План за четене на Библията

Тематичен / ден 144

Стар Завет

1 Царе

25

Давид, Навал и Авигея


1 В това време Самуил умря и целият Израил се събра, та го оплакаха и го погребаха в къщата му в Рама. И Давид стана и слезе в пустинята Паран.
2 И имаше в Маон един човек, чиито имоти бяха на Кармил; и този човек беше много богат, и имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил. 3 Името на човека беше Навал, а името на жена му – Авигея; и жената беше благоразумна и красива, а мъжът опак и нечестив в делата си; и той беше от Халевовия род. 4 И като чу Давид в пустинята как Навал стрижел овцете си, 5 изпрати десет момъка; и Давид каза на момците: Качете се на Кармил, идете при Навал и го поздравете от мое име, като кажете: 6 Здравей! Мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко, което имаш! 7 И сега чух, че си имал стригачи; ето, не обиждахме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил. 8 Попитай слугите си и ще ти кажат. И нека придобият моите момци твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме; дай, моля, на слугите си и на сина си Давид, каквото ти ръка дава. 9 И тъй, Давидовите момци дойдоха и изговориха на Навал всички тези думи от името на Давид, и млъкнаха. 10 Но Навал отговори на Давидовите слуги: Кой е Давид? И кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат от господаря си. 11 И така, да взема ли хляба си и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, за да ги дам на човеци, които не знам откъде са? 12 И Давидовите момци се върнаха по пътя си, та си отидоха, и като дойдоха, известиха на Давид всички тези думи. 13 Тогава Давид каза на мъжете си: Препашете всеки меча си; и препасаха всеки меча си, така и Давид препаса меча си; и излязоха след Давид около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.
14 А един от момците извести Наваловата жена, Авигея: Ето, Давид прати човеци от пустинята, за да поздравят нашия господар; а той се нахвърли върху тях. 15 Но тези мъже бяха много добри към нас; не ни обиждаха, нито изгубихме нещо, докато дружахме с тях, когато бяхме в полето; 16 те бяха като стена около нас и нощем и денем, през цялото време, докато бяхме с тях и пасяхме овцете. 17 Знай това и размисли какво ще направиш; защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом; понеже той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума. 18 Тогава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини и ги натовари на осли. 19 И каза на слугите си: Вървете пред мене; ето, аз ида след вас. А на мъжа си Навал не каза нищо. 20 И когато тя, възседнала осела, слизаше под сянката на гората, ето, Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна. 21 А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко, което има този човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко, което има; той ми въздаде зло за добро. 22 Така да направи Бог на Давидовите неприятели, да! И повече да прибави, ако до утрешната зора оставя едно мъжко от всичко, което е негово.
23 И Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, та се поклони доземи. 24 И като падна при нозете му, рече: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си. 25 Нека господарят ми не обръща никакво внимание на този злонрав човек Навал; защото каквото е името му, такъв е и той – Навал е името му и безумие обитава с него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил. 26 Сега господарю мой, в името на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролитие и от самоотмъщение с ръката ти, то враговете ти и тези, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навал. 27 И сега този подарък, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми. 28 Прости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ ще направи за господаря ми крепък дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни и зло не се намери в тебе никога. 29 И при все че се е вдигнал човек да те гони и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господа, твоя Бог; а живота на неприятелите ти Той ще изхвърли като с прашка. 30 И когато Господ постъпи към господаря ми според всички благости, които е говорил за тебе, и те постави управител над Израил, 31 тогава това не ще бъде причина за съжаление, нито причина да се спъва сърцето на господаря ми, че си пролял невинна кръв или че господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава спомни слугинята си.
32 Тогава Давид каза на Ави-гея: Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш; 33 и благословен съветът ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщение с ръката ми. 34 Защото действително – заклевам се в живота на Господа, Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло – ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остане на Навал нито едно мъжко. 35 И така, Давид взе от ръката ѝ онова, което му бе донесла; и ѝ каза: Иди в дома си с мир. Виж, послушах думите ти и те приех. 36 А Авигея дойде при Навал и ето, той имаше в дома си гощавка, като царска гощавка; и Наваловото сърце беше весело, понеже той беше крайно пиян; затова до утрешната зора тя не му извести нищо – ни малко, ни много. 37 Но на сутринта, като изтрезня Навал, жена му му разказа тези работи; и сърцето му примря, и той стана като камък. 38 И около десет дни след това Господ порази Навал и той умря.
39 А когато Давид чу, че Навал умрял, каза: Благословен да бъде Господ, Който защити достойнството ми от обидата, която ми нанесе Навал, и въздържа слугата си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навал върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена. 40 И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, говориха ѝ, казвайки: Давид ни прати при тебе да те вземем за негова жена. 41 И тя стана, поклони се с лице доземи и рече: Ето, слугинята ти е готова да ти служи и да мие нозете на господаревите си слуги. 42 Тогава Авигея побърза, стана и се качи на осел заедно с пет нейни слугини, и тръгна след пратениците на Давид, и му стана жена.
43 Давид взе още Ахиноам от Езреел; и тези двете му станаха жени. 44 А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалти, Лаишовия син, който беше от Галим.
© Библейска лига - България

26

Давид отново опазва живота на Саул


1 Тогава дойдоха зифийците при Саул в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид в хълма Ехела срещу Есимон? 2 И тъй, Саул стана, слезе в Зифската пустиня с три хиляди отбрани израилски мъже и търсѝ Давид в Зифската пустиня. 3 И Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята; и като научи, че Саул идва след него в пустинята, 4 Давид прати съгледвачи и разбра, че Саул наистина е дошъл.
5 И Давид стана, дойде на мястото, където Саул беше разположил стана си, и съгледа мястото, където спяха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. Саул спеше в шатъра, а воините бяха разположени около него. 6 Тогава Давид проговори и рече на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саул в стана? И каза Ависей: Аз ще сляза с тебе. 7 И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при войните; и ето, Саул лежеше заспал в шатрата и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и войните спяха около него. 8 Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега нека го прикова с копието о земята с един удар и няма да повторя. 9 А Давид каза на Ависей: Да не го погубиш, защото кой може да вдигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен? 10 Каза още Давид: Бъди уверен, както си уверен в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине. 11 Да не ми даде Господ да вдигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието, което е при главата му и съда с водата, и да си отидем. 12 И тъй, Давид взе копието и съда с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха; никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях. 13 Тогава Давид мина насреща и застана на върха на хълма надалеч, а между тях имаше голямо разстояние, 14 и извика Давид към воините и Авенир, Нировия син: Не отговаряш ли, Авенире? И Авенир в отговор рече: Кой си ти, който викаш към царя? 15 И Давид каза на Авенир: Не си ли ти доблестен мъж? И кой е подобен на тебе в Израил? Защо тогава не пазиш господаря си, царя? Защото един от мъжете влезе да погуби господаря ти, царя. 16 Не е добро това, което стори ти; в името на живия Господ вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега вижте къде е копието на царя и съдът с водата, който беше при главата му. 17 А Саул позна Давидовия глас и рече: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид рече: Моят глас е, господарю мой, царю. 18 Рече още: Защо преследва господарят ми така слугата си? Какво съм сторил? Или какво зло има в ръката ми? 19 И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако Господ те е подбудил против мене, нека приеме жертва; но ако това са синове човешки, нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от Господа наследство, като ми казват: Иди служи на други богове. 20 Сега нека не падне кръвта ми на земята пред лицето Господне; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха, както когато гони някой яребица в планините. 21 Тогава рече Саул: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми е бил днес скъпоценен пред очите ти; ето, безумие сторих и направих голяма грешка. 22 А Давид в отговор рече: Ето копието на царя; нека дойде един от слугите да го вземе. 23 А Господ да въздаде на всеки според правдата му и вярността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си против Господния помазаник. 24 Ето както твоят живот бе днес скъпоценен пред моите очи, така и моят живот нека бъде скъпоценен пред очите на Господа и той да ме избави от всички скърби. 25 Тогава Саул каза на Давид: Да си благословен, сине мой, Давиде! Ти ще извършиш велики дела и без друго ще надделееш. И така, Давид пое по пътя си; а Саул се върна в къщи.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

7

1 Оплакване на Давид, което той пя на Господа поради думите на вениаминеца Куш.
Господи, Боже мой, на Тебе се уповавам;
спаси ме от всичките ми гонители и избави ме;
2 да не би врагът да разкъса като лъв душата ми
и я раздере, без да се намери избавител.
3 Господи, Боже мой, ако съм сторил аз това,
ако има в ръцете ми беззаконие,
4 ако съм въздал зло на онзи, който бе в мир с мене,
или съм обрал онзи, който ми е без причина гонител,
5 то нека подгони неприятелят душата ми ия стигне.
Нека стъпче в земята живота ми.
И нека повали в пръстта славата ми. (Села.)
6 Стани, Господи, в гнева Си;
повдигни се срещу яростта на противниците ми
и събуди се заради мене, Ти, Който си отредил съда.
7 И нека събраните племена Те обикалят;
и Ти се върни да седнеш нависоко над тях.
8 Господ съди племената;
съдѝ и мене, Господи, според правдата ми;
и според моето незлобие нека ми бъде.
9 Нека се спре вече беззаконието на нечестивите;
а праведния утвърди, Ти, Боже праведни,
Който изпитваш сърцата и вътрешностите.
10 Моята защита е в Бога,
Който избавя онези, които са с право сърце.
11 Бог е праведен съдия,
да! Бог, Който се гневи всеки ден на нечестивия.
12 Ако не се обърне нечестивият,
Той ще изостри меча Си;
запънал и приготвил е лъка Си.
13 Приготвил е против него и смъртоносни оръдия;
прави стрелите Си огнени стрели.
14 Ето, нечестивият е в мъки да роди беззаконие,
зачена нечестие и роди лъжа.
15 Изкопал е ров и направил го е дълбок;
но тойсам ще падне в ямата, която направи.
16 Нечестието му ще се върне на собствената му глава
и насилството му ще падне на собственото му теме.
17 Аз ще хваля Господа за Неговата правда
и ще възпявам името на Всевишния Господ.
© Библейска лига - България