Тематичен / ден 148

Стар Завет

2 Царе

4

Исвостей е убит

1 А когато чу Исвостей, Сауловият син, че Авенир умрял в Хеброн, ръцете му отслабнаха и всички израиляни се смутиха. 2 А този Саулов син имаше двама мъже пълководци: името на единия беше Ваана, а името на другия – Рихав, синове на бееротянина Римон от вениаминците; (защото и Беерот се числеше към Вениамин; 3 а бееротяните бяха побегнали в Гитаим, където са пришълци до днес.)
4 А Сауловият син Йонатан имаше син, повреден в нозете. Беше на петгодишна възраст, когато дошло известие от Езреел за Саул и Йонатан, и гледачката му го дигнала и побягнала; и като бързала да бяга, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей.
5 И Рихав, и Ваана, синовете на бееротянина Римон, тръгнаха и в горещината на деня влязоха в къщата на Исвостей, който си почиваше в леглото по пладне. 6 И Рихав и брат му Ваана влязоха в къщата, уж да вземат жито, удариха го в корема и избягаха. 7 Защото, когато влязоха в къщата, той лежеше на легло в спалнята си; удариха го, убиха го и му отсякоха главата. И като взеха главата му, вървяха през полето цяла нощ, 8 и донесоха главата на Исвостей при Давид в Хеброн, и казаха на царя: Ето главата на Исвостей, сина на врага ти Саул, който търсеше живота ти; днес Господ въздаде на Саул и на потомците му за господаря ни, царя. 9 А Давид отговори на Рихав и на брат му Ваана, синовете на бееротянина Римон: Заклевам се в живота на Господа, Който избави душата ми от всякакво бедствие, 10 когато един ми извести, казвайки: Ето, Саул умря, като мислеше, че носи добро известие, хванах го и го убих в Сиклаг – което беше наградата, която му дадох за известието му. 11 Колко повече сега, когато нечестиви мъже са убили праведен човек в неговата къща, на леглото му, няма да изискам кръвта му от ръката ви и да ви изтребя от земята! 12 Тогава Давид заповяда на слугите си и те ги убиха, и като отсякоха ръцете и нозете им, обесиха ги при водоема в Хеброн. А главата на Исвостей взеха и заровиха в Авенировия гроб в Хеброн.
© Библейска лига - България

5

Давид става цар на Израил

1 Тогава всички Израилеви племена дойдоха при Давид в Хеброн и говориха, казвайки: Ето, твоя кост и твоя плът сме ние. 2 И по-напред, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израил; и на тебе каза Господ: Ти ще пасеш Моя народ Израил и ти ще бъдеш вожд над Израил. 3 И така, всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеброн и цар Давид сключи завет с тях пред Господа в Хеброн; и те помазаха Давид за цар над Израил. 4 Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години. 5 В Хеброн царува над Юда седем години и шест месеца; а в Ерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години.

Давид завладява Ерусалим

6 След това царят отиде с мъжете си в Ерусалим против евусейците – жители на земята; а те казваха на Давид: Няма да влезеш тук; но и слепите, и куците ще те отблъснат; защото си мислеха: Давид не ще може да влезе тук. 7 Обаче Давид превзе крепосттта Сион; това е Давидовият град. 8 И в онзи ден Давид каза: Който удари евусейците, нека мине по вадата и порази слепите и куците, които са омразни на Давидовата душа. Затова казват: Сляп и куц няма да влезе в дома Господен. 9 И Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. И Давид построи здания около Мило и навътре. 10 Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ Бог на силите беше с него.
11 В това време тирският цар Хирам прати посланици при Давид, и кедрови дървета, дърводелци и зидари, та построиха дом за Давид. 12 И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израил и че беше възвисил царството му заради народа Си Израил.
13 И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеброн; и родиха се на Давид още синове и дъщери. 14 А ето имената на онези, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон, 15 Евар, Елисуа, Нефег, Яфия, 16 Елисама, Елиада и Елифалет.

Давид поразява филистимците

17 А когато филистимците чуха, че помазали Давид за цар над Израил, всички филистимци дойдоха да търсят Давид; а Давид, като чу за това, слезе в крепостта. 18 И тъй, филистимците дойдоха и се разположиха в долината Рафаим. 19 Тогава Давид се допита до Господа: Да изляза ли срещу филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ каза на Давид: Отиди, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти. 20 И тъй, Давид дойде във Баал-Ферасим; и там ги порази, като рече: Господ се отприщи пред мене и отнесе враговете ми, както води се отприщват. Затова онова място се нарече Баал-Ферасим. 21 Там филистимците оставиха идолите си; а Давид и мъжете му ги отнесоха.
22 И филистимците пак дойдоха, и се разположиха в долината Рафаим. 23 А когато Давид се допита до Господа, Той каза: Не отивай; обиколи изотзад и ги нападни срещу черниците. 24 И когато чуеш шум като от маршируване по върховете на черниците, тогава да се придвижиш, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество. 25 И Давид стори, както му заповяда Господ, и порази филистимците от Гава до Гезер.
© Библейска лига - България

6

Ковчегът на завета се пренася в Ерусалим

1 След това Давид пак събра всички отбрани мъже от Израил, на брой тридесет хиляди души. 2 И Давид стана от Баала Юдова, и тръгна с всички мъже, които бяха с него, за да пренесе оттам Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на силите, Който обитава между херувимите. 3 И положиха Божия ковчег на нова кола, и го вдигнаха от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег. 4 И вдигнаха го от Авинадавовата къща, която беше на хълма, като Ахио вървеше пред ковчега. 5 А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всички видове инструменти от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тимпани, с цитри и с кимвали. 6 А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза посегна към Божия ковчег и го хвана, защото воловете го раздрусаха. 7 И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег. 8 И Давид се наскърби загдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарес-Оза, както се нарича и до днес. 9 И в онзи ден Давид се уплаши от Господа и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене? 10 Затова Давид се отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; и го остави в къщата на гетеца Овид-Едом. 11 И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-Едом три месеца; и Господ благослови Овид-Едом и целия му дом.
12 И когато известиха на цар Давид: Господ е благословил дома на Овид-Едом и целия му имот заради Божия ковчег, Давид отиде и пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-Едом в Давидовия град. 13 И когато тези, които носеха Господния ковчег, преминеха шест крачки, той принасяше в жертва по едно говедо и едно угоено теле. 14 И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод. 15 Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и тръбен звук. 16 А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца и като видя, че цар Давид скача и играе пред Господа, презря го в сърцето си. 17 И донесоха Господния ковчег, и го положиха на мястото му, сред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа. 18 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови народа в името на Господа на силите. 19 И раздаде на целия народ, на цялото множество израиляни – мъже и жени – по един хляб и по една мера вино, и по една низа сухо грозде. Тогава целият народ се разотиде, всеки в къщата си.
20 А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давид и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек! 21 А Давид каза на Михала: Пред Господа, който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господния народ, над Израил, да, пред Господа играх. 22 И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан. 23 И Михала, Сауловата дъщеря, остана бездетна до деня на смъртта си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

58

1 За диригента, по „Не разорявай.“ Давидова песен.
Наистина с мълчание ли изказвате правда?
Праведно ли съдите, човешки синове?
2 Не! В сърцето си вие кроите неправди,
отмервате с ръцете си насилието по земята.
3 Още от рождението си нечестивите се отстраняват;
отдалечават се от утробата, говорейки лъжи.
4 Ядът им е като змийска отрова;
приличат на глухата аспида, която затъква ушите си
5 и не ще да чуе гласа на омайниците,
колкото и изкусно да омайват.
6 Боже, счупи зъбите им в устата им;
Господи, строши челюстите на младите лъвове!
7 Нека се излеят като води, които се оттичат;
когато прицелват стрелите си, нека бъдат като разсечени.
8 Нека изчезнат като охлюв, който се разтапя;
като пометниче на жена да не видят слънцето.
9 Преди да усетят котлите ви огъня от тръните,
сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
10 Праведният ще се зарадва, когато види възмездието;
ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;
11 тъй че всеки ще казва:
Наистина има награда за праведния;
наистина има Бог, Който съди земята.
© Библейска лига - България