Тематичен / ден 158

Стар Завет

3 Царе

1

Адония се самообявява за цар

1 А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все че го покриваха с дрехи, не се стопляше. 2 Затова слугите му му казаха: Нека потърсят за господаря ни, царя, млада девица, за да стои при царя и да се грижи за него, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни, царят. 3 И тъй, потърсиха по всички Израилеви предели красавица девица и намериха сунамката Ависага, и я доведоха при царя. 4 Девицата бе много красива и се грижеше за царя, и му слугуваше; но царят не я позна.
5 Тогава Адония, Агитиният син, се възгордя и си каза: Аз ще царувам. И си приготви колесници и конници, и петдесет мъже, които да тичат пред него. 6 А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав наглед; и се бе родил на Давид след Авесалом. 7 Той се наговори с Йоав, Саруиния син, и със свещеника Авиатар; и те последваха Адония и му помагаха. 8 Но свещеник Садок, Веная, Йодаевият син, пророк Натан, Семей и Рей, и Давидовите силни мъже не бяха с Адония. 9 И Адония закла овце, говеда и угоени телци при скалата на Зоелет, която е при извора Рогил, и покани всичките си братя – царските синове, и всички Юдови мъже – царските слуги. 10 Обаче пророк Натан, Веная и силните мъже, и брат си Соломон не покани.
11 Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония, Агитиният син? А господарят ни Давид не знае това. 12 Сега ела да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломон. 13 Иди, влез при цар Давид и му кажи: Господарю мой, царю, не се ли закле ти на слугинята си: Синът ти Соломон ще царува след мене и той ще седи на престола ми? Защо се възцари Адония? 14 И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз след тебе и ще потвърдя думите ти.
15 И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята – а царят беше много стар и сунамката Ависага му слугуваше. 16 И Витсавее се наведе, и се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш? 17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа, твоя Бог, на слугинята си и каза: Твоят син Соломон ще царува след мене и той ще седи на престола ми. 18 Но сега ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой, царю, не знаеш това. 19 И той е заклал говеда, угоени телци и овце в изобилие, и е поканил всички царски синове, и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав; обаче слугата ти Соломон не е поканил. 20 Но към тебе, господарю мой, царю, към тебе са обърнати очите на цял Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него. 21 Иначе, когато господарят ми, царят, заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители. 22 А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан; 23 и известиха на царя: Ето пророк Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята. 24 И Натан каза: Господарю мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мене и той ще седи на престола ми? 25 Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телци и овце в изобилие и покани всички царски синове и военачалници, и свещеника Авиатар; и ето, ядат и пият пред него, и викат: Да живее цар Адония! 26 А мене, слугата ти, и свещеника Садок, и Веная, Йодаевия син, и слугата ти Соломон не покани. 27 От господаря ми, царя, ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него?

Давид обявява Соломон за цар

28 Тогава цар Давид в отговор каза: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него. 29 И царят се закле: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всякакво бедствие, 30 както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, и казах, че синът ти Соломон ще царува след мене и че той ще седи вместо мене на престола ми, така ще направя днес. 31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!
32 Тогава каза цар Давид: Повикайте ми свещеника Садок, пророк Натан и Веная, Йодаевия син. И те дойдоха пред царя. 33 И царят им каза: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломон на моето муле и го заведете долу в Гихон; 34 и свещеник Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израил; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон! 35 Тогава се качете тук след него и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене и аз го назначих да бъде вожд на Израил и на Юда. 36 А Веная, Йодаевият син, в отговор на царя рече: Амин! Така да повели и Господ Бог на господаря ми, царя! 37 Както е бил Господ с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид. 38 И така, свещеник Садок, пророк Натан и Веная, Йодаевият син, с херетците и фелетците слязоха и качиха Соломон на цар Давидовото муле и го доведоха в Гихон. 39 И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане и помаза Соломон. И засвириха с тръба, и целият народ завика: Да живее цар Соломон! 40 И целият народ тръгна нагоре след него; и народът свиреше със свирки и се веселеше с бурно веселие, така че земята се цепеше от виковете им.
41 А Адония и всичките му гости чуха врявата, като бяха свършили с яденето си. И когато Йоав чу тръбния звук, каза: За какво ли е тази врява в града? 42 И докато още говореше, ето, Йонатан, синът на свещеника Авиатар, дойде; и Адония каза: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри вести. 43 А Йонатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар; 44 и царят прати с него свещеника Садок, пророк Натан и Веная, Йодаевия син, с херетците и фелетците, и го качиха на царското муле; 45 и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гихон; и оттам тръгнаха нагоре с веселие, така че градът екна. Това е врявата, която сте чули. 46 При това, Соломон седна на престола на царството. 47 Освен това и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни, цар Давид, и казаха: Бог да направи името на Соломон по-светло и от твоето име и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони, както беше на леглото си. 48 Царят още говори така: Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми още виждат. 49 Тогава всички гости на Адония се уплашиха и ставайки, се разотидоха всеки по пътя си.
50 А Адония, понеже се уплаши от Соломон, стана и отиде, та се хвана за роговете на жертвеника. 51 И известиха на Соломон: Ето, Адония се бои от цар Соломон и ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч. 52 И каза Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви. 53 И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломон. А Соломон му каза: Иди у дома си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Коринтяни

4

1 Така да ни счита всеки човек – като Христови служители и настойници на Божиите тайни. 2 При това от настойниците се изисква всеки да се докаже верен. 3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или в ден на човешки съд; даже аз не съдя сам себе си. 4 Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди. 5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата на него похвала от Бога.
6 И това, братя, приложих към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да не се гордее някой от вас пред другите, че е различен. 7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил? 8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате, и то без нас. И дано царувате, та и ние заедно с вас да царуваме; 9 защото, струва ми се, че Бог постави нас, апостолите, най-последни, като човеци, осъдени на смърт; защото станахме за показ на света, на ангели и на човеци: 10 ние безумни заради Христа, а вие – разумни в Христа: ние – немощни, а вие – силни, вие – славни, а ние – опозорени. 11 Ние до този час и гладуваме, жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, 12 трудим се, работещи със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, търпим; 13 като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, помия на всичко.
14 Не пиша това, за да ви посрамя, но да ви увещая като любезни мои чада. 15 Защото, ако имате десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието. 16 Затова ви се моля, бъдете ми подражатели. 17 По тази причина ви пратих Тимотей, който ми е любезно и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моя живот в Христа, такъв живот, какъвто поучавам навсякъде във всяка църква. 18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас. 19 Но ако Господ пожелае, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам не думите, а силата на тези, които са се възгордели. 20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила. 21 Какво искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и с дух на кротост?
© Библейска лига - България

5

1 Дори слушаме, че между вас имало блудство, и то такова блудство, каквото и между езичниците не се намира, а именно, че един от вас има бащината си жена. 2 И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, за да се отлъчи измежду вас този, който е сторил това нещо. 3 Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си – като че ли съм при вас – отсъдих вече, в името на нашия Господ Исус, за този, който е сторил това 4 (като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус), 5 да предам такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господа Исуса. 6 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва всичкото тесто? 7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и нашата Пасха, Христос, беше заклан [за нас]. 8 Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас на злоба и нечестие, а с безквасни хлябове на искреност и на истина.
9 Писах ви в посланието си да не се сношавате с блудници – 10 не че съм искал да кажа за блудниците на този свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света, – 11 но в действителност ви писах да не се сношавате с никого, който се нарича брат, ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или хулител, или пияница, или грабител; с такъв дори да не ядете заедно. 12 Защото, каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, 13 докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи