Тематичен / ден 14

Стар Завет

Битие

28

1 Тогава Исаак повика Яков, и, като го благослови, поръча му: Не вземай жена от ханаанските дъщери. 2 Стани, иди в Падан-Арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и оттам вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лаван. 3 И Всемогъщият Бог да те благослови, да те наплоди и умножи, и да произлязат от тебе множество народи; 4 и даденото на Авраам благословение да го даде на тебе и на потомството ти след тебе, за да наследиш земята, в която си пришълец, която Бог даде на Авраам. 5 Така Исаак изпрати Яков, и той отиде в Падан-Арам при Лаван, сина на сириеца Ватуил, и брат на Ревека, майката на Яков и Исав.
6 А Исав, като видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан-Арам да си вземе жена оттам, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Не вземай жена от ханаанските дъщери; 7 и че Яков послуша баща си и майка си, и отиде в Падан-Арам; 8 и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравят на баща му Исаак, 9 то Исав отиде при Исмаил и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Навайот.

Сънят на Яков при Ветил

10 Яков излезе от Вирсавее и тръгна към Харан. 11 И, като стигна до едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло. И взе един камък, сложи го за възглавница, и легна да спи на това място. 12 И сънува: ето стълба изправена на земята, а връхът ѝ стигаше до небето; и ето, Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. 13 И ето, Господ стоеше над нея, и говореше: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам, и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти. 14 Твоето потомство ще бъде колкото земния прах; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и в тебе и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята. 15 Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя навсякъде, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не изпълня това, което ти казах. 16 Когато Яков се събуди от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. 17 И побоя се, и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божий дом, това е врата небесна. 18 На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който си беше сложил за възглавница и го изправи за стълб, та изля масло на върха му. 19 И нарече онова място Ветил; а по-напред името на града беше Луз. 20 И даде Яков обет, казвайки: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, 21 и се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог, 22 и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, което ми дадеш, ще Ти дам десятък.
© Библейска лига - България

29

Яков пристига в Падан-Арам

1 Тогава Яков продължи по пътя си и отиде в земята на източните народи. 2 И видя: ето, кладенец в полето, и там три стада овце, които почиват около него, защото от онзи кладенец пояха стадата. Над устието на кладенеца имаше голям камък. 3 И когато се събереха там всичките стада, отместваха камъка от устието на кладенеца и пояха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му, на устието на кладенеца. 4 И Яков попита овчарите: Братя, откъде сте? Те отговориха: От Харан сме. 5 И рече им: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме. 6 И каза им: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овцете. 7 А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овцете и идете да ги пасете. 8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада и не отместим камъка от устието на кладенеца; тогава ще напоим овцете. 9 Той още говореше с тях, когато дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше. 10 Когато видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи, отмести камъка от устието на кладенеца и напои стадото на вуйчо си Лаван. 11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12 И Яков каза на Рахил, че е родственик на баща ѝ, и че е син на Ревека. А тя се завтече и извести баща си. 13 Лаван, като чу за Яков, сина на сестра си, завтече се да го посрещне, прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко. 14 И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

Яков се жени за Лия и Рахил

15 След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми родственик, ще ми работиш даром? Кажи ми каква да ти бъде заплатата. 16 А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил. 17 На Лия очите не бяха здрави; а Рахил беше красива и снажна. 18 И понеже Яков обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил. 19 И Лаван каза: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене. 20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.
21 След това Яков каза на Лаван: Дай си ми жената, за да вляза при нея, защото се изпълни срокът ми. 22 И Лаван събра всичките местни люде, и направи угощение. 23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и Яков влезе при нея. 24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 25 Но на сутринта, ето че беше Лия. И Яков рече на Лаван: Какво е това, което ми стори? Нали за Рахил ти работих? Защо ме излъга? 26 А Лаван каза: По нашите места няма обичай да се дава по-малката преди по-голямата. 27 Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и другата за работата, която ще ми вършиш още седем години. 28 И Яков стори така: свърши седмицата с Лия, и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена. 29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 30 Яков влезе при Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години.

Децата на Яков

31 А Господ, понеже видя, че Лия беше нелюбима, отвори утробата ѝ; а Рахил беше бездетна. 32 Лия зачена и роди син, и наименува го Рувим, защото си казваше: Господ погледна на неволята ми; сега вече мъжът ми ще ме обикне. 33 И пак зачена и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и този син; и наименува го Симеон. 34 Пак зачена и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Леви. 35 И пак зачена и роди син; и рече: Този път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда. И престана да ражда.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

8

Прокаженият

1 А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества. 2 И ето, един прокажен дойде при Него, та Му се кланяше и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. 3 Тогава Исус простря ръка, допря се до него и каза: Искам; бъди очистен. И начаса му се очисти проказата. 4 И Исус му каза: Гледай да не кажеш това на никого; но за свидетелство на тях, иди се покажи на свещеника и принеси дара, който Мойсей е заповядал.

Вярата на стотника

5 А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки: 6 Господи, слугата ми лежи у дома парализиран и много се мъчи. 7 Исус му каза: Ще дойда и ще го изцеля. 8 Стотникът в отговор рече: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само дума, и слугата ми ще оздравее. 9 Защото и аз съм подвластен човек, който пък имам подчинени на мене войници; и казвам на този: Иди, и той отива; и на друг: Ела, и той идва; а на слугата си: Направи това, и го прави. 10 Исус, като чу това, почуди се и рече на онези, които идеха след Него: Истина ви казвам, в Израил не съм намерил толкова вяра. 11 Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство; 12 а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 13 Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

Исус изцелява мнозина

14 И когато дойде Исус в къщата на Петър, видя, че тъща му лежи болна от треска. 15 И допря се до ръката ѝ, и треската я остави; и тя стана, та Му прислужваше. 16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни; 17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва:
„Той взе на Себе Си нашите немощи,
и болестите ни понесе“.

Цената да следваш Исус

18 И Исус, като видя около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд езерото. 19 И дойде един книжник, та Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш. 20 Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони. 21 А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си. 22 Но Исус му каза: Върви след Мене и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

Исус укротява бурята

23 И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха след Него.
24 И ето, голяма буря се надигна в езерото, така че вълните покриваха ладията; а Той спеше. 25 Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси ни, загиваме! 26 А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните, и настана голяма тишина. 27 А човеците се чудеха, и казваха: Какъв е Този, че и ветровете, и вълните Му се покоряват?
Изцеляването на двамата обладани от демони

Изцеляването на двамата обладани от демони

28 И когато дойде на отвъдната страна, в Гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата тъй свирепи, че никой не можеше да мине по оня път. 29 И ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти, Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш? 30 А надалеч от тях имаше голямо стадо свине, което пасеше. 31 И бесовете Му се молеха: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свине. 32 И рече им: Идете. И те, като излязоха, отидоха в свинете; и ето, цялото стадо се спусна по стръмнината в езерото и загина във водата. 33 А свинарите побягнаха и като отидоха в града, разказаха всичко, и това, което бе станало с хванатите от бяс. 34 И ето, цял град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи