Вениаминова; а филистимците бяха разположили стан в Михмас. 17 И от филистимския стан излязоха три чети грабители – една чета се отправи по пътя за Офра към земята Соал; 18 друга чета се отправи по пътя за Веторон; а друга чета се отправи по пътя за околността, която гледа към долината Цевоим, към пустинята.
19 А в цялата Израилева земя не можеше да се намери ковач, защото филистимците бяха рекли: Да не би евреите да си направят мечове или копия. 20 Така всички израиляни слизаха при филистимците да клепят всеки палешника си, мотиката си, брадвата си и търнокопа си. 21 Обаче, имаха пила за търнокопите, палешниците, вилите и брадвите, и за да острят остените.
22 Затова в деня на боя не се намери нито меч, ни копие в ръката на някого от мъжете, които бяха със Саул и Йонатан; намериха се само в Саул и в сина му Йонатан.

Йонатан атакува филистимците

23 А филистимският гарнизон излезе към прохода на Михмас.
© Библейска лига - България

14

1 Един ден Сауловият син Йонатан каза на оръженосеца си: Ела, да идем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза за това. 2 А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и мъжете, които бяха с него, бяха около шестстотин. 3 И Ахия, синът на Ахитов, брат на Ихавод, син на Финехас, син на Илий, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И мъжете не знаеха, че Йонатан е заминал. 4 А между проходите, през които Йонатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата беше Сене. 5 Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата – на юг срещу Гавая. 6 И Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да идем при гарнизона на тези необрязани, та дано Господ подейства за нас, защото нищо не пречи на Господа да спасява чрез мнозина или чрез малцина. 7 И рече му оръженосецът му: Стори всичко, което ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти. 8 Тогава Йонатан каза: Ето, ще идем при тези мъже и ще им се явим. 9 Ако ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се изкачим при тях. 10 Но ако кажат така: Качете се при нас, тогава ще се изкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни послужи за знак. 11 И тъй, и двамата се появиха пред филистимския гарнизон; и филистимците казаха: Ето, евреите излизат от дупките, където се бяха скрили. 12 И мъжете от гарнизона проговориха на Йонатан и на оръженосеца му: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: Изкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка. 13 И тъй, Йонатан запълзя нагоре с ръцете си и с нозете си и оръженосецът му – след него. И филистимците падаха пред Йонатан; и оръженосецът му ги доубиваше след него. 14 В това първо поражение, което Йонатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет души върху половината нива.

Израил разгромява филистимците

15 И настана ужас в стана, по нивите и сред целия народ; гарнизонът и грабителите също потрепераха и земята се потресе – така че настана голям ужас. 16 И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше на всички страни.
17 Тогава Саул каза на мъжете, които бяха с него: Пребройте сега и вижте кой от нас го няма. И като преброиха, ето, Йонатан и оръженосецът му ги нямаше. 18 И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше там с израиляните). 19 А докато Саул говореше на свещеника, смутът във филистимския стан продължаваше да нараства; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си. 20 И Саул и всички мъже, които бяха с него, се събраха, та отидоха до сражението; и ето, всеки бе вдигнал меча си срещу другаря си и имаше твърде голям смут. 21 И евреите, които по-рано бяха с филистимците и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, също се обърнаха да помогнат на израиляните, които бяха със Саул и Йонатан. 22 Също и всички Израилеви мъже, които се бяха крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягат, завтекоха се и те в сражението да ги преследват. 23 Така в онзи ден Господ избави Израил; и битката се простря до Бет-Авен.

Йонатан яде мед

24 А Израилевите мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул закле народа: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна. 25 И дойде целият народ до една гора, където имаше мед по земята, 26 и като навлезе народът в гората, ето, мед покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото народът се боеше от клетвата. 27 Йонатан обаче не беше чул, че баща му е заклел народа; затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, натопи я в медената пита и сложи ръка в устата си; и светна му на очите. 28 А един от людете проговори: Баща ти строго закле народа, като каза: Проклет онзи, който вкуси храна днес; от това народът изнемощя. 29 А Йонатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от този мед; 30 колко по-добре щеше да бъде, ако людете бяха яли днес свободно от плячката, която намериха у неприятелите си! Нямаше ли да бъде сега по-голямо клането на филистимците?
31 През онзи ден те поразиха филистимците от Михмас до Аялон; но израиляните бяха много изнемощели. 32 Затова людете се нахвърлиха върху плячката и, като взеха овце, говеда и телци, заклаха ги по земята и ядоха с кръвта. 33 Тогава известиха на Саул: Ето, людете съгрешават пред Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене още днес. 34 И каза Саул: Отидете между людете и им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та ги заколете тук и яжте; и не съгрешавайте пред Господа, като ядете с кръвта. И тъй, през онази нощ всеки докара говедото си и ги заклаха там. 35 И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.
36 Тогава Саул каза: Да слезем след филистимците през нощта и да ги ограбим, преди да се развидели, и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава свещеникът рече: Да се приближим тук до Бога. 37 И Саул се допита до Бога: Да сляза ли след филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израил? Но Бог не му отговори през онзи ден. 38 Тогава Саул рече: Приближете се тук всички началници на народа, та научете и вижте кой е съгрешил днес; 39 защото – заклевам се в живота на Господа, който избави Израил – даже и синът ми Йонатан да е бил, непременено ще се умъртви. Но не му отговори ни един измежду людете. 40 И каза на целия Израил: Застанете вие на едната страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саул: Стори каквото ти се вижда добро. 41 Тогава Саул рече на Господа, Израилевия Бог: Покажи чрез жребий истината. И изобличени чрез жребия бяха Йонатан и Саул, а народът се отърва. 42 И Саул рече: Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан. И жребият падна на Йонатан. 43 Тогава Саул каза на Йонатан: Кажи ми какво си сторил. И Йонатан му разказа, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която имах в ръката си; и ето, трябва да умра! 44 И Саул рече: Така да направи Бог, да! И повече да прибави, ще умреш, Йонатане. 45 А народът каза на Саул: Йонатан ли да умре, който извърши това голямо избавление на Израил? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята, защото той действа с Бога днес. Така народът избави Йонатан, та не умря. 46 Тогава Саул престана да преследва филистимците, а филистимците се върнаха на мястото си.
47 А Саул, като бе поел царуването над Израил, воюва против всичките си околни неприятели: против Моав, против амонците, против Едом, против совските царе и против филистимците; и накъдето и да се обърнеше, все побеждаваше. 48 И като действаше сърцато, порази и Амалик, и избави Израил от ръката на онези, които го разграбваха.

Семейството на Саул

49 А синовете на Саул бяха: Йонатан, Исуй, Мелхисуа; и имената на двете му дъщери бяха Мерава – името на първородната, и Михала – името на по-малката. 50 А името на жената на Саул беше Ахиноам, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия чичо Нир. 51 А Киш, Сауловият баща, и Нир, Авенировият баща, бяха Авиилови синове.
52 И през всички дни на Саул се води упорита война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен и храбър, вземаше го при себе си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Тит

2

Как да бъдат поучавани различните хора

1 Но ти говори това, което приляга на здравото учение, именно: 2 старците да бъдат са-мообладани, сериозни, разбрани, здрави във вярата, в любовта, в търпението; 3 също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро; 4 за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си, 5 да са разбрани, целомъдрени, къщовници, да са благи, покорни на мъжете си, за да не се хули Божието учение. 6 Така и младите мъже увещавай да бъдат разбрани. 7 Във всичко показвай себе си пример за добри дела; в поучението си показвай искреност, сериозност, 8 здра во и безукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас. 9 Увещавай слугите да се покоряват на господарите си, да им угаждат във всичко, да не им противоречат, 10 да не присвояват чуждото, а да показват винаги съвършена вярност, за да украсяват във всичко учението на Бога, нашия Спасител.
11 Защото Божията благодат, спасителна за всички човеци, се яви, 12 и ни учи да се отречем от нечестието и от светските страсти, и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в сегашния свят, 13 очаквайки да се сбъдне блажената ни надежда, славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, 14 Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.
15 Така говори, увещавай и изобличавай пълновластно. Никой да не те презира.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи