Тематичен / ден 139

Стар Завет

1 Царе

15

Бог отстранява Саул от царския престол

1 След това Самуил каза на Саул: Господ ме изпрати да те помажа за цар над народа Му, над Израил; сега послушай гласа Господен. 2 Така казва Господ на силите: Спомням си онова, което стори Амалик на Израил, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет. 3 Иди сега и порази Амалик, обречи на изтребление всичко, което има и не го жали; но избий мъж и жена, дете и кърмаче, говедо и овца, камила и осел.
4 И тъй, Саул събра мъжете и ги преброи в Телаим, и бяха двеста хиляди пешаци израиляни и десет хиляди Юдови мъже. 5 И Саул дойде до един Амаликов град и постави засада в долината. 6 И Саул каза на кенейците: Идете, оттеглете се от амаликчаните, за да не ви изтребя с тях; защото вие постъпвахте с благост към всички израиляни, когато идеха от Египет. И така, кенейците се оттеглиха от амаликчаните. 7 И Саул порази амаликчаните от Хавила до прохода на Сур срещу Египет. 8 И хвана жив царя на амаликчаните Агаг, а изтреби целия народ с меч. 9 Саул, обаче, и воините пощадиха Агаг и най-добрите от овцете и от говедата, и от угоените, и от агнетата, и всичко, което беше добро, и не искаха да ги обрекат на изтребление; но всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха.
10 Тогава Господнето слово дойде към Самуил: 11 Разкаях се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна, не Ме следва и не изпълни повеленията Ми. И натъжи се Самуил и вика към Господа цяла нощ.
12 А на сутринта, като стана Самуил рано, за да посрещне Саул, известиха на Самуил: Саул дойде в Кармил и ето, като си издигна паметник, обърна се, та замина и слезе в Галгал. 13 И когато Самуил дойде при Саул, Саул му каза: Благословен да си от Господа! Изпълних Господнята заповед. 14 Но Самуил каза: Какво значи тогава това блеене на овце в ушите ми и това мучене на говеда, което чувам? 15 И Саул отговори: От амаликчаните ги докараха; защото мъжете пощадиха най-добрите от овцете и от говедата, за да принесат жертва на Господа, твоя Бог; а другите обрекохме на изтребление. 16 Тогава Самуил каза на Саул: Почакай и ще ти известя какво ми говори Господ нощес. Саул рече: Казвай. 17 И рече Самуил: Когато ти беше малък в собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза за цар над Израил 18 и Господ те изпрати на път, и каза: Иди и изтреби грешните амаликчани и воювай против тях, докато ги довършиш. 19 Защо не послуша ти Господния глас, а се нахвърли на плячката и стори това зло пред Господа? 20 А Саул каза на Самуил: Да! Послушах Господния глас и тръгнах по пътя, по който Господ ме изпрати, и доведох царя на амаликчаните Агаг, а амаликчаните обрекох на изтребление. 21 Но людете взеха от плячката овце и говеда, най-добрите от обречените неща, за да ги принесат в жертва на Господа, твоя Бог, в Галгал. 22 И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй на Господа, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни. 23 Защото непокорството е като греха на чародейството и упорството – като нечестието и идолопоклоничеството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар. 24 Тогава Саул каза на Самуил: Съгреших, защото престъпих Господнето повеление и твоите думи, понеже се побоях от народа и послушах неговия глас. 25 Сега прости ми съгрешението и се върни с мене, за да се поклоня на Господа. 26 А Самуил каза на Саул: Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли Господнето слово и Господ отхвърли тебе, да не бъдеш цар над Израил. 27 И като се обърна Самуил да си отиде, Саул хвана полата на мантията му и тя се раздра. 28 И рече му Самуил: Господ откъсна днес Израилевото царство от тебе и го даде на един твой ближен, който е по-добър от тебе. 29 Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек, че да се разкайва. 30 А Саул каза: Съгреших, но сега стори ми чест пред старейшините на народа ми и пред Израил и се върни с мене, за да се поклоня на Господа, твоя Бог. 31 И тъй, Самуил се върна и отиде след Саул; и Саул се поклони на Господа.
32 Тогава каза Самуил: Доведете ми тук царя на амаликчаните Агаг. И Агаг дойде при него предпазливо, защото си казваше: Непременно горчивината от смъртта ще е преминала. 33 А Самуил рече: Както мечът ти е оставял жените без деца, така и твоята майка ще остане без син. И Самуил съсече Агаг пред Господа в Галгал. 34 Тогава Самуил отиде в Рама, а Саул отиде у дома си в Гавая Саулова. 35 И Самуил не видя повече Саул до деня на смъртта си; обаче Самуил тъгуваше за Саул. И Господ се разкая задето беше поставил Саул за цар над Израил.
© Библейска лига - България

16

Самуил помазва Давид

1 Тогава Господ каза на Самуил: Докога ще тъгуваш за Саул, понеже съм го отхвърлил да не царува над Израил? Напълни рога си с миро и върви. Аз те изпращам при витлеемеца Есей, защото си избрах цар измежду неговите синове. 2 А Самуил каза: Как да отида? Ако чуе Саул, ще ме убие. Господ каза: Вземи със себе си телица и речи: Дойдох да принеса жертва на Господа; 3 и поканѝ Есей на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще ми помажеш когото ти посоча по име.
4 И Самуил стори каквото каза Господ и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани и попитаха: С мир ли идваш? 5 И той отговори: С мир. Идвам да принеса жертва на Господа. Осветете се и елате с мене на жертвата. И той освети Есей и синовете му, и ги покани на жертвата. 6 И като влизаха, и видя Елиав, си каза: Несъмнено пред Господа е помазаникът Му. 7 Но Господ каза на Самуил: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил, защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце. 8 Тогава Есей повика Авинадав и го накара да мине пред Самуил; а Самуил каза: И този не е избрал Господ. 9 Тогава Есей накара да мине Сама; а той каза: Нито този е избрал Господ. 10 И Есей накара да минат седемте му сина пред Самуил; но Самуил каза на Есей: Господ не е избрал тези. 11 Тогава Самуил попита Есей: Тук ли са всичките ти чада? И той рече: Остава още най-малкият, който пасе овцете. Самуил каза на Есей: Прати да го доведат, защото няма да седнем около трапезата, докато не дойде тук. 12 И прати, та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи и красив наглед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото е той. 13 Тогава Самуил взе рога с мирото, и го помаза сред братята му; и Господният дух дойде със сила на Давид от този ден и нататък. Тогава Самуил стана и си отиде в Рама.

Давид служи на Саул

14 А Господният Дух се беше оттеглил от Саул и зъл дух от Господа го смущаваше. 15 И така, слугите на Саул му казаха: Ето сега зъл дух от Бога те смущава; 16затова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири с арфа; и когато злият дух от Бога дойде върху тебе, той ще свири с ръката си и ще ти стане добре. 17 И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре и доведете го при мене. 18 Тогава един от слугите проговори: Ето, видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър воин, в слово разумен и красив наглед; и Господ е с него. 19 Тогава Саул проводи пратеници до Есей да кажат: Прати ми сина си Давид, който е с овцете. 20 И тъй, Есей взе осел, натоварен с хляб, и мех с вино, и едно яре, та ги прати на Саул със сина си Давид. 21 И Давид дойде при Саул, и постъпи на служба при него; и той го обикна много; и Давид му стана оръженосец. 22 И Саул прати да кажат на Есей: Нека стои Давид при мене, защото придоби моето благоволение. 23 И когато злият дух от Бога дойдеше върху Саул, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и му ставаше добре, и злият дух се оттегляше от него.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Тит

3

Да вършим това, което е правилно

1 Напомняй им да се поко-ряват на началствата и властите, да ги слушат, да бъдат готови за всяко добро дело, 2 да не злословят за никого, да не бъдат крамолници, да бъдат благи и да показват съвършена кротост към всичките човеци. 3 Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, мамени и поробвани от разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме мразени, и мразехме се един друг. 4 Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, 5 Той ни спаси не поради праведните дела, които ние бяхме сторили, а по Своята милост, чрез окъпването, тоест новорождението и обновяването на Святия Дух, 6 Когото изля обилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител, 7 и, оправдани чрез Неговата благодат, да станем според надеждата, наследници на вечния живот. 8 Вярно е това слово.
И аз желая да настояваш върху това, с цел онези, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците. 9 А отбягвай глупави разисквания, родословия, препирни и караници относно закона; защото те са безполезни и суетни.
10 След като съветваш един-два пъти човек, който сее раздори, остави го, 11 като знаеш, че такъв човек се е извратил и съгрешава, и от само себе си е осъден.

Последни заръки

12 Когато изпратя до тебе Артема или Тихик, постарай се да дойдеш при мене в Никопол; защото съм решил там да презимувам. 13 Погрижи се да изпратиш на път законника Зина и Аполос, тъй че нищо да не им липсва. 14 Нека се учат и нашите да се упражняват старателно в такива добри дела, за да не бъдат безплодни за посрещане на необходимите нужди.
15 Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави онези, които ни любят във вярата. Благодат да бъде с всички ви. [Амин].
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи