Тематичен / ден 154

Стар Завет

2 Царе

19

1 И известиха на Йоав: Ето, царят плаче и жалее за Авесалом. 2 И в онзи ден победата се обърна в печал за целия народ; защото в онзи ден народът чу да казват: Царят скърби за сина си. 3 И през онзи ден мъжете влизаха в града скришно, като посрамени воини, когато бягат от сражение. 4 А царят покри лицето си; и викаше царят със силен глас: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!
5 Тогава Йоав влезе при царя в къщата и рече: Ти посрами днес лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти, и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти. 6 Понеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес разбрах, че ако бе останал Авесалом жив, а ние всички бяхме измрели, щеше да ти е угодно. 7 Сега стани, излез и говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тази нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти досега. 8 Тогава царят стана и седна в портата. И съобщиха на всички люде, казвайки: Ето, царят седи при портата. И всички мъже дойдоха при царя. А Израил беше побягнал, всеки в шатъра си.

Давид се завръща в Ерусалим

9 И целият народ от всички Израилеви племена се препираше, казвайки: Царят ни избави от ръката на неприятелите ни, освободи ни от ръката на филистимците, а сега побягна от земята заради Авесалом. 10 А сега Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в сражение. Защо тогава не говорите нищо за завръщането на царя?
11 Тогава цар Давид прати да кажат на свещениците Садок и Авиатар: Говорете на Юдовите старейшини, кажете им: Защо сте последни за връщането на царя в дома му, когато думите на цял Израил са стигнали до царя в дома му? 12 Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът; защо сте последни за връщането на царя? 13 А най-вече на Амаса кажете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! И повече да прибави, ако не бъдеш ти завинаги военачалник при мене вместо Йоав. 14 И той склони сърцата на всички Юдови мъже като на един човек; така че те пратиха да кажат на царя: Върни се ти и всички твои слуги. 15 И тъй, царят се върна, дойде до Йордан; а Юда дойде до Галгал, за да иде да посрещне царя и да преведе царя през Йордан.
16 Тогава вениаминецът Семей, Гераевият син, от Ваурим, побърза да слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давид. 17 И с него бяха хиляда мъже от вениаминците, също и слугата на Сауловия дом Сива, и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Йордан да отидат при царя. 18 После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да направи каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гераевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Йордан, и каза на царя: 19 Нека не ми вменява господарят ми беззаконие и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми, царят, излизаше от Ерусалим, и да го сложи царят на сърце; 20 защото аз, слугата ти, знам, че съгреших; затова ето, дойдох днес първи от целия Йосифов дом, за да сляза и посрещна господаря си, царя. 21 Но Ависей, Саруиният син, проговори: Не трябва ли да бъде убит Семей, загдето прокле Господния помазаник? 22 А Давид каза: Какво има между мене и вас, Саруини синове, че да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит човек днес в Израил? Нима не зная, че днес аз съм цар над Израил? 23 И царят каза на Семей: Няма да умреш. И царят му се закле.
24 Също и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня, когато се върна с мир. 25 А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее? 26 А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото аз, слугата ти, си казах: Ще си оседлая един осел, за да се кача на него и да ида с царя, понеже слугата ти куца. 27 А той е наклеветил слугата ти на господаря ми, царя; но господарят ми, царят, е като Божий ангел; стори каквото ти се вижда угодно. 28 Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт от господаря ми, царя; но при все това ти постави слугата си сред онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз да се оплаквам още на царя? 29 И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите. 30 А Мемфивостей отговори на царя: И всичките нека вземе той, понеже господарят ми, царят, се е завърнал с мир в дома си.
31 Също и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати оттатък Йордан. 32 А Верзелай беше много стар, на възраст осемдесетгодишен; и беше прехранвал царя, докато живееше в Маханаим, защото беше много богат човек. 33 И царят рече на Верзелай: Премини с мене и ще те издържам при себе си в Ерусалим. 34 А Верзелай каза на царя: Колко са на брой годините на живота ми, че да отида с царя в Ерусалим? 35 Днес съм на възраст осемдесетгодишен. Мога ли да различавам между добро и лошо? Може ли слугата ти да усеща какво яде или какво пие? Мога ли да чувам вече гласа на певците или на певиците? Защо да бъде слугата ти товар на господаря ми, царя? 36 Слугата ти ще придружи царя още малко оттатък Йордан; а защо царят да ми даде за това такова възнаграждение? 37 Нека се върне слугата ти, моля, за да умре в града си при гроба на баща си и майка си; но ето слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми, царя; и стори с него както ти се вижда угодно. 38 И царят рече: Хамаам ще премине с мене; и аз ще му сторя каквото на тебе се вижда угодно; а и за тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мене. 39 И така целият народ премина Йордан. И когато царят премина, царят целуна Верзелай и го благослови; и той се върна у дома си.
40 И така, царят продължи пътя си до Галгал и Хамаам замина с него; и всички Юдови воини, както и половината от Израилевите воини, преведоха царя. 41 И ето, всички Израилеви мъже дойдоха при царя и му казаха: Защо те откраднаха братята ни, Юдовите мъже, та преведоха през Йордан царя и семейството му, и всички Давидови мъже с него? 42 А всички Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник; защо се сърдите за това нещо? Дали изядохме нещо от провизиите на царя или ни даде той някакъв дар? 43 А Израилевите мъже в отговор на Юдовите мъже казаха: Ние имаме десет дяла в царя, в Давид имаме по-големи права от вас; защо ни презряхте? И не ние ли говорихме първи да върнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.
© Библейска лига - България

Нов Завет

3 Йоан

1

1 От презвитера до любезния Гай, когото наистина любя: 2 Любезни, моля се да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти. 3 Защото много се зарадвах, когато дойдоха някои братя и свидетелстваха за твоята вярност, според както ти ходиш в истината. 4 По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината.
5 Любезни, ти вършиш вярна работа във всичко, което правиш за братята, и то за чужденци; 6 които свидетелстваха пред църквата за твоята любов. Добре ще сториш да ги изпратиш както подобава пред Бога; 7 защото за Христовото име излязоха, без да вземат нещо от езичниците. 8 Затова ние сме длъжни да посрещаме такива радостно, за да бъдем съработници с истината.
9 Писах няколко думи до църквата; но Диотреф, който обича да началничества между тях, не ни приемаувещанието. 10 Затова, ако дойда, ще напомня за делата, които върши, като злослови против нас. И като не се задоволява с това, той не само че сам не приема братята, но възпира и тези, които искат да ги приемат, и ги пъди от църквата. 11 Любезни, не подражавай на злото, а на доброто. Който върши добро, от Бога е; който върши зло, не е видял Бога. 12 За Димитри се свидетелства добро от всички и от самата истина; а още и ние свидетелстваме; и ти знаеш, че нашето свидетелство е истинно. 13 Имах много да ти пиша, но не ми се ще да ти пиша с мастило и перо; 14 а надявам се скоро да те видя и ще се разговорим уста с уста. Мир на тебе. Поздравяват те приятелите. Поздрави приятелите по име.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

34

1 Псалом на Давид, когато се престори на луд пред Авимелех, който го пусна да си отиде.
На еврейски, азбучен псалом.
Ще благославям Господа по всяко време;
похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
2 С Господа ще се хвали душата ми;
смирените ще чуят това и ще се зарадват.
3 Величайте Господа с мене
и заедно нека възвисим името Му.
4 Потърсих Господа;
и Той ме послуша,
и от всичките ми страхове ме избави.
5 Погледнаха към Него;
и светнахаочите им,
и лицата им никога няма да се посрамят.
6 Този сиромах извика;
и Господ го послуша,
и от всичките му неволи го избави.
7 Ангел Господен застава около онези, които се боят от Него
и ги избавя.
8 Вкусете и вижте, че Господ е благ;
блажен онзи човек, който се уповава на Него.
9 Бойте се от Господа, вие Негови светии;
защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 Лъвчетата търпят нужда и глад;
но онези, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за нищо добро.
11 Елате, чада, послушайте ме;
ще ви науча на страх от Господа.
12 Желае ли човек живот,
обича ли дългоденствие, за да види добрини? –
13 Да пази езика си от зло
и устните си от коварни думи.
14 Да се отклонява от злото и да върши доброто,
да търси мира и да се стреми към него.
15 Очите на Господа са върху праведните
и ушите Му към техния вик.
16 Лицето на Господа е против онези, които вършат зло,
за да изтреби помена им от земята.
17 Праведните извикаха и Господ послуша,
и от всичките им беди ги избави.
18 Господ е близо при онези, които са със съкрушено сърце
и спасява онези, които са с разкаян дух.
19 Много са неволите на праведния;
но Господ го избавя от всички тях;
20 Той пази всичките му кости;
ни една от тях не се строшава.
21 Злощастието ще затрие грешния;
и онези, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.
22 Господ изкупва душата на слугите Си;
и от онези, които се уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.
© Библейска лига - България