Тематичен / ден 159

Стар Завет

3 Царе

2

Заръката на Давид

1 И когато наближи на Давид времето да умре, заръча на сина си Соломон, казвайки: 2 Аз отивам по пътя на целия свят; а ти бъди силен и мъжествен. 3 Пази заръките на Господа, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази постановленията Му, заповедите Му, законите Му и наредбите Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш и накъдето и да се обърнеш; 4 за да утвърди Господ словото, с което е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол. 5 Освен това ти знаеш какво ми стори Йоав, Саруиният син, и какво направи на двамата военачалници на Израилевите войски – на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, когото уби, като проля боева кръв в мирно време и обагри с боева кръв пояса, който бе около кръста му, и обущата, които бяха на нозете му. 6 Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба. 7 Но покажи благост към синовете на галаадеца Варзелай и нека бъдат сред онези, които ядат на трапезата ти; защото така с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом. 8 И ето, с тебе е и вениаминецът Семей, Гераевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отивах в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Йордан и му се заклех в Господа, като казах: Няма да те убия с меч. 9 Сега да не го считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.
10 И така, Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град. 11 А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години; седем години царува в Хеброн и тридесет и три години царува в Ерусалим.
12 И Соломон седна на престола на баща си, Давид; и царството му се закрепи твърдо.

Утвърждаване на Соломоновия престол

13 Тогава Адония, Агитиният син, дойде при Витсавее, Соломоновата майка. А тя каза: С мир ли идеш? И рече: С мир. 14После рече: Имам да ти кажа нещо. И тя рече: Казвай: 15 Тогава той каза: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си като към очакван цар; обаче царството се отклони и се падна на брат ми, защото от Господа му дойде. 16 Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му рече: Казвай. 17 И рече: Кажи на цар Соломон (защото не ще ти откаже това) да ми даде за жена сунамката Ависага. 18 А Витсавее каза: Добре; аз ще говоря за тебе на царя. 19 И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне и ѝ се поклони; после, като седна на престола си, каза да сложат престол и за царевата майка; и тя седна отдясно му. 20 Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят ѝ рече: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа. 21 И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брат ти Адония за жена. 22 Но цар Соломон в отговор каза на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат) – да; за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син. 23 Тогава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! И повече да прибави, ако Адония не е изговорил тази дума против живота си. 24 Сега се заклевам в живота на Господа, Който ме утвърди и ме сложи да седна на престола на баща ми Давид, и Който ми направи дом, както е обещавал, днес Адония непременно ще се умъртви. 25 И тъй, цар Соломон прати да изпълни запо ведта му Веная, Йодаевият син, който нападна Адония; и той умря.
26 А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Еова пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми. 27 Така Соломон отстрани Авиатар да не бъде свещеник на Господа, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом.
28 И когато за това стигна слух до Йоав, (защото Йоав се беше сговорил с Адония, ако и да не беше се сговорил с Авесалом) Йоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара. 29 И известиха на цар Соломон: Йоав побягна в Господния шатър и ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Веная, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го. 30 И тъй, Веная дойде в Господния шатър и му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не; но тук ще умра. И Веная съобщи на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде. 31 И царят му рече: Направи, както е казал: нападни го и го погреби, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял. 32 Господ ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид – Авенир, Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник. 33 Така ще се възвърне кръвта им на Йоавовата глава и на главата на потомството му довека; а на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа довека. 34 Тогава Веная, Йодаевият син, отиде и го нападна, и го уби; и погребан беше у дома си в пустинята. 35 И царят постави вместо него Веная, Йодаевият син, над войнството, и вместо Авиатар царят постави свещеника Садок. 36 Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Ерусалим и живей там, и да не излизаш оттам никъде; 37 защото знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде на твоята глава. 38 И Семей каза на царя: Добро е словото, както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доста време. 39 А след три години двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син; и известиха на Семей: Ето, слугите ти са в Гет. 40 Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си; и Семей отиде и доведе слугите си от Гет. 41 И известиха на Соломон, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал. 42 Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в Господа и не те ли предупредих, като казах: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш навън, където и да е, непременно ще умреш? И ти ми рече: Добро е словото, което чух. 43 Защо не опази Господнята клетва и заповедта, която ти дадох? 44 Царят каза още на Семей: Ти знаеш всичкото зло, сторено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти: затова Господ ще възвърне злото ти на твоята глава, 45 а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол – утвърден пред Господа довека. 46 Тогава царят заповяда на Веная, Йодаевия син; и той излезе, и го нападна; и Семей умря.
И царството се утвърди в Соломоновата ръка.
© Библейска лига - България

3

Соломон проси мъдрост

1 А Соломон се сроди с египетския цар, Фараон, като взе Фараоновата дъщеря; и я доведе да живее в Давидовия град, докато свърши съграждането на своя дом и на Господния дом, и на стената около Ерусалим. 2 Но народът принасяше жертва по високите места, понеже до онова време нямаше дом, съграден за Господнето име. 3 И Соломон възлюби Господа, и ходеше според повеленията на баща си, Давид; само че принасяше жертва и кадеше по високите места.
4 И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на онзи жертвеник. 5 А в Гаваон Господ се яви на Соломон на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам. 6 А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си – баща ми Давид, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и с искрено сърце; и Ти си запазил за него тази голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес. 7 И сега, Господи, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид; а аз съм малко момче, не зная как да управлявам. 8 И слугата Ти е сред народа, който Ти си избрал, народ голям, който поради множеството си не може да се изброи, нито да се пресметне. 9 Сега дай на слугата Си мъдро сърце, за да съди народа Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди този Твой голям народ? 10 И тези думи бяха угодни на Господа, понеже Соломон поиска това нещо. 11 И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си мъдрост, за да разбираш в раздаването на правосъдие, 12 ето, сторих както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце – преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне подобен на тебе. 13 А при това ти дадох каквото не си поискал – и богатство, и слава, така че между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.
14 И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти. 15 И се събуди Соломон; и ето, бе сън. След това дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.

Мъдро управление

16 Тогава дойдоха при царя две блудници и застанаха пред него. 17 И едната жена каза: О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща; и аз родих, като живеех с нея в къщата. 18 И на третия ден откак родих аз, роди и тази жена; и ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата. 19 И през нощта умрял синът на тази жена, понеже легнала отгоре му. 20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от мене, когато слугинята ти спеше, и го сложила на своята пазва, а своя мъртъв син сложила на моята пазва. 21 И в зори, като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; и на сутринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила. 22 А другата жена каза: Не; живият е мой син, а мъртвият е твой син. А първата каза: Не; мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говореха пред царя. 23 Тогава рече царят: Едната казва: Този, живият, е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не; мъртвият е твоят син, а живият е моят син. 24 И рече царят: Донесете ми меч. И донесоха меч пред царя. 25 И рече царят: Разсечете на две живото дете и дайте половината на едната и половината – на другата. 26 Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай ѝ живото дете и недей го убива. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разсечете го. 27 Тогава царят в отговор рече: Дайте на тази живото дете и недейте го убива; тя е майка му. 28 И целият Израил чу за съда, който царят отсъди; и се бояха от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.
© Библейска лига - България

4

Соломоновите началници и надзиратели

1 И така, цар Соломон царуваше над целия Израил; 2 и ето началниците, които той имаше: Азария, Садоковия син, свещеник; 3 Елиорев и Ахия, синовете на Сиса, писари; Йосафат, Ахилудовия син, летописец; 4 Веная, Йодаевия син, военачалник; Садок и Авиатар, свещеници; 5 Азария, Натановия син, началник на надзирателите на храната; Завуд, Натановия син, главен чиновник и приятел на царя; 6 Ахисар, домоуправител; а Адонирам, Авдовия син, над данъците.
7 А Соломон имаше из целия Израил дванадесет надзиратели, които доставяха храните за царя и за дома му; всеки доставяше за един месец в годината. 8 И ето имената им: Оровия син, надзирател в Ефремовата гора; 9 Декеровия син – в Макас, Шаалбим, Бет-Шемеш и Елон-Бетанан; 10 Еседовия син – в Арувод; под него бе Сохо и цялата страна Ефер; 11 Авинадавовия син – в целия Нафат-Дор; той имаше за жена Соломоновата дъщеря Тафата; 12 Ваана, Ахилудовия син – в Таанах и Магедон, и в целия Бет-Шан, който е при Царетан под Езреел, от Бет-Шан до Абел-Мехола, до отвъд Йокмеам; 13 Геберовия син – в Рамот-Галаад; той имаше градовете на Яир, Манасиевия син, които са в Галаад; той имаше и в областта Аргов, която е във Васан – шестдесет големи градове със стени и медни лостове; 14 Ахинадав, Идовия син – в Маханаим; 15 Ахимаас – в Нефталим; и той взе за жена Соломоновата дъщеря Васемата; 16 Ваана, Хусаевия син – в Асир и в Алот; 17 Йосафат, Фаруевия син – в Исахар; 18 Семей, Илаевия син – във Вениамин; 19 и Гебер, Уриевия син – в Галаадската земя, в земята на аморейския цар Сихон и на васанския цар Ог; и в тази земя той бе единственият надзирател.

Ежедневното продоволствие за Соломон

20 Юда и Израил бяха многобройни по множество както крайморския пясък; ядяха, пиеха и се веселяха. 21 И Соломон владееше над всички царства от река Ефрат до Филистимската земя и до египетската граница; и те донасяха подаръци, и бяха подчинени на Соломон през всички дни на неговия живот.
22 А продоволствието за Соломон за един ден бе тридесет кора чисто брашно и шестдесет кора друго брашно, 23 десет угоени говеда и двадесет напасани говеда, и сто овце, освен елени, сърни, биволи и тлъсти птици. 24 Защото той владееше над цялата земя отсам реката, от Тапса чак до Газа – над всички царе отсам реката; и той имаше мир навсякъде около себе си. 25 Юда и Израил живееха безопасно, всеки под лозата си и под смокинята си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломон. 26 И Соломон имаше обори за четиридесет хиляди коне за колесниците си и дванадесет хиляди конници. 27 И онези надзиратели доставяха храни – всеки в месеца си – за цар Соломон и за всички, които идваха на Соломоновата трапеза; не допускаха никаква оскъдност. 28 Още ечемик и слама за конете и бързоногите жребци донасяха на мястото, където трябваше, всеки според както му беше определено.

Соломоновата мъдрост

29 И Бог даде на Соломон твърде много мъдрост и разум, и душевен простор като крайморския пясък. 30 Така Соломоновата мъдрост надмина мъдростта на всички източни жители и цялата египетска мъдрост; 31 защото беше по-мъдър от всички човеци – от езраеца Етан и от Еман, от Халкол и Дарда – синовете на Маол; и името му се прочу сред всички околни народи. 32 Той изрече три хиляди притчи; а песните му бяха хиляда и пет на брой. 33 Той говори за дърветата: от ливанския кедър до исопа, който никне по стената; говори още за животните, за птиците, за влечугите и за рибите. 34 И от всички народи, и от всички царе на света, които бяха чули за мъдростта на Соломон, идваха да слушат неговата мъдрост.
© Библейска лига - България

5

Подготовка за строителство на храма

1 А тирският цар Хирам, като чу, че помазали Соломон за цар вместо баща му, прати слугите си до него; защото Хирам бе всякога приятел на Давид. 2 И Соломон прати да кажат на Хирам: 3 Ти знаеш, че баща ми Давид не можа да построи дом за името на Господа, своя Бог, по причина на боевете, които го окръжаваха отвсякъде, докато Господ не положи неприятелите му под стъпалата на нозете му. 4 Но сега Господ, моят Бог, ми даде спокойствие навред; няма противник нито злополука. 5 И ето, аз възнамерявам да построя дом за името на Господа, моя Бог, както Господ говорѝ на баща ми, Давид, като рече: Синът ти, когото ще поставя вместо тебе на престола ти, той ще построи дом за името Ми. 6 Сега заповядай да ми насекат кедри от Ливан; моите слуги ще бъдат с твоите слуги; и ще ти дам заплата за слугите ти каквато определиш; защото ти знаеш, че между нас няма човек, който знае да сече дървета толкова изкусно, колкото сидонците. 7 Тогава Хирам, като чу Соломоновите думи, много се зарадва и рече: Благословен да бъде днес Господ, който даде на Давид мъдър син да царува над този велик народ. 8 И Хирам прати до Соломон да кажат: Чух известието, което ти ми прати; аз ще сторя всичко, което искаш за кедровите дървета и за елховите дървета. 9 Моите слуги ще ги снемат от Ливан до морето; и аз ще ги превозя по море на салове до мястото, което би ми посочил, и там да се развържат, и ти да ги прибереш. А ти ще снабдяваш с храна моя дом според желанието ми. 10 И тъй, Хирам даваше на Соломон кедрови дървета и елхови дървета колкото той искаше. 11 А Соломон даде на Хирам двадесет хиляди кора пшеница за храна на дома му и двадесет кора първоток дървено масло; така даваше Соломон на Хирам всяка година. 12 И Господ даде на Соломон мъдрост, както му беше обещал; и имаше мир между Хирам и Соломон, и те двамата сключиха съюз помежду си.
13 И цар Соломон събра набор от цял Израил и събраните мъже бяха тридесет хиляди души. 14 И ги изпращаше в Ливан на смени, по десет хиляди души на месец; един месец бяха в Ливан и два месеца – по домовете си; а начело на набора беше Адонирам. 15 Соломон имаше и седемдесет хиляди носачи и осемдесет хиляди каменоделци в планините 16 освен три хиляди и триста Соломонови настойници, които надзираваха людете, които работеха тази работа. 17 И по царска заповед докараха големи камъни, камъни с голяма стойност, за да положат основите на дома с дялани камъни. 18 И Соломоновите зидари, и Хирамовите зидари, и гевалците ги издялаха, и приготвиха дърветата и камъните, за да построят дома.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Коринтяни

6

1 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите? 2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? И тъй, ако вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите най-малки работи? 3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? А колко повече житейски работи! 4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии онези, които от църквата се считат за нищо? 5 Казвам това, за да ви накарам да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас нито един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си, 6 а брат с брата се съди, и то пред невярващите? 7 Даже преди всичко е голям ваш недостатък, дето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не останете онеправдани? Защо по-добре не бъдете ограбени? 8 А напротив вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя. 9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се лъжете. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, 10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство. 11 И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и с Духа на нашия Бог.
12 Всичко ми е позволено, но не е всичко полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо. 13 Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудство, но за Господа, и Господ е за тялото; 14 а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си. 15 Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! 16 Или не знаете, че който се съвокуплява с блудница, е едно тяло с нея? Защото „ще бъдат“, казано е, „двамата една плът.“ 17 Но който се съединява с Господа, е един дух с Него. 18 Бягайте от блудството. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето си тяло. 19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, 20 защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си [и с душите си, които са Божии].
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи