Тематичен / ден 145

Стар Завет

1 Царе

27

Давид сред филистимците

1 Тогава Давид каза в сърцето си: Най-сетне ще загина един ден от Сауловата ръка; няма по-добро за мене от това да избягам по-скоро във филистимската земя; тогава Саул ще се отчае и няма вече да ме търси по всички предели на Израил; така ще се отърва от ръката му. 2 Затова Давид стана с шестстотинте мъже, които бяха с него, и отиде при гетския цар Анхус, Маоховия син. 3 И Давид остана да живее при Анхус в Гет, той и мъжете му, всеки със семейството си, и Давид с двете си жени, езреелката Ахиноам и кармилката Авигея, Наваловата жена. 4 И когато известиха на Саул, че Давид побягнал в Гет, той не го потърси повече. 5 И Давид каза на Анхус: Ако съм придобил сега твоето благоволение, нека ми се даде място в някой от полските градове да живея там; защо да живее слугата ти при тебе в царския град? 6 И в същия ден Анхус му даде Сиклаг; затова Сиклаг принадлежи на Юдовите царе и до днес. 7 А времето, което Давид прекара в земята на филистимците, бе една година и четири месеца. 8 И Давид и мъжете му излизаха, та нападаха гесурците, гезрейците и амаликчаните, защото те отдавна населяваха тази земя до Сур и дори до Египетската земя. 9 И Давид опустошаваше земята и не оставяше жив ни мъж, ни жена; и грабеше овце, говеда, осли, камили и дрехи; и като се връщаше, идваше при Анхус. 10 И Анхус казваше на Давид: Къде нападнахте днес? А Давид казваше: Южната част на Юда и южната земя на ерамеилците, и южната земя на кенейците. 11 И Давид не оставяше жив ни мъж, ни жена, които да доведе в Гет, понеже си казваше: Да не би да долагат против нас, казвайки: Така направи Давид, и такъв е бил обичаят му през цялото време, откак живее във филистимската земя. 12 И Анхус вярваше на Давид и си казваше: Той е направил себе си съвсем омразен на народа си Израил; затова ще ми бъде слуга завинаги.
© Библейска лига - България

28

Саул и запитвачката на зли духове в Ендор
1 В тези дни филистимците събраха войските си за война, за да воюват против Израил. И Анхус каза на Давид: Знай положително, че ще тръгнеш с мене във войската, ти и мъжете ти. 2 И Давид каза на Анхус: Сега ще видиш какво може да извърши слугата ти. А Анхус каза на Давид: Затова ще те направя пазач на главата ми завинаги.
3 А Самуил беше умрял и целият Израил го беше оплакал и го беше погребал в града му Рама. А Саул беше изгонил от земята запитвачите на зли духове и врачовете. 4 И тъй, филистимците се събраха и дойдоха та разположиха стана си в Сунам; също и Саул събра целия Израил, и разположиха стана си в Гелвуе. 5 А Саул, когато видя стана на филистимците, уплаши се и сърцето му се разтрепера твърде много. 6 И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори нито чрез сънища, нито чрез Урим, нито чрез пророци.
7 Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя запитвачка на зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. И слугите му му рекоха: Ето, има в Ендор една запитвачка на зли духове. 8 И така, Саул се преоблече, като сложи други дрехи, и тръгна – той и двама мъже с него – та дойдоха при жената през нощта; и Саул ѝ рече: Поврачувай ми, моля, чрез запитване на зли духове и извикай ми когото ти кажа. 9 А жената му каза: Ето, ти знаеш какво направи Саул, как изтреби от земята запитвачите на зли духове и врачовете; тогава защо впримчваш живота ми, та да ме умъртвят? 10 Но Саул ѝ се закле в Господа, казвайки: Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи никакво зло за това. 11 Тогава рече жената: Кого да ти извикам? А той каза: Самуил ми извикай. 12 И когато жената видя Самуил, извика със силен глас; и жената говори на Саул и рече: Защо ме измами? Ти си Саул. 13 И рече ѝ царят: Не бой се; но ти какво видя? И жената каза на Саул: Видях един бог, който излизаше от земята. 14 И рече ѝ: Какъв е наглед? А тя рече: Един старец излиза и е обвит с мантия. И Саул позна, че това е Самуил и се наведе с лице доземи, та се поклони. 15 И Самуил каза на Саул: Защо ме обезпокои, като ме накара да изляза? И Саул отговори: Намирам се в голямо притеснение, защото филистимците воюват против мене, а Бог се е отдалечил от мене и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища; затова повиках тебе да ми явиш какво да правя. 16 Тогава рече Самуил: А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от тебе и ти е станал неприятел? 17 Ето, Господ ще направи каквото бе говорил чрез мене; защото Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти, на Давид. 18 Понеже ти не се покори на гласа на Господа и не пренесе върху Амалик големия му гняв, затова Господ ти направи това нещо днес. 19 При това Господ ще предаде Израил с тебе в ръката на филистимците; и утре ти и синовете ти ще бъдете при мене; и Господ ще предаде войската на израиляните в ръката на филистимците.
20 Тогава Саул изведнъж падна цял прострян на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи; нямаше сила в него, понеже не бе вкусил храна целия ден и цялата нощ. 21 А жената дойде при Саул и като видя, че беше много разтревожен, му каза: Ето, слугинята ти послуша гласа ти; сложих живота си в опасност, и се покорих на думите, които ми говори. 22 Сега послушай и ти гласа на слугинята си и нека сложа малко хляб пред тебе, та яж, за да имаш сила, когато тръгнеш на път. 23 Но той отказа: Не ща да ям. Слугите му обаче и жената го принудиха, та послуша думите им, стана от земята и седна на леглото. 24 А жената имаше в къщата угоено теле и побърза, та го закла; и взе брашно, та замеси и изпече от него безквасни пити; 25 и ги донесе пред Саул и пред слугите му, и ядоха. Тогава те станаха и си отидоха през същата нощ.
© Библейска лига - България

29

Анхус връща Давид в Сиклаг

1 Филистимците събраха всичките си войски в Афек; а израиляните разположиха стана си при извора, който е в Езреел. 2 И филистимските началници вървяха със стотините си и с хилядите си войници; а Давид и мъжете му идеха отзад с Анхус. 3 Тогава рекоха филистимските военачалници: Какво търсят тука тия евреи? И Анхус каза на филистимските военачалници: Това не е ли Давид, слугата на Израилевия цар Саул, който е бил с мене през тези дни или години? И аз не съм намерил в него никаква грешка, откакто е преминал към мене, до днес. 4 Обаче филистимските военачалници му се разгневиха и филистимските военачалници му рекоха: Изпрати този човек и нека се върне на мястото, което си му определил, и да не слиза с нас в битката, да не би в боя да се обърне против нас, защото с какво би умилостивил той господаря си, ако не с главите на тези мъже? 5 Той не е ли Давид, за когото пееха по хороигранията, като казваха:
Саул порази хилядите си,
а Давид – десетките си хиляди?
6 Тогава Анхус повика Давид и му рече: В името на живия Господ, ти си бил честен и излизането ти, и влизането ти с мене във войската е угодно пред очите ми, защото не съм намерил зло в тебе от деня, когато си дошъл при мене, до днес; обаче началниците не са добре разположени към тебе. 7 Сега се върни и си иди с мир, да не би да причиниш недоволство у филистимските началници. 8 А Давид каза на Анхус: Но какво съм сторил? И какво си намерил ти в слугата си, откакто съм при тебе до днес, че да не мога да ида да воювам против неприятелите на господаря си, царя? 9 И Анхус в отговор каза на Давид: Зная, че си угоден пред очите ми като Божий ангел; обаче филистимските военачалници рекоха: Да не влиза той с нас в битката. 10 Затова стани утре рано със слугите на господаря си, които дойдоха с тебе; и като станете утре рано, щом съмне, идете си. 11 И тъй, на сутринта Давид и мъжете му станаха рано, за да си идат и да се върнат във Филистимската земя. А филистимците отидоха в Езреел.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

57

1 За диригента, по „Не разорявай.“ Песен на Давид, когато побягна от Сауловото лице в пещерата.
Смили се над мене, о Боже, смили се над мене,
защото при Тебе се приютява душата ми;
да, под сянката на Твоите криле ще се приютя,
докато преминат тия бедствия.
2 Ще викам към Всевишния Бог,
към Бога, Който действа за мене.
3 Ще прати от небесата и ще ме избави,
когато ме укорява онзи, който иска да ме погълне. (Села.)
Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
4 Душата ми е всред лъвове;
лежа между пламнали човеци,
чиито зъби са копия и стрели
и чийто език е остър меч.
5 Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.
6 Мрежи приготвиха за нозете ми;
душата ми се е привела;
изкопаха пред мене яма;
те сами паднаха в нея. (Села.)
7 Непоколебимо е сърцето ми,
Боже, непоколебимо е сърцето ми;
ще пея, още ще славословя.
8 Събуди се, душе моя;
събуди се, псалтире и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
9 Ще Те хваля, Господи, между племената;
ще Те славословя между народите.
10 Защото Твоята милост е велика, дори до небесата
и Твоята вярност е до облаците.
11 Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.
© Библейска лига - България

31

1 За диригента. Давидов псалом.
На Тебе, Господи, се уповавам;
да не се посрамя довека;
избави ме според правдата Си.
2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш;
бъди ми силна канара, укрепено място, за да ме спасиш.
3 Защото Ти си моя канара и крепост;
заради името Си ръководи ме и оправяй ме.
4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене,
защото Ти си моя сила.
5 В Твоята ръка предавам духа Си;
Ти си ме изкупил,
Господи, Боже на истината.
6 Мразя онези, които почитат суетните идоли;
но се уповавам на Господа.
7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост;
защото Ти си видял неволята ми,
познал си утесненията на душата ми
8 и не си ме затворил в ръката на неприятеля;
поставил си нозете ми на широко.
9 Смили се над мене, Господи, защото съм в утеснение,
чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
10 Защото се изнури в тъга животът ми, и годините ми във въздишки;
поради престъплението ми отслабна силата ми
и костите ми изнемощяха.
11 На всичките си противници станах за укор,
а най-вече на ближните си,
и за плашило на познайниците си;
онези, които ме виждаха навън, бягаха от мене.
12 Като някой умрял бях забравен от сърцетона всичките;
станах като счупен съд;
13 защото съм чул клеветите на мнозина;
отвсякъде страх,
като се наговаряха против мене
и намислиха да отнемат живота ми.
14 Но аз на Тебе се уповавах, Господи;
рекох: Ти си Бог мой.
15В Твоите ръце са времената ми;
избави ме от ръката на неприятелите ми
и от тези, които ме гонят.
16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти;
спаси ме в милостта Си.
17 Господи, да не се посрамя,
защото съм Те призвал;
нека се посрамят нечестивите,
нека млъкнат в шеол.
18 Нека онемеят лъжливите устни,
които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
19 Колко е голяма Твоята благост,
която си запазил за онези, които от Тебе се боят
и която си показал пред човешките чада,
към онези, които се уповават на Тебе!
20 Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си
от човешките замисли;
ще ги скриеш под покров
от препирането на езици.
21 Благословен да е Господ,
защото си показал чудесната
Си милост към мене
в укрепен град.
22 А в тревогата си аз бях рекъл:
Отлъчен съм от очите Ти;
обаче Ти послуша гласа на молбите ми,
когато извиках към Тебе.
23 Възлюбете Господа, всички Негови светии;
Господ пази верните,
а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво.
24 Дерзайте, и нека се укрепи сърцето ви,
всички, които се надявате на Господа.
© Библейска лига - България