Тематичен / ден 152

Стар Завет

2 Царе

15

Заговорът на Авесалом

1 След това Авесалом си приготви колесница и коне, и петдесет бързоходци. 2 И Авесалом ставаше рано и стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше спор и идваше при царя за съд, тогава Авесалом го викаше и питаше: От кой град си? А той казваше: Слугата ти е от еди кое си Израилево племе. 3 И Авесалом му казваше: Виж, твоето дело е добро и право; но от страна на царя няма кой да те изслуша. 4 Авесалом още казваше: Да бяха поставили мене съдия на тази страна! Всеки, който има спор или дело, щеше да идва при мене, за да получи справедливост! 5 И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка, та го хващаше и го целуваше. 6 Така постъпваше Авесалом с всеки израилянин, който идваше при царя за съд; и по този начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже. 7 И като се минаха четиридесет години, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеброн, за да изпълня оброка, който бях дал на Господа; 8 защото слугата ти даде оброк, когато живееше в Гесур, в Сирия, и каза: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа на Господа. 9 И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана и отиде в Хеброн. 10 И Авесалом разпрати съгледвачи по всички Израилеви племена, като каза: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеброн. 11 А с Авесалом тръгнаха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нищо. 12 После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете около Авесалом постоянно се умножаваха.

Давид бяга

13 Тогава дойде вестител при Давид и каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалом. 14 А Давид каза на всичките си слуги, които бяха с него в Ерусалим: Ставайте да бягаме, иначе никой от нас не ще може да се опази от Авесалом; побързайте да заминем, да не би да ни застигне скоро и да докара зло върху нас, и да порази с меч града. 15 И царските слуги казаха на царя: Ето, слугите ти са готови да направят всичко, което избере господарят ни, царят. 16 И тъй, царят излезе и целият му дом след него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата. 17 И тъй, царят излезе и целият народ след него; и спряха се на едно далечно място. 18 И всичките му слуги вървяха близо до него; а всички херетци, всички фелетци и всички гетци – шестстотин мъже, които го бяха последвали от Гет – вървяха пред царя. 19 Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с царя Аве са лом, защото си чужденец и преселен от мястото си. 20 Ти вчера дойде, а днес да те карам да се скиташ с нас ли? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и истина да бъдат с тебе! 21 А Итай в отговор на царя рече: заклевам се в живота на Господа и в живота на господаря ми, царя, където и да бъде господарят ми, царят, било за смърт, било за живот, там ще бъде и слугата ти. 22 Тогава Давид каза на Итай: Върви и премини. И тъй, премина гетецът Итай и всичките му мъже, и всичките деца, които бяха с него. 23 А цялата местност плачеше с висок глас, като преминаваше целият народ; и царят премина потока Кедрон и целият народ тръгна по пътя за пустинята. 24 А ето, дойде и Садок и с него всички левити, които носеха ковчега на Божия завет; и сложиха Божия ковчег (при който се качи и Авиатар), докато целият народ излезе от града. 25 Тогава царят каза на Садок: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме върне, за да видя Него и обиталището Му, 26 но ако каже: Нямам благоволение в тебе – ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро. 27 Царят каза още на свещеника Садок: Виж, върни се в града с мир заедно с двамата ви сина – със сина си Ахимаас и с Авиатаровия син Йонатан. 28 Вижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде известие. 29 И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим и там останаха.
30 А Давид се изкачваше нагоре по Маслинения хълм; вървеше и плачеше; главата му беше покрита и той вървеше бос; и всички мъже, които бяха с него, покриваха всеки главата си и плачеха, като се изкачваха. 31 И съобщиха на Давид, казвайки: Ахитофел е сред заговорниците с Авесалом. И каза Давид: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофел. 32 И когато стигна Давид на върха на хълма, където ставаше Богопоклонение, ето, архиецът Хусай го посрещна с дрехата си, раздрана, и с пръст на главата си. 33 И Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш товар; 34 но ако се върнеш в града и речеш на Авесалом: Царю, ще ти бъда слуга, както бях слуга на баща ти досега, така ще бъда слуга и на тебе – тогава можеш да осуетиш за мене съвета на Ахитофел. 35 Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? И тъй, всичко, каквото чуеш от царския дом, съобщи на свещениците Садок и Авиатар. 36 Ето, там с тях са двамата им сина – Ахимаас Садоков и Йонатан Авиатаров; чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото чуете. 37 И така, Давидовият приятел Хусай влезе в града; също и Авесалом влезе в Ерусалим.
© Библейска лига - България

16

Давид и Сива

1 И когато Давид беше превалил малко върха на хълма, ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низи летни плодове и мях вино. 2 И царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябът и летните плодове – за да ги ядат младежите, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята. 3 Тогава царят попита: А къде е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми върне бащиното ми царство. 4 И царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю.
Семей проклина Давид
5 А когато цар Давид стигна до Ваурим, ето, излезе оттам човек от семейството на Сауловия дом, на име Семей, Гераев син; и като излезе, вървеше и кълнеше. 6 И хвърляше камъни върху Давид и върху всички слуги на цар Давид; а всички воини и всички силни мъже бяха отдясно и отляво на царя. 7 И Семей, като кълнеше, говореше така: Махай се, махай се, кръвнико и злосторнико! 8 Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалом; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник! 9 Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми, царя? Позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата. 10 А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато Господ му е казал: Прокълни Давид, кой ще му рече: Защо правиш така? 11 Давид още каза на Ависей и на всичките си слуги: Ето, синът ми, който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека кълне, защото Господ му е заповядал. 12 Може би Господ ще погледне онеправданието ми и ще ми въздаде Господ добро вместо неговото проклинане днес. 13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него, вървеше и кълнеше и хвърляше камъни върху него и мяташе пръст. 14 И царят, и всички люде с него пристигнаха уморени и си починаха там.

Съветът на Хусай и Ахитофел

15 Междувременно Авесалом и всички Израилеви мъже дойдоха в Ерусалим, и Ахитофел с него. 16 И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят! 17 А Авесалом каза на Хусай: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си? 18 И Хусай каза на Авесалом: Не; но на избрания от Господа и от тези люде, и от всички Израилеви мъже – негов ще бъда и с него ще остана. 19 При това кому ще служа? Не ли на сина на приятеля ми? Както бях служил на баща ти, така ще служа и на тебе.
20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте съвет какво да правим. 21 И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с тебе. 22 И тъй, поставиха шатър за Авесалом върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред цял Израил.
23 А в онова време съветите на Ахитофел, се смятаха за съвети на някой, който се бе допитал до Бога; за такива се смятаха всички Ахитофелови съвети, както за Давид, тъй и за Авесалом.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

3

1 Псалом на Давид, когато бягаше от сина си Авесалом.
Господи, колко се умножиха противниците ми!
Мнозина въстават против мене.
2 Мнозина казват за моята душа:
Няма за него помощ в Бога. (Села.)
3 Но Ти, Господи, си щит около мене,
слава моя, и Този, Който повдига главата ми.
4 С глас извиках към Господа;
и Той ме послуша от святия Си хълм. (Села.)
5 И аз легнах и спах;
събудих се, защото Господ ме поддържа.
6 Няма да се убоя от десетките хиляди люде,
които отвред са се надигнали против мене.
7 Стани, Господи; спаси ме,
Боже мой;
защото Ти си поразил в челюстта всичките ми неприятели;
строшил си зъбите на нечестивите.
8 От Господа е спасението,
върху Твоите люде нека бъде благословението Ти. (Села.)
© Библейска лига - България

70

1 За диригента, Давидов псалом, за възпоменателна жертва.
Боже, побързай да ме избавиш;
Господи, побързай да ми помогнеш.
2 Нека се посрамят и се смутят
онези, които търсят душата ми;
нека се обърнат назад и се опозорят
онези, които се наслаждават на злощастието ми.
3 Нека се обърнат назад поради срама си
онези, които казват:
О, хо-хо!
4 Нека се радват и се веселят в Тебе
всички, които Те търсят;
онези, които обичат спасението Ти,
нека казват винаги: Да се величае Бог.
5 А аз съм сиромах и немотен;
Боже, побързай да дойдеш при мене!
Помощ моя и избавител мой си Ти.
Господи, да не се забавиш!
© Библейска лига - България

71

1 На Тебе, Господи, се уповавам;
да не се посрамя никога.
2 Избави ме в правдата Си и освободи ме;
приклони към мене ухото Си и спаси ме.
3 Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам.
Ти си разрешил спасението ми,
защото канара моя и крепост моя си Ти.
4 Боже мой, избави ме от ръката на нечестивия,
от ръката на законопрестъпника и насилника.
5 Защото Ти, Господи Боже, си моя надежда;
на Тебе съм се уповавал от младостта си.
6 Ти си ми бил опора от рождението ми;
от утробата на майка ми
Ти си бил мой благодетел;
за Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
7 Като чудо съм станал за мнозина;
но Ти си ми яко прибежище.
8 Устата ми ще се пълнят всеки ден
с хваление и прослава на Тебе.
9 Не ме отхвърляй по време на старостта ми;
не ме оставяй, когато отпада силата ми;
10 защото неприятелите ми за мене говорят
и онези, които причакват душата ми, наговарят се помежду си.
11 И казват: Бог го е оставил;
погнете и хванете го, защото няма кой да го избави.
12 Боже, не се отдалечавай от мене;
Боже мой, побързай да ми помогнеш.
13 Нека се посрамят и се изтребят противниците на душата ми;
нека се покрият с укор и срам онези, които искат зло за мене.
14Но аз винаги ще се надявам
и ще Те хваля все повече и повече.
15 Устата ми цял ден ще разказва правдата Ти и Твоите благодеяния,
защото не мога да ги изброя.
16 Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Бога.
Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми;
и досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
18 Да! Дори до белокоса старост, Боже, не ме оставяй,
докато не разглася силата Ти наидещия род,
Твоята мощ на всичките бъдещи поколения.
19 Също и правдата Ти, Боже, стигна нависоко;
Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
20 Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения,
пак ще ме съживиш,
и от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
21 Отново ще ме издигнеш
и наново ще ме утешиш.
22 И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност;
на Тебе, Святи Израилев, ще пея хваление с арфа.
23 Ще се радват много устните ми, когато Те славословя,
също и душата ми, която си изкупил.
24 Езикът ми тъй също ще приказва за правдата Ти всеки ден,
защото се посрамиха, защото се смутиха онези, които искат зло за мене.
© Библейска лига - България