Тематичен / ден 156

Стар Завет

2 Царе

22

Песента на Давид

1 Тогава Давид изговори на Господа думите на тази песен в деня, когато Господ го избави от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саул, 2 и каза:
Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой;
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам;
щит мой, рогът на избавлението ми;
висока моя кула и прибежище,
Спасител мой; Ти ме избавяш от насилие.
4 Ще призова Господа, Който е достохвален;
така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха,
порои от беззаконие ме уплашиха;
6 връзките на шеол ме обвиха,
примките на смъртта ме стигнаха.
7 В притеснението си призовах Господа
и към Бога мой викнах;
и от храма Си Той чу гласа ми,
и викането ми стигна до ушите Му;
8 тогава се поклати и потресе земята:
основите на небето се разлюляха
и се поклатиха, защото се разгневи Той.
9 Дим се издигаше от ноздрите Му
и огън от устата Му поглъщаше;
въглища се разпалиха от Него.
10 Той сведе небесата и слезе
и мрак бе под нозете Му.
11 Възседна на херувим и летя,
и появи се на ветрени криле.
12 Положи за скиния наоколо Си тъмнината,
събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 От святкането пред Него
огнени въглища се разпалиха.
14 Гръмна Господ от небето,
Всевишният извиси гласа Си;
15 и прати стрели, та ги разпръсна;
светкавици, та ги смути.
16 Тогава се явиха морските дълбочини,
откриха се основите на света
от изобличението на Господа,
от духането на дъха на ноздрите Му.
17 Прати от височината, взе ме,
извлече ме от големи води;
18 избави ме от силния ми неприятел,
от онези, които ме мразеха,
защото бяха по-силни от мене.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми,
но Господ ми стана опора.
20 И изведе ме нашироко,
избави ме, защото има благоволение към мене.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми;
според чистотата на ръцете ми ме възнагради.
22 Защото съм опазил пътищата Господни
и не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 Защото всичките Му закони са били пред мене;
и от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 Непорочен бях пред Него.
И се опазих от беззаконието си.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми,
според чистотата ми пред очите Му.
26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш,
към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 към чистия, чист ще се явиш,
а към развратния, противен ще се явиш.
28 Оскърбените Ти ще спасиш,
а очите Ти са над горделивите, за да ги смириш.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой;
и Господ ще озари тъмнината ми.
30 Защото чрез Тебе разбивам полк,
чрез Бога мой прескачам стена.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен;
словото на Господа е опитано;
Той е щит на всички, които се уповават на Него.
32 Защото кой е Бог, освен Господа?
И кой е канара, освен нашият Бог?
33 Бог е силната моя крепост
и прави съвършен пътя ми;
34 прави нозете ми като нозете на елените
и ме поставя на високите ми места;
35 учи ръцете ми да воюват,
така че мишците ми запъват меден лък.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си;
и Твоята благост ме е направила велик.
37 Ти си разширил стъпките ми под мене;
и нозете ми не се подплъзнаха.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих,
и не се върнах, докато не ги довърших.
39 Довърших ги, стрих ги, и не можаха да се надигнат,
а паднаха под нозете ми.
40 Защото си ме препасал със сила за бой;
повалил си под мене въставащите против мене.
41 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми,
за да изтребя онези, които ме мразят.
42 Погледнаха – но нямаше избавител –
към Господа, но Той не им отговори.
43 Тогава ги стрих както земния прах,
сгазих ги както калта на пътищата и ги стъпках.
44 Ти си ме избавил и от бунта на моя народ;
поставил си ме глава на народите;
народ, когото не познавах, ми слугува.
45 Чужденците ми се покориха;
щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 Чужденците отслабнаха
и разтреперени излязоха от местата, където са се затворили.
47 Жив е Господ,
и благословена да бъде канарата ми;
и да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 Бог, Който мъсти за мене,
и покорява племена под мене
49 и Който ме избавя от неприятелите ми.
Да! Възвишаваш ме над въставащите против мене;
избавяш ме от насилника.
50 Затова ще Те хваля, Господи, между народите
и името Ти ще възпея.
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си,
и показваш милост към помазаника Си –
към Давид и към потомството му довека.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Коринтяни

2

1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с красноречие или мъдрост да ви известя Божията тайна; 2 защото бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то Него разпнат. 3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. 4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; 5 за да бъде вярата ви основана не на човешка мъдрост, а на Божията сила.
6 Обаче ние поучаваме мъдрост между зрелите, но не мъдрост от този век, нито от първенците на този век, които преминават; 7 а поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни носи слава. 8 Никой от първенците на този век не я е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата. 9 А според както е писано:
„Каквото око не е видяло,
и ухо не е чуло,
и на човешко сърце не е идвало,
всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят.“
10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. 11 Защото кой човек знае какво има у човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има у Бога, освен Божият Дух. 12 Ние получихме не духа на света, а Духа, Който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; 13 което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. 14 Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. 15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не знае да го изпитва. 16 Защото,
„Кой е познал ума на Господа,
че да може да Го напътства?“
А ние имаме ума на Христа.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

144

1 Давидов псалом.
Благословен да бъде Господ, моята канара,
Който учи ръцете ми да воюват,
пръстите ми да се бият,
2 Който ми показва милост,
Който е моята крепост,
високата ми кула, и моят избавител,
щитът мой, и Онзи, на Когото се уповавам,
Който покорява людете ми под мене.
3 Господи, що е човек, та да го познаваш!
Син човешки, та да го забелязваш!
4 Човекът прилича на лъх;
дните му са като сянка, която преминава.
5 Господи, приклони небесата Си и слез,
допри се до планините, и те ще задимят.
6 Блесни със светкавици, за да ги разпръснеш,
хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 Простри ръката Си отгоре,
избави ме и извлечи ме от големите води,
от ръката на чужденците,
8 чиито уста говорят суета
и чиято десницав клетва е десница на лъжа.
9 Боже, нова песен ще Ти изпея,
с десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,
10 Който даваш избавление на царете
и Който спасяваш слугата Си Давид от пагубен меч.
11 Избави ме и изтръгни ме от ръката на чужденците,
чиито уста говорят суета
и чиято десницав клетва е десница на лъжа.
12 Когато нашите синове в младостта си
бъдат като пораснали растения,
и нашите дъщери – като крайъгълни камъни,
издялани за украшение в палати;
13 когато житниците ни бъдат пълни,
доставящи всякакъв вид храна,
и овцете ни се умножават с хиляди
и десетки хиляди по полетата ни;
14 когато воловете ни бъдат добре натоварени;
когато няма нито кражби, нито отвличания,
нито плач по нашите улици.
15 Блажен онзи народ, който е в такова състояние!
Блажен онзи народ, на който Господ е Бог!
© Библейска лига - България