Тематичен / ден 147

Стар Завет

2 Царе

1

Давид чува за смъртта на Саул

1 След смъртта на Саул Давид като се върна от поражението на амаликчаните и беше престоял в Сиклаг два дни, 2 на третия ден, ето, дойде един човек от стана на Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давид, падна на земята и се поклони. 3 И Давид го попита: Откъде идеш? А той му отговори: От Израилевия стан избягах. 4 И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Воините побягнаха от сражението и мнозина паднаха мъртви; умряха и Саул, и синът му Йонатан. 5 Тогава Давид каза на момъка, който му съобщи това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели? 6 И момъкът, който му съобщаваше това, рече: Намерих се случайно на хълма Гелвуе и ето, Саул се беше подпрял на копието си и колесниците, и конниците го застигаха. 7 И като погледна назад, той ме видя и ме повика. И отговорих: Ето ме. 8 И попита ме: Кой си ти? И отговорих му: Амаликчанин съм. 9 Пак ми рече: Застани, моля, над мене и ме убий, защото помрачение ме обзе, понеже целият ми живот е още в мене. 10 И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не може да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук, при господаря си.
11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра; така направиха и всички мъже, които бяха с него. 12 И жалиха, и плакаха, и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, и за Господния народ, и за Израилевия дом, загдето бяха паднали от меч.
13 А Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаликчанин. 14 И рече му Давид: Ти как не се побоя да вдигнеш ръка да убиеш Господния помазаник? 15 И Давид повика един от слугите и каза: Пристъпи, нападни го. И той го порази, та умря. 16 И Давид му каза: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелства против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.

Давид оплаква Саул и Йонатан

17 Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан с този плач; 18(и заръча да научат юдеите тази песен на лъка; ето, записана е в Книгата на Праведния:)
19 Славата ти, о Израилю, е устрелена на високите ти места!
Как паднаха силните!
20 Не възвестявайте това в Гет,
не го прогласявайте по улиците на Ашкелон,
за да не се зарадват филистимските дъщери,
за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
21 Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас,
нито ниви с първи плодове за жертви;
защото там бе захвърлен щитът на силните,
щитът на Саул, като че ли той не е бил помазан с миро.
22 От кръвта на убитите,
от тлъстината на силните
лъкът Йонатанов не се връщаше назад
и мечът Саулов не се връщаше празен.
23 Саул и Йонатан
бяха обичани и предраги в живота си
и в смъртта си не се разделиха;
по-леки бяха от орлите,
по-силни от лъвовете.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саул,
който ви обличаше в багреница с украшения,
който кичеше със златна украса дрехите ви.
25 Как паднаха силните сред боя!
Йонатан, поразен по високите места!
26 Преоскърбен съм за тебе, брате мой, Йонатане!
Предраг ми беше ти;
твоята любов към мене беше чудесна,
превъзхождаше любовта на жените.
27 Как паднаха силните
и погинаха бойните оръжия!
© Библейска лига - България

2

Давид е помазан за цар на Юда

1 След това Давид се допита до Господа: Да отида ли в някой от Юдовите градове? И Господ му каза: Иди. Пак рече Давид: Къде да ида? А Той му каза: В Хеброн. 2 И тъй, Давид отиде там с двете си жени – езреелката Ахиноам и Авигея, жената на кармилеца Навал. 3 Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му; и се заселиха в Хебронските градове. 4 Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над Юдовия дом. И известиха на Давид, казвайки: Явис-галаадските мъже погребаха Саул. 5 Затова Давид прати вестители до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа загдето показахте тази благост към господаря си, към Саул, и го погребахте. 6 Сега Господ нека ви покаже милост и истина; така и аз ще ви се отплатя за тази добрина, понеже сторихте това. 7 И тъй, сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом помаза мене за цар.

Война между домовете на Давид и Саул

8 Обаче Авенир, Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостей, Сауловия син, и го заведе в Маханаим 9 и го направи цар над Галаад, над асурците, над езреелците, над Ефрем, над Вениамин и над целия Израил; 10 Исвостей, Сауловият син, беше на четиридесет години, когато стана цар над Израил, и царува две години;) но Юдовият дом последва Давид. 11 А времето, през което Давид царува в Хеброн над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.
12 И тъй, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостей, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон. 13 Също и Йоав, Саруиният син, и Давидовите слуги излязоха, та се срещнаха близо до Гаваонския водоем; и едните седнаха отсам водоема, а другите – оттатък водоема. 14 Тогава Авенир каза на Йоав: Нека станат сега младежите да поиграят пред нас. И рече Йоав: Нека станат. 15 И тъй, те станаха и на брой бяха дванадесет души от Вениамин, от страната на Исвостей, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги. 16 И хвана всеки съперника си за главата, та заби меча си в ребрата на съперника си и паднаха заедно; затова онова място се нарече Хелкат-Асурим, което е в Гаваон. 17 И в онзи ден сражението стана много ожесточено; и Авенир, и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.
18 И там бяха тримата Саруини синове – Йоав, Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като полска сърна. 19 И Асаил се спусна след Авенир; и като тичаше, не се отби ни надясно, ни наляво от преследването на Авенир. 20 А Авенир погледна назад и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз. 21 Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво, хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие. 22 И Авенир пак каза на Асаил: Отбий се и не ме преследвай; защо да те поваля на земята? Как ще погледна после брат ти Йоав в лицето? 23 Но той отказа да се отбие; затова Авенир го порази в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад; и той падна там и умря на самото място. И които минаваха през мястото, където Асаил падна и умря, спираха се.
24 А Йоав и Ависей преследваха Авенир; и слънцето залязваше, когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за Гаваонската пустиня. 25 И вениаминците, като се събраха около Авенир, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм. 26 Тогава Авенир извика към Йоав и рече: Винаги все мечът ли ще пояжда? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Кога ще заповядаш на твоите мъже да спрат да преследват братята си? 27 И рече Йоав: Заклевам се в живота на Бога, че ако не беше казал ти да поиграят младежите, още в зори мъжете щяха да спрат да преследват брата си. 28 И тъй, Йоав засвири с тръбата, и всички мъже се спряха и не преследваха вече Израил, нито се биха повече.
29 Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ из полето, преминаха Йордан, пропътуваха целия Витрон и дойдоха в Маханаим. 30 А Йоав се върна от преследването на Авенир; и като събра всички мъже, от Давидовите слуги липсваха деветнадесет души и Асаил. 31 А Давидовите слуги бяха поразили вениаминците и авенировите мъже, от които бяха загинали триста и шестдесет души. 32 И вдигнаха Асаил, та го погребаха в бащиния му гроб, който бе във Витлеем. А Йоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеброн около зазоряване.
© Библейска лига - България

3

1 А войната между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго време; и Давид непрестанно се засилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше.
2 И народиха се синове на Давид в Хеброн; първородният му беше Амнон – от езреелката Ахиноам; 3 вторият му – Хилеав, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият – Авесалом, син на Мааха, дъщерята на гесурския цар Талмай; 4 четвъртият – Адония, син на Агита; петият – Сефатия, син на Авитала; 5 и шестият – Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези се родиха на Давид в Хеброн.

Авенир преминава на страната на Давид

6 А докато траеше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир засилваше влиянието си в Сауловия дом. 7 А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и Исвостей каза на Авенир: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница? 8 Тогава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и рече: Аз кучешка глава ли съм – от Юдова страна? Днес показвам благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, а ти ме обвиняваш сега за тази жена! 9 Така да направи Бог на Авенир, да! И повече да му прибави, ако не сторя за Давид тъй както Господ му се е клел, 10 като отнема царството от Сауловия дом и поставя Давидовия престол над Израил и над Юда, от Дан до Вирсавее. 11 И Исвостей не можа да отговори ни дума на Авенир, понеже се боеше от него.
12 Тогава Авенир изпрати вестители до Давид да кажат от своя страна: Чия е земята? И още: Сключи съюз с мене; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, и ще доведа под твоя власт цял Израил. 13 А той каза: Добре; ще сключа съюз с тебе; но едно нещо искам аз от тебе, а именно: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми. 14 И Давид прати вестители до Сауловия син Исвостей да кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия. 15 И тъй, Исвостей, прати да я вземат от мъжа ѝ Фалтиил, Лаишовия син. 16 И мъжът ѝ я съпроводи, плачейки до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.
17 А Авенир се посъветва с Израилевите старейшини и рече: Едно време вие сте искали Давид да царува над вас. 18 Сега направете това, защото Господ е говорил за Давид, казвайки: Чрез ръката на слугата Си Давид, ще избавя Моя народ от ръката на филистимците и от ръката на всичките му неприятели. 19 Авенир говори още и в ушите на вениаминците; също Авенир отиде да говори и в ушите на Давид в Хеброн всичко, което бе угодно на Израил и на целия Вениаминов дом. 20 И тъй, Авенир дойде при Давид в Хеброн, и с него дванадесет мъже. И Давид направи угощение на Авенир и на мъжете, които бяха с него. 21 Тогава Авенир каза на Давид: Ще стана да ида да събера целия Израил при господаря си, царя, за да сключат завет с тебе и да царуваш над всички, според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир, и той отиде с мир.

Йоав убива Авенир

22 И ето, Давидовите слуги и Йоав дойдоха от едно нашествие и донесоха със себе си много плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеброн, защото той го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир. 23 А като дойде Йоав и цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав: Авенир, Нировият син дойде при царя; и той го изпрати и си отиде с мир. 24 Тогава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Ето, Авенир е идвал при тебе; защо си го изпратил, и си е отишъл? 25 Знаеш какъв е Авенир, Нировият син; той е идвал, за да те измами и да научи къде излизаш и къде влизаш, и да научи всичко, което правиш. 26 И Йоав, като излезе от Давид, прати вестители след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира; Давид обаче не знаеше това. 27 И когато се върна Авенир в Хеброн, Йоав го отведе настрана от портата, за да му говори уж тайно; и там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил; и той умря. 28 А по-късно, като чу Давид, каза: Невинен съм аз и царството ми пред Господа довека за кръвта на Авенир, Нировия син; 29 нека остане тя на Йоавовата глава и на целия му бащин дом; и нека Йоавовият дом никога не остане без такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб. 30 Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон.
31 Тогава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се облечете с вретище, и оплаквайте Авенир. И цар Давид вървеше след носилото. 32 И погребаха Авенир в Хеброн; и царят плака с висок глас над Авенировия гроб; също и целият народ плака. 33 И царят плака над Авенир, казвайки:
Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумен?
34 Ръцете ти не бяха вързани,
нито нозете ти – стегнати в окови;
както пада човек пред злосторници,
така падна ти.
И целият народ плака пак над него. 35 Сетне дойдоха всички, за да склонят Давид да яде хляб, докато беше още видело; но Давид се закле, казвайки: Така да ми направи Бог, да! И повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било нещо, преди да залезе слънцето. 36 И целият народ научи за това, и му стана угодно, както му беше угодно и всичко, което правеше царят. 37 Защото в онзи ден целият народ и цял Израил узнаха, че убийството на Авенир, Нировия син не беше дело на царя. 38 И царят каза на слугите си: Не знаете ли, че велик военачалник падна днес в Израил? 39 Днес аз съм слаб, ако и да съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

141

1 Давидов псалом.
Господи, викам към Тебе,
побързай да дойдеш при мене;
послушай гласа ми, когато викам към Тебе.
2 Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като тамян;
повдигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.
3 Господи, постави стража на устата ми,
пази вратата на устните ми.
4 Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо,
та да върша нечестиви дела
с човеци, които беззаконстват;
и не ме оставяй да ям от вкусните им ястия.
5 Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост;
и нека ме изобличава;
това ще бъде миро на главата ми;
главата ми нека не се откаже от него;
защото още и всред злобата им аз ще се моля.
6 Когато началниците им бъдат хвърлени низ канарите,
те ще чуят думите ми, защото са сладки.
7 Костите ни са разпръснати при устието на гроба, както буците пръст след онзи, който оре и цепи земята.
8 Понеже очите ми са обърнати към Тебе, Господи Еова,
понеже на Тебе се уповавам, не съсипвай живота ми.
9 Опази ме от клопката, която ми поставиха,
и от примките на беззаконниците.
10 Нека паднат нечестивите в своите си мрежи,
докато аз премина неповреден.
© Библейска лига - България